I+. I am afraid of those who leave, if they leave at all. I am also afraid of those who come, not to get lost in their rage „no left, no right“
Продължение
Иван Ангелов
Сега ще трябва да се върна към темата за „преправените“ полицаи без отличителни знаци, но с череп, декориран с националния трибагреник, с прокобните знаци/стикери и значки: „Един изстрел, едно убийство, аз решавам, без съжаление”. Как така се случва, че националният омбудсман, че „субекти“ със свое място в обществения ни живот (колкото и предпазливо да е мнението ми за някои от тях), та накрая и „субектът“ Радев (според най-последното сравнение на вездесъщия ни премиер) да видят тези знаци (освен боксовете, освен „пътните карти“ на провокаторите), а пълководците на органите на реда и силите за сигурност да не ги видят?
Опитвам се да разбера, че част от информацията за това „до голяма степен е класифицирана“, а за другата част „нямаме разрешение за разкриването й от наблюдаващ прокурор“ [19], само че това поставя пък други въпроси:
• Кой е класифициращият и какви са правата му за това?;
• Кой засекретява имената на наблюдаващите прокурори?
Чудя се обаче на президента: ако Някой (все още, извън закона) не го е лишил да получава класифицирана информация, той не можа ли да си я поиска лично от главния секретар на МВР. За другото президентът Радев без съмнение е безсилен: щом нещо е при „наблюдаващия прокурор“ – нито същността на „нещото“, нито същността на личността, криеща се зад името „наблюдаващ прокурор“ могат да бъдат известни.
Да усещате незасекретения дух на главния прокурор Иван Гешев?
•
Сега идва времето на най-притеснителната за мене част: участието на частна охранителна фирма сред държавните органи на реда и участие на частна охранителна фирма (по-горе стана дума за това) Делта гард ООД в охраната на „масовото мероприятие“ – протест, което си е баш работа на Министерството на вътрешните работи.
Бих повярвал на ефектните фотосравнения (рекламни и по време на конкретната акция – 2 септември), обикалящи мрежата, но две дискредитиращи достоверността илюстрации с участието на деца, ако не ме възпират, то поне оставят у мене някакви съмнения.
Спомняте ли си снимката, на която Бойко Борисов показва среден пръст? Не я поставяте под никакво съмнение, защото „обектът“ на снимката като нищо би могъл да го направи. Иначе си е чист фотошоп-фалшификат. Та под тези две снимки с деца, чиито бащи пред очите им получават „подходящото“ наказание, бих написал един доста язвителен текст: Не плачете, деца! Тези добри чичковци само ще накажат лошите ви бащи… Да се научат друг път да не акат в гащичките на чичко Борисов и чичко Гешев. Но дано докато пораснете всички да са забравили тези имена. Да, ама не мога да си позволя: на снимката вляво според свидетелството на младия ми колега Едуард Папазян от в. „24 часа“ е една дребничка фоторепортерка, а на снимката вдясно – ревящото детенце е русначе от последните протести в Москва. Така че едва ли би било нормално да представим възможното за осъществено (извинявам се за перифразата).
| Би било нормално да представим възможното за осъществено (извинявам се за перифразата). Но уви! На снимката вляво не е детенце, а дребничка фоторепортерка. На снимката вдясно е „истинско“ дете, само че русначе – от протести в Москва. |
Защо обаче трябва да се съмнявам в снимката, която публикува във Facebook Илиян Василев, когото не харесвам заради безлимитната му русофобия, със следния текст: Василев: „Знае се вече, че гардове на Ипон и Делта Гард се преобличат като полицаи, и това е пряка отговорност на Борисов“? Затова че собственикът на Делта Гард Димитър Спасов, известен още като Митко Каратиста твърди обратното ли? Абсурдно е да организирам и да изпращам гардове на протестите. Хора, които ми завиждат, ме дискредитират. Това каза пред Фрог нюз Димитър Спасов в интервю на Катя Илиева.
| Така и не успях да разбера защо в профила си Илиян Василев е избрал огледалния ракурс на снимката. |
Кой завижда на Димитър Спасов – Илиян Василев, ген. Атанас Атанасов, ген. Валери Григоров, адв. Силвия Петкова, колегите ми Григор Лилов, Гергана Спасова (paragraph22.bg)?… О, да не изброявам… И за какво да му завиждат: за атинския колеж, за висшето му образование (толкова непостижимо ли е едно висше образование, че търсиш повод да го споменеш!), за връзките му с Бойко Борисов ли; за това, че свързват фирмата му с върволица от скандали…
През вече далечната 2014 собственикът на великотърновски хотел се обадил на главния секретар на МВР Георги Костов и се оплакал от бруталните заплахи и действия на Делта гард, а в отговор Костов му заявил:
То няма държава, ти искаш да ти помогна. Няма как да стане...
Ако е нямало държава тогава, сега да не би да я има? Така че, ако сега дори да остане само съмнението, че в протестите провокаторите са на властта, и че редом с полицаите са и гардове от частна охранителна фирма, близка до властта означава, че един декор от задкулисието вече е паднал!
| Приликата с действителните лица е случайна! |
Само че политическият театър „Протеста е провал! Борисов е най-доброто за народа ни!“ (правописът и прозрението са на Нидал Алгафари), продължава… Ха сега, познайте това ли е същият човек, който преди десет години казва: „Лява България ще намери своето ляво представителство“… Не, не корете Алгафари: той от десет години си харесва този министър-председател, защото през обедната си почивка отива да сади картофи…
Е, че нас ни насади на пачи яйца, е съвсем друг въпрос…
•
Младите хора, които участват в протестите едва ли имат толкова далечни спомени. В този протест забележително новото са най-младите – хора на по двайсет и няколко години, които досега страняха от публични прояви. Немалка част от тях, изглежда, са студенти в чужбина, върнали се в родината заради корона кризата. Един от тях дори бе брутално пребит от полицията. Най-младите наистина изглеждат умни и красиви и, поне биографично, са свободни от бремето на безкрайните късания на ризи вдясно – ако изобщо ляво-дясното има за тях някакво значение [20].
И едва ли тук има значение какво е казал някой си Валери Симеонов (все едно като какъв се изживява): „ултраси с наркотици по джобовете, лузъри и студенти от чужбина, дошли в България да си направят няколко селфита“. И едва ли само тази реплика е достатъчна някой да си зададе философския въпрос „Еволюционно завършен ли изглежда Валери Симеонов“. И едва ли само заради него „този протест прилича на бунт на умни срещу тъпи“ [21], все едно като какъв се изживява Валери Симеонов.
Кои са лицата на протеста?
Платени агитатори, тулупи, ултраси, наркомани, пияници и безделници ли са хората на протеста? Не принадлежа към никоя партия или групировка, обвързана с политическата ситуация в страната в момента! Просто съм бясна! Търсейки отговор кои са лицата на протестите Мишел Стойкова заедно с фотографа Вили Гутова решават да снимат всеки, който се съгласи да покаже върху собственоръчно написана табела социалния си статус, занятие, професия.
Кои са лицата на протеста?
Позволих си да видя „лицата на протеста“ чрез техния социален статус, занятие, професия. Това ли са „ултрасите с наркотици по джобовете и лузърите“? Вярно, изгубих красивите и умните им лица, така както бяха снимани. Тези лица бяха живота ни. Затова, че трябваше да го отвоюваме ни напомняше красивото момиче „траурен агент“…
…Дори да плюя на сурата си, ще призная, че не бих могъл да напиша толкова добър публицистичен текст за лицата на протестите
„…протестът този път не е само на умните и красивите – дори и те да преобладават, а обхваща всички обществени прослойки, той изначално не е партиен, не е идеологически, а е морален. Хората излязоха, за да преборят задкулисното беззаконие, да наложат морал в управлението.
Рамо до рамо протестират леви, десни, националисти, космополити, еврооптимисти, евроскептици, русофили, русофоби, либерали, консерватори, материално обезпечени, материално слаби, стари, млади, висши мениджъри, но и редовите им служители, професори, студенти, българи, турци, арменци, роми, евреи – с две думи цялото многообразие на българския народ [22].
„Сбириток“, както би казал Бойко Борисов. Не че го казва, това е в стилистиката му. И слава богу, че този сбириток не мисли да се обединява преди да постигне двойната си крайна цел „Оставка!“ Макар и политически, идеологически, психологически и тактически разделени, всички са обединени от общата цел.
„Правосъдие за всеки“ има свои протестни адреси, „Боец“ – също, „Възраждане“ също. Не знам дали е беда, че някои не застанаха „под шапката“ на „Отровното трио“. Зад дребнавото ми геронтомрънкане към тримата, все пак стои респектът към тях. Не като към „организатори“ на протеста. Мисля си, че те, ако не бяха се надскочили и бяха се „самоозаглавили“ като координатори на протеста, това щеше да има по-голямо въздействие върху другите „самостоятелни“ участници в протеста, чиито лидери също нарцистично надскачат себе си. Но това не превръща протестиращите в „сбириток“ (по Бойко Борисов). Прави ги релефни в една обща картина.
Като част от мълчаливото мнозинство, като единица, клоняща към нула, аз не се страхувам нито от свършека на протеста, нито от забелязана от някои рехавост. И трима души (без да се брои „Триото“) да останат, аз пак ще бъда в мълчаливото мнозинство. И пак ще бъдем 2/3 от народа. Но вече и на нас ще ни е писнало.
Страхувам се от победата. Страхувам се дали сегашните предводители на протестите ще преодолеят политическите си цветове, политическите си азимути и идеологическите си пристрастия – и най-вече собственото си величие и незаменимост, попадайки там, където съединението трябва да ги направи силни. Иначе се ражда един нов Борисов – определено по-интелигентен, по-грамотен, по-начетен, но Борисов!
Но през цялото време съм се страхувал от мантрите [23], на които сме роби през последните 30 години.
„Смяна на системата“, „Лустрация на комунистите“, „Партиите вън“, „Няма алтернатива“, „Яхването на протестите“.
• Каква смяна на Системата? На коя Система? Ще се връщаме към монархията или социализма ли?
• Какви комунисти ще лустрираме? О, няма ги! Тогава ще лустрираме децата им, дето са виновни за родителите си. А Мутрите от Прехода все ги забравяме.
• Ако партиите останат навън, кой ще бъде вътре? Дали пък не прилича на военния преврат от 1934? Не вярвайте на такива прозрения: „Колкото по-бързо махнем партиите, толкова бързо ще се възстановим…“
• Най-бесен съм от мантрата
„Няма алтернатива!“ В еднокнижното безвремие 451 градуса по Бойко Борисов, всеки може да бъде алтернатива. Всеки!
Ами мантрата „Яхването на протестите“ (въобще яхването на нещо от политически „ездач“)
Защо да нямат място на тези протести симпатизантите или членовете на движенията, сдруженията или партиите „Демократична България“, „Изправи се.бг“, „Възраждане“, „Правосъдие за всеки“, Сдружение „БОЕЦ“, „Движение 21“ , АБВ, БСП (всички, които не са в политическата компания на ГЕРБ). Та нима самият призив „Оставка!“ да не е политически, когато искаш да свалиш от власт едно правителство на партията-държава ГЕРБ (прословутият член № 1 на социалистическата конституция май никога не си е „отивал“)! И какво лошо има в това?
…“Няма леви, няма десни! Всички са бесни! Това казват лицата на протестите.
Ама за Бойко Борисов това не са лицата. Той си има свое „виждане“ за лицата – почти като емблематичния му израз от времето (2001 – 2004) на полицая Борисов [24]: „Застреляха лицето между краката…“ Това че тогава Бойко Борисов знае едно от значение на думата „лице“ си е нещо в реда на нещата. След 16 години той научава още едно значение.
• „Като гледам лицата на протестите, не си представям, че те ще управляват. Познавам ги всичките. Никой не може да управлява като нас. Кой от тези на площада е по-опитен и по-знаещ от нас?“
Искате – не искате, това са лицата според политическата прозопомантия (нещо като хиромантия, само че за лице [25]) на сегашния български премиер (хубаво е да се казва „сегашният“, защото всичко е преходно!) на протестиращите. Но които и „лица“ на протестите да вижда Бойко Борисов (най-видимите, по-малко видимите, незримо присъстващите), зад които стоят привърженици и симпатизанти, те определено (дори на пръв прочит) имат по-високо IQ от Борисовото:
и Христо Иванов, и Мая Манолова, Костадин Костадинов, Георги Георгиев, Велислав Величков, проф. Велислав Минеков, Арман Бабикян или Николай Хаджигенов (от „Отровното трио“); Татяна Дончева, Румен Петков, и Александър Томов (като вечно „присъединяващият се Шепилов“ [26]) или пък присъстващата чрез членовете и симпатизантите на левицата Корнелия Нинова, призовала ги да подкрепят и да се включват в протестите в цялата страна.
Бележка на автора:
Тъй както съм ги изредил всичките (или поне всичките „лица“ на лицата от протестите), защо Прокурорът Гешев не вземе да се самосезира и да спретне една организирана престъпна група (ОПГ) по чл. 95 от Наказателния кодекс, от раздела за престъпления срещу Републиката [27], колкото и този връх на закона да си пада по ОПГ по… права и съребрена линия.
| Не е по Дарвин: Организирана престъпна група |
Вярвам на Бойко Борисов, че познава много от тези „лица“ (всички те, включително и самият Борисов) са членували в повече от една партия, колкото и това (за българските условия). Да смениш партията си в България има много причини: ирационални (особено в математическия смисъл на думата [28]) „за да запазиш идеите си“, „за да търсиш промяна за България“, „за да можеш да се развиваш във времето“ или съвсем рационални личностно – „кариерно развитие“ в политиката, подобряване на социалния си статус или приемливо нарцистични, нарцистични на „равнище всекидневно съзнание“, както казват някои „-лòзи“ (защото съществува и клиничен вариант на нарцистичното разстройство на личността). За мен, като човек с по-консервативна, почти социалистическа нагласа има и още една причина: липса на няколко процента нравственост (не казвам морал, защото ми звучи доста силно) при партийното номадство.
Макар че охраняваният някога от Бойко Борисов цар – министър-председател, с днешна дата казва: „За всички е ясно, че е време за промяна. Не толкова на личности, колкото на стила на управление и политическите практики“ [29]. Така че ще преглътна няколкото процента нравственост заради преходността във властта!
Сигурно има доста инфантилност във всичко това, но ще продължа в „обратната лента“ на движение, за да стигна до още едно качество на Селянчето Борисов (според самия Борисов [30]): умението му да прикотква (да примамва, да прилъгва, или пък да укротява). Вижте къде са някогашните му флагрантни врагове: Антон Тодоров и Тома Биков. С „твърдата“ ръка и големите мускули на един полуграмотен човек“ ли? Или „със страха и репресиите, точно както в комунизма“, както го е описала Деница Сачева преди седем години? Специално за тези – тримата – по всяка вероятност – не!
Какво премълча и какво още премълчава Мая Манолова за т.нар. Афера Костинброд? За предизборната афера (не си мислете, че не е афера на ГЕРБ!) имаше само един обвиняем – главният секретар на първия кабинет „Борисов“ Росен Желязков. А нямате ли чувството, че през цялото време (2013 – 2020) някаква вина носеше Мая Манолова? И за какво толкова „ГЕРБ искаше да отмъсти за „Костинброд“ (според Бойко Борисов) на Мая Манолова: за манипулацията на изборите или за разгласяване публично в деня на размисъл своя сигнал за печатницата? Истината е, че ключова роля за това (като публичен акт) има съобщението на прокуратурата за акцията в печатницата (а и на двата сигнала на Николай Бареков до прокуратурата за открити 350 000 бюлетини в печатницата „Мултипринт“ и за организирано мащабно фалшифициране на изборите тези, допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони.)…
Нелирично отклонение
Въпреки че Сотир Цацаров е главният прокурор, известен като „ти си го избра“ (заради протекциите на Б. Борисов), у него още са будни сетивата за Справедливост на Съдията, затова и трябва да се доверим на най-първата му реакция: Поне три пъти от склада са изваждани бюлетини, единия път – по искане на ЦИК. „Как от склад с бракувани бюлетини ще дават бюлетини на ЦИК”, попита риторично главният прокурор Сотир Цацаров. […] Прокуратурата не е адресирала конкретна политическа партия в съобщението си за случая в Костинброд. За мен е необяснимо защо една политическа сила (б.а. ГЕРБ) се идентифицира с този инцидент”.
Но както беше казал „Мисля, че прокуратурата беше длъжна да образува досъдебно производство […]“ заместник-главният прокурор Борислав Сарафов твърде скоро казва и следващото: „Нищо в костинбродския случай не е вярно“. Някой беше пречупил Стража на закона.
…И оттогава Прокуратурата започна да очаква своя Гешев!
Опитът на вносителите в допълнителното становище да аргументират, че всъщност не става дума за нарушения на Изборния кодекс, а до „директно нарушение на нормите на Основния закон“, т.е. на Конституцията, извършено чрез „внушения“, не може да промени задължението на Конституционния съд да преценява законността на изборите на основата на правилата, очертани в ИК. Освен това, разпоредбата на чл. 133, ал. 6 ИК не ограничава обсъждането на актуални събития и правото на обществото да получи информация, която го засяга непосредствено, дори и в деня за размисъл или в изборния ден. [31]
Мая Манолова носи още една „вина“, превърната от немалкото ѝ врагове също в социална мантра, вина, която и тя признава:
„Ако това ще ви успокои, аз предложих Делян Пеевски за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (по онова време народен представител от БСП и зам.-председател на Народното събрание, септември 2013 г.).
…“Предложих“, доколкото знам български, не означава „по моя идея“. Беше едва ли не публична тайна, че Делян Пеевски се е самопредложил в името на идеята „да се справи с Бойко Борисов“. За „Мишената“ това означаваше да бъде ликвидиран, още повече че Сергей Станишев (при представянето на кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС) заявява, че ситуацията изисква „нестандартно решение“. „Заговорът за убийството“ на Бойко Борисов даже главният прокурор Сотир Цацаров (избран от самия Борисов според онази култова реплика „Ти си го избра!“) определя като твърде нелепо твърдението за ликвидиране на експремиера чрез избора на Пеевски в ДАНС. Е, да, но сензационната новина Борисов съобщава сам. Той лично съобщава (четири месеца по-рано), че Ахмед Доган също го е „поръчал“ (следва един поразителен разказ за един Калашников, който се „разхождал“ по Борисовата пътека за Витоша). Пак по същото време и Сергей Станишев (заедно с Доган, разбира се) прави пряк опит да посегне на живота на Бойко Борисов [32].
Обаче тогавашните протести го спасяват! Но фониазофобията на Борисов си остава – поне 20 опита за убийство през годините (фобиите не са индикатор за реалността). Иначе Борисов е безстрашен, защото не познава най-големите страхове в живота: страха от успеха, страха от провал и страхът от преценка. А и просто не знае мита за смъртта на Нарцис: оглеждайки се в един извор, Нарцис не може да откъсне очи от себе си, влюбва се в собствения си образ и… умира от любов към себе си. Не знам дали това точно е романтичният край, защото Борисов още се любува на себе си.
Дори и когато днешните протести са го нарочили: „Борисов е позор! Оставка и затвор!“ Защо ли?
Затова не ме упреквайте, че всичко казано досега няма нищо общо с протестите.
Колкото и иронично да прозвучи, „онези“ протести (срещу Орешарски – Пеевски) доведоха на власт „карикатурата на диктатор“ на Тома Биков от словесното му „огледало“ от 2013 година („когато бях наивен“) и вижте какво показва сега. Същото, само че огледалото е много, много по-голямо.
Сигурно ви е направило впечатление „непропорциалното“ ми съсредоточаване върху „Случая Мая Манолова – Бойко Борисов“. Във всеки случай това не е заради върховото „откритие“ на ПИК (подобно на Гешевото „върховенство на закона“), че „Мая, за която стана ясно, че е нещастно влюбена в премиера Бойко Борисов и затова му мъсти с акциите си“, а за нещо много по-сериозно:
– по какъв начин Бойко Борисов успява да „прикотка“, да укроти, да усмири, ако щете – да „озапти“, да отложи във времето добре премерените атаки на свои политически противници (или казано омекотено – опоненти, колкото и Борисов когнитивно да е лишен от възможността да опонира) – противници, които са му нравствени и интелектуални антиподи.
Може вас да не ви интересува това, но за мен е изключително важно:
• как става така, че Ивайло Калфин става социален министър в N-тото правителство на Борисов, как и защо Ангел Найденов подкрепя крепящата Борисов сделка за F-16, как и защо „заешката уста“ (според подигравателното сравнение на Борисов) Сергей Станишев видя в лицето на Бойко Борисов велик държавник (едва ли не [33]), как и защо Ниносектантите решиха, че трябва да направят „кръгла маса с ГЕРБ“ на първия безкворумен пленум на НС на БСП, точно тогава, когато „неинфантилният“ български народ беше решил, че „ГЕРБ вече не е повод за гордост“.
О, съвсем не казвам, че всички са подкупни, материално подкупни. В селските мурафетлъци на Бойко Борисов съществува и притворният бартер ласкателство, а българският интелигент, съчетан с персоналния си нарцисизъм, е особено подходящ за тази цел…
Но това е необятна (българска) тема и мястото ѝ очевидно не е тук.
Тук по-важното е да кажа, че няма същество, което се е „отъркало“ ò Борисов и да не носи частица от моралната кир от нравствеността на Бойко Борисов.
И това сигурно се отнася, ако не за всички, то поне за по-голямата част от „лицата на протестите“. Представени от борисовите медийни легионери и от неговите „калигулчета“ те изглежда така [34]:
• Христо Иванов е Пинокио (герберски nickname на лъжец), провален правосъден министър, адвокат с прекратени юридически права, сламен лидер на създадената от Иван Костов ГМО партия „Да, България“;
• Костадин Костадинов – Костя Копейкин: провален кандидат за кмет на Варна, лидер на кремълския политически проект „Възраждане“;
• Велислав Величков: неуспял юрист, лидер на НПО-то „Правосъдие за всеки“, свързано с Иво Прокопиев и Цветан Василев, което подкрепя основното пипало на грантаджиите в Темида;
• Арман Бабикян: баща на фалшивите новини у нас;
• Николай Хаджигенов: защитник на приятелката на Васил Божков ЛиЛана и осъдената за рушвет бивша кметица на „Младост“ Десислава Иванчева…
Чета и „не вярвам на ушите си“: „другарският (медиен) съд“ осъжда адвоката Николай Хаджигенов за… упражняване на професия, който май за разлика от всички други бойкоборисовски „лица“ не се е „отърквал“ о привременния ни премиер. Тук по-скоро е сянката на Прокурора Гешев, за когото всички адвокати са печалбари, под чийто каскет се задържат адвокати, в качеството им на защитници на физически лица, а адвокатът е отъждествяван публично с неговия подзащитен, което е в драстично противоречие с процесуалното му качество. А пък аз като инфантилна единица от инфантилния ни народ (да ви напомня, че някои политици направо се гнусят от подобна обида на народа, но все забравят да се обидят и те, защото не са извънземни, а част от този народ и тяхната инфантилност е част от народната!) все съм смятал, че т.нар. Висш съдебен съвет трябва да представлява всички участници в съдебния процес. Но не вниквайте в това – гериатрична глупост е!
Затова адвокат Хаджигенов трябва най-после да разбере, че е наглост „aдвoĸaти нa пoдcъдими и oбвиняeми oлигapcи дa пpeдлaгaт пpoмeни в ĸoнcтитyциятa зa пpoĸypaтypaтa, тoвa e вce eднo пpoĸypaтypaтa дa иcĸa пpoмeни в Зaĸoнa зa aдвoĸaтypaтa”. Нали се досещате, че това са думи на Прокурора Гешев, приемащ се като „страж на закона“ (само че от първия „Закон за устройството на съдилищата в България” (1880). Не знам дали тогава прокуратурата (пардон, тогава има само прокурори) е била част от съдебната система, след като прокурорите са били „подчинени“ (казано условно) на съда.
Чудя се как „безпристрастните“ лето(до)писци на протестите – 2020 са пропуснали две имена – на Георги Георгиев и на проф. Велислав Минеков.
Чудя се, защото Георги Георгиев, „не може да прости големия грях на Борисов – верен на принципите той не прощава лъжа, кражба и измама на никого в партията си“ (според братчето и сестричето на „върховенството на истината“ ПИК – blitz.bg и tribune.bg). Но снималият се щастливо с „Винаги ще ви вярвам, Генерале“, освен изключването си от ГЕРБ получава още едно наказание: на два пъти получава забрана да напуска страната, което искаше да направи, за да стане донор на съпругата си (б.а. За да не избяга с един бъбрек!). Не знам каква е точно злоупотребата / кражбата на големи суми от членски внос и от субсидиите на местната структура от централата на партията, „но си мисля колко често се злоупотребява с думата „злоупотреби“. Търсих отговор като всеки съвестен и педантичен автор, но категоричен отговор не намерих. Само успях да стигна до… членския внос на градската организация на ГЕРБ в Дунавци. Дори преброих участниците (по една публикувана снимка) в едно предизборно събрание в града – 42 души. 42 х 2,00 лева членски внос годишно = 84 лева.
Не че бих опростил на Георги Георгиев тези 84 лева заради чекмеджето с евро на любимия му генерал. Не бих! Но къде е прословутото „върховенство на закона“? Има ли присъда престъпникът Георгиев, или присъдите в тази страна издават само два души – Бойко Борисов и Иван Гешев?
Само че съмнението у мен си остана…
Продължавам обаче да се чудя с пропуска на името на проф. Велислав Минеков, след като и той се „отъркал“ о Бойко Борисов. Е, тук се мълчи, защото има някои нелицеприятни неща. О, това не е, че Бойко Борисов има дарба на художник, която обикновено използва по време на заседания на Министерския съвет, а и освен това нарисува, пардон скицира (като неосъществен член на СБХ) за премиерите на Сърбия и Румъния газовата си идея. Макар че и двамата с Бойко Борисов сме пожарникари (той, по-издигнал се, и двамата сме селянчета), не бих си позволил да му се подигравам за неосъществената му дарба на художник, както той направи със заекващия бивш енергиен министър Драгомир Стойнев [35]. Но да кажеш, че Бойко Борисов има рисунъкът на Пикасо (по Вежди Рашидов) – е не идолопоклонство, вещо повече е – казано на български е гъзолизство. Нещо повече – по идея на Вежди Рашидов Бойко Борисов е предложен за почетен член на Съюза на българските художниците, Нещо повече – насрочена е церемония по удостояването на българския Пикасо.
И както винаги става в България все ще се намери някой, който да „обърне менчето“:
„Историята на СБХ, дори и в най-трудни за самочувствието ни времена, не познава подобен парадокс и падение. Нашият съюз трябва и може да съществува без партийно-политическа вярност, без „подкрепата” на временни „герои” и без помилуйката на съмнително обожествени гении“.
Така че и проф. Велислав Минеков се е „отъркал“ ò Борисов, само че по своя си начин.
Бележка на автора:
В тази история като много български работи има и нещо засукано: типичен български казус – бартер за решаването на дългогодишния спор за имота на столичната ул. „Шипка“ 6 (доколкото теренът върху който е построен СБХ е на Софийския университет). Бартерът е почетно членство на премиера – художник срещу… имот. И накрая, слава богу, Бойко Борисов сам се отказва от творческото признание. Но не бързайте с коментарите: това може да не е проява на достойнство, а само наранено честолюбие.
…О, пак се хващам в ирония. Само аз ли не мога да оценя правилно (колкото и „правилното“ да е нещо много субективно) лицата на протестите, кулисите и задкулисието срещу тях, и най-вече привременния български премиер? Затова пак ще се доверя на Вежди Рашидов
Страната ни я нямаше на картата преди Борисов!
Защо ли не се присъединя и аз?
Търсите Спасител. Борисов. Точка. Ком
Търсите Владетел. Борисов. Точка. Ком
Търсите Икона. Борисов. Точка. Ком
Моят хибриден домат срещу мантрата „война на институциите“. Радев е позор – Борисов е фурор*…
| Принудително непринудените протести „Радев е позор“ (вляво) и предизборна вафла с лика на най-вкусния ръководител на българската държава |
[19] „Информацията до голяма степен е класифицирана, а друга е възложена за разследване от прокуратурата и нямаме разрешение за разкриването й от наблюдаващ прокурор“ из изказването на главния секретар на МВР Ивайло Иванов на срещата при президента Румен Радев.
[20] По Веселин Стойнев, колумнист на „Дойче веле“.
[21] По коментар на Първан Симеонов в предаването „Неделя 150“ по БНР (19 юли). Точната фраза е „Този протест е естетически бунт и прилича на бунт на умни срещу тъпи, с извинение“.
[22] Може ли някой да спаси премиера Борисов? Да! Опонентите му, Иво Алексиев, 17 септември 2020, offnews.bg
[23] Думата мантра е санскритска дума (санскрит, санскритски език – „изтънчен език“ богослужебен език на индуизма) Буквално означава „инструмент на съзнанието“. Но докато мантрата в религията има мисията да освобождава ума от илюзията и материалната обвързаност, през годините, запазвайки „инструменталната“ си роля, в социалния живот придобива друг смисъл – да обременява ума с илюзии, които нямат нищо общо с „материалната обвързаност“ към истината.
[24] Става дума за двете значения на думата лице: човек като член на обществото (казано грубо – Някой си). Другото значение поставя акцент върху индивидуалния облик, отличителните черти (казано грубо – Еди Кой Си). В тези години (2001 – 2004) Бойко Борисов стремглаво расте (майор, полковник, генерал-майор, генерал-лейтенант).
[25] Прозопомантия (древногръцки: πρόσωπον – лице, μαντεία – гадаене) – метод за определяне на типа личност на човека, неговите психични качества и здраве, базиран на анализ на външните черти на лицето. Близо по значение е Физиогномика, която представителите на експерименталната психология класифицират като псевдонаука.
[26] За младия читател. На руски изразът е „и примкнувший к ним Шепилов“ и е свързан с името на Дмитрий Шепилов (1905 – 1995) – съветски държавен и партиен деец, учен икономист . Когато през юни 1957 г. Маленков, Молотов и Каганович се опитват на заседание на Президиума на ЦК на КПСС да отстранят Хрушчов, представяйки му цял списък с обвинения, Шепилов изведнъж започва да критикува Хрушчов за установяването на собствен „култ към личността“, въпреки че той никога не е бил член на посочената (седемчленна) група
[27] Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
[28] Ирационален в математиката: математическа величина, която не може да се изрази нито с цели, нито с дробни числа.
[29] Обръщение на Симеон Сакскобургготски по случай Деня на независимостта, 22 септември.
[30] „Държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“ (реч пред делегатите на VI зимен университет на Младежи-ГЕРБ, Сандански, 21 февруари 2015, Нова тв)
[31] Решение № 5 от 9 юли 2013 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13 от 2013 Обн. ДВ. бр.63 от 16 Юли 2013 г.
[32] Изявление на Бойко Борисов във връзка с намерението в парламента да бъде създадена Комисията „Йосич“: Бих казал на Станишев и Доган, че в момента те си играят с моя живот. Станишев и Доган прекрачиха границата на политиката и те чрез партиите си се опитват да ме атакуват лично. Това е пряк опит да се посегне на живота ми. Ще ги преследвам и двамата до край след този случай, ще ги преследвам до затвора”, 15 април 2009 г.
[33] Изявление на Сергей Станишев след изявената подкрепа от Бойко Борисов на кандидатурата на Сергей Станишев за председател на Европейския парламент (5 юли 2019). Буквалният израз е: „„Българският премиер вече не действа като политик, а като държавник. В някакъв смисъл и двамата сме възмъжали и помъдрели с годините“
[34] Маските паднаха: КОЙ излезе на „Дондуков“2, monitor.bg, 9 юли 2020
[35] Буквално: „Не лъжи, Стойнев… Не заеквай, Стойнев, кажи по „Южен поток“ кои търгове сме провели?“ БНТ, „Още от деня“ 4 септ. 2014
* Фурор: шумен публичен успех; възторг, възхищение. Думата е от лат. (furor), но означава и ярост, гняв, бяс (колкото и да е неприятно за политическите ултраси на Бойко Борисов, точно във втория смисъл е използвана думата).
Детайли/Details 
Вашият коментар