Преди да съм станал жартиерна статистика: За пиедесталите на нарцисизма, които са по-високи от всяка победа

Иван АНГЕЛОВ

Е, никой не иска да бъде такава статистика – казано на жаргон: „да опъне жартиерите“. И аз разбира се!  Още повече, че попадам в онази обречена група, която амбулаторни или амбулантни медици (не от предната линия, а от „тила“) загрижено бяха почти отписали като жизнена и социална полезност, мангъросвайки ни като „съчка“, като житейски „мухъл“.  

До оня случай, в който  72-годишният отец Джузепе Берардели дава собствения си респиратор на по-млад от него болен с коронавирус. Или до оня български лекар, загинал от вируса, обдишвайки свой пациент…

Иван Ангелов*

…В системата на здравеопазването обаче отдавна има пробойни. И аз ще ви кажа най-важните от тях, макар  че съм само Непрофесорът Ангелов – превръщането на българския лекар от пътник към здравето, в „търговски пътник“; липсата на  достойно оценяване на лекарския труд – нещо, което трябваше да бъде решено преди Бойко Борисов да започне да вади от джобовете си (да не използвам друго невъзпитано сравнение близо до джобовете) българските магистрали… Нали той, докторът по съребрена линия ни излекува през пролетта, щеше да ни спасява и сега. Спаси ли ни?

Едно момченце каза: тук има пет ечемични хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ? Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (Мъжете бяха около пет хиляди). Тогава Исус взе хлябовете […] раздаде на седналите, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.(Евангелие от Йоан, Нахранване на 5000 души в Галилея (6:1 – 71). За разлика от скъпчията Исус от Назарет, вижте колко е щедър Исус от Банкя!

Изглежда статистическите данни за смъртността не са впечатлили особено българската  д-р Куин лечителката, който изчака цяло лято и почти цялата есен, преди да въведе някакви мерки от 21 ноември. Вероятно и това нямаше да направи, ако не  бяха се появили заглавия като „България първа по смъртност от Ковид-19 в Европа“. Заглавия, които нанасят имиджови щети по властта на един премиер, който поне два пъти седмично се хвали какво благоденствие цари в управляваната от него държава [2].

„Тaзи гoдинa мoжe дa бъдe oпиcaнa c eднa думa – нeaдeквaтнocт. Тoвa бeшe гoдинaтa c нaй-виcoкa cмъртнocт в Бългaрия (б.а. не без 6200-те жертви на Ковид-19) cлeд Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa“, кoмeнтирa в cутрeшния блoк нa bTV проф. Атанас Ceмoв.

И дори да е много налудничаво, много чалнато, започвам да си мисля даже за нов Народен съд (в български план, доколкото не може да се разчита на Раздел III, Престъпления против народното здраве… от НК), а в международен – за нов Ухано-Нюрнберски процес, не защото китайците са създали лабораторно този убийствен вирус, а защото при една започнала епидемия не затварят държавата си и дошлите в родината си за китайската нова година „по живо и здраво“ се завръщат в китайските квартали на света! Нов Ухано-Нюрнберски процес и за всички онези правителства, дори и съветвани от Бойко Борисов (както се фуклявяше в „ранната пролет“ на пандемията), унищожиха чрез нескопосания си здравен и държавен мениджмънт милиони хора (74 666 719 – заразени и 1 656 668 – починали, 17 декември). И не забравяйте професионално-чиновническата структура Световна здравна организация! Не само защото Тръмп обвини СЗО, че е информирала международната общност твърде късно за опасността от Ковид-19. 

„Грешките на СЗО излизат на света прекалено скъпо!“ – написа в Туитър-профила си Доналд Тръмп. И беше  прав за тази организация. Но това се отнасяше и за неговите грешки, и за грешките поне на още 200 правителства в света!

Спомняте ли си онази покъртителна ментална стилистика, която съвсем не е „в стила“ на привременния български премиер?

„Категорично няма да бъда този, който ще превърне държавата в морга. Отказвам да бъда този, който да решава кой да диша и кой не. Предпочитам да изтърпя всички критики заради ограничителните мерки. Предпочитам да преживеем редица несгоди, но да останем свободни и живи. И така да излезем от кризата“.

Да, някои ще останат живи!

Оказва се, че Бойко Борисов все пак се е съгласил да решава „кой да диша и кой не“! Оказва се, че по време на мелодраматичното време на пандемията (пролетта) управниците най-напред и най-добре са помислили за собственото си лечение! С нарочен текст в Закона за лечебните заведение Борисов и всички Борисови „и-сие-та“ са уредили грижата за персоналното си лечение и изборът на лечебно заведение. [1]

„Вcякa минутa нocя личнa oтгoвoрнocт зa вcякo рeшeниe в държaвaтa. Cъc cигурнocт взимaм пo-тeжки рeшeния oт хoрaтa нa първa линия“.

„Имате голям късмет… рядък шанс, че управляваме с моите колеги. Десетки хиляди на ден починали и заразени по света. Успяхме навреме и бързо да спираме огнищата“.

Та толкова(та) български жертви се дължат именно на „системата“ на здравната система! Но според номинативно деклариращия отговорността си здравен министър, каквато времево той и без това не носи, високата смъртност в българската пандемия се дължи на… самолечението. И това си е нещо изключително отвратително! Да не казвам – престъпно! Нали си спомняте какво каза на 29 септември здравният министър: нещо, което не е казано от нас, не е истина!

И пък ако всичко, казано от вас (все едно кои сте!) е истина, знаете ли на какво е резултат „самолечението“ – на отсъствието на клинично лечение или въобще на здравеопазване.

Самолечението е национална психология на американците, колкото и да имат по-добра здравна система от българската. А и (себе)услужливата фармацевтична промишленост наистина бълва възможности за самолечени(я): т.нар. хранителни продукти, органични храни. Това, че българинът има стотици народни рецепти все още не го прави самолекуващ се. Даже и една греяна ракия не го прави самолекуващ се! А и за да се стигне до самолечение означава, че няма кой да те лекува.

Хората от моето поколение знаят нещо, което сегашните българи не познават – участъковия лекар. Той половин ден преглеждаше в „амбулаторията“ си, а другата половина обикаляше болните по домовете…  Сега здравеопазването вече не „ходи“ при своите пациенти – пациентите са длъжни да ходят при домашните си лекари! Не че държавата не можеше да реши и този проблем.

Но тя потроши куп пари за създаването на т.нар. частни болници, в които единственото „частно“ нещо са „частниците“. Та и аз мога да бъда частник, ако държавата ми плаща! Същото е и с „частните банки“, „частните училища“. Та ако искат да бъдат толкова „частни“, нека да бъркат в джобовете на собствената си предприемчивост, а не в джобовете на държавата, която Бойко Борисов все олицетворява със себе си! И с какво се разплатиха на държавата частните болници по време на пандемията?

Въпрос, който ще остане без отгово

Кой е длъжен да представи списък на „частните болници“, открили отделения за лечение на Ковид (нормален и интензивен сектор) и колко специалисти (инфекционисти, пулмолози, епидемиолози, микробиолози, реаниматори) от тези болници се включиха в изнемогварщите държавни и общински болници?

Та вместо да развие статута на „домашния лекар“, на някогашния „участъков лекар“, който се скъсваше да ходи при болните (само с температура над 37⁰, почти като в Хипократовата клетва: „Във всички къщи, в които влизам, ще влизам, за да помагам на болните“) държавата неистово пожела да закрие и общинските болници (и Бог да благослови този, който ги спаси!). И май единственото държавно нещо, което остана са… българските пощи!

Да се учим, да работим,

да строим живота нов.

Гордо знаме ни е Ран-Ът,

пръв учител ни е САЩ

Така наречената държавна аптечна мрежа също изчезна… по пътя на „строителството на живота нов“ (можете да го наречете и вторичен капитализъм), за да се стигне до идеята за  вендинг апаратите, които да продават само лекарства без рецепта; идея, която само доказва какво сме изгубили със забравата на „държавната аптечна мрежа“. И ето го парадоксът: по закон се оказва, че тези машини не могат  да работят без фармацевт  – значи за 1000 села ще трябват 1000 фармацевти – заради машините, не заради хората.

Като ви говоря за „участъков лекар“, за „държавна аптечна мрежа“, не мислете, че хленча за социализма. Тогава имаше едно – нямаше друго (няма да кажа имаше здравеопазване и образование, но нямаше банани!). Сега, при вторичния български капитализъм, също има едно, но няма друго. Няма да кажа има банани, но няма държава!

А има още какво да губим! Най-лесното е държавата да смъкне гащи и да каже „Няма пари!“. Не, за здравето на своя народ т.нар. държава винаги е длъжна да има пари! Видяхте ли какво се получи: държавата (както искате го разбирайте това имагинерно нещо) се похвали, че е дала обещаните 1000 лева на ковид-лекарите. И какво: подарък ли са тези 1000 лева или нещо дължимо от т.нар. държава на медиците? Със задна дата! Що за подигравки!

А сега си представете си какво трябва да направя аз, възрастният човек, ако имам нужда от медицинска помощ (температура, отпадналост), а общопрактикуващия ми лекар е в другия край на София (да не говорим за захвърлените на съдбата селца!). Само не ми казвайте „Такси“, както в ранната пролет ми казвахте „Има маски!“ (1/10 от минималната пенсия!). А домашният лекар, който не знае дома ви, не лекува по телефона! Не лекуват по телефона и десетките телефони за справки, които ни предлагат различни информационни портали. Но и не ходят при нуждаещия се. Откъде накъде! Болният е длъжен да пази здравеопазването!

Макар и никога досега (като всеки нормален човек) да не съм се виждал  безсмъртен, поне съм се надявал да достигна годините на родителите си (успокойте се, не бяха столетници). Но сега, като никога до този момент, се виждам смъртник. Ужасно е! И този текст, ако не по сила, то поне като ситуация толкова много прилича на „Репортаж(а), писан с примка на шията“ на Юлиус Фучик! Колкото и това да не е лично преживяване! За жалост с примка на шията е един цяла български народ, барабар с цялото еднолично дружество с неограничена отговорност – ЕНООД ГЕРБ, събрала в чекмеджетата на Бойко Борисов най-убийствената комбинация: корупция, популизъм и некомпетентност…  

Но ако аз стана „жартиерна статистика“, то е ще само защото съм понечил да се самолекувам според министъра на „нещото, което не е казано от нас, не е истина!“  А в бодряшките статистики в последно време винаги сравняват всеки нелицеприятен факт с „двойно повече излекуваните“. Кои са излекуваните – пациентите, които са постъпили на лечение в болница или са в интензивните отделения, или тези, които са боледували безсимптомно са просто оздравели? Ако всички са излекувани, жертвите, с които заемаме първото европейско място, означават ли, че са неизлекуваните, нелекуваните с необходимите медицински критерии, медицински средства, обдишващите апарати, болнични протоколи (колкото и временни да са много от тях и да се сменят на три дни). Само не казвайте, че те са си отишли по свой собствен каприз…

•

Нали си спомняте оня лекар с трите „П“ (професор-пулмолог-публицист – към нито едно „П“ не се отнасям с ирония, освен към жалките фразеологични Мишоци на иначе добрия публицист, напуснал обиден СБЖ), който пандемично се издигна до председател на Медицинския експертен  съвет на МС, за да натрие носа на бившия си началник и възложи да бъде създаден (разбирай, преведен) един китайски гайд (наръчник), който основателно или не беше предназначен само за медицински кадри, за да им помага в лечението на пациенти с COVID-19. И докато си мислех, че този съвет (поне методически) ще бъде в основата на бъдещите медицински/болнични протоколи, Съветът изведнъж се самозакри.

Сега обаче ми се иска до нас, „обикновените“ (по ИванГешевски) хора да достига информация за закупените и използвани за лечение медикаменти като количество и разпределение по болници… Това, че Бойко Борисов не пи хидроксихлорохин като Доналд Тръмп и използва рецептата на американския президент (хидроксихлорохин и азитромицин), която трябваше да промени историята, не означава, че за опършявелите ни болници са използвани по аналогия най-използваните (и доказано ефективни за момента) лекарствени средства в световната клинична практика, при това налични в достатъчно количества.

Защото, както ще прочетете по-долу един бесен автор (обикновено вярвам на бесните автори) „в интензивното болните с ковид са вече толкова зле, че не можете дори да си представите! Гледката е ужасна! Да не говорим, че няма лекарства… Представяте ли си девет месеца от „пролетта“ на кризата, един лекар казва, че няма лекарства!

Въпрос, който ще остане без отговор

Здравното министерство (има достатъчно единни и разединени портали) да публикува списък на всички болници, които лекуват Ковид, както и списъка на всички лекарствени форми, средства и препарати, както и медицинско оборудване, с които е разполагала и разполага или има нужда всяка болница. Защото правителството на Бойко Борисов остави сами да се оправяме в Covid кризата – сами да си търсим линейка, апарати за обдишване, средства за PCR тест, кръвна плазма. Само не казвайте, че е излишна формалност, при толкова загуба на обществено време за брифинги, обикновено превръщани от нарцисизма на участващите в тях в  лонгинги (извинявайте за неологизма!)   

Не, не ме подозирайте в някаква негативна нагласа точно към хората, които по седмици не се прибират по домовете си (лекари, медицински сестри, санитари, шофьори на линейки и т.нар. друг медицински персонал). Негативна нагласа имам, но тя е към управляващите на т.нар. здравна система. И досега, слава богу, след лекарите, които са ме лекували, не са вървяли свещеници, а и злият гений Бойко Борисов не се е сещал да ми изпраща!

Най-неприятното е, че у тези, които трябва да спасяват живота ни, все още неотчетливо (и слава богу още при малцина) се появава някакъв гняв към част от нас – относително здрави, бъдещи болни, преди да се превърнем в жартиерна статистика… Не бих казал – справедливо.

„Бесен съм! Жълтите чували с трупове са факт и заради вашето безхаберие и безотговорност – написа един реаниматор до всички протестиращи и нежелаещи да спазват мерките! […] Да, реаниматор съм и това ми е работата! Но мисълта, че безхаберни и безотговорни индивиди, като тези пред Здравното министерство днес (б.а. 25 ноември), блъскащи и плюещи полицаите, не само, че ме демотивират и отвращават, но и ме вбесяват!  Какъв човек трябва да си, за да поставяш малоумните си доводи пред живота…

И аз като този реаниматор съм бесен! Но колкото и да съм педантичен, колкото и акуратно да спазвам всяка мярка, дали в един миг няма да попадна в цветния чувал на този реаниматор?

И хайде, престанете с тези чували – какво като са с по-модерни цветове  (жълти) за разлика от черните чували в „пролетта“ на пандемията!

Виждали ли сте, когато поръчвате чували за трупове, да ви кажат, че има само 200 броя – каза през пролетта тогавашният директор на Александровска болница. Когато подготвяте хладилните камери в болницата, за да ги напълните с трупове, да знаете, че има само 100 места. (Blitz.bg)

Боже, боже! Никога няма да повярвам, че тези неща са изречени от лекари, независимо от йеархичните им нива! Особено когато разменят чувалите пълни за празни…

Знаете ли какво е това? Нарича се трупен чувал и от няколко дни не спирам да разменям пълни за празни! Какъв човек трябва да си, за да поставяш малоумните си доводи пред живота!? Е, писна ми да си скъсвам гъза от работа, да не спя, да не ям, защото нямам време и в крайна сметка всичко да е напразно!

Добре, че една млада, световнонеизвестна за мислещите се за известни, лекарка, каза: С погнуса ги слушах! Това са лекари?! Мен като студентка медицина са ме учили, когато няма какво да направиш за пациента, направи му вода, за да види, че все още има какво да се направи. Отвратена съм от дъното на душата си! (Фейсбук профил на Галина Монева).

От всичко дотук ме притесняват две неща: констатацията, че умираме, защото се самолекуваме и думичката „демотивират“, която в нито една професия няма такива пагубни последствия, както при лекарската! Не ме притесняват епитетите безхаберни и безотговорни, притеснява ме тази думичка „демотивация“, която не означава нищо освен отказ да се извърши определено действие  (в случая – професионално!): да спасяваш човешки живот! –

И виждате ли какво се получава: девет месеца пазя гъза (не се извинявам!) на здравеопазването, гъза на Бойко Борисов и правителството му, уж пазейки себе си. И в един миг ние (приемете ни като шест милиона) социално прилежните, старателните, изпълнителните, послушните, дисциплинараните, като по ирония да съдбата (дали защото сме се самолекували или защото не са ни лекували адекватно или като богопомазани) попадаме в ръцете на един добре пишещ интубатор, чувствайки се всесилен, защото той е прагът между живота и смъртта, той разменя чувалите пълни за празни (да, имаше един такъв „мрежови“ дебат по повод на реплика на един брифинг за интубацията [3]). И на всичкото отгоре, както виждате, има хора (дори и единици да са) от „хипократовото съсловие“, които едва ли не ни мразят, че съществуваме и чакат да ни разменят празен чувал за пълен.

Но празни чували за пълни разменят навсякъде по света: „Който не се ваксинира, да подпише декларация, че не желае интензивни животоспасяващи мерки. Защото не е редно да товари обществото с разходи за личното си нехайство“, смята немския проф. Волфрам Хен. Хората, които отказват да се ваксинират, да не ползват болнични интензивни легла и апарати за обдишване в случай на нужда. Да не говоря за великата демокрация САЩ, където един съдебен прецедент на практика забранява на лекарите да предоставят медицинска помощ на лице, (само) заподозряно в тероризъм [4]. Едва ли някой от хипократовото съсловие е наизустил или трябва да наизусти Хипократовата клетва (в антична или модерна версия), защото не думите, а уважението към другия живот трябва да е закодирано у всеки лекар. Иначе да е избрал друга професия…

„Ще приложа всички необходими мерки в полза на пациента, като избягвам двойния капан: предозиране и терапевтичен нихилизъм; Ще си спомня, че в медицината има както изкуство, така и наука и топлината, привързаността и приемането могат да надвишат скалпела на хирурга и фармацевтичното лекарство“. [5]

Направо се чудя как един „обран“ от словестни излишества човек като главния държавен инспектор доц. Ангел Кунчев може да се „изцепи“ по този начин: „Който иска руска ваксина, да ходи да си я слага в Русия! Ние ще работим само със западни!“.

Е, да но производителят на „западните ваксини“ (Pfizer/BioNtech) „иска да не поема отговорност при странични ефекти – пише д-р Антония Първанова – което я навява на мисълта, че тези ваксини не са безопасни“. А според мен Непрофесорът, който не е антиваксър, и който се съмнява във всяко нещо, изречено от него, тъй като ваксината трябва да се съхранява при минус 70⁰, при проявата на странични ефекти производителят винаги може да потърси причината в неправилното ѝ съхранение.

О, европейската изцепка по тази тема („западните ваксини“) е безумна, за да не казвам човеконенавистна. Европейската комисия съобщи, че не преговаря с производители на възможна ваксина срещу коронавирус от Китай или Русия. Говорител на комисията уточни, че държавите от ЕС нямат право самостоятелно да водят подобни преговори, нито да внасят и разпространяват ваксини, за които няма одобрение на европейско равнище. Той добави, че в случай на нарушение комисията ще предприеме съответните действия.

Вие представяте ли си каква човеконенавистна политика е това! Виктор Орбан обаче не само осигури за съгражданите си ваксината „Спутник V“ (V – не като 5, а като Victory), но и ще произвежда количества от нея. Българският хвалипръцко Бойко Борисов в неистовия си политически страх въобще не може да си помисли такова нещо! А и с тази реплика държавният инспектор „да ходим да си поставяме ваксина в Русия, запази джоба, на привременния български премиер, ползван като касичка на държавата (или по-скоро обратното – държавата е използвана като джоба на Бойко Борисов)!

Дори националният консултант по микробиология проф. д-р Тодор Кaнтарджиев, чиито  публични изяви често предизвикат доза скептицизъм (най-вече с лингвистичната си многознайковщина), прояви здравен и политически кураж: „Руcкaтa вaкcинa cрeщу кoрoнaвируc e мнoгo дoбрa, зaщoтo Руcия имa мнoгo дoбрe рaзвитa вируcoлoгия“.

И май това е единствената българска адекватвост за последните девет месеца   

През тези девет месеца с какво ли не бяхме плашени, какво ли видяхме, за да ни принудят да не претоварваме здравната си система. За жалост, не само у нас. Но да погледнем у нас: девет месеца неадекватни реакции! През „пролетта на пандемията“, когато до стотния ден на българския вариант на пандемията (15 юни), народът ни имаше едва 3290 установени с вируса и 174 жертви (тъй като говорим за статистика – по 1,7 жертви дневно).

На 12 декември са установени 3097 нови заразени, 157 жертви за денонощието, 5 562 жертви  и 177 665 установени заразени до тази дата. България обаче започва да изкачва европейския Еверест на смъртността още през ноември.

На 12 декември общият брой на хората, заразени с коронавирус в Япония, достига 178 950. През изминалия ден в страната бяха регистрирани 21 смъртни случая, общият брой на жертвите на коронавируса бяха 2588. Броят на пациентите в тежко състояние в отделения за интензивно лечение на ден се увеличи с 24 и достигна 578. Към 12 декември 148 183 души са се възстановили. Защо пък тези японци не казват като нас „са излекувани“?

Обърнахте ли внимание: в тази 126 милионна страна починалите за едно денонощие са само 21, а в 17 пъти по-малката злощастна България – от 6 до 10 пъти повече.  И без да броим Китай (към 12 ноември, с милиард и половиното си население), който имаше по-малко заразени (по общ брой от началото на епидемията) – 86 299, докато в България те достигнаха 87 311.

Българската ковистатистика използва термина „излекувани“ и се гордее с това, че „излекуваните“ са повече от новозаразените. Защо никой не си дава сметка, че жертвите по време на пандемията би трябвало просто да са просто нелекуваните по световните медицински стандарти (независимо от тяхната почти всекидневно предефиниранe) и… неизлекуваните.

•

Неадекватността е най-точният ментален знак на забърквлението (не мога да кажа нито мениджмънт, нито управление) на пандемията през 2020. Вярно, не само у нас. Но мен ме интересува само страната, в която „страданието мен по-силно с теб ме свързва“ [7]. Защото май сега, когато сме заобиколени от болка, някак не върви да си кажем „Весела Коледа!“

Само не приемайте неадекватността като някакъв незначителен знак. Това е нещото, което не съответства на нормата, на обичайното, на нормалното. На нормата – това е границата, ограничението, рамката.

Спомнете си границите и ограниченията през „пролетта на пандемията“ – то не бяха КПП-та, то не бяха декларации за преминаването през тях, та на всичкото отгоре всеки, подал неверни данни при преминаване през КПП, подлежеше на наказателно преследване (лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300 лева).

Само за няколко случая на коронавирус България беше затворена. След самодоволните брифинги на властта хората изгубиха вяра в тях. Мерките бяха снети изведнъж и въпреки предупрежденията за втора вълна, въпреки препоръките за подготовка, за безплатни тестове, това не се случи. Дори напоследък чухме самопризнания, че вирусът е бил оставен да се развива масово. Затова днес виждаме резултата – експоненциално растящ брой болни и починали и претоварени болници, медици, които работят отвъд предела на своите възможности. В тази обстановка правителството някак си бяга след кризата и ръси пари напосоки. Но ефектът не се вижда. И затова си мисля, че тук в никакъв случай не трябва да търсим някаква отговорност и да обвиняваме хората, че са несъзнателни или недисциплинирани.[6]

Откроено казано, когато през пролетта чух прочувствено-превзетия хленч на Бойко Борисов (не в неговата ментална характеристика) „…Предпочитам да изтърпя всички критики заради ограничителните мерки. Предпочитам да преживеем редица несгоди, но да останем свободни и живи. И така да излезем от кризата“,  бях склонен да застана  едва ли не срещу президента Румен Радев заради настояването за убедителни, навремени социални и икономически мерки. „Ако нещо може да компрометира здравните мерки това не е безотговорността на българите. Многократно заявявах, че заедно със здравните мерки трябва да има адекватни социално-икономически мерки и то по три много важни критерия: да бъдат навременни, да бъдат достъпни, да бъдат безвъзмездни“ (dnes.bg)

Обаче и до днес Бойко Борисов арогантно твърди: „Направеното остава, а приказките на опонентите ни отминават“. 

Кое от „направеното“ срещу нашествието на Ко-вируса в България остава: броят на заразените (3097 новозаразени и 177 665 установени заразени до 12 декември); броят на смъртните случаи (157 жертви за денонощието и  общо 5 562 жертви); претовареността на българската здравна система; лекарите, които работят отвъд предела на своите възможности?

Това ли е „направеното, което остава?“ Това ли?

Остава неадекватността! Най-елементарно това означава да не мениш убежденията си катадневно както Бойко Борисов, който сутрин изрича една лъжа, на обяд я редактира, а вечер – прередактира. Това означава и в същото време никой да не оспорва автократичното управление на човека, който „спазва демокрацията“, изслушвайки „Не!“-тата срещу мерките. Не мислете например, че здравните експерти са съгласни с разрешителната мярка на 4 януари да „отворят“ детските градини и училищата за учениците от първи до четвърти клас. Ако някой някога си признае някога единственият, който има право да прекрачва границата, да пристъпва ограничението, да чупи рамката на установеното нормално е автократът Бойко Борисов, казано най-меко.

„Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател“ [8]  

Та аз, който още не съм показвал среден пръст като  политолога доц. Стойчо Стойчев, който на 86-ия ден на протестите не успя да избяга от народното недоволство, тези дни изрече нова скандална теза във Фейсбук профила си (при това срещу тезата на Борисов): отварянето на детските заведения и училищата (за учениците от първи до четвърти клас), в каквато и да е форма от 4 януари ще бъде грешка – смъртността от коронавирус у нас, отново ще хвръкне нагоре. И какво като изпитвам ненавист към този човек – ако по някаква ирония мисля по същия начин?

Наистина, ако се има предвид, че живота на българина се върти около децата му, а те най-често биват преносители без симптоми, няма как да се очаква да носят маски или да спазват социалната дистанция помежду си и със своите родители и близки, то събирането им отново накуп в градините и училищата ще създаде изключителен риск за по-интензивно разпространение.

Този път политологът настъпи лайното.

Хайде, още на първо четене, кажете, познавате ли друга публична особа, която непресекливо във времето, всекидневно (пардон, всекичасно):

омаловажава неадекватността си или провалите си;  преувеличава собствената си значимост; има чувството за изключителна правота,  има безподобна  монументална представа за себе си, за важността на особата си, за постиженията и талантите си; изпитва фанатична завист и нетърпимост към чуждия успех; да има нереалистични фантазии за постижения и юначност;  упорито да изопачава или отрича известни факти? [9]

…Колебаех се дали да го кажа, но това е само част от симптоматиката (почти по учебник, но в мой прочит) на нарцистичното разстройство на личността (Narcissistic Personality Disorder, NPD), описана от Международната класификация на заболяванията на Световната здравна организация под номер F60.8, включително и деветте основни признака на нарцисизма, дефинирани от Американската асоциация по психиатрия.

Нарцис, Микеланджело да Караваджо (1597 –1599). Бойко Борисов в нарцистичен ракурс (2020, по БТА)

Все ми се струваше, че нарцистичното разстройство на личността (Narcissistic Personality Disorder, NPD) е ужасяващо обстоятелство за привременния български премиер, но сега си мисля, че по този начин едва ли не не го оправдавам, приписвайки му клинично здравословно състояние, вместо субклинично. Но възможно е Бойко Борисов да не си дава сметка за състоянието си –  обикновено прехранващите се от собствения си нарцисизъм не са „психотични“, колкото и нарцисизмът да е последната спирка преди спирката на психопатията. Самият той не е психично „недъгав“. Вменяем е. Недъгава стана държавата ни! И сега носи своя кръст към короновирусната Голгота.

Затова сега, когато сме заобиколени от болка, някак не върви да си кажем „Весела Коледа!“. И няма да се „броим напролет“, а на следващата Коледа, ако оцелеем  от нашественика китайския мандарин, или пострадаме от ваксините (колкото и да не съм антиваксър). Или пък в краен случай – от някое „придружаващо заболяване“, както е било досега.

До читателите ми

Имах съвсем друг план за темата „Преди да стана жартиерна статистика: За пиедесталите на нарцисизма, които винаги са по-високи от победите“.

1. Елегия за Мандарина SARS-CoV-II, който стана император на света, 2. Елегия за посрещането на Поробителя, 3. Елегия за вируса на нарцисизма 4. Ода за хвалипръцковщината 5. Елегия за инфектирания Принцип на Питър, 6. Елегия за амбулаторната наука и амбулантните учени, 7. Елегия за Лъжата, облечена в дрехите на Истината, 8. Елегия за мисирките и мисирщината 9. Елегия за „карантинираните“ думи, 10. Елегия за вероподобието и вероподобните, 11. Ода за социалистическото БЦЖ и спасителната Бедност, 12. Най-страшната елегия: Утре, което вече е Днес!

За жалост убийствената ярост на поробителя у нас Мандарина SARS-CoV-II, който стана император на света, промени плановете ми. Написах текст доста разхвърлян, несистематизиран, хаотичен, нецентриран, нахвърлян.

Съжалявам! Дано в опита да си да оцелявам, успея да осъществя първоначалното си намерение! На всички желая оцеление!

* Заглавието е заемка от песента на Булат Окуджава „Над победами нашими встают пьедесталы, которые выше побед“

[1] Текстът е публикуван в „Държавен вестник“, брой 54 и е в сила от 16 юни 2020 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения; създава се нов член 106б

[2] Не се заяждаме, просто питаме: защо в България така „яко се мре“?, Дойче веле.

[3] Даже ме е впечатлил един „брифингов“ епизод, когато обвинения в некомпетентност хирург, някак си между другото вметна: „Всички болни с тежки усложнения изискват много тежка кислородотерапия и интубация. Въпросът е, че младите хора имат шанс да излязат от интубацията, докато възрастните – малко по-трудно“ (Дарик радио, 26 март). Така в мрежата се появи гневно писмо, подписано от д-р Богдан Руйчев, анестезиолог с 40-годишна практика, което бе подкрепено от над 200 анестезиолози. Те недоумяват защо толкова специализирана информация се обсъжда по време на брифинги и как може лекари от ВМА да коментират некомпетентно въпроси, свързани с вентилация и интубация, като по този начин дезинформират населението и всяват паника. Престъпление да се плашат хората с интубацията. Въпреки това в болницата, ръководена от този пандемично „некомпетентен“ хирург, напират да се лекуват и  много непривилегировани заразени, извън привилегированите по Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

[4] Присъда, постановена от съдията на окръжния съд в Ню Йорк Лорета Преска, 2005.

[5] 1964, текст на Луис Лазаня, академичен декан на Медицинския факултет на университета Туфтс и използван в много медицински училища и днес.

[6]  Интервю на държавния глава Румен Радев за предаването „Панорама“ по БНТ, 15 ноември 2020.

[7]  Нека не ви обяснявам защо в безпомощността си използвах „„Към родината“ “ на Атанас Далчев

[8]Текстът е от сайта „Гласове“ и негов автор (сега не се изненадвайте!) е  сегашният агитпроп на Бойко Борисов – „мускулестият полуграмотен човек“ – Тома Биков (2012)

[9] Страхувам се от тези, които си отиват, ако въобще си отидат. Страхувам се и от тези, които идват, да не се разминат в беса си „няма леви, няма десни“, втора част на публикацията ми в сайта „Детайли/Details“

** Плакатният пост е от Фейсбук профила на Илия Атанасов