Дискриминационно четиво. Само за интелигентни читатели
Продължение (3)
Иван Ангелов
Необходимо „лирическо“ отклонение за адвокатските, еврейските и циганските „любезности“ на Прокурора Гешев
Както вече казах, „новата форма на публичност“ може да е „нова“ форма на манипулативност: внушения за виновност от „площадно“ изречени присъди, чрез компрометиращите личността клевети и през обидните квалификации за субектите на досъдебното разследване (примерът Иванчева-Петрова), пък и след това. Само че тогава, на т.нар. съвместна пресконференция на Специализираната прокуратура и КПКОНПИ (Защото се е направила на КАТ и спряла колата на Иванчева, затова ли? Вж. по-долу и следващия раздел „Законодателството“) Прокурорът Гешев направи обидни квалификации и на субекти извън разследването (професионални общности, етноси, организации). Както писа една медия: „Иван Гешев с „любезни“ думи за циганите и евреите“. Освен за циганите и евреите Прокурорът Гешев се изказа (с акомпанимента на главния прокурор) „любезно“ и за гилдията на адвокатите.
Знам (от медиите) за доста остри реакции на формалните и неформалните структури на тази гилдия за клиничното състояние на българската съдебна система (бих си позволил да кажа [като хипербола, разбира се] вишинскизирането на прокурорско-съдебната ни система). Но никой не реагира на обидните квалификации. А точно те би трябвало да поне да са чували за онази емблематична.
ГЛАВА ХV, Докачване на честьта. от първия български наказателен закон:
член 243. Който разгласи съзнателно някое неистинско обстоятелство, което подкопава търговския или занаятски кредитъ или име на някое лице, дружество или учреждение, или доверието къмъ способностите на някого да упражнява своето знание или занаятъ
Циганите и евреите лесно се вмъкнаха в „образния език на Прокурора Гешев:
- „Господин Дюлгеров е подсъдим. Той даде показания в досъдебното производство в качеството му на обвиняем. Това, че той на по-късен етап ще се откаже от тези показания, беше калкулирано още в досъдебното производство. Така правят всички. […] така правят всички подсъдими, така правят и циганите, включително по делата.“
- Ако бяхме я преместили някъде, тя пак ще твърди, че някой й ги е сложил тези пари. В колата има кашон – не е в багажника, както писахте, а на задната седалка. Ако бяхме я отстранили да не присъства – каквато възможност имахме, пак щяхте да ни обвините в пиар акция, а ние се борим за правата на хората. Пак щяха да кажат, че те са много добри и щеше да се намеси Световният еврейски конгрес...
За циганската „любезност“ на Прокурора Гешев
„Съдебната“ обида, пък и житейската, са много специални неща: лично трябва да те „ощипе“ или „ритне“ изреченото (чл. 146, ал. 1 от НК), или пък трябва да ти проглуши ушите всред слушащото множество (чл. 148, ал. 1 от НК [11]). Тъй че не мога да се почуствам обиден от името на друг (за Иванчева, Петрова и Дюлгеров, например, за изречените от Прокурора Гешев оскърбителни, инсинуативни, ехидни реплики). Преди време обаче българските депутати се почувстваха обидени заради обида на българския народ, редактирайки удобно репликата на проф. Иво Христов: „80 процента от населението са дебили“, „80 процента от българите (българския народ) са дебили“. Но странно защо депутатите се разграничиха от народа си и не се обидиха като него. За да не ги припознаем като дебили ли?
Колкото и лично нещо да е обидата, колективната/груповоадресираната обида обаче не е като колективната политическата отговорност. В първия случай все ще се намери някой, което да се почувства реално обиден, но във втория случай не търсете индивидуализация.
Но и сред ромите („циганите“ от речниковия фонд на Прокурора Гешев) има доста индивидуалисти.
В исковата си молба до съда (Административен съд – София-област) ромският активист Христо Николов пише (според медиите на едната олигархия – протестър, но не от умните и красивите):
„Почувствах се лично засегнат от тези думи (б.а, „всички цигани правят така“) на лицето Иван Стоименов Гешев, изречени в качеството му на заместник главен прокурор, тъй като същите съдържат обидни и клеветнически твърдения по отношение на всички роми в Република България […] В случая заместник главният прокурор Иван Гешев приравнява процесуалното поведение на определено физическо лице в качеството му на обвиняем и подсъдим по определено дело, който не е ром, към поведението на всички роми в страната, тоест – че всички роми имат поведението на даден подсъдим“,
До тази жалба се стига след като Комисията за защита от дискриминация оставя без уважение жалбата на Христо Николов срещу Гешев, защото отговорният магистрат упражнил гражданското си право на мнение и говорел в общ контекст.
Административният съд – София-област насрочи за 10 септември делото срещу КЗД. Kaтo cтpaни пo дeлoтo ca ĸoнcтитyиpaни KЗД и Xpиcтo Hиĸoлoв. Ивaн Гeшeв e в ĸaчecтвoтo „зaинтepecoвaнo лицe“.
Ле-ле, как могат да губят времето на един цял прокурор за съдебни глупости!
За еврейската „любезност“ на Прокурора Гешев
Закономерно недипломатична е реакцията на Организацията на евреите в България „Шалом“:
„Организацията на евреите в България „Шалом“, която представлява българската еврейска общност в рамките на Световния еврейски конгрес, е силно обезпокоена от напълно неуместния намек, направен от ръководителя на Специализираната прокуратура Иван Гешев […] Подобно сравнение уронва престижа и накърнява доброто име на една от най-авторитетните еврейски организации в света, която има специално приятелско отношение към България и винаги е оценявала високо усилията на държавата да се бори с антисемитизма и езика на омразата. За съжаление, конкретният пример показва точно обратното и създава чувство на тревога“.
Но откровено казано, изпитах абсолютно задоволство от кратката, но язвителна бележка на израелския вестник „Аарец“ (Haaretz Israel News), най-старият еврейски/израелски всекидневник (основан в Палестина, 1918), излизащ на иврит и английски:
„ […] Необяснимо е как и защо Световният еврейски конгрес беше даден като пример за световна сила, която ще се намеси във вътрешните дела на страната, ако органите на реда не спазват дословно наказателно-процесуалния кодекс“.
…По времето на ареста на Иванчева-Петрова (и най-вече на пресконференцията в деня, но и през цялото време на процеса) „новата форма на публичност“ още не беше придобила публичност и Прокурорът Гешев използва познатата му (едва ли не вродена) форма на манипулативност: внушения за виновност; словесни машинации с фактологически обстоятелства от разследването; подхвърляния (не на пари) на аморално оцветени епизоди от живота на обвиняемите; деформиран прочит на юридически клаузи, на житейски или съдебни епизоди.
Не отдавайте това на резултат на логореята („Гешев е един логорейник“, според Татяна Дончева във в. 24 часа): на многословието му, на плямпането (като български фолклор в науката). Дори перифразата на една руска задявка с чукчите (на българо-руски)
Чукча не писатель, чукча плямпател…
звучи толкова безобидно, че дори не можеш да си помислиш за манипулация [12].
Но заради това безобидно нещо, като последния страхливец прехвърлям чл.10, ал.2 от ЕКПЧ, за да успокоя съвестта си, каквато претендирам да имам, защото ще трябва да кажа още по-нелицеприятни неща: не само по отношение на „информация” или „ идеи”, които се приемат благосклонно, считат се за безобидни по съдържание или незаслужаващи внимание, но и спрямо „информация” или „ идеи”, които са обидни, шокиращи или разстройват държавата, или която и да е част от обществото.
Не си мислете обаче, че Прокурорът Гешев е академичен манипулатор и теоретично да знае, че „Манипулацията е подход, който цели с помощта на трикове да се измести вниманието“, при това с трикове, толкова дребни, че остават незабелязани, а се постига поведенческо съгласие. Погледнете водещата илюстрация на този текст: Какво мислите за ареста на Десислава Иванчева? Вижте и отговорите: 44% – по-скоро скалъпен, не мога да преценя – 22%. Заслугата на Прокурора Гешев е в 34-те процента: не е скалъпено! Това психолозите наричат „ефект на поведенческото съгласие“. Ето, в това е силата на Прокурора Гешев!
Необходимо „лирическо“ отклонение за прокурорските притчи на един вярващ в Бог, макар че не е „силно религиозен“
Освен образния език на Прокурора Гешев, очаровал част от аудиторията (си), той умее убедително да създава правдоподобност/и:
- „ Това е дребна битка на фона на голямата борба с корупцията, обикновен криминален случай, който скоро вероятно няма да се повтори, защото е направен много елементарно и никой не взима пари по този начин“.
- „Унизително е да изнудваш инвеститори. Унизително е да те няма в работния ти ден, когато ти е приемният ден. Унизително е тези пари да не влизат в ремонти, асфалти, пенсии и т.н. Унизително е да искат да те почерпят и за най-малката услуга“.
Прокурорът Гешев е „самоук“, но манипулационните трикове му се отдават превъзходно. Най-напред трябва да внимаваме, когато Прокурорът Гешев започне да ни внушава, че… някой ни манипулира. Хората, които владеят изкуството на манипулацията, обикновено знаят точно какво да кажат, как да го кажат, на кого, кога и защо да го кажат.
- „…Това е част от манипулацията, зад която стоят определени политически сили, и определени олигархични интереси, определени журналисти, които обслужват тези интереси…
Но да преминем по същество.
Не се съмнявайте винаги в това, което казва Прокурорът Гешев. Понякога той просто не може да заобиколи аксиомите:
„Единицата за справедливост е това, което присъжда съда. Тези присъди са неокончателни и подсъдимите продължават да са невиновни според законодателството и Конституцията“
Щом е така, сега просто ще сравня казаното (равнено вляво, в синьо) от Прокурора Гешев и „казаното“(т.е. написаното в Мотивите по присъдата, равнено в дясно, в бордо)
1.
- „Всичко, което ние твърдяхме в досъдебното производство, всичко е проверено в съдебното и е същото“.
Вариант (1) „Иванчева искала 1,1 млн. евро, договорила 500 хил. евро подкуп“
Вариант (2) „Цената за решаване на смешния проблем на изнудваното лице е 20 евро на квадратен метър. Това са 250 хил. евро. Казано му е, че щом има инвестиционни намерения за около 49 хил. кв. м съвместната дейност трябва да продължи за цена около 1,1 млн. евро. В резултат на преговори цената е слязла до 500 хил. евро“ (за всеки случай погледнете и обвинителния акт [13])
- „Основното деяние на подсъдимата Иванчева е „поискан“ подкуп – и само за него е постановена осъдителна присъда. (Мотиви, §131)
Като помагачи, осъдителна присъда за същото деяние получават и другите двама подсъдими, но тримата са частично оправдани за поискан подкуп (разликата от 187 до 500 хил. евро) за други проекти на Ваклин в „Младост“, за които също е имало повдигнато обвинение:
- „[..] получаването на вече поискания подкуп не може да се подведе под изпълнителното деяние „приеме” по чл. 301 НК; а също така и за частичното оправдаване за сумата над 187 500 евро до сумата от 250 000 евро (Мотиви, §225, стр. 263)
- „[..] дори и да се приеме за идентично с „получаване на подкуп“ (както посочва ВС в т.2 от Постановление № 8/81) – не може да попадне под приложното поле на чл. 307 НК, доколкото съдът установи, че получената сума от 70 000 евро се е отнасяла до първата част от корупционното правоотношение, при която е несъмнено, че не е налице провокация по чл. 307 НК (Мотиви, §129., стр. 187).
Съдът постановява изцяло оправдателна присъда за събитията от 17 април 2018 г.
- „[…] ако съдът признае подсъдимите за виновни за това, че и на 17 април 2018 са поискали (подс. Иванчева извършител, а подс. Петрова и подс. Дюлгеров помагачи) подкуп, ще излезе извън рамките на обвинението. Касае се не само за прилагане на закон за същото престъпление (чл. 301 пр.1 или пр.2 НК), а и за различен акцент върху фактическата деятелност на подсъдимите – а именно съдът поправя съзряна грешка на прокурора как би следвало да бъде формулирани обвинението. Поради което и съдът постанови изцяло оправдателна присъда за събитията от 17 април 2018 г. (Мотиви, §161, стр. 224).
Съдът аргументира това си решение не с липсата на доказателства, а с непълнота в Наказателния кодекс. Според него тримата са били обвинени, че са получили подкуп, но законът инкриминирал единствено приемането на подкуп, а съдът смята, че между двете деяния има съществена разлика. С други думи оправдателната присъда е повече „граматическа“ (според граматическото тълкование, както изрично се подчертава в §151 на лексикалните единици „получавам“ и „приемам“)!
2.
- „Манипулация […] от рода на това, че експертизата била доказала, че не тя е писала в бележника. Тя (б.а. експертизата) доказа, че (б.а. Иванчева) е писала в бележника. И един куп други неща. Това, което е доказано и е относимо към предмета на доказване, е писано от нея.“ (offnews.bg)
[…] „при изграждане на своите изводи съдът взе предвид основно графологичните експертизи, изготвени в съдебната фаза на производството. Графологичната експертиза от досъдебното производство има само спомагателно значение – а именно да затвърди убеждението на съда относно авторството на подс. Иванчева на първия ред от първа страница, както и на числата долната част на първа страница; именно те са взети предвид при установяване на правно релевантните факти.
Б.А. Фактите, за които се говори в Мотивите, са не само релевантни – те са изключително важни и значими, защото въпросният тефтер/бележник трябва да се превърне (и се превръща) в идеалния ВДС „компаньон“ на СРС-агента, който въпреки идеалната си мундщровка, поражда определени притеснения в „очите“ на чл. 177 ал.1 НПК (дали осъдителната присъда се основава само на доказателства, събрани чрез СРС). Но детайли по тази тема ще прочетете в раздела „Бялото доказателство“. А може би Съдия Хинов е пропуснал да напише още едно есе: за документите –диспозитивни и удостоверяващи; автентични и неавтентични; верни и неверни; истински и неистински, с формална и с материална доказателствена сила.
3.
- „Ръцете на двете задържани при проверката вътре в сградата светнаха като коледна елха. Няма как да ми бъде обяснявано, че нещо им е подхвърляно, пипали са парите“ (dnes.dir.bg)
- „По делото не е установено дали двете подсъдими са докосвали тези пари вътре в колата“. (§ 60, стр. 111)
[…] „Установило се, че следи от маркиращото вещество се намират: относно подс. Петрова – върху пръстите на лявата ръка отгоре и откъм дланта; по ноктите на дясната ръка (по-слаби следи); по устата и деколтето. Относно подс. Иванчева – върху дясната ръка, странично на дланта, откъм малкия пръст, от външната страна; на лявата ръка – от вътрешната страна, между малкия и безименния пръст; в областта на устата и носа“.
Сега обаче идва времето на най-импресивния епизод на тази трагикомична сага: Прокурорът Гешев защитава правата на арестуваните.
4.
- Притча първа: „Бяха с белезници, защото не трябваше да пипат нищо, за да се извърши освидетелстване“ [… ] „На една от зам.-кметиците й стана лошо, извикахме линейка, защото спазваме правата на хората“ (focus-radio.net)
- Притча първа (вариант): Затова и Иванчева, и Петрова са с белезници – за да не могат да пипат нищо, тъй като в миналото имало случай, при който получилият подкуп се хвърлил в кал, за да изтрие маркировката от мастилото от белязаните пари (по actualno.com)
Б.А. Колко предвидлив е Прокурорът Гешев – към края на тези следствени действия завалял лек дъжд!
- Притча втора: „Ако бяхме я преместили някъде, тя пак ще твърди, че някой й ги е сложил тези пари. В колата има кашон – не е в багажника, както писахте, а на задната седалка. Ако бяхме я отстранили да не присъства – каквато възможност имахме, пак щяхте да ни обвините в пиар акция, а ние се борим за правата на хората“ (segabg.com)
Не се питайте, ако някой трябва да присъства на огледа, защо Иванчева е изведена / отстранена от мястото, където ще се случи най-важното – откриването на едната трета от искания подкуп, по който Съдът почти по граматически причини ще я / ги оправдае (другата „подсъдима“ – Биляна Петрова отдавна е отстранена от „вратата на събитието“). По-важното е, че Пазителят на правата си остава там.
- Притча трета: „Това пак е спекулация, че е запушвана устата. Ще ви кажа защо. Защото аз бях на 2 крачки. Служителят на МВР, която е жена, посегна, аз извиках „Не“, тя си дръпна ръката от устата и не е запушвана. Това може да се види в някои кадри в някои телевизии“ (https://www.prb.bg)
Б.А. Предупредителният вик на „Пазителя на правата“ Прокурора Гешев: „Не-е-е-е!“ е, защото никой не е запушвал устата на Иванчева, макар че тя извикала: „Запушват ми устата!“.
Сега, мотивите на съда, защото според Прокурора Гешев „Единицата за справедливост е това, което присъжда съда“
По Притча първа (и вариант):
- […] „Още в момента на ареста на двете подсъдими са били поставени белезници, със заключени ръце било отпред на тялото първоначално спрямо подс. Иванчева), било отзад на гърба (впоследствие и за двете подсъдими, до края на записа на БНТ), Мотиви, §42
- […] „презумпцията за невинност е била нарушена и предвид публичносттана нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ. Тази публичност е придобила максималния възможен размер за нашата страна и нашето общество. Не само тя се е намирала – с такива белезници – повече от четири часа в центъра на столицата на страната, на оживено кръстовище, изложена на погледа на минувачите, но също така е бил заснета от журналисти от различни медии; кадрите са били разпространени в цялата страна и са предизвикали масов интерес. Общото впечатление, което е създадено по този начин, е убеждението у средния зрител, че подс. Иванчева е виновна. Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност (Мотиви, §201)
Б.А. Но май Съдия Хинов придава преголямо значение на един „климатичен епизод“ по време на ареста (предвиден от Прокурора Гешев) и обективният прочит на Съда за нарушаване на презумпцията за невинност на финала си започва да прилича на мюзикъла „Шербургските чадъри“ (но с друг режисьор и други актьори и маскирани статисти):
- […] „Към края на тези следствени действия (според Мотивите) на бул. „Васил Левски“ завалял лек дъжд, като двете подсъдими били отведени в сградата на Спортната палата без да бъдат предпазвани от дъжда с чадър“ (Мотиви, §42, стр. 70)
По Притча втора:
През цялото време на следствените действия на бул. „Васил Левски“ подс. Иванчева и подс. Петрова са се намирали в непосредствена близост до разследващите органи, като са имали реална и непосредствена възможност да наблюдават от съвсем близко разстояние (често по-малко от метър) техните действия. Тези действия, поне част от тях, са били устно разяснявани на подс. Иванчева. По-важните моменти, вкл и показването на съдържанието на кашончето с парите, са били демонстративно извършени непосредствено пред тях, така че да имат възможност ясно да ги видят; в определени случаи разследващите органи с жестове са им показвали внимателно да наблюдават действията им. (Мотиви, §44)
Театърът на пантомимата: Ура-а-а! – радостно съобщават на близките си чрез TV-новините изтерзаните от дългото чакане разследващи Иванчева най-после да се прибере от Малдивите (не отминавайте иронията ми) и да кандиса да си вземе подкупа. – Свършихме си работата както трябва! В случая не се доверявайте много на Мотивите, защото тази радостна пантомима едва ли е предназначена за арестуваните, както се опитва да ни заблуди Съдия Хинов. Сигурно не са и за Прокурора Гешев, който през цялото време пази правата на „подсъдимите“, както без да иска ги нарича…
Б.А. При изострената (почти) писателска наблюдателност на Съдия Хинов, който ако се съди от Мотивите по присъдата, е изгледал целия „суров“ (автентичен) запис на БНТ за цялата продължителност на ареста, по-скоро бих приел обстоятелството, че никой не е подхвърлял парите по време на огледа, отколкото интерпретацията му на това събитие. Съдия Хинов (ако ви е по-удобно, разбирайте Съда) би трябвало да забележи от тв-кадрите, как „разследващите органи“ навеждат главата на Иванчева на двете леви врата, за да „погледне“ в колата, но в момента, в който следователката започва да извършва „огледа“ / „лретърсването“ през лявата задна врата, където трябва на бъде „кашончето с парите“, Иванчева вече е изведена от другата страна, вдясно на колата и няма видимост. Обърнете внимание на тв-кадрите, че Прокурорът Гешев, който се бори „…за правата на хората“ присъства по-дълго по време на „огледа“/“лретърсването“, отколкото арестуваната Иванчева. „Ако бяхме я отстранили да не присъства“ – казва Прокурорът Гешев и това би било повод за нова правно-есеистична тема за Съдия Хинов: „активно присъствие“ или „пасивно присъствие“ (почти както при подкупа в един останал като проект НК от времето на Миков/Орешарски). Защото това е присъствие около мястото на колата, а не съвместно присъствие с „лретърсващата“ (вж. публикуваните фотоилюстрации, но за още по-голяма достоверност – фрагмент от автентичния запис на БНТ, излъчен по Евроком, в предаването „Честно казано“).
В уводния текст споменах за няколкото използвани от Съдията Хинов формално-съдържателни „софтуера“ (мога да кажа и подхода) и десетина реда по-горе е използван един от тях – хипокризийният (трябва вече да знаете тази дума от уводната част; тя не е обидна, ако не знаете българското ѝ значение, а освен това има повече от десет синонима).
Освен това Съдия Хинов би трябвало да знае по-добре от тези, които не искат да знаят, че по силата на член 137, ал. 1,
„В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица“
По Притча трета:
Мотиви, §222. Относно аргументите на защитата, относими към действието на св. Зашева по запушване на устата на подс. Иванчева.
По делото се установи, че такова действие не е било осъществено. […] При една от тези реплики св. Зашева, която е натоварена с охраната ѝ, повдига ръката си към устата ѝ, с предполагаемо намерение да ѝ попречи да вика, като не се осъществява досег между ръката ѝ и устата на подс. Иванчева. И по-конкретно ръката на св. Зашева се намира на известно разстояние от устата на подс. Иванчева за период около секунда. […] Конкретното действие на св. Зашева несъмнено показва нейното неудовлетворение от обстоятелството, че подс. Иванчева, в непосредствена близост до нея, извиква своите реплики. То обаче няма необходимия интензитет да се бъде възприето като „запушване на устата“ или каквато и да е друга форма на възпрепятстване на правото на подс. Иванчева да изрази своето отношение към ареста и следствените действия.
Б.А. Аз няма да обсъждам заключението на Съдия Хинов, че Иванчева няма защо да се „разхожда“ до Франция (разбирай Страсбург, ЕСПЧ), защото правата на подс. Иванчева, признати от националния закон и от ЕКЧП, не са нарушени (след малко за „събирателното“ определение „Национален закон“).
Но ще се опитам да направя коментар (ако ми се удаде) на ментално съзряното от Съдия Хинов в духа на неговото правно „есе“ (в Мотивите) на тема разликата между „получих“ и „приех“ подкуп. Изразът „приех подкуп“, според него, изразява една окончателност – т.е. подкупът е взет, а изразът „получих подкуп“ изразява една висящност – подкупът е получен, но деецът още не е решил дали да го приеме, да го върне, да сезира полицията или нещо друго.
Почти в този дух Съдия Хинов обсъжда детайла запушвана ли е устата на Иванчева и го приема като висящност, не заради предупредителния вик на „стража на правата“ Прокурора Гешев: „Не-е-е-е!“, а защото никой не е запушвал устата на Иванчева, макар че тя извикала: „Запушват ми устата!“.
Откровено казано, учудвам се на този правен български силогизъм, според който опитът за „запушване на устата“ не е еднозначен с буквалното „запушване на устата“. Или дори – по-силен от него! Как да обясня, че човек не е каца за зеле, на която можеш да поставиш чеп, за да има „окончателност“ (според езиковото определение на съдия Иво Хинов) на действието „Запушване на уста“!
И ако мои по-млади колеги и досега са ми благодарни, че от мен са разбрали „как дишат думите“, повярвайте ми също като тях, че опитът за запушването на уста е по-силен аргумент (и житейски, и правен) от буквалното, продължителното, „окончателното“ поставяне на ръка върху устата. Тогава просто преставаш да дишаш!
И защо ли, ако „опитът“ е толкова незначително нещо, се обсъжда даже в член 18 от НК? [14]
Никой не е запушвал устата на Иванчева, макар че тя извикала: „Запушват ми устата!“
Но като неюрист мога да се опитам да преразкажа целия този „незначителен епизод“ с помощта на член 323 (ал. 1 и 3) от същия този Наказателен кодекс, който може би Съдия Хинов визира като Национален закон. Почти съм сигурен, че не може да има пред вид Конституцията, защото като неюрист не съм чул някой да е съден по член Еди кой си от Основния закон – Конституцията на Република България. Пък и ако бъдем честни, Националният закон (разбирай НК) все пак 4 пъти се сеща за КРБ: член 10 (който е баш по темата!) и членове 108, 169б, 279. [15]
А ето и обещаният ми преразказ на член 323 от НК (без да си мисля, че някой може или трябва да носи отговорност, защото този член не фиксира точно „запушването на уста“ като престъпление):
Някой самоволно (служителката от Театъра на маските, охраняваща Иванчева, май същото онова момиче, което щеше да остане без око от бомбичката на един футболен фен идиот) […] осъществява едно оспорвано от другиго (Иванчева, която вика „Запушват ми устата!) свое действително или предполагаемо право, но след предупреждение от съответния държавен орган (разбирай Прокурора Гешев) незабавно възстановява първоначалното фактическо положение, т.е. сваля ръката си, насочила се към устата на Десислава Иванчева, ама без да я запушва…
Да, елементарно ми е „интерпретационното съчинение“, но то няма да е единственото нито за самата прокурорско-съдебна сага, нито пък за тези, които я преразказват (о, не правя обобщения!)…
[11] Обида, нанесена публично; разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; на длъжностно лице… ; от длъжностно лице (колкото и в случая Проурорът Гешев да се вижда като функционално лице!) или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
[12] Буквалният анекдот „Чукча писатель, не читатель“ е адаптиран в съответствие с индивидуалността на моя герой, който освен Концепцията си за главен прокурор не е известен с други публични писмени текстове. Пардон: през 2016 г. е съавтор на статия, публикувана в списание „Норма“.
[13] Из обвинителния акт (със съкращения): „…поискала дар, който не ѝ се следва (…) в размер на 500 000 (…) евро, с левова равностойност 977 915 (…) лева, платими на части и е приела дар, който не й се следва – сумата от 70 000 (…) евро, с левова равностойност 136 908.10 (…) лева, като първа част от поискания неследващ се дар, за да извърши действия по служба – да изпълни задълженията си, произтичащи от административните процедури…“
[14] Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
[15] Чл. 10. „Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото“. За да бъда педантично точен има още 9 думи, производни на конституция (обявен да противоконституционен или Конституционен съд
* Мотиви към присъдата по н.о.х.д. № 2617/17 (номерът на делото е изписан грешно; вярното е 2617/18)
Детайли/Details 
Вашият коментар