Дискриминационно четиво. Само за интелигентни читатели
Продължение (5)
Иван Ангелов
Сигурно съм зле информиран, но доскоро (поне за мен) в демократичната ни съдебна практика имаше само едно емблематично писмено доказателство във формата на бележник/тефтер (всъщност два бележника и една тетрадка): тефтерчето на Филип Златанов „Кого да ударя…“.
Не случайно казвам „имаше“, защото прословутият тефтер с политическите поръчки, получавани от Филип Златанов просто изчезва от колата на графолога. Дали случайно, дали планирано, дали на обявената дата или няколко месеца по-рано, дали заради оневиняването му на „втора инстанция“, тъй като на първа (СГС) е осъден на 3,5 години ефективно лишаване от свобода, въпреки че прокуратурата предлага условна присъда.
Най-автентичният „тефтер“ в българското правосъдие! Само че истинските неща организирано или неорганизирано ги крадат
Боже, боже! Какви неща са ставали по времето на този лилипут (в сравнение с гиганта Борисов) Орешарски. Съд, без да е наказателно-специализиран (а бе, едно обикновено съдче) се оказва толкова „лош“, а прокуратурата (без да е наказателно-специализирана) толкова справедливо-добра.
И се чудя кой се е доверил на това „съдче“, когато Специализираният наказателен съд вече е „на бял свят“, заедно със своята близначка Специализираната прокуратура (2012), заченати със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. „Зловещата КПУКИ“, според определението на една медия (Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси), допълва сегашния „триумвират“, само че тогава председателят на комисията, меко казано, е в „конфликт на интереси“ с нейните цели – нарушава служебните си задължения с цел да набави облага за едни лица (това, другото – на други да причини вреди, го забравете!).
На знам дали от графолог, или от египтолог е имало нужда за разчитането на абревиатурите И.Ф., Ц.Ц., Б.Б.[1], никому неизвестни до този момент, но записките изчезват…
При това положение и аз да бях Бойко Борисов (за радост, не съм), щях да кажа:
„Говорим за съдебна реформа – може да направиш най-добрата в света, но като изчезнат веществените доказателства, приключва процесът! Този процес (срещу Златанов) е приключил, край! И ако е бил, както Костинброд [2], фалшифициран през цялото време, вече това при експертизата няма да се докаже – коментира Борисов пред министрите си. – Давам само хипотеза. Просто искам да знам това ли е правосъдието, така ли се дават веществени доказателства, да си ги развлачват из София физически лица във физически техни коли, без охрана, без… Аз не мога да го разбера…”.
А нали знаете какво значи Бойко Борисов да каже: „Давам само хипотеза“. Още по жестоко е, когато казаното от него не е хипотеза, а убеждение.
Необходимо „лирическо“ отклонение за „тефтерите“, в които се „набляга“ „на това, което тези цифри съвпадат“
Във втория „тефтерен случай“ всичко е точно обратното: от Бойко Борисов, през „появата“ на тефтерчето „Ударът на Гешев“, до… графичната експертиза .
Ако сте си помисляли, че такъв цирк уж под „режисурата“ на Наказателно-процесуалния кодекс (арестът на Десислава Иванчева и Биляна Петрова) е станал без знанието на Бойко Борисов, значи не познавате привременната си държава.
За Главния подбирател на кадри (обикновено по кръстовищата) е достатъчно, че това ще е оправдателната „дузпа“ (за пред ЕС) срещу корупцията. А това, че е кметица, „отсвирила“ кметицата на ГЕРБ, си е чисто „вътрешен въпрос“. Даже няма нужда от тефтера на Филип Златанов: „Кого да ударя“. Ама това, че Иванчева-Петрова са се срещали малко преди това с Бойко Борисов е част от конспирацията (вкл. и за Парка „Обединена Европа“, разчетен от едно СРС като „евро-та“, а не Евро-па). Нали знаете, Бойко Борисов се среща с всички, даже и с тези, които изпраща на политическия ешафод).
Когато обаче прочетох сантименталната ретроспекция на Бойко Борисов една година по-късно (по време на изборите за Европарламент), започнах да съжалявам за жестоките си думи към него, пък и за хипотезата си за поръчителство.
„Два пъти съм им казвал мнението си на всички участници в ареста. Те ми обясниха, че трябвало всяка една банкнота да се опише, за да не им падне вещественото доказателство […] Можеха една шатра да сложат и да броят парите колкото трябва.
Дори и най-тежкият престъпник трябва да бъде уважаван като човек. След като на тази крехка жена ѝ сложиха белезници на краката и ръцете и до нея вървяха двама гиганти полицаи, в последствие арестите, които гледах, бяха много семпли и точни. Взеха си поука и не са допускани такива грешки” (Лице в лице“, bTV, 8 май 2019)
Но ако оставим ретроспекцията, идва времето на спецпрокурора Иван Гешев, макар че и Пламен Георгиев (прокурорът Карлсон от народното фейсбучно творчество) претендира циркът да е „под шапитото“ на КПКОНПИ. Или както казва любимият на Прокурора Гешев вестник „Капитал“ (вече след Случая Иванчева): „Звездата на прокурора Гешев изгря с делото КТБ и запламтя ослепително с ареста на кметицата на „Младост“ на живо в телевизионен ефир“.
…Не знам точно какво се е случило, но най-важното доказателство – белият бележник/тефтер на Иванчева – едва ли не Доказателство №1 („с изписан на ръка текст на първи и втори лист“) се появява (поне за публиката) почти пет месеца по-късно – около времето на внасянето на обвинителния акт в съда.
Верен на себе си, Прокурорът Гешев, който в този случай се принизява до наблюдаващ прокурор, до PR-ка на прокуратурата, е категоричен:
„В бележника на Иванчева някакви страници има драсканици, писма – ние наблягаме на това, което тези цифри съвпадат“. Е, вярно, имало е и „писания на Дюлгеров“, но прокуратурата „набляга на цифрите“, които е писала тя“ (б.а. разбирай Иванчева) и именно тези цифри са съотносими към делото, а писаните от Дюлгеров – не“…
Моля ви, съсредоточете се: прокуратурата набляга на „това, което тези цифри съвпадат“. Кое е това „това“? И с кое съвпадат тези цифри? С априорната обвинителна теза?
Какво ли не се изговори априорно за „томовете“ СРС-та (специалните разузнавателни средства), какво ли не се публикува от тях в присъдружните на прокуратурата медии като част от обвинителната PR-акция на този „страж на закона“, както е наречен прокурорът в първия „Законъ за устройството на съдилищата“ (1880)! Но прокуратурата не е това, което беше, когато беше… част от българските съдилища.
Та в конкретния случай изведнъж някой се досеща (не че не знае, но може и да не се досеща, знаейки), че въпреки идеалната си мундщровка СРС-агентът не може да бъде „И сам воинът е воин“ в една съдебна „война“.
„Това поражда определени притеснения в светлината на чл. 177 ал.1 НПК – а именно дали настоящата осъдителна присъда се основава само на доказателства, събрани чрез СРС“ (мотиви към присъда по н.о.х.д. № 2617/17 по описа на СпНС, 14 състав).
Не се притеснявайте от грешката в номера на делото – тя не е единствена: правописна [3] или пунктуационна грешка; за „грешката в присъдата“ съдия Хинов говори специално, за да докаже справедливостта ѝ).
И започват да търсят на СВВ (Сам Воинът е Воин) „брат по оръжие“. И му намират. В конкретния случай това е един невинен бял бележник или тефтер. Е, тази „невинност“ влиза в процеса (казано с образния език на Прокурора Гешев) малко пораздърпана – почти като магистрална труженичка, без някой да знае, че ще се появи, но и графично обогатена.
Или казано на „съдебен език“:
- „…Това се отнася и до тефтерчето на подс. Иванчева… Това ВД не е било съхранявано правилно – пликът е бил със скъсани лепенки, като подписът на поемните лица е от 16 май 2018 г, когато не е имало валидно удължаване. …след 26 юни се появява шеста страница в тефтерчето, като задава въпроса кой е писал в това тефтерче“ (според документалния „софтуер“ на Съдия Хинов на част от „последната дума“ на подсъдимата Петрова в мотивите по делото).
- „В съдебно заседание от 15.03.2018 г. това тефтерче бе предявено на страните; при все това то не бе описано в съдебния протокол – доколкото чрез копиране на страниците му в експертизите информацията в него е станала част от доказателствения материал“ (из Мотивите по делото)
• „…от съществено значение се явява въпросът за авторството в тефтерчето – като за решаването му съдът допусна нова експертиза, от вещи лица, които не са от състава на МВР. Въпреки различието в експертните заключения на двата екипа вещи лица, съдът няма основание да приеме, че първото заключение е било съставено въз основа на мотиви да се създаде привидност, че подс. Иванчева е написала оспорения текст (из Мотивите по делото). 
Аз не съм юрист и не мога да преценя значимостта, експертността и обективния анализ на тези твърдения. Но ще си позволя да се спра на други значими (за мен) обстоятелства.
Никак не ми се вярва, че прецизният председател на 14-ти състав на Специализирания наказателен съд може да разчете грешно протокол за оглед:
„…на ВД от 19.04.2018 г (том 56 л. 198) в част V, № 1 от този протокол, е отразено, че в средната част на чантата, иззета от подс. Иванчева, се намира „1 бр тефтер с тел, шарен, с надпис Invest Sofia, 2018 Sofia Investment Agency, като в него има календарче; изписани са на ръка първите четири листа; пресниман е първият от тях (л. 204). …Същият брой листа са изписани и в констативния протокол от 26.06.2018 г (том 18 л.30),
Защото сайтът на главна прокуратура от 18 август 2019 г. представя информация за обвинителния акт, внесен в Специализирания наказателен съд на 22 август 2018 г. в която може да се прочете:
„В дамската чанта на обв. Иванчева е открит, иззет и приложен като веществено доказателство по делото – 1 бр. бял тефтер с надпис, с изписан на ръка текст на първи и втори лист…“
Е, има една сага (преиграна от всички в процеса) с т.нар. листà, докато Съдия Хинов полуесеистично не обясни, че „следва да се прави разлика между лист и страница“ .
Но като стана дума за страници, как така сравнително младият, но квалифициран съдия Хинов е приел протокол за оглед на книжно тяло (тефтер или бележник) без общия брой на страниците, без номерацията им, направена по време на огледа)? И представете си: снимана е само първата (изписана) страница! Ами другите изписани? Нима има по-автентично нещо от датирания фотос на (документалното) веществено доказателство. Какво от това, че в протокола за оглед се казва: изписани са на ръка първите четири листа. Ами по-добре „огледо-протоколиращите“ да бяха снимали само корицата на бележника-тефтерче!
Боже мой, какво ли се чудя, след като Съдът приема видеозапис „по преразказ“!
„Неговата среща е заснета, като видеозаписът словесно е възпроизведен на л.193-219, том 1 ВДС, папка 2 (Мотиви, индекс 82, стр. 61).
Извинявам се, но аз по-скоро бих предпочел белетристичния разказ (в обвинителния акт) на труженичката от съседната на събитието бръснарница:
„Паркирането на автомобила от обв. Иванчева на посоченото място по-рано през деня било забелязано от свидетелката Н.И.М. (абревиатурата е на автора), работеща в бръснарница на адреса. На свидетелката ѝ направило впечатление извършените много маневри (б.а. обърнете внимание на това ВДС) за паркиране от обв. Иванчева, която ѝ изглеждала позната. Вечерта, гледайки новините по телевизията, Н.И.М. разбрала от къде познавала Иванчева.
Само моля ви, не ръкопляскайте!
♦
Нямам желание да създавам излишна конспиративност, но според Мотивите протоколът за оглед е направен едва два дни след изземването му. И вместо да обяснява причините за това забавяне с два дни (тефтерчето се е намирало в иззетата дамска чанта и е било нужно време, за да се пристъпи към огледа на вещите в нея), съдията по делото би трябвало да се обърне към член 128 от НПК: За всяко действие по разследване и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.
…Не знам защо по този (прокурорско-съдебен) случай свикнах друг да ме манипулира – не точно Съдия Хинов! Но тук той като че ли манипулативно забравя, че арестът е на 17 април и до деня на „оглеждането“ на чантата има цели два дни! По време на социалистическото ми криминално репортерстване, видях колко много са цели два дни, за да се измародерства едно доказателство. Сега Съдия Хинов / Съдът казва в Мотивите си: „не може да се приеме, че те (б.а. доказателствените сведения) са били повлияни от сили, чужди на наказателния процес“.
Някога социалистическите доказателствени сведения направо си се повлияваха от вътрешните, „собствените“ сили на наказателния процес, стига това да беше необходимо на обвинението! Сега обаче не е някога!
Тук и сега, макар и като несъдия, ще си позволя да направя едно предположение: ако един тефтер е от 2, 4 или 6 изписани страници, а останалите 74 (например) са неизписани, а от изписаните страници само един ред съм изписал собственоръчно, то означава ли, че съм си купил бележник, само за да си запиша въпросния ред? А дали ако съм нормален (психически), ще реша да си запиша сумата на подкупа, за да не я забравя, при това в личния бележник, който нося винаги и навсякъде в чантата си?
Или друго предположение: ако виждате само 2, 4 или 6 изписани страници, останалите без значение ли са за делото? Ами, ако са изписани с други суми за подкупи от други субекти с обекти? За делото може да нямат значение, ама за Прокурора Гешев като представител на обществения интерес имат: „Унизително е тези пари да не влизат в ремонти, в пенсии“.
А и за втори път ви моля, съсредоточете се: Прокурорът Гешев набляга на „това, което тези цифри съвпадат“. Кое е това „това“? И с кое съвпадат тези цифри?
Разходете се в текста и намерете в (корупционните) аритметични действия числата 14 000 и 70 000. Като някакъв резултат: като произведение, като частно, като сбор, като разлика, като процент! Да, да – точно в тези „сметки“, които трябва да съвпаднат с числата, „доловени“ от томовете СРС-та:
12,500 х 15 или 187 500:3-20%
А и прослувотото 3 х 75
Ето версията на прокуратурата, интелигентно представена чрез интерпретационния „софтуер“ (не ми се иска да кажа „камериерски“) на Съдия Хинов (§29 на Мотивите):
„Подс. Иванчева си водила бележки на тефтерче, като написала:
„В-12,500 х 15“.
Този запис означавал, че от св. Ваклин иска да вземе подкуп в размер на паричната сума, която се получава от умножаването на РЗП на строежа – а именно 12 500 кв.м. по сумата от 15 евро.
След това неустановено лице изписало следващите пет реда на тази страница. Това лице със сигурност не е нито подс. Иванчева, нито подс. Петрова, като е налице висока степен на вероятност, че не е и подс. Дюлгеров.
Тези записи са следните:
„I 12 500 х 15 – 187 500“ – на първия ред;
„40 000 х 10 – 400–“ – на втория ред;
„5-5“ – на третия ред. Четвъртият ред е една хоризонтална черта Петият ред е нечетлив.
Тези записи доразвивали първият запис на подс. Иванчева – а именно римската цифра I обозначавала искания подкуп за първия обект; възпроизвеждало се умножението на 12 500 по 15, като – за разлика от първия ред – се посочва и произведението – а именно сумата от 187 500 евро. Вторият ред обозначава намерението за получаване на подкуп за втората група обекти на св. Ваклин – а именно 40 000 кв.м. РЗП по 10 евро, което прави 400 000 евро;
След това, в долната половина на тефтерчето, подс. Иванчева поставила дълга хоризонтална линия; под нея написала следното:
„①. 187 500:3-20%“
След това поставила още една дълга хоризонтална линия“.
Под тази дълга хоризонтална линия може би с години ще ни гледа с присмехулните си очи един от най-трагикомичните „индекси“ на обвинителния абсурд.
|
Подс. Иванчева си водила бележки на тефтерче, като написала: В-12,500 х 15 |
Подс. Иванчева поставила дълга хоризонтална линия и под нея написала①. 187 500:3-20% |
На 2-3 пъти услужливи СРС-та ни предупреждават за три вноски по 75 (б.а. трябва да разбираме „хиляди“, при това – евро). Тях никой не ги изчислява, тъй като на дневен ред е „хонорарът“ на посредника (за жалост от Мотивите не се разбира Дюлгеров двоен ли хонорар иска – от бизнесмена и от Иванчева, или само от единия, който само ще го „калкулира“ за другия) Тъй като „Това е станало със съгласието на подс. Иванчева – която сама е записала в тефтерчето, че сумата от 187 500 евро се дели на три вноски, минус 20%. Тази огромна удръжка – 14 000 евро…“ (стр. 107 от Мотивите).
Тук Съдът не трябва да е толкова категоричен: при тези числа и тези аритметични действия, спазвайки правилата за йерархия на извършването им,
187 500:3-20%
„тази огромна удръжка – 14 000 евро…“ май от никъде не се получава! 14-те хиляди са само 20% от 70 000 („първата вноска от 70 000 евро“) (Мотиви, стр. 157). Но те не се вписват в числото 187 500, което е произведение на 12 500 и 15, а
187 500 : 3 = 62 500
20% от 62 500 са 12 500, но минус 20% от 62 500 са 50 000
Какви ти тук 14 000, какви ти 70 000, какви ти пет лева, както казва моят по-млад колега от Пожарната!
Затова и не разбирам неесеистичната мисъл на Съдия Хинов: „исканият подкуп от 187 500 евро е бил и частично платен – а именно е налице плащане за сумата от 70 000 евро“ (Мотиви, §99, т.7 [4]). Че 70 000 може да са част от 187 500 – може, ама в случая не участват в нито едно (корупционно) аритметично действие! Както и „тази огромна удръжка от 14 000 евро…“
♦
Докато емблематичните 14 000 евро отникъде не се появяват, се появява още едно СРС: „Десислава Петрова Иванчева: Три пъти по седемдесет и пет ще ги получи“.
Полудя ли това СРС? Не Ваклин дава на Иванчева, а Иванчева дава на Ваклин (б.а. Александър Ваклин е бизнесменът, пожертвал себе си и парите си [5] в името на Доброто – да се сложи край на „прецедента Иванчева!). След като иска да го „обере до шушка“ с този ужасен подкуп, какво пък изведнъж Иванчева реши нещо да му дава: Ваклин ще получи три път по 75! Никой ли не знае български? Даже и Прокурорът Гешев с голямата стенна библиотека вкъщи; даже и той, който за отмъщение подарява книги!
Не видяха ли наблюдаващите прокурори това даване от Иванчева на Ваклин, как допуснаха точен прочит на това СРС разследващите? Толкова упорито Съдия Хинов търси „съдебна грешка, допусната в полза на подсъдимите“. Пък дори и като хипотеза… Но и този път не я намира. Защо ли?
Както ще каже няколко месеца по-късно в Концепцията си Прокурорът Гешев, това е заради „укрепване на хармоничните отношения между съда и прокуратурата в името на общата битка с престъпността“ .
Чрез интерпретационния си „софтуер“ (не ми се иска да кажа „камериерски“ и ще кажа прокурорско симетричния, правилния, съразмерния „софтуер“) Съдия Хинов / Съдебният състав едва ли не фанфаризират обвинителната теза:
„След това подс. Иванчева потвърдила, че се касае за три вноски по 75 000 евро. Впоследствие подс. Иванчева и подс. Петрова изчислили размера на подкупа и сроковете за плащане, като подс. Дюлгеров запазил за себе си 20 процента от този подкуп“ (Мотиви, §26).
Ето и какво твърдят „точните“ думи (б.а. доколкото с тези СРС може да се установи кое точно е неточно), установени със СРС. Индекс 40 (от Мотивите), отнасящ се до първото изречение, гласи: „Да, казахме три по седемдесет и пет еврота“. Май и Съдията Хинов, също като Прокурора Гешев, използва фикцията – ту юридическата, ту литературната. Ще го разчета аз: не става дума за вноски, не става дума за хиляди, а евро-та никой не казва, след като Бойко Борисов казва еврА. Но още по-точно, това СРС гласи: „Десислава Иванчева: Три пъти по седемдесет и пет ще ги получи. Другото сега ще му го включим да тръгне.“
И понеже в това СРС няма думата „евро“ (освен това няма и „хиляди“), „евро-то“ е добавено от едно друго СРС: Биляна Емилова Христова-Петрова: Евро. Тука Европа в българско европредседателство…
Тези, които познават заместник-кметицата на район „Младост“, знаят, че тя няма нечленоразделното мислене на Данаил Кирилов и на „ранния“ Цветан Цветанов, който с кубчето Рубик в ръка даже пресече Рубик-он; няма и образното мислене на Прокурора Гешев „това, което тези цифри съвпадат“.
Та точно такава фраза тя очевидно не може да произнесе. Но какво да се прави: СРС-та. Каквото „чуват“, това записват.
Но думите „Парк(а) Европа“, „българско европредседателство“, Биляна Петрова със сигурност е произнесла, защото с Десислава Иванчева възнамеряват да включат в тази благородна инициатива – Парка „Обединена Европа“ по повод Българското европредседателство и бизнесмена Александър Ваклин („човек със съвсем различно мислене“ според Прокурора Гешев), който да облагороди отредените му 3 х 75 (със собствени средства, разбира се; и в евро, разбира се)
3 петна по 75 квадратни метра
от парка с обща площ 17,148 дка… Може да е личен PR, може да е заявка за столично кметство (според „злонамерени“ СРС-та); може да е злоупотреба със служебно положение, но не е 3 пъти по 75 хиляди евро
|
Тук са заровени прословутите „3 х 75“ и кодовата дума „евро-та“ (фризьорското множествено число на обвинението). Кодовите думи (според Прокурора Гешев, хармонично възприети от Съдия Хинов) „детски площадки“ и „градинки“ са на друго място. Без ирония… |
Б.А. Още в началото на март 2018 след лично разпореждане на премиера Бойко Борисов е спряна скандална продажба на имот, бивша собственост на Министерство на отбраната – обширен терен с площ 17,148 дка, намиращ се след храм „Рождество Христово“ и ул. „Жечо Гюмюшев” в „Младост“ 3. Правото на собственост е безвъзмездно прехвърлено от Областната управа към Столична община, за изграждане на парк в „Младост“.
В подобно съобщение в сайта на район „Младост“ „Районната администрация на „Младост“ СО кани всички жители на „Младост“ и София, да дават своите предложение за парк, посветен на Обединена Европа, в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС“.
Защо ли интелигентният Съдия Хинов не знае всичко това? Много просто – Съдът не е животът! Съдия Хинов е длъжен да бъде при том Х ВДС, папка Y, л.yz/zy-zz/yy… И при „10-те тома СРС“. И най-здравословно е (оставям интерпретацията на вас, но не забравяйте идеята за хармоничните отношения между съда и прокуратурата ) Съдът да приеме:
„че записът е изключително неясен, трудно се чува действителните думи казани от събеседниците, като в конкретния случай е налице неяснота относно спорните моменти. Тя не може да бъде отстранена чрез многократното прослушване на записа“
Може би и заради това Съдия Хинов пише (нали разбирате, че не е възможно да се каже „Съдебният състав пише…“) в Мотивите по присъдата, че „допуснатите от съда корекции в материалите, събрани със СРС“ са… само четири! Браво, значи всичко от 10-те тома СРС-та, както се беше изхвърлил КОНПИ-Председателят е кристално ясно, разбираемо, отчетливо, несъмнено, недвусмислено!
Доколкото ми е известно, КОНПИ-Председателят като прокурор по делото за Мишо Бирата (или аферата „Ало, Ваньо“, или Тановгейт), не е изтърпял този словесен терор на СРС-та, поръчани от самия него и унищожени, защото имало едно неустановено лице, което и той не успял да установи (е, СРС-тата не носят инициалите И.Ф., Ц.Ц., Б.Б.). И за награда тогавашният прокурор сега е валенсиански консул [6]
Какво ще кажете например за една (но не единствена!) фамозна фраза, която един съдия, двама съдебни заседатели, трима подсъдими, трима прокурори, десетина адвокати се пънат да разчетат (не баш всички – сетете се сами кои, но не си мислете за много по-раншната реплика на Прокурора Гешев за „политизирането“ на случая, нито за публикацията „Ревът за Иванчева и провалът на криптосоциалистите“):
„БСП бяха направили“
Може би става объркване казва подсъдимата Петрова: „Аз чувам „с Деси бяхме направили“, а не „БСП бяха направили“, което звуково е доста подобно, близко. „Замествах Деси, бяхме направили“, а не „БСП бяха направили“. „Може да има звукова прилика“ е коментарът на прокурор Тончева… (Протокол от заседание на Съда, 07.02.2019 г., разхождащ се без белезници в Мрежата)
Вие обаче не се опитвайте да разберете паралогизма.
Не се опитвайте да разберете и дешифрирания СРС-запис (колкото и „дешифриран“ да означава „разкривам същността на нещо“, а не привидността на нещо)
„Не искам 10%“
който дори няма нищо с казуса по делото [7]
Фразата на Биляна Петрова: „Не искам децата да ходят в центъра“ е отразена в доказателствата по делото като „Не искам 10%“. (По svobodnaevropa.bg)
Б.А. Тук става въпрос за инцидент, нямащ общо със съдебния Случай Иванчева, а с учителката по математика Правда Найденова от 125-о училище в „Младост“ 1, която напуска през есента на 2017 г. и е последвана от всички деца в класа си.
За обвинението това обаче няма никакво значение… Колкото и Справедливостта (забравете за Добротата – има дела, в които въобще не може да се стигне до нея!), дала живот на Правото, изисква и безпристрастен прочит на всеки един факт и „фактче“ в Делото Иванчева-Петрова – единствено безпристрастен, друг епитет тук не е подходящ.
[1] И.Ф., Ц.Ц., Б.Б. Искра Фидосова, Цветан Цветанов, Бойко Борисов. И понеже може да сте забравили, Искра Фидосова (Монтана) е депутат в 41-то Народно събрание, пръв съпредседател на парламентарната група на партия ГЕРБ, председател на Комисията по правни въпроси.
[2] Костинбродската афера (11 май 2013 г., денят за размисъл преди Парламентарни избори) все още е обект на всякакви спекулации: от опит за фалшификация на изборите (подготвяна от ГЕРБ) до опит за компрометиране на ГЕРБ чрез фалшива новина, зад която стоят Мая Манолова и Николай Бареков Tv7 за мащабна изборна измама (подготвени са изпращане до 7 РИК и секции в чужбина 350 000 незаконни бюлетини). ДПС определи случилото се като държавен преврат, ДСБ поиска отлагане на изборите, БСП приветства потвърждаването на новината от Върховната касационна прокуратура за образуваното дело за престъпление по служба, а ГЕРБ обвини прокуратурата, че е взела участие в политическа игра и им е „свалила“ проценти от изборния резултат. Въпреки че Сотир Цацаров е главният прокурор, известен като „ти си го избра“ (заради протекциите на Б. Борисов), у него още са будни сетивата за Справедливост на Съдията, затова и трябва да се доверим на най-първата му реакция: Поне три пъти от склада са изваждани бюлетини, единия път – по искане на ЦИК. „Как от склад с бракувани бюлетини ще дават бюлетини на ЦИК”, попита риторично главният прокурор Сотир Цацаров. […] Прокуратурата не е адресирала конкретна политическа партия в съобщението си за случая в Костинброд. За мен е необяснимо защо една политическа сила (б.а. ГЕРБ) се идентифицира с този инцидент”.
Но както беше казал „Мисля, че прокуратурата беше длъжна да образува досъдебно производство […]“ заместник-главният прокурор Борислав Сарафов твърде скоро каза и следващото: „Нищо в костинбродския случай не е вярно“. Някой беше пречупил Стража на закона. И оттогава Прокуратурата започна да очаква Иван Гешев!
[3] Ще се съглася с реакцията ви: при присъди, които опустошават човешкия живот, направо си е тъпо да броиш… правописните грешки в тях, без да забелязваш съдебните. Всъщност, с хипокризийния (нека най-после да го кажа – йезуитски) софтуер „честният, независим и почтен“, Съдия Хинов (пардон, Съдебен състав) написа: „допускане на съдебна грешка по настоящето дело, според убеждението на настоящия съдебен състав, може да има реално измерение само в хипотезата, при която тази съдебна грешка е допусната в полза на подсъдимите“
Сигурно съм много тъп, но този финал на Мотивите със сгрешен съдебен номер, освен претенциозно, превзето, префърцунено ми звучи убийствено подигравателно. Добавете към всичко това и „хипотезата“, че всички (скандални)правописни грешки в тези Мотиви са допуснати в полза на българския език:
резолюиране, орезилване, оттегчаващи (5), сезцирала, инфратструктурата, периот, асоцияция, чуствали, ходотайлствал (ходотайстването), личностовите, обяснениета, съоражения трасовъчни, придвид, достоверноста, седяли, измениния, своебразно (своебразните), индивидуалииращите, придвид, твърдяните…
Правният есеист Иво Хинов (казвам есеист и с ирония, и с някакво уважение) като автор би трябвало да знае, че която и клавитуаристка да му е клавиатурила Мотивите, колкото и членове да има двучленния му Съдебен състав, отговорен за всичко в тях е авторът (в Съда го наричат Председател) Хинов: и за номера на делото, и за съдебните грешки, и за правописните (31), и за т.нар. технически, буквени грешки – от рода на: правобощия, администритавни, трява, второтестепенно, доазателствата, несмнено, обяснат, клалификация и пр. и пр. до… 89 (колкото три максимални присъди!). Как например Съдебният състав е внимавал с точното изписване на правните заемки „конкулдентен“ и „преюдициален“, а за изконните български думички – не!
[4] Четейки т.7 на §99 от Мотивите се чудех какво е това нещо подкупът да е частично платен, когато „по сметки“ исканият подкуп е 62 500 евро, а бизнесменът Александър Ваклин е трябвало да плати цели 70 000 евро! Е, колкото и широко да е бил скроен бизнесменът, пожертвал себе си и парите си в името на доброто („За да има осъдени, трябва да има свидетели, които да застанат пред съда”), защо трябва да „хвърля“ отгоре още 8000 евро! Не стига, че помага на Специализираната прокуратура и КПКОНПИ, които заради беднотията не могат да се „бръкнат“ за малко държавни пари за подкупа! За вайкането на Александър Ваклин Съдия Хинов е намерил едно брилянтно СРС, в което всичко е ясно изречено, безпроблемно дешифрирано (без хъкане и мъкане; е, с една неинтелигентна частица – „ма“), но то се спотайва в индекс 115:
„Точните му думи, установени със СРС, са следните: „Нали говорихме тези 12 и нещо по 15, нали, а другите по 10 там… Не, аа, чакай, дай да ги сметнем пак. 12 500 по 15 колко е? Да ги сметнем, щото, щото ще стане – ма ти разбираш ли бе?“, като след това св. Ваклин прави сметката: „187 на 3 – 62“ (като има предвид, че 12 500 по 15 е равно на 187 000 евро , което делено на три е равно на 62 000 евро), като достига до извода, че носената от него сума от 70 000 евро надвишава тази сума (Мотиви, л. 160/226 том 1 ВДС, папка 2, както и че тази сума е само за обявяването – л. 161/226 горе“.
Не се опитвайте обаче да правите интерпретации на израза „тази сума е само за обявяването“ –може да ви доведе до твърде неприятни изводи за подкупващите.
[5] За жалост притежателното местоимение „си“ (към парите) оставя съмнение само у защитниците по делото!
[6] От изтеклите през 2010 г. в медиите записи става ясно, че в разговор между тогавашния премиер Бойко Борисов и шефа на митниците по това време Ваньо Танов (подслушван със СРС по сигнал за корупция), Борисов настоява да бъде прекратена проверка в бирената фабрика на Михаил Михов, по-известен като Мишо Бирата. „…Поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам“, заявява по телефона Борисов.
Записите (СРС) са направени по искане от Пламен Георгиев, който по това време е прокурор в Софийска градска прокуратура. От получена от МВР справка от записите Георгиев научил за въпросния разговор, за който обаче се посочвало, че е проведен между Танов и неустановено лице. Очевидно и Пламен Георгиев не разпознава гласа на „неустановеното лице“, записите са унищожени. Така възможността да бъде образувано дело по случая е възпрепятствана. Обаче по силата на една партийно-пропагандна техника (с бащинството на Борисов), която наричам „техника на направлявания рикошет“ – започва разследване за… изнасяне на класифицирана информация. Не е трудно да се забележи, че при всяка една издънка на ГЕРБ или на Борисов, общественото внимание се отклонява от действителния проблем и се атакува източникът на информация.. Спомнете си само как организираната от ГЕРБ изборна афера Костинброд стана афера на тези, които я разкриха.
* Мотиви към присъдата по н.о.х.д. № 2617/17 (номерът на делото е изписан грешно; вярното е 2617/18)
Детайли/Details 
Вашият коментар