Дискриминационно четиво. Само за интелигентни читатели
Продължение (4)
Иван Ангелов
Необходимо „лирическо“ отклонение за пиедестала*, който е по-висок дори от Закона
На следващия ден след ареста, изненадващо пестеливо обяснен от Прокурора Гешев като „досъдебно производство под наблюдението на Специализираната прокуратура за корупция, съвместно с КПКОНПИ“, медийната гилдия стана свидетел и на PR-“предприемачеството“ на Прокурора Гешев – „новата форма на публичност“, която май още оттогава започва да я избива на „нова“ форма на манипулативност:
- „Казах ви, десетки и стотици преписки в кабинета, вместо да са при конкретните специалисти. Включително и в дома на кметицата бяха намерени такива преписки.”
- „Имаме множество сигнали и от обикновени граждани за подхода в тази община, а начинът на подхода е обикновен метод на натиск, маскиран с добрите намерения за лоши порочни практики във връзка със строежите в определения район“
- „Ръцете на двете задържани при проверката вътре в сградата светнаха като коледна елха. Няма как да ми бъде обяснявано, че нещо им е подхвърляно, пипали са парите“.
„Следва изводът, че наличните следи по ръцете и тялото им се дължат на други причини – а именно пренасяне на следи от маркиращото вещество от други вещи, различни от паричната сума“ (Мотиви, стр. 1[13])
Но тъй като вече „притичахме“ край манипулативността, тук ще се опитам да спра вниманието ви на „съвместността“ на плакатните изяви на два органа (съдебен и държавен – може би като начало на заличаването на разделението на властите): съвместната пресконференция по повод ареста на кмета на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева на ръководителя на Специализираната прокуратура Иван Гешев и председателя на новия антикорупционен орган Пламен Георгиев.
Извинете ме за клюкарската ми нагласа, но все си мислех защо Прокурорът Гешев (р. 1970) упорито бута напред КОНПИ-Председателя (р. 1976), между които според „злонамерените“ медии има конфликт. И го отдавах на народопсихологическо увреждане: по-големия винаги закриля по-малкия. Докато изведнъж загрях, че всичко е обратно пропорционално. По-“малкият“ доста отдавна, с почти Исусова чудодейност оглушил публично чуваемото за човека, който има само един Началник (не сочете нагоре!) и оттогава се ползва от неговата почти явочна преданост. При това в България „традициите“ са си същите – бартерът на услугите винаги е изпреварвал стоковия бартер за разлика от оная приятно-просташка реклама на вървящия (напред, разбира се, според Линкълн) Johnny Walker „Традициите не са това, което бяха“…
За жалост „Баткото“ тепърва трябва да се доказва. И в престараването си прави грешка след грешка… Но това е само моя хипотеза, която за разлика на хипотезите на моя по-млад колега от Пожарната може да се окаже и невярна…
Не е ненужна и за „съвместността“ при участието на КПКОНПИ в ареста на Иванчева-Петрова, и при участието в „съвместната пресконференция“, която трябваше да отдаде „отдаденото“ от тази държавна структура (добавяйки по някоя нова буква през годините към името си) по този корупционен случай, с който едва сега започва истинската борба с корупцията:
„Свърши се нещо, което беше полезно, нещо, което не е вършено в годините след прехода“ – каза КОНПИ-Председателят по време на съвместната пресконференция [по monitor.bg]. И без да иска повтаря оценката на адвоката-протестър (но от сегашните – не от времето на Орешарски, когато протестърите поумняваха зрително от голата гръд на българската Мариана [вж. индекс 3]) „Този цирк не е наблюдаван в цялата история на България“. Но не в Пламен-Георгиевски прочит.
Сега аз искам да направя свой прочит (без да претендирам за безпогрешност, макар и да се казвам Иван, но не Гешев).
Прочит първи:
Какво не свърши КПКОНПИ, а трябваше да свърши по закон (т.нар. Антикорупционен закон), защото уви, няма други закони, които да задължават т.нар. Антикорупционна комисия да свърши каквото и да е по Случая Иванчева?
Отговорът е удивително прост:
Има ли несъответствие между доходи и имущество на двете осъдени, доказващо корупция? Няма. Къде са им парите от подкупите? Апартаменти по един декар, вили в Бояна, скъпи лимузини, банкови сметки? Има ли доказателства за взет друг подкуп?
И аз се скъсвам да си задавам същите реторични въпроси на случайно срещнатия Фейсбук-“минувач“, но все си отговарям с „Не!“ или „Няма!“.
А, забравих има едно „Да!“, но казано от КОНПИ-Председателя:
Позволявали са си доста глезотии. Например отиват в съседна държава на почивка, решават, че им харесва, обаждат се и казват, че остават, защото много им харесва“. Заради почивката се наложило отлагане на предаването на подкупа и ареста.
Боже, боже! В тези три изречения има такава нелепост, защото не става дума за почивка нито на Малдивите, нито на Бахамите, а за съседна Гърция, посещавана всяко лято поне от около половин милион българи (по ЛСИ [16]). И това, дето Иванчева и Петрова си продължават почивката също е нелепо, но от тяхна страна: тук ги чака огромен подкуп, а те се плацикат, плацикат…
Но още по-нелепо звучи „новината“ след ареста, която съобщава на пресконференцията КОНПИ-Председателят: „Започваме да правим пълен финансов анализ на всички обвиняеми. Ще проверим всички банкови сметки, всички придобити от тях имоти в България и в чужбина“
И защо след ареста? Дори и някой да допуска такъв постфактум, КОНПИ-законът (чл. 102) казва нещо друго: че оперативно-издирвателната (но не разследваща, по силата на член 52 от НПК) дейност има за цел да установява незаконно придобито имущество, да се добира до сведения и информация (за корупция) и да ги предоставя на съответните органи. Щом става дума за предоставяне, това сигурно ще да е преди задържането на лицата на висши публични длъжности.
Според версията на КОНПИ-Председателя „за първи път сигналът до оглавяваната от него Комисия, че е искан подкуп, е подаден на 2 февруари (2018 [17]). Бизнесменът, който няма манталитета на крадливите българи, „дойде, срещнал се с нашите инспектори…“
Тук не давайте много вяра на КОНПИ-Председателя, защото съдебните прения (поне ако се съди от Мотивите) казват нещо друго:
- На 19 януари 2018 г. с бр.7 на ДВ „идва на бял свят“ новата Антикорупционна комисия (след КПУКИ и КОНПИ – КПКОНПИ [18]). И хоп – след броени дни идва и първият сигнал… за корупция.
Да, ама не е така: Има два първи сигнала:
– първият първи сигнал
е лично от строителния предприемач Александър Пешев и от Националната агенция на строителните предприемачи [19] до Софийска районна прокуратура (24 октомври 2017 г.!), изпратена по компетентност на Специализирана прокуратура; другият сигнал е от НАСП (един месец по-късно) до СГП, също изпратена по компетентност където трябва [20].
Обърнете внимание: за забавени преписки – което все пак не е престъпление, но вие дори и да го приемете за престъпление – по чл. 282 НК (най-грубо: за нарушение или неизпълнение на служебните задължения или за превишаване на власт), не е корупция нито по нелепата дефиниция в ЗКПКОНПИ (що е корупция!), а още повече пък по член 301 и т.н. (до член 307а) по НК. Все пак на 22 януари 2018 г. (когато КПКОНПИ все още е в пеленаческа възраст – само на два дни) Специализираната прокуратура издава постановление, с което се възлага на ДАНС (а ДАНС – на служителя Деньо Денев) да се търсят лица, които да дадат показания за… корупционно деяние. Каква прозорливост!
Така идва времето на
втория първи сигнал,
който в същност е първият сигнал, възложен на служителя от ДАНС Деньо Денев, на когото „случайно“ попада бизнесменът Александър Ваклин, отивайки в сградата на ДАНС на 30 януари 2018 г., вече станала „жилище“ на КПКОНПИ, както и служителят на ДАНС Деньо Денев е станал служител на КПКОНПИ.
Прочит втори:
Какво не трябваше да върши т.нар. Антикорупционна комисия, което Законът не ѝ позволяваше (може да се каже и забраняваше) да свърши?
…Не искам да ви разочаровам, но сигналът за „началото на войната“ с корупцията е преназначен: от ДАНС – в КПКОНПИ. Така че, колкото и да се гордее КОНПИ-Председателят с „пионерията“ си по Случая Иванчева, няма никакво „доказателство“ за гордостта си – жалба или сигнал от името на бизнесмена.
И колкото това (и всичко съпътстващо го) да няма значение, както би казал Съдия Хинов за „крайния съдебен акт“, би било добре да се знае. За обща култура, да кажем…
Защото след това настъпва такава правно-фактологическа, оперативно-издирвателно-разследваща какофония, която за малко да опорочи следствените действие и да направи събраните доказателства негодни.
Макар че оперативно-издирвателната дейност, според КПКОНПИ-закона, се извършва чрез извършване на справки, идентифициране на лица и обекти; оперативна проверка на събраните данни, насрещни проверки по документи, вземане на обяснения от граждани, в един миг служителят Денев (защото му се сторило, че на г-жа Полина Ваклин ѝ се сторило, че забавянето „на преписката се дължи и на желание за лично неправомерно облагодетелстване“) накачулва с аудио- и видеозаписваща апаратура пострадалия „свидетел“ и той тръгва на лов за корупционна сделка (8 февруари 2018 г.). Само не оставайте с впечатлението, че „накачулването“ е своеволно – то е с „вердикта“ на Специализираната прокуратура (по съответния ред, разбира се) за използване на СРС (наблюдение, подслушване, проследяване, белязване и документиране).
И така щафетното бягане към финала (от ареста – veredictum-а sine iudice до присъдата от съдия) продължава…
Не случайно малко по-горе използвах понятието „разследваща“, тъй като по силата на Националния закон (по Съдия Хинов), в случая НПК, член 52, право на разследващи функции имат: следователите, разследващите полицаи и разследващ митнически инспектор. Под ръководството и надзора на прокурор, разбира се! Кратко и ясно: няма КПУКИ, КОНПИ, КаПеКОНПИ! Антикорупционната комисия я няма и в член 194 от НПК – Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи.
Несъмнено е, пише в §76 от Мотивите по присъдата, „че разследването на престъпления е извън тези ѝ правомощия. Поради което е необходимо да се прецени дали ЗПКОНПИ предоставя правомощия на органите на Комисията да участва в текущо наказателно производство, под надзора на прокуратурата. Т.е. дали ЗПКОНПИ фактически дописва НПК относно обхвата на разследващите органи по чл. 52 НПК“.
Като неюрист ми е много странно как един „нисшестоящ“ закон (ЗПКОНПИ) може да допише един Национален закон (според дефиницията на Съдия Хинов, която аз разбирам като НПК и НК, а не като „китка“ от наказателни закони). Освен ако с „дописването“ не е някаква свръхинтелектуална сатиричност на Съдия Хинов (колкото и това да са Мотиви на съдебния състав). Не, не е това.
Оттук започва невероятно „тичане по тъча“, което Защитата на обвиняемите, сама добрала се до „тежкия проблем“ (разследващата функционалност на КПКОНПИ), не успява процесуално да спре.
И тичането продължава: през Закона за съдебната власт (чл. 37 ал.1 т.5), предвиждащ взаимодействие между органите на съдебната власт и органи на изпълнителната власт. Тук Съдия Хинов услужливо забравя уточнението „с оглед превенция на престъпността“, защото Случаят Иванчева-Петрова отдавна е преминал покрай превенцията. Вече има голям обем доказателства и СРС-та, хвали се на пресконференцията КОНПИ-Председателят. – Десет тома са данните от подслушването.
Но накрая Съдия Хинов (пардон – Съдъг) стига до заветния финал:
Изрично е посочено в чл.24 ЗПКОНПИ, че за постигане на целта по този закон КПКОНПИ си взаимодейства, съобразно предоставената ѝ компетентност (чл. 83 ал.1 т. 6 ЗКОНПИ), с различни други държавни органи, вкл. и прокуратурата.
Нали не трябва да си мислим, че някогашният „Страж на закона“ [21] сега застава над самия закон?
♦
Идва времето на най-характерния епизод от това
Какво не трябваше да върши т.нар. Антикорупционна комисия, което Законът не ѝ позволяваше (може да се каже и забраняваше) да върши?
Ще го кажа директно: участието на служители на държавната Антикорупционна комисия (освен участието на службите по закон), при това – нагиздени специално, като за случая: със специални униформи и маски. Как другояче се арестуват престъпници, несрещани като злост (извинявам се за сарказма) не само през последния „преход“, а през всички исторически преходи на страната, убили годишните пенсии на близо 400 пенсионери (по обвинението – за поискани 977 915 лева).
Сбъдва се и лелеяната мечта на КОНПИ-Председателя да се разширят правомощията на комисията, която в момента не може да задържа, нито да извършва процесуално-следствени действия. Е, какво като не са разширени?
За всеобща радост (без да включваме Обвинението) Съдия Хинов възкреси тези почти убити пенсионерски пенсии, защото май се оказва, че на някого му се е сторило, че са поискани 977 915 лева.
Няма какво да се съмняваме! Нали си спомняте крилатата фраза на Прокурора Гешев: „Единицата за справедливост е това, което присъжда съда
Пък този път и Съдия Хинов е категоричен:
„По делото се установи, че при задържането на 17 април 2019 г е имало множество служители н КПКОНПИ, част от тях маскирани.
Съобразно становището на настоящия състав такова едно присъствие не почива на нормите на закона. Разследващите органи, при необходимост, следва да ангажират органите на полицията за запазване на периметъра на следствените действия. Намесата на органите на КПКОНПИ следва да е обусловена от предоставените им правомощия по чл. 102 ал.1 т.2 и т.3 ЗПКОНПИ – т.е. за придобиване на сведения и информация или за изготвяне и съхранение на ВДС. В случая не се установи такава необходимост да е възникнала – всички ВДС са събрани от следователите и посочени от тях технически помощници.
Присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание (Мотиви, §76, стр. 134 ).
Както винаги, при подобни законови отклонения Съдия Хинов прави уговорката, че „това тяхно присъствие не може да доведе до извода, че следствените действия са опорочени, а събраните доказателства негодни“.
„Тяхното присъствие има значение при преценката на съда дали при този арест и следствените действия подсъдимите са били представени като виновни“ (§192).
Значи какво? Нарушена е презумпцията за невиновност!
Необходимо „лирическо“ отклонение за Белчо и Сивушка, за презумпцията за невиновност и за юридическата фикция
Едно не мога да разбера: защо Прокурорът Гешев е толкова сигурен, че марсианците не са „подхвърлили“ парите в колата („Какво искате да ви кажа, че марсианци са ги телепортирали в колата?“ nova.bg/news/view/2018/04/19).
Може би защото тази версия е крайно невероятна според Прокурора Гешев, той все пак има няколко други версии за предаването на подкупа (в книжен плик, в хартия, в багажник, не е сложен директно в кашона – според различните медии, а според Обвинителния акт – пуснати „собственоръчно“ от посредника в кашона, зад предната седалка). И няколко директно изречени версии:
Версия 1: Парите ги е взела зам.-кметицата и тръгват към служебната си кола. Другият човек тръгва към изнудваното лице
Версия 2: В тоалетната на заведението Дюлгеров отброил от дадените му 20%, или 14 хил. евро, и ги прибрал отделно в чантата си.
Версия 3: Седемдесетте хиляди евро, намерени в багажника на служебната кола […] се съхраняват в следствието на специализираната прокуратура, защото са веществено доказателство (bTV). По Нова телевизия в изявление по Случая Иванчева Прокурорът Гешев коригира тази грешка, допусната в медиите: „В колата има кашон – не е в багажника, както писахте, а на задната седалка“.
Парите не са сложени директно в този кашон…
Б.А. Освен версиите има и видеодоказателство според заставката на Нова телевизия (вж. „марсианците“) „Прокуратурата има видео от даването на подкуп“, с неясно като в СРС начало, но с ясно продължение: „..иззели сме камерите от заведението, целият този процес се следи със СРС. В тези записи има всичко това, което един прокурор може да мечтае и да иска“. [22]
Сигурно за подсъдимите Иванчева и Петрова Прокурорът Гешев е изрекъл много клевети, много лъжи. На тях той им дава тази възможност: „Обвиняемите у нас могат да говорят всичко, дори и да лъжат, без да носят никаква отговорност (standartnews.com) или „вceки може дa избира как и пo какъв начин дa ce защитава“ (fakti.bg). Но на мен?
Унизително ми е аз обикновения човек, по-средностатистическия гражданин от Прокурора Гешев, публично неизвестната личност да се правя на маймуна само и само да не използвам непремерена дума за Прокурора Гешев… Макар че той може да се хване за някоя обидна запетая, колкото и да знам, че поне в запетаите съм доста по-добър от него.
В същото време той – високоовластеният, публично известната личност, още преди съдебния процес нарушава изискването (е, „белгийско“, не българско) за равнопоставеност на страните при участието им в съдебния процес (забравете за не толкова ясната отговорност по член 198 от НПК). Затова „публицистичната“ дейност на прокуратурата на етап досъдебно производство трябва да бъде сведена до информационната, до простото прессъобщение (може да се нарече „новина“ за престижност), но да не търси повече отговори от задължителните 5 W (плюс Н) според „западната“ теория на журналистиката. Но ако им се говори повече, могат да използват 7-те въпроса на Квинтилиан: кой, какво, къде, с кого, защо, как и кога. И измислените „теории“ за „нова публичност“ за разкрити престъпления трябва да бъдат обявени за противоправни, поне по силата на ЕКПЧ.
Нека пък поне веднъж бъде това, което казва Прокурорът Гешев: „Единицата за справедливост е това, което присъжда съда“. А не това, което казва обвинението преди съда… И не това, което казва самият той преди съда!
Как да ви обясня, че ме обхваща гняв от сравненията между „площадно“-присъденото от Прокурора Гешев и пост-присъденото от Съда.
И понеже не мога да нарека изреченото както го наричат обвиняемите Иванчева и Петрова, намерих едно хубава дума, нищо, че е чужда: фикция.
Още повече, че в правото има такова понятие: юридическа фикция. Така че всичко, изречено от Прокурора Гешев (директно или индиректно) в медиите, приемайте по този начин – като въображаемост, фантазьорство, илюзорност пр. и пр.
В теорията на правото, ако случайно не знаете, фикцията е юридическа техника, която спомага за разрешаването на казуси, които следват справедлива логика, но не се опират на фактическата действителност.
И сега не се изненадвайте: неотлъчно „на браздата“ до юридическата фикция (почти като Елин-Пелиновите Белчо и Сивушка) стои и презумпцията (вкл. презумпцията за невиновност и всички други презумпции), тъй като и двете понятия са правни техники.
Ако пропуснете виждането на Прокурора Гешев („Правата на човека е синоним на права на нарушителя…“ [23]), презумпциите в правото са заключения, които правораздаващите органи извличат от един известен факт за друг неизвестен факт.
За други теоретици на правото обаче юридическата фикция и презумпцията (извън Елин-Пелинова разказ), са ту като Хитър Петър и Настрадин Ходжа, ту като две магарета на мост. Презумпцията е предположение, въздигнато в юридически факт. А фикцията е неистина, въздигната в юридически факт. Извинявам се за опростачването на тази сериозна правна (и практично полезна при това) теория, но има и достатъчно примери от съдебната практика (не само нашата) за неистините, въздигнати в юридически факти.
Само че публично изразяваната фикционална образност на Прокурора Гешев (по Случая Иванчева, по-късно и с „кибертероризма“ и с „руския шпионаж“) не е част от правото и не спомага за разрешаването на казуси, които следват справедлива логика. При юридическата фикция целта е да се подпомогне правораздаването, а „фикционите фигури“ на Прокурора Гешев са съвсем други.
И започвам да се питам какво би се получило, ако някой с подобни „фикциони фигури“ (неюридически) се опита да „сглоби“ факти и обстоятелства, които нямат нищо общо помежду си, но им придаде (почти социалистическа) правдивост. Нещо подобно на това, което казва народът „Хайде, върви и доказвай, че нямаш сестра!“ Или както казва Прокурорът Гешев: „не се учудвам да изкарат и майка ми човекоядец“.
Разгледайте внимателно „фотосравнението“: това не са различни ракурси на Прокурора Гешев. Това са двама Гешевци: Иван Гешев и Елиан Гешев. В пловдивската прокуратура има още един Гешев, само че Георги Гешев (може би Пловдив, а не с. Мирково, е географският топоним с най-много Гешевци). Познатият ни от н.о.х.д. № 2617/2018 Съдия Иво Хинов пък е съдия по наказателно дело (приемете го условно: за „компютърно пиратство) срещу собственика на домейна arenabg.com Елиан Гешев (според една медийна „заготовка“ в сегашно време: „Жесток скандал! Съдията, пуснал Десислава Иванчева, изплува в центъра на афера за 200 млн. долара!“ (Blitz.bg 20 ноември 2018).
Само че вие не вярвайте! Литературна фикция! Лъжа е, колкото и да прилича на истина!
[16] по ЛСИ, Личен статистически институт
[17] „Здравей, България“
[18] Само заради новия Антикорупционен закон с двете буквички КП към КОНПИ са направени промени в близо 50 закона: от Закона за движението по пътищата, през Закона за народните читалища, до Закона за рибарството и аквакултурите. А доколкото този закон се опитва да даде дефиниция (може би правна!) що е корупция, това направо си е нелепост при наличието на Национален закон, според дефиницията на Съдия Хинов (НПК и НК), в който Корупцията си е просто Подкуп.
[19] Тъй като още от едно време, „колективните жалби“ са без „номинална стойност“ почти като „колективната обида“, приемете това действие като сигнал от петима софийски предприемачи от Националната агенция на строителните предприемачи.
[20] Специализирана прокуратура
[21] Според първия „Закон за устройството на съдилищата в България” (1880)
[22] За жалост в Мотивите се посочва само един запис от 17 април (или аз нарочно не съм прочел Мотивите внимателно), но за време, което е доста отдалечено от „подялбата“ на подкупа (10,35,21 ч. до 11,18,46 ч.). Пък и прокуратурата няма как да има видео от даването на подкупа (в заведението), ако посредникът ги е пуснал в кашон в колата. Липсва и листът А4, в който св. Ваклин твърди, че е предал парите на подс. Дюлгеров. Той е изключително важен, защото по него могат да се намерят годни дактилоскопски следи. Обстоятелство, потвърдено и от Прокурора Гешев: „Парите за подкупа са дадени на посредника, завити в лист хартия, а той ги прибрал в чантата си. Това се е случило в заведение”.
[23] „Правата на човека е синоним на права на нарушителя. Махалото мина в другата крайност – в липса на всякаква държава. Политиците приемат законите, ние ги изпълняваме.“ (actualno.com)
17 август – 1 септември
(с незначителни актуални допълнения)
II. Бялото доказателство. Матросовският ищах „цифрите да съвпадат“ и една… проституираща запетая
Детайли/Details 
Вашият коментар