В просяшка държава и светиите са просяци

Йото Пацов

В каменоделското училище в Кунино ученици правят паметник на дядо Добри. Но не само на него – и на Доброто. Макар че общото между дядо ви Добри и доброто е само в съзвучието. Всъщност това е паметник на един просяк, който с жалостивия си вид, безмълвната си поза на страдалец и бозавите едновремешни дрешки будеше милозливо съчувствие у минувачите пред няколко софийски църкви.

Аз също задължително пусках в шепата му левчета, когато го видех пред храм „Св. Седмочисленици“ – да се нахрани, да се изпере, да се облече…Само че той не се обличаше, не се переше, не знам и какво е ял. Той, оказа се, събирал парите, за да ги дари на църквата. И нека оставим това, че Българската православна църква има хиляди имоти, хиляди свещеници и монаси, милиони приходи – нищо не трябва да жалим, за да пребъде вярата. Но дядо ви Добри лъжеше мен и вас, за да му даваме оскъдните си стотинки ужким заради сиромашията и мизерията му, а всъщност – с нашите парици да си купи етикет на дарител и на праведник. Точно като циганката, която упоява невръстното си чедо и го тика пред минувачите, за да събуди съчувствие и да изкара немъчени пари за паразитния си животец. След кончината му се поде акция да бъде канонизиран за светец. Също като Васил Левски. И никой не се смущава от това, че реди един лицемерен просяк до Апостола на Свободата, до светите братя първоучители, до светите Седмочисленици, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и до всички български светители и герои, чието име е легион…

Разбира се, има обяснение – в една просяшка държава и светиите са просяци.