ЗЛА ПОЛИЧБА ЛИ Е ДА СВЕТНЕ КОЛЕДНА ЕЛХА ПО ВЕЛИКДЕН?

Дискриминационно четиво. Само за интелигентни читатели

Продължение (1)

към предишния текст

Иван Ангелов

След всичко това „не моят човек“ Десислава Иванчева, сигурно ви изглежда като „цвете“. Тя засега е с частичен Дънинг-Крюгеров ефект, със средно завишена самооценка (нямам пред вид „затворническия“ ѝ период), с начеващи високомерие и управленска суета (как г-жа Иванчева дава курбан за здраве). Нещо като мен, на нейните години.

Тя не е моят човек по съвсем различни причини. Не обичам фанатиците, фанатизираните флора-фаунови идеи, проекти, концепции. Грижа се за животинче с незнатно потекло, но не обичам общества, „братства“, организации, зелени религии от типа „Пет лапи“ или Грийнуор (Greenpeace/Greenwar), Дърво на заем, Бърдлайф-ове, Мечолайф-ове/Козилайф-ове (Birdlife/Bearlife/Goatlife), които са безпаметни и безучастни към нещото, наречено човек или човешки живот. Странно е, че за животните има Червени книги, а за изчезващите губещи се в кофите за смет хора, няма. Единствен Прокурорът Гешев се сети за тях:

…въпреки наказанието (б.м. на Иванчева) да се доближава до това за убийство, което престъпление причинява много страдания, но на определен кръг хора, то „корупцията убива цялата ни страна, общество, убива бъдещето на децата ни и на пенсионерите, които не могат да си получават пенсиите, да получат качествено здравеопазване и социални надбавки“ (БГНЕС).

В този цитат, извън „крилато-фразното“ мислене, се появяват и първите есеистични елементи в езика на Прокурора Гешев, макар че е много далече от есеистичния стил на Мотивите на Съдия Хинов, написан с един от неговите съдържателно-формални „софтуери“ – хипокризийния. Ако тръгнете към речника за чужди думи, значи Съдия Хинов няма да има аудитория, пред която да се почувства обиден. Но за да не ви обяснявам (многоликото) значение на тази дума, прочете следния текст от известните на българската „електронна“ общественост  Мотиви към присъда по нохд 2617/17 на СпНС (макар че такова дело не съществува заради направената грешка).

„Поставя се и въпросът за законосъобразността на начина, по който подс. Иванчева е избрала да съдейства за такова облагородяване на район Младост – а именно като поставяне на задължително условие за правене на определени дарения. Съобразно становището на настоящия състав, този начин е неправомерен. Тази неправомерност е дотолкова съществена, че опорочава реализирането на иначе правомерния мотив. Поради което не може да послужи не само за извод, че корупционното деяние не е извършено, но не може да послужи като смекчаващо отговорността обстоятелство (169). Напротив, специфичният начин, по който подс. Иванчева е избрала да реализира желанието си да направи район Младост по-зелено, по-просторно и по-нормално място за живот, е до такава степен противоправно, че е един от аргументите да се приеме, че случаят за особено тежък.

Това е същият този съдия, когото всички в началото на делото по незнайни причини наричаха справедлив. А сега, когато чета горния текст все ми се струва, че на моето лично разбиране за Право, благодарение на професията ми и на житейския ми опит повече отива морфологичния знак „С“ преди лексикалния знак Право – т.е. Справедливост (iustitia). „плодът“ от корена на „дървото“ Право (ius) според някогашния жив език. Справедливостта, дала живот на Правото, обаче изисква и безпристрастен прочит на всеки един факт и „фактче“ в Делото Иванчева-Петрова – единствено безпристрастен, друг епитет тук не е подходящ.

Кой закон нарушава неподсъдимата Иванчева, та се говори за законосъобразност? Възможно ли мотивът да е правомерен, а действието – неправомерно, или разбирането за мотив и действие в правото са различни от философските? И как тези неправомерни действия са причина за корупционно деяние, когато за корупцията е необходимо преди всичко мотив, а мотивът е правомерен? Ако пък „специфичният начин“ (поставянето на задължително условие за правене на определени дарения) е толкова противоправен, противоправността равнозначна ли е на корупция?

За тази „специфична“ противоправност Законодателят, уви, е помислил: член 387 от НК или пък даже и по член 282 от НК (престъпление по служба, „пътуващо“ към корупцията). Нали и това е възможност Десислава Иванчева да бъде отстранена от кмет! Колкото и Бойко Борисов да не приема спекулации по тази тема, че Иванчева е арестувана, защото не е от управляващата партия ГЕРБ.

Но понеже тук е България, У (сам, или по служебно внушение на Х) е решил да застане над Z (Законодателя), за да го види В и изборът е паднал на „групата“ от Раздел IV, Подкуп и нейния Еверест – член 302а. „Какво тук значи някаква си личност!“

…Ако се върнем обаче към фанатизираните флора-фаунови идеи, проекти, концепции, които въобще не могат да допуснат съществуването на Червена книга за изчезващия средностатистически човек, каузата „За зелен Младост“ е човешка кауза. Приложен към нея, член 282 от НК [30]  може да бъде разчетен и така „с цел да набави … или за другиго колективна, обществена облага или да причини вреда на малцина високомерни предприемачи… отказващи да изпълнят наложената практика за „социална ангажираност на инвеститорите“.

Чудя се обаче защо подсъдимите и защитниците избягаха от тезата на адвокат Марин Марковски, който на твърденията, че Десислава Иванчева е принуждавала предприемачите („чудовища с уникална власт и пари“, по ММ) да правят площадки за деца, задава риторичния въпрос: „По-човешки рекет има ли от това?“. Дори и да наречем тази „принуда“

данъка на Робин Худ

И това е цяла програма за облагане на финансовите транзакции с данък, въведена при това в 11 европейски страни. И проблемът беше не толкова във въвеждането на програмата, колкото в намирането на атрактивно име на новата фискална форма. И го намериха: „Данъка Робин Худ“  или галено „Робин“. Защото този данък като добрия разбойник от Шеруудската гора щял да взема от богатите изедници и да дава на бедните. Първата част от програмата е намерение: да вземем от богатите. Нищо ново. Същият е замисълът на всички подоходни данъци и на имуществените данъци (върху собствеността, наследството, върху нетното имущество, трансферни данъци, поземлен данък), особено „морално“ диференцираните, като дъвкания у нас „данък лукс“. Без съмнение държавата може да наложи новия данък. Но дали ще се изпълни намерението да събере нови „трилиони“ в хазната? Още по-съмнителна е презумпцията, че новият данък „ще дава на бедните“.[31]

Макар че оттук можем да вземем само формалните прилики („добрият разбойник“ Иванчева; „вземането от богатите“, съмнителната презумпция, че „данъкът“ ще отива при бедните, в голяма степен отпада. Ако старателният Съдия беше събрал броя на изградените, подновените или ремонтираните детски площадки, места от уличната мрежа, тротоари; облагородените зелени площи; извършените ремонти на училища, детски градини и други общински обекти с обществено значение, сигурно би видял в това по неговите собствени думи в Мотивите: че всичко е „до такава степен противоправно, че е един от аргументите да се приеме случаят за особено тежък“. Ако пък някой иска да докаже, че всичкото това по-горе са „кодовите думи“ за подкупи, защо не си е гледал работата и да ги е доказал овреме, а не да използва полицейската философия за „контролирания подкуп“, за да „набута“ силом едни белязани (няколко пъти) пари. За да се получи „продължавано престъпление“.

*

Не знам доколко могат да се окажат достоверни моите непреки наблюдения, но както вече казах, Десислава Иванчева е с начеващи високомерие и управленска суета. И сигурно заради това предприемачът Александър Ваклин не я е харесал, за да ѝ даде „от раз“ подготвения подкуп. Що се отнася до нейния частичен Дънинг-Крюгеров ефект, за малко да заподозра повлияния от английската култура Александър Ваклин в имитация на почерка на Десислава Иванчева при изписването на „сметката“ 12,500 х 15. Само защото си има правила за изписване на разрядите на големите числителни имена, три цифрови формàта на арабските числа и най-накрая Закон за българския език, който не-юристите наричаме Правописен речник на българския език. И понеже в частта / раздела / главата „Бялото доказателство“ в детайли се спирам на това, тук само ще кажа, че числото 12,500 според българския правописен речник е десетично число: 12 цяло и 500.

И се чудя как завършилата икономически техникум, работилата като счетоводител Десислава Иванчева изписва по този начин 12 хиляди и 500!

Странно, странно! Един машинен инженер (Цвета Караянчева) се излага с непознаването на градусната система, а една счетоводителка може дори да изкяри от незнанието си: подкупът, който тя е взела, според „Закона“ на българския език е 12 цяло и 500 кв.м. Х 15 евро = 187 евро и 50 цента.

Е, едва ли българското правосъдие ще съди по някакъв си „Закон“ за езика!

Необходимо „лирическо“ отклонение за „крилатите фрази“ и езикът на дървено-желязното мислене

Откровено казано в не малкия си вестникарски стаж никога не съм си падал по т.нар. крилати изрази, защото все ми се е струвало, че те обезкриляват собствената мисъл и език. И колкото и често да имат образна или афористична характеристика, при безлики и безпомощни като мислене хора фразеологизмите (както наричат учените това явление) се превръщат в лексикални кивита. Точно казано – в шаблони.

Запомнил съм точно такъв „крилат израз“ на Бойко Борисов от времето, когато непрекъснато повтаряше, че е полицай и говори като полицай… „Полицаите са проявили снизходителност, като са простреляли лицето в краката.” Това просто звучи като емблематичното вестникарско заглавие от също време: „Гръмнаха Кьоравия между очите”!

Така че, като чух от Прокурора Гешев „Светнаха всички като коледна елха“ не бях кой знае колко впечатлен – този шаблон (полицейски жаргон) вече го бях чувал по време на не малкия ми стаж на криминален репортер. Но което ми е много странно, на един клавиатурен мушморок (допускам, че не е единственият) много му е харесал този светещ фразеологизъм и го нарече „забележителен набор от изразни средства на прокурор Иван Гешев“ [32].

Очевидно клавитуаристът (уви, не мога да го нарека колега заради неграмотността му, а не заради собствената му позиция по темата) не знае още по-забележителния набор от изразни средства на оловния (по-скоро стоманен) войник от един краен квартал на Руската империя (Иосеб Джугашвили): „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“ или пък „Смъртта на един е трагедия, а на милиони – статистика“.

Тази фразеологична странност обаче може да се случи и на свръхинтелигентни хора, на ерудити. Там собствената мисъл се превръща в археологическа находка (ако щете) буквално затрупана от чужди информационни слоеве (многопластови при това!), че в един миг отказва да бъде „собствена“. И въпреки това такива хора са изключително ценни за всяка една национална култура, въпреки използването на чужди клишета. Просто, защото нямаха собствени, но има свои умозрителни ракурси. Слава богу, познавах един такъв човек: Владимир Свинтила! Но не е необходимо вие да го познавате!

Очевидно Прокурорът Гешев не попада в тази категория хора. Но сигурно не е и сред баш неинтелигентните, особено след подаръка му на Българския хелзинкски комитет: две бройки от ученически издания на книгите „Под игото“ на Иван Вазов и сборник разкази на Йордан Йовков. В първата Прокурорът Гешев е отбелязал XXII глава, „Батареята на Зли дол“, в която борещите се за свободата българи се изправят срещу цяла могъща империя с едно-единствено черешово топче. Във втората е отбелязал разказа за циганката Божура, който започва с описание на това как майката на Божура, Калуда, се възползва от състраданието на хората към дъщеря ѝ, за да печели от търговията си.

Според примитивната ми интерпретация подтекстът на първия подарък е типично Гешевски: къде сте тръгнали срещу държавата! Но подтекстът на втората вероятно засяга „фразеологичната“ коловозна проблематика на БХК. Дискриминация […], Права на жените, […] ЛГБТ права, Затвори и арести (плюс още осем проблемни позиции, свързани с нарушаване на човешките права). И ако спирам на „Затвори и арести“, то не е случайно. Как стана така, че даже правосъдният министър, един заместник-премиер, пък и (съвсем временно) премиера видяха, че има май „някакво прекаляване“ при ареста на Иванчева и Петрова, а БХК беше като Колчо Слепеца. Е, Цачева и Захариева принудително замижаха, а на Бойко Борисов бързо му внушиха, че всичко е „под режисурата“ на Наказателно-процесуалния кодекс. Е, който най не трябваше, го видя (дано и да го е запомнил) – Държавният департамент на САЩ! Странна е социалната „офталмология“ на този защитник на човешките права: забеляза Десислава Иванчева „за активистката ѝ работа за повече зелени площи и срещу презастрояването в столичния квартал „Младост“ и я номинира за „Човек на годината“ (2016), но не забеляза унизителния арест на Иванчева и Петрова, който за дълго сложи в пранги побългареното разбиране за човешки права. [33]

Когато става дума за възможната интелигентност на Прокурора Гешев, не бива да забравяме огромната му домашна библиотека, за която възторжено писа „24 часа“ преди време. Но 264-страничните Мотиви на Съдията Иво Хинов по Делото Иванчева-Петрова (не заради обема) все пак ни подсказват, че умствената библиотека на Съдията май е по-голяма от материалната библиотека на Прокурора Гешев. Но в живота е така: и аз имам колеги с по-голям умствен КПД от моя, и Биляна Петрова изглежда по-равновесна и дълбока от Десислава Иванчева…

За по-големия ментален КПД у Съдията определено говорят няколкото формално-съдържателни „софтуера“, които използва Иво Хинов (той държи да се казва Съдебният състав) за Мотивите към присъдата: документален, интерпретационен, хипокризиен (искаше ми се да кажа камериерски и перфиден, но ще се въздържа). Зад това може да стои и принуда, или типичната за българския интелигент приспособимост (бих казал дупедавщина, но двама интелигенти не разговарят така).

Тези, които следили хода на делото, навярно си спомнят скандала, когато Апелативният специализиран съд спря изпълнението на мярката за неотклонение „домашен арест“ (22 декември 2018) още преди протоколът от заседанието да е пристигнал в горната инстанция, Възражението на Съдия Хинов срещу този произвол, освен че беше едно правно есе по темата, ме накара за малко да си помисля, че Съдия Хинов е най-доблестният човек. Само че никога не е късно да се орезилиш: след разговора си с председателя на АСНС Георги Ушев Съдия Хинов задрасква резолюцията, според която материалите трябва да се изпратят на втората инстанция след изтичане на 7-дневния срок и написва „Незабавно на апелативен съд“.

А на мен все ми се иска това не е вярно! …Но това – в раздела със заглавие „Съдията“.

Сега от Съдията трябва да разберем, че „следва да се прави разлика между лист и страница“, какво е „запушване на уста“, каква разликата между „получих“ и „приех“ (приложена към действието „подкуп“) „от гледна точка на граматическото тълкуване“.  Но по-нататъшните интерпретации, че „изразът „приех подкуп“ изразява една окончателност – т.е. подкупът е взет, а изразът „получих подкуп“ изразява една висящност“, май ми идват в повече. Дори и за Мотиви, които законодателят (слава богу!) не е „обковал“ в рамка.

Е, сигурно може и да се каже „граматическо тълкуване“, но според моите оскъдни знания, по-точното е Семантика, защото става дума за семантични признаци при определяне на значенията на две лексикалните единици, за разкриване на връзката на дадена лексикална единица с другите, с които тя има общи семантични или словообразувателни признаци.

Но „Принципът на Питър“ е приложим и в съда…Само че когато става дума за осъден живот, всяка теория става излишна!

…Но май се отклоних от темата за клишетата и дървено-желязното мислене.

И аз, уви, направих своя „забележителен набор от изразни средства“ когато чух 20-годишната присъда на Десислава Иванчева (кмет на район „Младост“) – тази новина ме „удари като с мокър парцал“ (това вече е моят житейски шаблон).

Не че трябваше чак толкова да ме засяга чужда беда. Още повече, че бях виждал тази млада (за моите години) жена само веднъж: по време на събиране на някакви подписи на спирката на Окръжна болница (май за спиране на разюзданото застрояване на „Младост“). Подписвайки се, верен на себе си, даже ѝ направих една езикова (правоговорна) забележка. Такава, каквато бих направил поне на 70 процента от българските политици. Но това май беше доста отдавна и го бях забравил!

На Бойко Борисов обаче няма как да направя бележка, колкото и да е достъпен: той или кара джип по магистрала, построена от самия него, или боен катер в морето, което му се струва много равно. А и не съм млада учителка да се снима с мен. Но той май се отучи да „е“-ка, защото проговори английски, френски и турски (конгречюлейшан; всички парле ву франсе; яваш-яваш), а Станишев (може би щото все по-малко говори български, за да говори на мотоциклета си на немски, продължавайки да се прави на български социалист) упорства да си „я“-ка, където трябва и не трябва. Но ако сравняваме по клишираност двамата, клишираният Сергей Станишев би казал: „Ще търся строга отговорност, ако не се вземат мерки за почистването на снега”, то Бойко Борисов си е по селски цветисто прям: „Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха! Ако прочета: „Снегът пак ги изненада”, ще бъда много ядосан…”

Нарочно използвах „селски“, защото Бойко Борисов има два начина мислене: „по слух“ и „по ноти“. Когато мисли като самоук селски музикант „по слух“ Бойко Борисов почти не греши, както със снежинките (освен в случаите, когато добавя Диеза на суетата си  или послъгването по селски: „разговарях с президента Тръмп“, още преди действителната среща, чиято цена тепърва ще разбираме).  И както Прокурорът Гешев би отбелязал: „даже и юристите може да не знаят това“, с читавото си селско мислене Бойко Борисов дълго се противопоставя (заедно с главния прокурор Борис Велчев) за промяна на мястото на подсъдността на това (условно и неточно казано) типично „народопсихологическо“ престъпление – корупцията: от обикновения съд – в специализирания. Ей затова му бих свалил шапка!

Когато обаче започне да „мисли по ноти“, „няма спирка“:

• „Войната в Ирак е като пионерска игра в сравнение с това, което става по улиците у нас”;
• „С икономически инструменти можем да постигнем всички цели там….”;
• Не празнувам Първи май, това е комунистически празник на същите онези, които са убили дядо ми. Всички знаете, че ние от ГЕРБ сме обединители и няма за какво да се противопоставяме на традициите на една партия с тъмно минало, която години наред е ограбвала именно труда на всички, които са се трудили честно в България;
• „Ние сме чували всякакви глупости – кой какво прави за „Хемус“… А всички умират да говорят за Северозапада, за Северна България и за всичко останало. Аз съм убеден, че с построяването на „Хемус“ брутният вътрешен продукт на страната ще се вдигне поне с 10 – 20%“.

Най-фрапантни обаче са грешките, които Бойко Борисов прави, когато започва да смесва двата си начина на мислене – „по слух“ (с читавото си селско мислене, когато не се прави на селски хитрец: „разговарях с президента Тръмп“) и „по ноти“ – когато някой временен за Борисов ментален Роналдо (Борисов няма постоянни довереници) му повлияе икономически, юридически, антропологически или кадрово (примерно).

                                 Клуб Z, януари 2017               Банкеръ, април 2019

И като казвам примерно, давам ви примера с Лозан Панов. С мисленето си „по слух“ Бойко Борисов дава най-вярната оценка за Лозан Панов: „Да седи криво, но да съди право“. Това, което и прави Лозан Панов: „седи криво“, но „съди право“. Но уви и Сотир Цацаров, и Иван Гешев, и Данаил Кирилов не му харесват и „съденето“, макар че според мен, съвсем обикновения човечец, онова доверие, заложено в първия „Закон за устройството на съдилищата в България” (1880) към прокуратурата (пардон, тогава има само прокурори) „Страж на закона“, май започва да се премества към… Върховния касационен съд. Когото пък по знайни и незнайни причини свързваме с Лозан Панов.

С мисленето си „по ноти“ обаче Бойко Борисов казва: „Не, нямам доверие в Лозан Панов, защото се изявява като политическа фигура. Трябва да си гледа съда“.

Гледайки си съда обаче, Лозан Панов обезсилва работата по над 300 дела за стотици милиони, които КПКОНПИ е завела, ще отидат във фризера заради тълкувателното решение, обявено от ВКС – оплака се преди време (когато още не беше израсъл до консул във Валенсия) председателят на Комисията Пламен Георгиев (Карлсон от покрива, според фейсбук-народа [34]).

Изявявайки се пък като политическа фигура, Лозан Панов взе та каза в интервю за вестник „Сега“:

„Събитията в България от последните години ми напомнят историческия контекст, в който се е развил националсоциализмът, и затова считам, че ние уверено вървим към автокрация… Струва ми се, че е дошло времето да осъзнаем, че правовата държава не е състояние, което се постига, а идеал, който неотклонно трябва да се преследва. Съдиите са тези, които не бива да мълчат пред лицето на приближаващата опасност.“

И ако се върнем към продължението на мисълта на Бойко Борисов за Лозан Панов, мислещият „по ноти“ каза: „Според мен Панов и Георгиев са две еднакви неща, идентични случаи“.

И сега вие започнете да мислите упорито: след като едното „нещо“ вече си подаде оставка (30 юли) какво ще стане с другото „нещо“, за което Бойко Борисов скоро припомни (може би не случайно), че номинирането на Лозан Панов за председател на ВКС се е стигнало именно с политическата протекция на управляващите тогава – ГЕРБ. Нищо, че единият случай е Борисовски, а другият е извън неговите законови правомощия. Е, да, ама разделението на властите може би е приключило още преди да го поиска Прокурорът Гешев (ако все пак протестните „групировки“ правилно са го разбрали).

Така че не се съмнявайте в неправомерната правота на главния прокурор, който каза пред журналисти във Велико Търново за присъдата по делото Иванчева-Петрова: „Знам, че на много хора в момента им е много тъжно, но справедливостта възтържествува. Смятам, че присъдата ще издържи и пред ВКС.“

…Защо ли един прокурор ще пише (предварително) решението на един съд?

*

За да поставя най-после точка на този текст, ще ми се да се върна към началото на „лирическото“ отклонение за фризьорките, които управляват държавата, невежеството и некомпетентността:

„Както ще разберете, Десислава Иванчева не е „моят човек“. Нито в персонален, нито в социален план“. Струва ми се, че там говорих повече за другите „пò не мои хора“, а не за главния подсъдим по нохд 2617/18. Не толкова заради забравения „социален план“. Тук не давайте много, много вяра на образния език на Прокурора Гешев, че Иванчева не благоволявала да получи подкупа си, защото „не е в добра кондиция поради бурен нощен живот“. Нито пък на КОНПИ-Председателя Пламен Георгиев, че Иванчева си е позволявала много глезотии, като отиването й в една съседна държава на почивка, пренебрегвайки призива на Привременния български премиер да се почива на евтиното (извинявайте за иронията) Българско Черноморие [за букв. текст вж. индекс 17].  Тогава още не се знаеше за покривните глезотии на КОНПИ-Председателя, та беше трудно да се направи сравнение. Не приемайте безрезервно и идеализираните внушения на д-р Петър Кърджилов, бивш PR-специалист в Община Младост [35] в отговор на твърдението на Прокурора Гешев за бурния нощен живот на Иванчева: „Напротив – работила е до късно през нощта в общината“. Не се доверявайте и на моето вътрешно геронто-инфантилно разочарование, прекарал целия си живот с една Лада и с една банкова сметка (без да броя заемите от служебните ВСК), гледайки запорираните  от съда шест банкови сметки и шест леки коли. Какво искам да кажа ли? Във всеки случай не онова, което изрече един фейсбучен плебей: „Много нагла и злобна крадла!“  – просто се съизмервам социално (дефект на възрастта ми). Ами като е крадла, КОНПИ-Председателят да беше си сложил „счетоводителските ръкавели“ [36], за да установи как и колко незаконно е забогатяла кметицата на Младост преди ареста. А не да надене на своите хора маските и униформите КОНПИ, да я арестуват и след това от висотата на покривното си барбекю, да заяви: „Започваме да правим пълен финансов анализ на всички обвиняеми. Ще проверим всички банкови сметки, всички придобити от тях имоти в България и в чужбина“. Ама в „устройствения закон“, когото даже някои юристи наричат „антикорупционен“, май не е казано точно така!

„Глезотиите“, които никога не са имали КОНПИ-Председателят, Прокурорът Гешев, Съдия Иво Хинов, а защо не и аз. Илюстрацията вляво не е контрапункт на „глезотиите“ на Десислава Иванчева. Това също е глезотия, само че управленска

Не знам какво е станало с проверката, но някой си нямаше работа и… провери покрива на КОНПИ-Председателя. Но и без тази проверка се оказа, че другите „не мои хора“ имат не какви и да е сметки, а влогове: „пò  не моят човек“ – 183 000 и „най не моят човек“ 190 000 (ле-ле-е, 270 мои пенсии, за цели 22 години!). Така е – кой за каквото е учил!

Тръгналата по същия път Десислава Иванчева, сигурно ако беше на свобода, също като мен би се „съизчислявала“. И колкото и да не би ѝ се искало, дълго щеше да си остава средностатически българин! Ако не беше си „избрала мястото на ареста“ (б.а. прокурорска парафраза) и ако не беше светнала като коледна елха, според несветещия „образен език“ на Прокурора Гешев.

…Ако беше свободна, Десислава Иванчева щеше да попадне в категорията ми „пò не моят човек“. Май вече споменах, никак не е трудно в тази всеоплитаща Мрежа, да откриеш начеващата управленска суета у бившия районен кмет. Тя или поздравява „всички присъстващи“ с големия християнски празник Гергьовден, или посещава някакъв дом, или участва в „трудов ден“ за почистване на „Въртопо“. И вероятно също като кандидата на физкултурните науки (от 1990, по-късно, след приравняване – д-р по психология) Бойко Борисов, а също и като машинния инженер Цвета Караянчева, си вярва, че попада в онези 50% от човечеството, които според проучването на д-р Джан Иманюъл де Нев, носят „лидерски ген“:  генотип rs4950. Но и очевидно не носи „фризьорския ген“ от „изследователските“ наброски на Татяна Дончева.

На Евроизборите утвърденият политик Татяна Дончева събра едва 4000 гласа, а „фризорката“ Десислава Иванчева – близо 30 000! Никого не искам да обидя, но понеже съм научен да мисля грешно, това все пак беше протестен вот срещу Прокурора Гешев (ако го приемем като съществително събирателно).

Сега обаче, когато Десислава Иванчева и Биляна Петрова са решили да създадат своя партия, „за да могат по-активно да повлияят върху политическите процеси в страната“ и двете като партийни „зидари“ трябва още отсега да се научат да не вярват убедено в правотата на всички свои действия и да не говорят от позицията на висша инстанция. Иначе ги „дебне“ ефектът на Дънинг – Крюгер.

И още докато „бъркат хоросана“, намирам два камъка в него:

1. „За кандидати се търсят активни граждани, а не хора с политическо минало“. Тук просто онемявам – възможно ли е млади хора да мислят толкова болшевишки, без дори да знаят какво е болшевизъм!
2. Ако името на партията е „Непослушните“, като „спечелите властта“ кого ще управлявате: нас, послушните ли? Така попитаха и Слави Трифонов: като „Няма такава държава“ какво ще управлявате?

Говорейки за политиците в „Равносметката“, Съмърсет Моам пише: те са „зле информирани за най-обикновени неща в живота, твърде рядко откривах у тях […] яркост на въображението“.

Казвам това най-вече заради „партийните строители“ на „Непослушните“ – не могат ли тези млади хора „без политическо минало“ (но дано все пак имат някакво минало) да проумеят, че каузата „За зелен Младост“ е човешката кауза? Е, вярно, не можеш да му сложиш буквата Н, за да стане Национален, както при съкращението АСП – с Н-то отпред го прави Национална асоциация на строителните предприемачи… Но с име като „Зелени градове“ се „излиза“ от София и зелените градове стават национална кауза. Още повече, че много български градове имат вече своите „Зелени Младости“. [37]

Но аз виждам в създаването на партия нещо по-прагматично за „отдалечаване“ на присъдите. Неминуемите! Нека никой не очаква […]съдие по този случай (просто се изкушавам да не изрека цялата дума)!

…В съдебните войни почти няма „Изгубихме битката, но ще спечелим войната!“ Така че все едно не сте чули радостния вик (едва ли не) на един от защитниците: „Има втора инстанция!“ след произнасянето на присъдите. В съдебната война по дело 2617/2018 изгубената битка означава изгубена война! Колкото и да не ни се иска!

30 юли – 15 август

 

[30] Чл. 282. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

[31] Емил Хърсев, д-р ик., Данъкът ренде, в. Сега

[32] Стефан Миланов, „Невинността“ на Иванчева? Я по-полека…

[33] В същото време БХК се противопоставя остро на всеки опит за отдалечаване от правовата държава: Становище на БХК по ЗИД-ЗПКОНПИ; Обръщение срещу въвеждането на т.нар. таен арест; Призив на БХК към президента за активното му включване в процеса за избор на нов главен прокурор заради номинацията на Иван Гешев и пр.

[34] Аз сам не знам кога ще „изтече“ словесно тази съдебна сага, но събитията извън нея текат: председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев (в този текст за улеснение ще го наричам КОНПИ-Председателя) прие оставката, която друг му подаде, мина набързо през Специализираната прокуратура и пое като консул към Валенсия.  Според „при“временния ни премиер това е най-подходящата кандидатура, защото „Пламен Георгиев е с няколко образования, с хиляди награди, с милиарди задържани и конфискувани средства, с няколко езика“. Като чуя това „хиляди“, „милиарди“, все се сещам  за забавените „стотици преписки“, които „открива“ Прокурора Гешев не само в кабинета, а даже и в дома на Иванчева. Като се замисля за себе си, и аз имам няколко образования (начално, основно, висше), имам и някоя друга награда, ама чак за хиляди! За „милиардите“ самият Пламен Георгиев самохвалствено достига до един милиард, а реално конфискуваното имущество по негово време е… 90 млн.

[35] Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникации и информационни науки, експерт по комуникация при рискове и кризи, бивш пиар специалист в Община Младост, член на Съюза на учените в България

[36] Детайли по темата в раздела със заглавие „Законодателството“.

[37] ПП „Движение „Зелени градове“

Следва:

I. Veredictum sine iudice/Присъда без съд и съдия