II. I am afraid of those who leave, if they leave at all. I am also afraid of those who come, not to get lost in their rage „no left, no right“
До читателя
Все едно дали сте единица от мълчаливото мнозинство, протестиращ или антипротестър: не очаквайте от този текст да получите информация, която не ви известна. Авторът ще се опита да ви покаже какво той е видял, как го е видял и как е разбрал видяното.Вие си останете с вашия поглед. Никой не може да ви го вземе…
От автора
Иван Ангелов
Моят хибриден домат срещу мантрата „война на институциите“. Радев е позор – Борисов е фурор…
Принудително непринудените протести „Радев е позор“ (вляво) и предизборна вафла с лика на най-вкусния ръководител на българската държава
Нито Ива Николова от обърната пирамида на истината ПИК ще ме убеди в притворната си публицистична шарлатания: „Борисов е виновният за всички гадории“, нито пък аз ще убедя тези, които ме познават, в моето „Борисов е фурор“ [1]. Някога гласувах за Румен Радев, защото не можех да си позволя да гласувам за Цецка Цачева. Не само заради „членството“ ми в оная ФБ-група „Няма да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ. Хайде, за мен е обяснимо, но защо са гласували за Румен Радев 15% от избирателите, които на последните парламентарни избори (2013) са гласували за ГЕРБ?
Моята ирония към Бойко Борисов е обяснима – колкото и да имаме обща съдба. До едно време, разбира се: той е Селянчето от Банкя, аз съм Селянчето от Килифарево; и двамата сме яли филии с мас и червен пипер; и двамата сме „играли мач“ със социалистически гуменки и анцузи; и двамата сме били пожарникари (е, по различно време, а и бях PR-пожарникар, а сега съм от старците, за които е опасно да ходят по горещините на Бузлуджа [2]).
Да кажем само, че Селянчето от Килифарево е малко по-интелигентно от Селянчето от Банкя. Обаче Селянчето от Банкя стана политик със световна известност, световни политици му мерят гърба, Папи го галят по главата; стана Господ за Западните Балкани, само дето не е номиниран за Нобел (или за мир, или по медицина, когато съветваше света какво да прави с пубертетния още Ко-вирус). Той издърпва каруцата на държавата [3], а аз само го „усуквам по килифарски“. Не мога даже да се включа в класификацията на Прокурора Гешев „публично известен“.
Не знам дали успявам да ви внуша убийствената си ирония към привременния български премиер, но съм безсилен по друг начин да изразя неприязнените си чувства към него. Не е ненавист! Не е злоба. Не, не е омраза – не е! Иначе и аз бих казал като протестиращите „Мразя те безплатно!“.
Е, в своето „Горчиво на Ива Николова: Борисов, имаш вина за гадориите в тази държава“ омразата ѝ (към протестиращите, разбира се) определено не е безплатна – по-скоро е платена или изплащаща се [4]. И това не може да се скрие дори зад сръчно написания текст за „абсолютните дегенерати и лумпени“, които унижават български полицаи, които оскверняват сгради – символи на българската държавност, културни паметници и църкви, които затварят кръстовища, горят безсрамно медицински маски, докато лекарите измират в интензивните отделения…
На човек му става горчиво, много горчиво от абсолютните дегенерати и лумпени, от уличните хулигани и хашлаци, от маргиналите и отрепките, фашизоидите в „Горчивото“ на Ива Николова. Що за дегенерат трябва да си, за да етикетираш фашизоидно 300-тe, 3000-те, 30 000-те протестиращи срещу задкулисното беззаконие – протест преди всичко морален, протест (този път) не само на умните (колкото и да преобладават) и красивите (видният протестър Асен Генов ту го има – ту го няма), протест на хора от всички „стъпала“ и „краища“ на живота.
А аз се измъчвах да не би определението ми „убийствена“ (към ирония) да не прозвучи премного убийствено за Бойко Борисов, който и без това има фобия от убийства (фониазофобия). За жалост това не единствения му личностен проблем.
Хайде, още на първо четене, кажете, познавате ли друга публична особа, която непресекливо във времето, всекидневно (пардон, всекичасно):
да преувеличава собствената си значимост; да има безподобна монументална представа за себе си, за важността на особата си, за постиженията и талантите си; да изпитва фанатична завист и нетърпимост към чуждия успех; да има нереалистични фантазии за постижения и юначност; упорито да изопачава или отрича известни факти (о, колко нежно е наречена лъжата!)? Особа, която замеря другите с интриги, с нелепи и необосновани обвинения; която има чувство за изключителна правота, която има арогантно и надменно поведение; която буквално се озлобява от най-незначителната критична бележка; която омаловажава неадекватността си или провалите си; която приписва на опонентите си своите собствени грешки и пороци; която търси постоянно внимание и хвалебствената подкрепа от другите?
Нима не видяхте зад това съсредоточие от личностни особености привременния ни премиер Бойко Борисов?
…Колебаех се дали да го кажа, но това е само част от симптоматиката (почти по учебник, но в мой прочит) на нарцистичното разстройство на личността (Narcissistic Personality Disorder, NPD), описана от Международната класификация на заболяванията на Световната здравна организация под номер F60.8, включително и деветте основни признака на нарцисизма, дефинирани от Американската асоциация по психиатрия [5] .
Наистина, всеки може да притежава отделни „предмети“ на този нарцистичен реквизит, всеки може да е с нормален (субклиничен) нарцисизъм и единствено „температурата“ на самооценката определя състоянието на психичното здраве.
Разбира се, при определени обстоятелства (промяна на социалната роля и статус, при извънредни, кризисни социални, икономически или политически обстоятелства, нормалният нарцисизъм може да се „разболее“ от т.нар. претенциозен или зловреден нарцисизъм. За да не си помислите, че ви занимавам с наукообразни концепции, ще ви дам един скорошен български пример: когато по време на нашествието на китайския Мандарин SARS-CoV II на бойното поле се събраха трима генерали: един класически, един амбулаторен и един амбулантен. Първият генерал беше само контактен (нарцистично), вторият – с лека (към средна) нарцистична симптоматика (барабар с епизодичното си нарцистично почесване – физическо и словесно и въпреки нарцистичната смяна на униформите ) Само третият безпощадно нарцистично заразен – не със самотно Ко-вирусче, а с цяло облаче вируси (според поетичния израз на един пулмолог-публицист) – при това с всички възможни придружаващи (социални) заболявания.
Начините на разпространение на Covid-19 според световната и българската медицинска наука: 1. С облаче от вируси, 2. През окото, 3. Докато се усетиш и вече си забременял (проф. Коста Костов, проф. Тодор Кантарджиев, доц. Атанас Мангъров) [6]
Все ми се струваше, че нарцистичното разстройство на личността (Narcissistic Personality Disorder, NPD) е ужасяващо обстоятелство за привременния български премиер, но сега си мисля, че по този начин едва ли не не го оправдавам, приписвайки му клинично здравословно състояние. Не съм аз човекът, който да ви каже какъв е нарцисизмът на Борисов: токсичен, прикрит, злокачествен или перверзен. Не мога да ви кажа възможна ли е комбинация между тези видове и какви са следствията от това. Но възможно е Бойко Борисов да не си дава сметка за състоянието си – обикновено прехранващите се от собствения си нарцисизъм не са „психотични“, колкото и нарцисизмът да е последната спирка преди спирката на психопатията [7]. Възможно е и майордомите (ще направя един „лапсус“ – и майордамите), лакеите, наемниците (медии и всякакви -лòзи), адептите (от дебили, инфантили до начетени, книжовни, сервилни особи) с близък нарцистичен статус на привременния ни премиер, да не забелязват или да се правят, че не забелязват този личностен толеранс, защото това е удобното печелившо или оцеляващо поведение.
Повече от половината (неемигрирали) българи обаче го забелязваме – толкова, колкото сме мълчаливото мнозинство протестиращи, моралният тил на реално протестиращите. Изпитваме го на гърба си. Нашият, социално-политическият PCR-тест за нарцисизъм (какъвто разбира се не съществува!) не измерва хранително отравяне или хламидия и не е „експериментален метод“ за диагностициране на провалената държава. Но той също като медицинския PCR-тест (полимеразна верижна реакция) измерва верижната реакция от целия „комплекс“ нарцистични прояви на Бойко Борисов, който отдавна е довел до цели четири кризи: политическа, социална (вкл. здравна), икономическа и морална. Страхът, че може да изгуби трайно властта само засилва нарцистичния ефект. При това всички тези кризи се мултиплицират от всички „контактни“ с него (от висшестоящ до нисшестоящ ред – до тези, които не си мият ръцете, за да запазят докосването до своя Христос Борисов). Невероятно ли ви звучи – невероятно! Само че е факт!
Моята класация на кризите обаче е в обратен ред. Зад всяка негова дума, зад всяко едно твърдение на Борисов, зад всеки един аудио- или видеозапис стои лъжа, шарлатания, интрига, клевета, арогантност, безочливост, циничност. Така че моят протест е морален!
Бележка на автора:
Уви, простотията и некомпетентността се мултиплициратот нарцисизма, който (според моето наукообразно мислене) активира основния Принцип на Питър: „В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност“.Иначе е спорно дали нарцисизмът е по-злотворен при професора или при каруцаря, или при тяхната „средна извадка“ (почти като средният читател в социологията), но май бих предпочел нарцисистът да е по-интелигентен, по-грамотен, по-начетен (не че няма неграмотни професори, колкото и да познават специалността си).
Нарцис, Микеланджело да Караваджо (1597 –1599). Бойко Борисов в нарцистичен ракурс (2020, по БТА)
И сега има нещо, което вярвам, ще ви изуми: в държавата ни има една особа, която според мен изпитва радост, когато протестиращите скандират името му дори в „компанията“ на пожелания като „Оставка!“, „Позор!“, „Затвор!“ – „Гешев е позор! Оставка и затвор!“. Защото неговият нарцисизъм е поне с няколко пункта по-зловреден от Бойко-Борисовия. При това с една добавка: склонността на човек да манипулира други хора за лична изгода (не е казано тя да бъде материална, но сигурно не е и с „идеална цел“). Социалните и личностните психолози наричат тази склонност макиавелизъм – една от трите вида личностни особености, отнасящи се към „тъмната тройка“, заедно с нарцисизма и психопатията, само че със засилена склонност към манипулативност.
Нали си спомняте, как преди т.нар. конкурс за главен прокурор (казвам така наречен, защото наставката кон- означава „заедно“, с/със еди-кого си), се появи един медицински документ за психичното здраве и „наркотичната независимост“ на Иван Гешев. Както и „правната му диплома“ от полицейската школа. Не си мислете, че това беше кибертероризъм (престъпление от личния НК на Прокурора Гешев) – беше си част от PR-кампанията на кандидата, който 99,9% беше заявил неучастието си в „състезанието“, за да не се изкаля…
Съществуват утвърдени тестове, въпросници, лабораторни или образни изследвания за уточняване на нарцистичната симптоматика. Съществува и международно признат MACH-IV тест за оценка на макиавелизма. Разбира се, че е безумно да тестваш политиците за нарцистична симптоматика – те не биха могли да живеят политическия си живот без нея. Но когато избираш субекти, които после ще се самообективизират с „върховенството на закона“ (главни прокурори, председатели на върховни касационни и административни съдилища), сигурно ще е необходимо да им се „пусне“ един PCR-тест за склонност за манипулативност. Ей така – за сведение на обществото, както при агентите от Държавна сигурност…
В заключение: бедата от нарцисите и макиавелистите е, че те са едва ли не божия инструмент за разболяване на обществото. Самите те не са психично недъгави. Вменяеми са. Недъгава стана държавата ни! И като дух, и като плът! Тъй че имаме моралното и правното основание да скандираме: „Борисов е позор! Оставка и затвор!“; „Гешев е позор! Оставка и затвор!“
Дори и след 116-ия ден на протестите!
•
Хем нямам сбърканата понятийност на Прокурора Гешев, а това странно словосъчетание „хибридна война“ дълго ми звучеше като мантра [8]. Не, нямах проблеми с „хибрида“, с кръстоската, с мелеза. Политиката (и то не за пръв път) в своята мързеливост си беше откраднала понятие от биологията: хибридна овца, хибриден домат. Ей такъв домат искам да хвърля срещу натрапчивото българско внушение „война на институциите“. Или пък на „война на личности“, защото не виждам кое знае колко личности!
Но ако се върна на хибридността, притесняваше ме по-скоро странната война… Война без война. Освен това, има само един воюващ, не се превземат територии, няма физически жертви, не се обявява официално и нападнатият никога не обявява капитулация. Вече няма идеологически войни, защото има една система (тук-там присъстват парченца от още една, но по-скоро номинативно). Няма студени войни (не заради озоновата дупка!). Но трябваше нещо да ги замести. И се появява хибридната война. Като военно-политическо биоинженерство. Също като найлоновите ризи – в САЩ. Като „американски гамбит“, но сега няма друг агресор в света освен Русия. Най-вече срещу България, ако попитате Росен Плевнелиев или Александър Йорданов. Всъщност не ги питайте! Дори вие да сте с маски – те не са…
Може да ви се стори много тъпо да доведа идеята за хибридна война на българска земя, защото поне досега хибридните войни са се водили между държави – не между личности, не между институции. Колкото и спорно да е до личността Румен Радев да поставиш Бойко Борисов; колкото и спорно да е да наречеш Бойко Борисов институция. А провалената ни държава е подходящо място за това.
Познавам до болка страната си, в която всяко нещо има своя антипод, своя житейски, политически, социален антоним. Изтокът има Запад (не като географски посоки), лявото има дясно (не като анатомия), -фѝлията има -фобия (не като флуиди), плюсът – минус (не като математика), верността – предателство, почтеността – непочтеност… Все има нещо, което да ни разделя. Даже „средна класа“ не можем да си имаме… И самочувствието, и здравето ни, и много други неща са все долу – горе…
Защо пък да не се появи и хибридна война в българския „заден двор“ с всичките възможни свинщини в нея?
Засега обаче се говори само за война, започната от… Румен Радев. Защото още от първата си президентска реч пред парламента той си позволява да каже „Остава ви още една седмица“. Защо ли? Сбърка с времето ли? Не!
По време на официалната реч в пленарната зала депутатите отдясно („дясното“ се упражнява от ГЕРБ) на няколко пъти те апострофираха от място президента. При третата такава ситуация Радев им отвърна с репликата, която изведнъж стана скандална. Сякаш не бяха скандални провокациите, предизвикали репликата…
От създалата се ситуация видимо подразнен е и премиерът в оставка (не сега, през 2017!) Бойко Борисов. Дали от кумова срама, дали от притворство, дали от майчината педагогия, той изразява притеснение от неуважителното поведение на част от депутатите в пленарната зала по време на речта на новоизбрания президент Румен Радев.
Но той не харесва и репликата на Президента. И май това беше първото нехаресване на Президента от Бойко Борисов, което през годините, харесвайки изключително себе си и непогрешимостта си, стигна и до неистова омраза. Е, да, това не е президентът Росен Плевнелиев на когото можеш да му изтеглиш ухото… Нито да го погалиш по главата. Нито да го погледнеш любовно…
Фотофейк на опита на Бойко Борисов да бръкне в окото на президента Росен Плевнелиев (вляво), когото е харесал от пръв поглед в „гипсовата къщичка“ на Иво Прокопиев
И какъв е чак този президент, че да не харесва Бойко Борисов – Исус за народа (не баш целия), незаменимия пътеводител на държавата, който е изтеглил държавата „на нивà, на каквито е била през златните години“:
„Сега, като ръководител, се чувствам най-сигурен. Знам какво е първата седмица, какво втората, кога е тежкото. Знам, че здравите трябва да работят, заразените да се карантинират, болните веднага да се лекуват (б.а. без да иска Борисов забравя да каже какво да се прави с умрелите).
И някакъв си шофьор на самолет, някаква фуражка, фигурант, субект ще си позволява да го оценява! „Да говориш с такава омраза само за една партия и един човек (б.а. Борисов сигурно има предвид себе си) заради някакви страхове или завист е под достойнството на президентската институция“.
Та субектът Радев (не питайте Борисов какво разбира под субект: личност, лице, индивид, човек, персона, екземпляр, тип, терк) „също е политически играч“, „много силно политически украсен“ и хич „не е равноотдалечен“, „не е безпристрастен“, „президентът е опозиционен лидер с най-много власт в държавата“, „Радев е двуличен човек“
Представете си, през цялото време – от встъпването си в длъжност досега – президентът Румен Радев се опитва като титуляр на институция да изпълнява своите безусловни ангажименти на държавник, който разбира и действа съобразно принципа за разделението и взаимния контрол на властите (за да не е фигурант – каквото и да иска да каже Борисов с това!).
За близо четири години президентът Румен Радев в желанието си да е коректив на управляващите (а не „дърта свекърва, ама от тези злобните, дето само вървят след нас“ според привременния ни премиер), упражнявайки правото си на президентско вето да връща закони за повторно разглеждане в парламента и да сезира Конституционния съд, налага вето на 24 закона, приети от 44-то Народното събрание. Единственият път, когато управляващите се съобразиха с мнението му, бе за поправките в приватизационния закон, но отрекоха подозренията, че измененията са лобизъм за братята Кирил и Георги Домусчиеви. Президентът налага частично вето на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (20 март 2020 г.), изразявайки несъгласие с опитите за налагане на цензура, използването на репресивни мерки (депутатите прегласуваха Закона, експроприирайки бележките от ветото само и само да не бъде „по Радев“). Освен това, в обръщението на държавния глава към нацията, Румен Радев настоява за по-бързо сваляне на ограничителните мерки, за да може икономиката на страната да се върне към нормален режим на работа.
Тогава Бойко Борисов, верен на собствената си непогрешимост, каза, че е изумен „как може да се говорят такива неща в такъв момент“.
Сега и мене ме хваща срам, че тогава (през март) мислех като привременния ни премиер: „Категорично няма да бъда този, който ще превърне държавата в морга. Отказвам да бъда този, който да решава кой да диша и кой не. Предпочитам да изтърпя всички критики заради ограничителните мерки. Предпочитам да преживеем редица несгоди, но да останем свободни и живи. И така да излезем от кризата“.
И какво му стана на Борисов само няколко месеца по-късно, та повтори думите на злобната дърта свекърва, дето само върви след него и го критикува:
„Няма да има затваряне на държавата. Напротив. Сега, като ръководител, се чувствам най-сигурен. Знам какво е първата седмица, какво втората, кога е тежкото. Знам, че здравите трябва да работят, заразените да се карантинират, болните веднага да се лекуват. […] Затваряхме държавата в началото, защото не знаехме какво е. Това даде ефект. Сега вече знаем. Сега знаем, че само самодисциплината и грижата за другия човек спасяват. Държавата няма да спира”… И накрая Иисус(а) на българската държава каза: „Гладен няма да оставя никой“…
Едно момченце каза тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ? Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (Мъжете бяха около пет хиляди). Тогава Исус взе хлябовете […] раздаде на седналите, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата. (Евангелие от Йоан, Нахранване на 5000 души в Галилея (6:1 – 71)
Да ви говори за нещо упоритото отхвърляне на всяко президентско вето? Феноменална собствена ГЕРБ-правота, перфектност на нормативните актове, отстояване на обществен или държавен интерес? На критичността (не като нападка или хула, а като оценка, преценка, мнение) на президента за корупцията, бедността, автократичното управление на премиера и вото-доходоносните изборни правила в страната бе отговаряно с обвинения за разделяне на нацията, прокарване на чужди интереси у нас и в лобизъм (за шведската страна за купуването на нови изтребители, например). Включи се и „хибридният“ съюзник Иван Гешев (не лично, а „институцията“ Иван Гешев), който демонстративно нахлу в сградата на Президентството и извърши няколкочасови обиски в два от кабинетите.
Това ставаше на „фронта“. В „тила“ на наемническата партия ГЕРБ, печатаха некролози с името на Президента (Борисов обаче видя само ковчега на собствената си власт), гербаджийски групи за натиск търсят начини да освиркат президента при всяка негова проява, една агенция „Баро(мазно)метър“ избра Бойко Борисов за президент, Циклама Някоя си започна да събира подписи „Импийчмънт сега!“: „Не може на върха на държавата да има прокремълски провокатор, който вместо да обединява, да разделя нацията с хибридните си изяви“.
Чувате ли, даже едно цикламено мислене говори за хибридност, макар че я приписва не на когото трябва. Бойко Борисов пък може дори да не е чувал за „хибридна война“, каквато ГЕРБ (партия, правителство, парламент) води срещу българския президент, следвайки нарцистичните стратегии на своя пълководец.
Но следвайки своята елементарна селска схема Бойко Борисов предвожда своите легионери: „Акъл се набива, Томиславе, на умен човек. На прост човек к*р се набива! Той не може да поеме акъл, мое да поеме един к*р. Като се трови, като му се еб*ва майката и така нататък“.
Казано с езика на науката, провокиран от образността на Бойко Борисов, „войната на идеите и образите е водеща. Чрез нея се компенсират материални недостатъци и се изгражда „легитимност на каузата“, в името на която се води войната [9].
Вече изглежда толкова просто: за да компенсират материалните недостатъци на управлението на ГЕРБ, всички (майордомите, лакеите, наемниците – медии и всякакви –лòзи, адептите – от дебили, инфантили до начетени, книжовни, сервилни особи, предвождани от нарцистичните стратегии на своя пълководец, са се втурнали да изграждат легитимността на каузата непогрешимият Борисов…
Ето, това е злото и доброто…
Радев е позор. Видяхте ли го? Вижте го! Радев е позор, защото има унгарско досие (и чешки затвор) за кражба на коли, вместо Бойко Борисов. Радев е позор, защото чиракува на групировката СИК, Пашата и Маджо вместо Бойко Борисов („силовакът“ в творчеството на застреляния писател Георги Стоев). Радев е позор заради участието на Борисов в мащабен трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари чрез СИБАНК, банката на любовницата на Бойко Борисов Цветелина Бориславова [10]. Радев е позор, защото няма чуждоезиковите знания на Бойко Борисов, макар и често побиращи се в три думи: Конгречулейшън!, „Бонжуар!“, „Молодец!“. Радев е позор, защото не може да псува като Бойко Борисов, както Бойко Борисов псува президента и то, представете си, заради едно вето зa вдигaнeтo нa дaнъкa зa cтaритe aвтoмoбили [11] Радев е позор, защото е един прост летец, а не е агентът Буда (прост полицейски информатор, но с перспектива за регистрация в по-горни категории) като Бойко Борисов. Радев е позор, защото тръгнал да си купува книги (както виждате по-долу), когато държавата се тресе, вместо да проверява дереджето на магистралите, както прави Бойко Борисов. Радев е позор, защото вдигнал юмрук (добре, че никой не привидя автомата на Решетников, а само „партизанския поздрав“) сред протестиращото множество, а не показва среден пръст като Бойко Борисов на българските пенсионери (2013), изяли фискалния резерв или пък „среден пръст“ на българските национални интереси (дори и менте да е този пръст, малцина биха се усъмнили, че той е възможен!). Радев е позор, защото Радев не мени убежденията си катадневно за разлика от Бойко Борисов, който сутрин изрича една лъжа, на обяд я редактира, а вечер прередактира. И последният позор на метежника Радев (според скалазката [12]) на истината, която все остава в подножието на неистината – Агенция ПИК) и жена му хапват и пийват на тузарската сватба на вицепрезидентката Илияна Йотова докато насъсканите от юмрука му агресори трошат София (според телевизионния охлюв Антон Тодоров) вместо да се скрие някъде като Бойко Борисов. И най-важното: Радев е позор, защото си позволява да иска мафията да бъде изхвърлена от правителството и прокуратурата и хич не се съобразява, че мафията не е там, а е на улицата, при протестиращите – „челният отряд на престъпността” [13] при контрабандата и хазарта. Всичко, което е на улицата, е мафията, която иска да свали Бойко Борисов от власт. [14]
ПРЕРАЗКАЗ В КАРТИНКИ „РАДЕВ Е ПОЗОР“
Кандидатът на физкултурните науки от 1990 [15] майор Бойко Борисов, завеждащ катедра Физическа подготовка (вляво) и (вдясно) простият летец, шофьорът на самолет с образователна и научна степен „доктор“, „колежанчето“ подполковник Румен Радев, с колежанска характеристика на „Бъдещ стратегически лидер“
Колкото и да не обичам сравненията: всеки със своето снаряжение
Без думи
Позор ли е да купуваш книги, когато държавата се тресе, вместо да си позьор, проверяващ собственото си дередже.
Не затруднявайте мисълта си кой създава мафията: улицата или властта. Не се водете и от понятийната несрета „олигарсите, които са в ареста“ на Прокурора Гешев. Не може да има олигарси, които са в ареста – защото олигарсите са във властта. Или пък властта е в тях.
Не се вторачвайте и в думата „мутра“ в буквалния смисъл: с квадратна глава и биквадратна интелигентност. И мутрите се изпедепцаха в продължителния български преход. В годините на т.нар. Преход мутрите са бухалковите хигиенистки на „вторичното натрупване на капитала“ (чиято същност е друг грабеж [16]), които утвърждавайки своята власт, оказват огромно икономическо влияние върху българското общество. Манталитетът на тази властова прослойка (можете да я наречете и олигархия) довежда до системна корупция и некомпетентност в политиката; до неефективно усвояване на евросубсидии, укриване на данъци в икономиката; до разрушаване на демократичните институции и до корпоративна зависимост на медиите.
Ха, познайте сега, след като президентът Румен Радев е само един фигурант, кой стои в основата на корупцията и управленската некомпетентност, кой може да усвоява евросубсидии. Тъй като това не е президентът, той системно и упорито се разединява с мафията и се обединява с народа! Безпартиен, безмедиен, без служби на негова страна, без ляво, дясно и център – според Мартин Карбовски – без американци или германци, които да му помогнат с фондациите си, без финансиране на евентуален проект, некупуваем, несериозен или твърде сух за това политическо блато – това е Радев [17].
Това е най-простото обяснение, колкото и Румен Радев случайно да е попаднал в политиката. Но кой в българската политика, преди да се появи в нея, е бил политик? Бойко Борисов ли? Цвета Караянчева ли? Даниела Дариткова ли? Йорданка Фандъкова ли? Или политпросветникът на ГЕРБ, Тома Биков, който може би стои най-близо до политиката като поминък заради „югозападната“ диплома на актьор и допълнително придобитото образователно „П“ (политология)?
И понеже сме на буква „П“: Как пък, след оная знаменита реплика на Борисов („Проста кърджалийска пу*ка“), всички се втренчиха в детеродния орган на Караянчева, а не в определението на „кърджалийска“ – проста. Давате ли си сметка, ако един прост човек нарече друг прост, на каква степен е простотията на втория? Чували ли сте за Ефекта на Дънинг-Крюгер [17а] в науката, но както се досещате той не е писан специално за първия (по протокол) човек в държавата ни. А и в самата ни държава Цвета Караянчева не е единствената особа с психологическия феномен на Дънинг-Крюгер. И не си мислите, че с имената, споменати по-горе, се изчерпва то кратък списък…
Макар че политик, според енциклопедичната култура може да бъде всеки, който търси политическо влияние в дадена бюрократична институция. Както казват, политик може да бъде и най-обикновения човек – „нещото“, което е най-близо до импрегнираната идея за демокрация. И обикновено се дава емблематичният пример за това – „продавачът на фъстъци“ Джими Картър [18], само че вие не си мислете за „продавача на мартеници“ като президент. Проблемът е в понятието „манталитет“[19]: „съвкупният продукт“ от начини, по които един индивид действа, мисли, усеща и възприема света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на обществото, в което живее. И това най-малко се отнася до човека, за когото си мислите. Отнася се до „изявените“ (т.е., мислещите се за такива) политици, за т.нар. политическа класа – най-бедната „класа“ като морал.
„Днес можем да кажем, че най-големите провали на ГЕРБ и Борисов в частност се случиха точно тук, в подбора на хората. Нищо различно не внесоха, тъкмо обратното – „калинките“ наводниха всички нива на публичното управление, а случаи като Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, Румяна Желева, Калина Илиева и още стотици ще останат в аналите на българската политическа наука като сублимат на едни от най-големите провали на българската нация в опита ѝ да намери най-накрая „философският камък“ на прехода (из книгата на Антон Тодоров, „Шайката“)
Взрете се например (всъщност не е необходимо да се взирате в очевидното) в опърпаната гербова марка на ГЕРБ Бойко Борисов.
„Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател“ (из статия на Тома Биков, 2012)
Ако пък толкова не вярвате на най-добрите познавачи на ГЕРБ и на „марката“ на тази партия (едноличното дружество с [не]ограничена отговорност) Бойко Борисов, повярвайте на самия него!
•
…Не мога да не „тръгна“ по магистралите на Бойко Борисов „Трaкия“, „Мaрицa“, „Cтрумa“, където „зaвoдитe никнaт кaтo гъби“ („тук пасяха магарета, сега какви магистрали са, какви халета, колко заводи са“) и не мога да не почета огромните усилия с магистрала „Хемус“ – „реката, пo кoятo щe пoтeкaт инвecтициитe в Ceвeрнa Бългaрия“. Освен това Бойко Борисов е убеден, че „с построяването на „Хемус“ брутният вътрешен продукт на страната ще се вдигне поне с 10 – 20%. „Завод след завода се строи, което показва тоталния провал на правителството, за моя приятел го казвам“, иронично вметва премиерът Борисов, вероятно визирайки под приятел президента Румен Радев.
И понеже стана дума за магистрали, това е най-подходящото място за „скорости“, за които българският премиер е „говорил много и c президента Мaкрoн, и c канцлера Мeркeл, и c всички колеги (б.а. тези, които в един запис той ги fuck off-ваше). Те казват – нe искате Европа нa две скорости, никой нe я иска, но ние искаме дa гарантираме , чe […] пoвeчe сценарият c Гърция нямa дa ce повтори“.
Ще мина на пръсти покрай газовите проекти на Бойко Борисов („Южен поток“, Газов хъб „Балкан“, „Турски поток“, „Балкански поток“). Ако се вярва на думите му ЕС, САЩ, Русия и Турция са доволни от изграждането на „Балкански поток“ и гръцката връзка за втечнен газ. „Този интерконектор никога нямаше да стане, ако не се бяхме хванали ние да го направим. Предишните го мотаеха, мотаеха“. И ако сте чули САЩ щели да го спират заради нестабилното положение в България, не вярвайте на чутото. Не вярвайте, и че Борисов направи борбата срещу „Южен поток“ главна тема на своята предизборна кампания (2014). По думите му „за руски газопровод могат да се застъпват само агенти на Москва“. И само след една година „скицира“ (като неосъществен член на СБХ) за премиерите на Сърбия и Румъния новата си газова идея.
Всъщност почти няма област (или) дейност в политиката (в европейската и световната, разбира се), необвързана с иновативните идеи на българския премиер Бойко Борисов.
Воден от вроденото си чувство за скромност [20] българският премиер ни напомня, че „България e единствената държава, кoятo ce справи пo европейски начин c миграцията (за едроплощната понятийност на Б. Борисов няма ими-, еми-грация, няма външна или вътрешна миграция)… Aкo вcички държaви гo бяхa нaпрaвили тaкa cвoeврeмeннo и бяхa вoдили cвoятa външнa пoлитикa тaкa, кaктo Бългaрия, нямaшe дa имa прoблeми“. Да, прав е Бойко Борисов: ние, българите сме имали редкия шанс да ни управлява такъв политик!
Но Пан-Апогеят (вселенският апогей) на управленския гений на Бойко Борисов обаче настъпва по време на българската Co-19 „пандемия“ от двама, десетина, петдесетина заразени (какво са сегашните 2000, 3000, 4000 случая!).
• Първитe мeрки в Eврoпa, кoитo бяхa прeкoпирaни cлeд рaзгoвoри oт мeн oт вcички гoлeми държaви, бяхa въвeдeни в Бългaрия. Дoйдe врeмe дa мe cрaвнявaтe c държaвитe, c кoитo нe cъм cи миcлeл, чe щe мe cрaвнявaтe – с Гeрмaния, c Южнa Кoрeя.
• С пандемията се справихме най-добре от всички в Европа.
• CAЩ въздишaт и ги e яд, чe ce зaбaвихa с мeркитe. Aкo cрaвнявaтe Бългaрия c Гeрмaния и Южнa Кoрeя caмo ни прaвитe рeклaмa.
• Имате голям късмет… рядък шанс, че управляваме с моите колеги. Десетки хиляди на ден починали и заразени по света. Успяхме навреме и бързо да спираме огнищата. По 6-7 хиляди теста се правят на милион души (б.а. към 16 май 2020). Никой не пита как успяхме в тази пандемия да правим облекла и маски.“
Казват, че трябва да внимаваме дори и когато българският премиер „чете от листче“: и за бюджетни приходи, и за бюджетни излишъци, и за фискалната стабилност, за лихвите на поредния външен дълг, за процентите „смъкната“ контрабанда и за никнещите като гъби „внесени заводи“ и т.н.
Това, че „за управлението на една нация не е необходима голяма интелигентност“, това че са „зле информирани за най-обикновените неща в живота“, това че политиците са с посредствени умове, дори и изречено от Съмърсет Моъм в „Равносметката“, едва ли може да ме примири с бойкоборисовщината.
Така че, ако се върнем към броя на тестовете, за сведение, при това само един месец по-рано (към посочения по-горе 16 май), Естония е правила 23 191 теста, Норвегия – 23 483 теста, Швейцария – 22 393, Португалия – 18 798 теста на един млн. население. Обединените арабски емирства са отделна работа – 65 538 теста (изброените страни са с население от 1 до 10 млн.).
• Вcякa минутa нocя личнa oтгoвoрнocт зa вcякo рeшeниe в държaвaтa. Cъc cигурнocт взимaм пo-тeжки рeшeния oт хoрaтa нa първa линия“.
Така мисли българският премиер, но тежките решения ги вземаше не той, а ние, послушните, които пазейки себе си, пазехме задника на Бойко Борисов и задника на българската здравна система!
Сега Бойко Борисов пази институциите, спазва конституцията, „спазва и демокрацията“ (все едно какво означава това!), ама този път най-важните решения ги взема парламента:
• Ниe cи пaзим инcтитуциитe. Cпaзвaмe кoнcтитуциятa. Нaй-вaжнитe рeшeния – в пaрлaмeнтa. Aкo някoй иcкa рeжим, дa гo нaпрaви. Ниe иcкaмe дeмoкрaция и я cпaзвaмe…
Като стана дума за парламент, за последните осем месеца премиерът Борисов е посещавал парламента два пъти. според доктора по конституционно право доц. Наталия Киселова. За три години и осем месеца е бил шест пъти (б.а., грубо – почти веднъж на седем месеца!). – Да твърдиш, че искаш европейски стандарти, когато не уважаваш парламента като орган – ми се струва пресилено – коментира експертът.
Според мои ненаучни проучвания, цар Борис III за последните десет години от управлението си е посещавал Народното събрание при откриването (и закриването) на всяка сесия на Събранието. С други думи Царят е присъствал 44 пъти (22 сесии х 2) в Народното събрание за времето от 22-то Обикновено събрание (1927 [21]) до неговата смърт (28 август 1943 г.)
Нелирично отклонение
Правя това сравнение не за да сравня несравнимите величини: НВ(Негово Величество) Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски и НВ (Някой си Въздухар, примерно) Бойко Борисов: нито по вродена или придобита интелигентност, нито по езикови знания (високо ниво френски и немски език, а в по-малка степен – английски и италиански), нито дори по интереси (Царят не изпитва афинитет към спорта). Все едно, когато се говори за днешното вишинскизиране на българската прокуратура, да сравниш съмнителната интелигентност на Иван Гешев (въпреки голямата му стенна библиотека вкъщи – не в Резиденция „Бояна“ [22]) с интелектуалеца Андрей Януаревич Вишински [23]. Да не говорим за морал и политическо мъжество. И колкото и да съм идеологически обременен на тема Царство България и Цар Борис Трети, не мога да не му призная мъжеството да остане верен на думите си: „Докато съм цар, българска майка няма да върже черна забрадка заради загинал във война син или съпруг“. Нали разбирате сега каква променлива величина е казаното от Бойко Борисов!
Успокойте се, има и една прилика: автократичното управление след Деветоюнския преврат. Докато автокрацията на Цар Борис Трети се оспорва от историците (все пак царуването на Борис не е автократично, а още по-малко пък е диктатура, уточнява проф. Андрей Пантев), никой не оспорва автократичното управление на човека, който „спазва демокрацията“ – Бойко Борисов.
Напротив, сегашният агитпроп на Бойко Борисов и някогашен негов душманин (Тома Биков), както видяхте по-горе, е категоричен: „Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор!“
•
14 август 2020 година! Паметен ден! Върховен епизод от най-новата ни история! Освен че на този ден (2014 г.) Лейди Гага изнася първото си шоу пред българска публика в столичната Арена Армеец (записана в дюлгерското тескере на Бойко Борисов) шест години по-късно той пък ще изговори (изартикулира, казано модерному) едно забележително Обръщение към всичките български граждани, в което той ще съобщи своите решения, които е обещал. Така де, той никога не нарушава обетите си…
Обръщение, което се състои от 56 параграфа и… 1673 думи. Не му достигат само 327, за да достигне Манифеста „2000 думи“ [24], публикуван през 1968 година (призив към чешките власти за либерализация и продължаване на реформите в страната). На Бойко Борисов все не му достигат думи! Не искам да ви разочаровам, но и от тези 1673 думи не всички го припознават (несистемни, симбиоза, символ, коректив, фиаско и пр. и пр.). Не го припознават и някои фрази (разрушителната сила на противопоставянето, разрушителният революционен реваншизъм и пр. и пр.) за разлика от фразеологичния крал Иван Гешев (Гешев не припознава само понятията!).
Ама лесно е, казва Бойко Борисов, както го прави Румен Радев: „излезе, дали му листчето, прочете си го…“.
Че кой е казал, че Бойко Борисов е по трудните неща? Нищо, че „сменя системата“ (Време е не само за смяна на политическата система) – постпандемичен ли социализъм ще прави Борисов? Нищо, че поставя „каруцата пред коня“: Време е за рестарт – време е за решения – нещо почти като новата щатска военна стратегия: „Първо стреляш – после мислиш…“ Ами софистичният въпрос: Кой печели от това, когато всички губим? Не ви ли прилича това на емблематичния пример за софизъм: „Ако ти никога не си губил рогата си, значи имаш рога.“
Знам, че е кощунство, но Обръщението пресъздава картина, почти като Вазовата (а при това датата 14 август ни приближава към Епопеята):
„Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън веч` е настал…“
Талазите идват, подготвени от олигарсите. Протестите са работа на олигарсите: те измъкват протеста от младите и подменят техните идеи с идеите на подземния свят. По светофарите на жълтите павета и колоните на Орлов мост се появяват бесилки и ковчези, а сградите – символ на държавността, са поругани. Червена боя облива сградата на парламента и центъра на европейска София! (б.а. съмнявяйте се в точността на описанието и в множественото число на символите, както и в определението „европейска“)… Организират се барикади. Руши се обществено имущество, опъват се вериги, влачат се контейнери, пейки и саксии.
Талазите идват…
• образовани млади хора, участващи в протеста, които ще бъдат употребени от олигархията
• майките на деца в неравностойно положение;
• политици от всички цветове на опозицията (б.а. май това е доста неприятен автокомпромат!); които се обединяват като шпицкоманда (б.а. няма да коментирам сравнението партии – шпицкоманди);
• парламентарна опозиция, която не може да бъде алтернатива (а пък според отеца-протестър Дионисий: „Всеки, който не е Бойко Борисов, може да бъде алтернатива“);
• президентът, превърнал се във фигурант, слуга на олигархията, огняр на напрежението между институциите, изправя български граждани срещу български граждани, размахвайки юмрук (б.а. как пък никоя Циклама не видя автомата на Решетников?).
Обаче „Сценарият за пълен блокаж на държавата се оказа невъзможен, защото разрушителният революционен реваншизъм не е в природата на българина“.
Употребени от олигархията, разрушителни революционни реваншисти, такива или онакива Бойко Борисов трябваше да признае – всичко е в ръцете на младите. „Аз уважавам техния бунт. Те все още имат шанс да създадат ново, легитимно, демократично движение и ново поколение политически лидери с демократична представа за България. Време е младите хора да осъзнаят историческата си мисия и тежкия път, по който ще предложа заедно да поемем.“
Не знам кой се съгласи да поеме по тежкия път заедно с Борисов, но 70 дни след 14 август Борисов почти напсува младите и всички, които не го харесват: …с цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.
…Освен че Обръщението само по себе си беше истински Еверест (и лексикален и стилистичен поне за когнитивните възможности на Бойко Борисов) имаше и няколко исторически осемхилядници. Но най-важният от тях беше:
Време е за рестарт – време е за решения
За какъв рестарт говори Борисов в една просперираща страна, с преуспяваща икономика и сияеща демокрация. Рестарт – откъде? Рестарт от старта или рестарт от финиша?
Това, по-долу, извинявайте, си е чисто ала-бала; нещо много комунистически ми звучи:
• За рестартирането на демокрацията (б.а. кое ще застане пак на старта: „демо“-то, или „крацията“) е необходимо разбирателство, а не реваншизъм, защото, ако наистина ни е грижа за държавата, трябва да мислим не само за днешния, но и за утрешния ден. И не вярвайте на твърденията, че няма демократичен характер властта, която не зачита фактора морал, тя е силно политизирана власт…[25]
• Този процес не се изчерпва със смяната на един управляващ с друг. Затова предложих и конкретен план за рестарт. Кауза, около която си струва да се обединим. И която може да ни изведе от един труден момент.
Ако рестарт означава старт от старта, всички биха иронично благодарили за това. Още по-иронично е пък да направиш рестарт от дъното, до което си достигнал.
И друго не мога разбера след като Бойко Борисов се харесва толкова много, защо ще си прави рестарт на харесването?
Няма да ви засипвам с доказателства за абсурда, защото попаднах на текст в Мрежата, написан две години след началото/старта на ГЕРБ (2011), който със своята правдоподобност обикаля коментарните „терени“ на електронните медии:
03.12.2011 в 20:02 Истината е, че положението е неспасяемо. Чака ни студена и тежка зима, която по всяка вероятност няма да е последната. В тази почти безнадеждна ситуация, вместо от капитан, българският кораб се управлява от водевилен актьор, който върти руля с големите си мускули и лъже, че знае какво прави. На нас ни остава да изпием докрай горчивата чаша от управлението на ГЕРБ и през това време да мислим какво ще правим с наследството, което Бойко Борисов ще ни остави. А то е една спортна зала, започната от правителството на Станишев, няколко километра пътища, разрушен дребен и среден бизнес, срасната с организираната престъпност държава и докрай разбити илюзии, че „твърдата“ ръка и големите мускули на един полуграмотен човек са достатъчни.
Текстът е от сайта „Гласове“ и негов автор (сега не се изненадвайте!) е „калигулчето“ на мускулестия полуграмотен човек – Тома Биков (На медийните легионери – калигите, калигулите и калигулчетата е посветена следващата част на този текст. Само заради „римската“ връзка легионери-калиги не съм използвал по-точното за случая ибрикчии) [26]
Уви, Тиквата на Лилиян вече девет години продължава да е на власт.
И е прав Бойко Борисов: ние, българите сме имали редкия шанс да ни управлява такъв политик! Само дето тая „зла свекърва“, някакъв си президент, шофьор на самолет, фигурант, все не харесва Бойко Борисов, който е изтеглил държавата „на нивà, на каквито е била през златните години“.
Оказва се обаче, че не е само той.
В 64-тия ден от протестите Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) щрихира отчайващата картина, при която работи българският бизнес: корупция; рекет; отнемане на бизнес; обществените поръчки са лобистко-партизирани и се използват политически за захранване на „обръчи“; въвеждат се нови злокобни практики: сплашване чрез законоохранителните структури с цел политическо послушание; расте усещането за липса на правова държава и сигурност на частната собственост – при такива условия за работа значима част от българския бизнес напуска страната така, както направи и значима част от населението (надявам се да не се объркате – АИКБ не КРИБ – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, която даже с декларация одобри разтурването на палатковите лагери). Най-добре са си синдикатите – и те „дубъл“ (по български) и като „дубъл“ си затраяха…
На 85-ия ден на антиправителствени протести чрез своето Отворено писмо 123 интелектуалци и творци се обявиха в подкрепа на протеста срещу правителството (само за няколко дни подписалите писмото стават 1256.
Представяте ли си, едва ли не цяла България „си е плюла в устата“ и иска едно и също.
Не на
модела „Борисов-Доган-Пеевски“ и свързаната с него корупция, довела до разграбването на ценен обществен ресурс и до тежка криза
на доверието в обществото;
не на
многобройните корупционни скандали, в които са замесени висши държавни служители, станали причина уважавани световни медии да определят страната ни като „Държава на мафията“;
не на
задкулисното манипулиране на достъпа до европейски фондове при потъпкване на състезателното начало;
не на
продължаващата с години подигравка с парламентаризма, превърнала Народното събрание в придатък на премиера…
Ако към всичко това добавя и Шестте „Не“-та на президента, както наричам обръщението на Румен Радев към нацията (на същия този знаменателен ден 14 август…) „не“-тата срещу Борисов стават повече от евровите банкноти в чекмеджето му… Само че номиналната стойност на всяка не-банкнота е по-висока от Бойко-Борисовите…
Може ли партията-държава, която методично погазва разделението на властите, да инициира промени в Конституцията?
Моят отговор е не.
Може ли власт, която нарушава закона, не въвежда машинното гласуване и отхвърли електронното дистанционно гласуване, да организира честни избори?
Отговорът е не.
Може ли власт, която задуши свободата на словото, да предлага дебат за бъдещето на България?
Отговорът е не. (б.а. И още три пъти: Отговорът е не)
…„Не“-тата срещу Бойко Борисов май стават нетърпимо много. Само той продължава да се харесва. Да се самохаресва!
Следва
МОЯТ ХИБРИДЕН ДОМАТ СРЕЩУ МЕДИЙНОТО ЛЕГИОНЕРСТВО, КАЛИГИТЕ, КАЛИГУЛИТЕ И КАЛИГУЛЧЕТА*
* Калига (caliga, мн.ч. caligae) e обувка, ползвана от римските легионери, сандален вариант на „кубинките“. Те са с подметки от до три пласта говежда кожа. Войниците с по-висок ранг имат трипластови говежди подметки с бронзови цинтове. Обикновеният войник има 80 до 90 железни цинта. Малкият Гай (Gaius Julius Caesar Augustus Germanicus), който придружавал баща си по време на военните походи с малки войнишки дрехи си издействал и легионерски калиги. Заради това легионерите започват да го наричат „Калигула“, или „Ботушчето“ на латински. Така че както виждате сандали, сандали, ама все пак войнишки обувки, все пак ботуши и ботушчета. За хората, „обути“ по този начин ще стане дума в следващата част
[1] Фурор: шумен публичен успех; възторг, възхищение. Думата е от лат. (furor), но означава и ярост, гняв, бяс (колкото и да е неприятно за политическите ултраси на Бойко Борисов, точно във втория смисъл е използвана думата).
[2] „Пожелавам им в тази жега да се приберат живи и здрави оттам, защото са доста възрастни хората там и да ги измъчват в жегата… Внимателно да карат също, защото са натоварени магистралите”, Бойко Борисов, 12-ата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) в Пловдив
[3] „Държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“ (реч пред делегатите на VI зимен университет на Младежи-ГЕРБ, Сандански, 21 февруари 2015, Нова тв)
[4] Предвид заплатата на журналистката, която повече е известна с нулевата си хигиена […] като журналист, от Прокуратурата са останали много учудени как Ива Николова само през последната една година е успяла да плати повече от 60 000 лева по дела с осъдителни присъди срещу нея именно заради публикации във въпросният сайт, като от прокуратурата разследват и плащане от страна на Ива Николова към политик от Герб на стойност около 40 000 лева, след решение на съда, което също е платено почти веднага на куп, няколко дни след като е излязло решението на съда.
[5] Деветте основни признака на нарцисизма, дефинирани от Американската асоциация по психиатрия: 1. Има гигантско чувство за собствена значимост, преувеличава постижения и таланти. 2. Фантазира за неограничен успех, власт, блясък, красота или идеална любов. 3. Счита, че той или тя е „специален“ и уникален и може да бъде разбран само от себеподобни. 4. Изисква прекомерно възхищение. 5. Има чувство за абсолютно право, включително неразумни очаквания за специално отношение. 6. Експлоатира и се възползва от другите, за да постигне собствените си цели. 7. Липса на съпричастност: не желае да признае или да се идентифицира с чувствата и нуждите на другите. 8. Често завижда на другите или вярва, че те му завиждат. 9. Показва арогантно, надменно поведение и нагласи.
[6] Илюстрацията е от подготвената за печат книга „Преди да съм станал жартиерна статистика: За пиедесталите на нарцисизма, които винаги са по-високи от победите“
[7] Д-р Рамани Дурвасула е професор по психология в Калифорнийския държавен университет, Лос Анджелис. Тя е автор на книгата „Трябва ли да остана или да отида: Оцеляване във връзка с нарцисист“ (Post Hill Press)
[8] Думата мантра е санскритска дума (санскрит, санскритски език – „изтънчен език“ богослужебен език на индуизма) Буквално означава „инструмент на съзнанието“. Но докато мантрата в религията има мисията да освобождава ума от илюзията и материалната обвързаност, през годините, запазвайки „инструменталната“ си роля, в социалния живот придобива друг смисъл – да обременява ума с илюзии, които нямат нищо общо с „материалната обвързаност“ към истината.
[9] Боян Хаджиев, Хибридната война – същност, предпоставки и противодействие, 2019
[10] Според доклада на посланик Джон Байърли с най-висок гриф на секретност, изтекъл в Уикилийкс, в който се твърди, че дори вездесъщото ЦРУ е потвърдило данни за престъпната дейност на Бойко Борисов.
[11] Запис на разговор на Бойко Борисов с вицепремиера Томислав Дончев, където се използват обидни квалификации и псувни, отнасящи ce към президента Румен Радев. Причината e ветото oт ноември 2018 г. нa Румен Радев зa вдигането нa данъка зa старите автомобили. Вж. и по-горе: „Акъл се набива…“
[12] Според една забележителна песен на Висоцки: скалолаз, катерач, алпинист
[13] В изявление на Валери Симеонов пред Агенция ПИК.
[14] Мафията иска да свали правителството: коментар на Бойко Борисов в село Опицвет. „Искат оставка, но не знаят какво да направят. Ако имаше подготвени хора с удоволствие щях да ги оставя да управляват. Мафията в момента иска да свали правителството – хазарт, контрабанда, всичко е на улицата срещу нас.
[16] Приватизация на външен дълг, приватизация на приходите и национализация на загубите в държавната икономика, приватизация на държавната и общинската собственост и т.н.
[15] Научната степен „кандидат на физкултурните науки“ след 1995 г. необяснимо защо се приравнява на „доктор по психология“.
[17] Мартин Карбовски, Президентът, който не искаше да става политик https://www.lentata.com/page_18243.html
[17а] Проф. Дейвид Алън Дънинг е американски социален психолог и преподавател по психология в университета в Мичиган. Той заедно с Джъстин Крюгер през 1999 г. издават „Некомпетентни и ненаясно: Как трудностите при осъзнаване на собствената ни некомпетентност водят до завишена самооценка“.
[18] След смъртта на баща си през 1953 г. Картър поема семейния бизнес по отглеждане на фъстъци
[19] Съвкупност от начини, по които един индивид мисли, усеща и възприема света, устойчиви нагласи и концепции, отразяващи специалните възгледи, характерни за различните социални групи, основа за социалното поведение на индивида.
[20] „Имам вродено чувство за скромност, за справедливост“; „Получихте рядък шанс да ви управлявам” OFFNews.bg, glasove.com, 19 май 2020 г.
[21] Не търсете грешка в броя на годините (1927 – 1943), защото четири години след военния преврат през 1934 България е без парламент.
[22] Не се питайте на какво основание главният прокурор Иван Гешев е в държавната резиденция „Бояна“ (резиденция за президент, премиер, председател на парламент), след като представител на независимата (от кого зависима?) съдебна власт през последните 30 години не се е ползвал с такива права. Това, че Иван Гешев живее там (Дом №5) по „препоръка на всички български служби за сигурност, включително Националната служба за охрана“ (според твърдението му) е само препоръка, която не му дава права, дори и плащайки наем (по пазарни цени!). Препоръката на службите е едно, а причината е в „застрашения“ – нещо, което представлява патологично надценяване на собствения Аз-образ (представата на личността за себе си). Спомнете си само „Националното съвещание на прокурорите“ в „Бояна“ (24 август т.г.) на прокурорския актив, когато застрашения Иван Гешев излиза на трибуната сред колеги (не сред протестиращи!), придружен от охрана (двама пазванти дори). Нещо парадоксално! Но сред парадоксите има още един: резиденцията се охранява от НСО, която (по искане на Гешев вероятно) не отговаря за неговата сигурност от април 2020 г., а главният прокурор има собствено НСО, което се нарича Бюро за защита на свидетелите. Вие обаче можете да наричате тази служба ГешеСО, но не я бъркайте с Делта Гард, която охраняваше избора на Иван Гешев за главен прокурор.
[23] Андрей (Анджей) Януаревич Вишински е академик, Академия на науките на СССР, министър на външните работи през първите години на Студената война. прокурор Преди това е прокурор (генерален прокурор) на СССР и правен ръководител на сталиновата Голяма чистка.
[24] Писателят Лудвик Вацулик (1926 – 2015) – дисидент, съмишленик на Вацлав Хавел е авторът на Манифеста „2000 думи“, – призив към чешките власти за либерализация и продължаване на реформите в страната, оказал пряко влияние върху Пражката пролет през 1968 г.
[25]Власт, управление и контролна среда, проф. д-р ик.н. Михаил Динев
[26] Ибрикчия, от турски – Прислужник, които участва в ритуала на подмиването – подлива вода с ибрика, подсушава с кърпи задните части на господаря си, пръска го с ориенталски аромати.
Детайли/Details 
Вашият коментар