Продължение

Към началото кликни

Иван Ангелов

Адът, който вървеше след Слави Трифонов, беше ад от арогантност, носен от неговите конници – сценаристите (слава богу, само богоизбраните от Слави, не всички), гаменщина, враждебност към всеки зададен въпрос, надменност,  високомерна некомуникабелност, невежество, некомпетентност.

Обърнахте ли внимание на стилната фигура „богоизбрани“ с малко пришита ирония? Обърнахте! Някога, по шоу-хъшовските времена, избраните (т.нар. отговорни сценаристи) получават от околните nickname-а „Сектата“ [16].

Не влагайте в това понятие кой знае какво, но си спомнете колко безпогрешни понякога са прякорите. Но все пак не си мислете за Сектата (Слави&сценаристи) като за сциентолози, „мунисти“, Свидетелите на Йехова, Воини на Христа. Мислете си за сектата като за общност, за братство, като група по интереси.

Само че има един съществен детайл: сектите, отричайки или изопачавайки установени догми, обикновено са „скърпени“ групи от фанатици или аутсайдери, чиито идеали са ги отделили от обществото, боготворейки  определен индивид, идеал или предмет. Ако притурите към „индивид“ – Слави Трифонов, към „идеал“ – „смяна на политическата система“(?) и към „предмет“ – един референдум, от своя страна опредметен с популизъм; ако огражданествим религиозното понятие секта с култ, партия или школа (все етимологично свързани според лингвиста Слави Трифонов) нещата май изведнъж се проясняват. Благодарение на някакъв неизвестен nickname-maker! Някога!

Само че не ме преиначавайте: нито за партията, нито за политическия ѝ съвет, който от време навреме за разнообразие наричам и политбюро (за който предимствено става дума в този текст) твърдя, че са секта в най-популярния смисъл на тази дума. Не, не ме е подвел Тошко Йорданов, който каза същото („не сме секта“)… Но твърдя, че механизмите, действията, актовете на конниците от сивата маса (наричам масата така заради цвета на сукното върху нея, не по други причини) са почти като на секта. Външните – всички усетихме, почувствахме, видяхме. Но има и някои „вътрешни“, които не всички знаят:

• въведена е стриктна цензура и дори отговорите на най-тривиални въпроси, се съгласуват; на хората в листите е наложена забрана да правят публични коментари дори и в личните си профили във Facebook; преференциите негласно са били забранени, за да няма пренареждане на листите и в парламента да влязат само избраните от ръководството хора от техния тесен кръг; народните представители на ИТН нямат право да говорят пред медиите, без санкцията на своето ръководство „Какви са тези таблети, какъв е този космос – това го няма в програмата ни, за която се скъсахме да обясняваме на хората“, негодуват в групата на ИТН. Икономисти на ИТН обясняват, че никой от тях не си е и помислял за приватизация на ББР [17]

Не се вълнувайте чак толкова много фейкове ли са това, или не са; „има ли крушка опашка“ или няма, защото всичко това (дребно, системно в несистемността си) се е случило сега, а не когато Конницата на Апокалипсиса е победила веднъж и завинаги.

Някак си не мога да изтрия от паметта си призива на Арман Бабикян при откриването на фотоизложбата „Една година протести“ на триъгълника на властта: „Българските граждани трябва да запомнят, че винаги, когато има сатрапна власт, този площад чака тях – както и да се казва този сатрап“.

Не бързайте – не съм казал, че този сатрап ще се казва Станислав Трифонов! Ако според него, „коалиция е мръсна дума“, то „сатрап“ просто е… „пазител на царството“, управител в древна Персия. И все пак някакво съмнение у мене остава, след като наместникът на партийния вожд започна да сече ръце заради… един лапсус: „Ако бяхме в Крумова България, за тази лъжа щяха да липсват части от тялото на това момче с микрофона“. И въпреки Славчовата високоинтелектуална защита, че изреченото е „глупост, която е променена“, товапо всяка вероятност не променя причината за въпроса на френския журналист от „Льо Монд“.

Притеснява ме тази детинска (не детска, правете разлика!) възхита от своя работодател Станислав Трифонов на отговорните „изчегъртвачи“ на Бойко Борисов (пардон – на ГЕРБ): 

• „Той ни храни, той ни готви. Прави големи обеди в офиса, изобщо грижовен е много. Общо взето, ние живеем заедно и се забавляваме непрекъснато“;

• „Най-голямото му качество е, че е безкрайно емоционален и същевременно това е и най-големият му недостатък;

• „Когато те приеме и те допусне до себе си, наистина може да ти бъде приятел. Недостатъкът му е, че не може да ти покаже, че те обича, но го е доказвал много пъти“;

• „Слави Трифонов е истинският патриот, който е доказал през годините, че обича страната си“;

• Слави не взима решенията еднолично… [18]

• „Крайно време в България да се сложи окончателен финал на т.нар. лидерщина, на човека спасител, на птичката, която носи пролетта.[…] Г-н Трифонов с това, което прави, с този политически проект демонстрира, че е крайно време да не се фиксираме върху някакъв лидер, защото не се намираме в Латинска Америка или в някоя цивилизована африканска държава“. [19]

Знам, че на Слави тези услужливи признания са му нужни като на комплексар, защото те поддържат неговото его: на шоумен (по-малко), повече – на политик.  Но тези признания са нужни и на изричащите ги, защото така могат да обяздят себелюбието и нарцисизма на Слави Трифонов, подарявайки му номинален вождизъм, за да удовлетвори собственото си славо-, власто-, себе-, честолюбие.  А те самите – да станат арендатори на ПП ИТН (със съгласието или без съгласието на Кръстника на партията, когото пък по време на сватби наричат Кум).

Знам, че това е инфантилна представа, налудничава версия, но я допускам. Слави Трифонов е на своя Диван-Параван, скрит от двата народа „Такъвия народ“ и „Онакъвия народ“, които само това и чакат: „Къде е Слави?“ Не знам защо им е толкова нужен Слави, след като имат Тошко Йорданов и Филип Станев… Обаче те им отговарят, че Слави е здрав!

На българина само това му трябва. Българинът е петимен някой големец да се разболее. И ако не е чак толкова болен, от злодумство да го направи още по-болен. Защо – не знам. Всъщност – знам – това е част от българската народопсихология: стига големците са живели добре – нека и те да се помъчат. И „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”, се оказва къде, къде по-добрия вариант.

Тъй че „боклуците“, които пишат в интернет за здравето на Слави Трифонов и на които той отговаря като Марк Твен, подписвайки го като рептил („Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“) по народопсихологически причини са повече. Като се прибавят и „предателите“ на Тошко Йорданов, май обкръжението на ИТН е доста неприятно! Май сред читавите остават само чалга-ултрасите на Слави Трифонов.

Но Онакъвият народ е неприятно нещо. Не го успокояват и „слуховете“, че „рептилът“ е посетил болница „Софиямед“ за контролни прегледи след прекаран Covid-19 през месец април. И се появяват други въпроси: какъв Covid, какви пет лева, след като Институцията Слави Трифонов е казала, че няма такова нещо: ”Епидемия в България с коронавирус няма, няма и да има. За да има, трябва да се заразят повече от 140 000. Това няма как да стане. Двама генерали – Борисов и Мутафчийски, говорят лъжи, за да плашат хората.” [20, вж. статистиката]. При всяка възможност Станислав Балабанов (образованият Ванка от шоуто, сега – в обоза на конниците на Апокалипсиса) провокира НОЩ и настоява генерал Мутафчийски да се извини на народа за прогнозите си, че ще има хиляди заразени от коронавирус. “Никой няма да мре! Никой няма яко да мре!”, твърди репортерът-изобличител.

Ако си спомняте как председателят на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова за една бройка не пострада от прокуроросъдието (не се извинявам за грешката) за всяване на паника, задето си позволила да съобщи, че има риск от криза  при снабдяването с лекарства у нас заради презапасяването по време на коронавируса. Не търсете „всяване на паника“ нито в буквата, нито в духа на чл. 326 на Наказателния кодекс, ал 1 [21]. При „обвинителите“ Станислав Трифонов (виолист по призвание и отскоро – по образование) и Станислав Балабанов (с добро образование, но само по слухове) би могъл да се приложи „духът“ на чл. 351, ал. 2 за внушения, които могат да доведат до разпространяването на заразна болест по време на епидемия, пандемия или извънредно положение.

Но аз искам да ви обърна внимание на дълбочината на мисълта, на аналитичността у Слави Трифонов защо няма епидемия у нас: „За да има, трябва да се заразят повече от 140 000. Това няма как да стане“. След има-няма една година, необяснимо защо, шоу-анализаторът се отказва от хипотетичния си подход: „Когато твоите предположения станат реалност, тогава ще е ясно. Виж, Петре, не искам да бягам от такива въпроси. Аз, приятелю, не искам да се изразявам с „би могло“, „ако“, „евентуално“. Мога да ти кажа какво ще направя с нещата, които са под мой контрол. Нещата, които ми задаваш казват „ако станем това, ако стане онова“ какво ще направиш. Е, ми, като стане, ще видим, какво ще направим“, казва още лидерът на „Има такъв народ“..

Учудвам се, че човек като Слави Трифонов, който познава из основи концепцията на Ейбрахам Маслоу, може даже да нарисува пирамидата му на човешките потребности (ако се наложи, и ако му я покаже аутокю-то), а да не си даде сметка, че с тези простички „би могло“, „ако“, „евентуално“ се създават цели ментални модели, които стоят в основата на мисленето като процес. Давате ли си сметка какъв съществен когнитивен дефект имат хората без „би могло“, „ако“, „евентуално“, „ако станем това, ако стане онова“?

Отговор дава не друг – Слави Трифонов:

Българската политическата класа е скопена. В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в „пирамидата на Маслоу“ (б.а. потребност от себеутвърждаване/себеактуализация […] А тук в политиката влизат хора, които на друго място не стават за нищо – голямата част от тях. Не мога всички да ги слагам под един знаменател. [22]

…Гледах момчетата от Апокалипсиса на Слави, които се бяха втурнали да „изчегъртват Борисов“ (преди „коректурата“)  и се питах: членоразделното им мислене

в резултат  на зададеност ли е, или им е даденост?

Е, не успяха тези момчета! Не „изчегъртаха“ самия Борисов –  „този Джипко-Бибитко“, този „бистришки тигър, оказал се най-обикновен страхлив заек от Банкя“ [23], който  изведнъж зарева, че не е човешко!  И интелектуално могъщите сценаристи, които уж не даваха „време за кльоцане в този парламент“ взеха да обясняват какво са искали да кажат с това  „изчегъртване“ („Господин Трифонов не каза да изчегъртаме ГЕРБ, а каза да изчегъртаме цялата мръсотия, която натвориха – Тошко Йорданов). И за пръв път нарушиха правилото си (да мълчиш до посиране): „К’во ще направим ние, няма да ви кажа сега“ [19] и членоразделието си . „Суверенът ще реши“ или „Спрямо резултата ние ще стъпим правилно“. Тъй че спестиха на Борисов 21-та проява на  фониазофобия [24], тъй като  според застрашения е имало поне 20 опита за убийството му (колкото и фобиите да не са индикатор за реалност) през годините на филовластието му. Нали видяхте щастливия Бойко Борисов в нощта на извънредните избори (11 юли), че останал жив: „Благодарен съм на Господа, че ни оставиха живи, защото как не ни затвориха, убиха…“

Но като слушам ездачите от апокалиптичния гръб на Слави Трифонов, все си мисля за казаното от него за „скопеността“ (допускам, че е само ментална): възможно ли е хора, които използват мисловни клишета, които са без хипотетично мислене, които дори не са на най-високия „етаж“ от пирамидата на Маслоу (все едно какво мислят те за себе си) могат да създават програми, да си избират съпартийци (чрез кастинг в шоу-програма, което си е жива перверзия), които могат да редят правителства. А и най-после – да дават акъл на министрите си, завършили престижни университети,  говорещи езици, специалисти в определени области.

Но както и да е: появиха се трима министър-председатели: единият само мандатен пощальон; вторият – който ни шашардиса с откраднатия девиз на Клинтън „Икономиката, глупако!“; третият, който ни шашардиса с простотията си, обявил шифъра на научната си специалност (философия, икономика и право) за докторска степен (най-лесно Слави Трифонов приема простотиите).  

Спомняте ли си тягостните дни преди първия кабинет? Как ни измъчваше въпросът #Кой?, та #Кой?, та #Кой?. Спаси ни един слух, който после стана истина: царското юпи (young college-educated) Николай Василев, сега вече не толкова young (52).  Е, как да не си спомняте – царският икономически министър и после – транспортен, после – племенен вожд на министерството на държавната администрация? Ще видите – няма да ви говоря за скандалният  приватизатор на Булгартабак и БТК. За този, който щеше да внася евроексперти заради липсата на български административен капацитет; неуспелият езиков пехливанин за изписване на евро-то на български! И… „софтуерист“ на транслитерацията на около 30 000 български собствени имена на латиница! Ако не се досещате, българският език ще е личностната тангента на бъдещия премиер и неговия персонален работодател. Тази лингвистична симбиоза, повярвайте, ще роди нов етимологически речник на българския език.

Г-н Станислав Тодоров Трифонов в интервюто пред един безхаберен  френски журналист, който си позволява да не записва на диктофон ценните мисли на „вдигащия краката на българската политика“ (за да я преобърне разбира се! ), поставя началото: думата „популист“ произлиза от „народ“ („…те дори не знаят, че тази дума произлиза от „народ“.)… 

Само че популизмът, казано с речника на неговите сценаристи, е изсиране върху надеждите на народа, което е по-отвратително, ако това стане върху самия народ, използван като тоалетна чиния. Иначе казано популизмът е политическо шикалкавене за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на социалните проблеми). Но на всичкото отгоре си мисля,  че популизмът може да има и субективен източник – инфантилизмът на зачеващите го…

Сигурно съм политически неграмотник (вж. въпросителните знаци), но поне 90 процента (от детските градини до Космоса!) от аутокю-приоритетите на „Има такъв народ“ (нарочно не казвам партия), аутокютирани от наследника на Бойко Борисов като управител (сатрап, в ласкавия смисъл на думата) на държавата са… популизми.

• Построяване на необходимия брой (?) детски градини, които да поемат всички деца от София и други градове от страната,

• Построяване на чисто (?) нова детска болница,

• Концесиониране и построяване на всички останали (?) магистрали,

• Закупуване на до 1 млн. таблети или (?) лаптопи за всички ученици и преподаватели,

• Рязко (?) подобряване на прозрачността (!) при обществените поръчки,

• Бързи (?) съкращения в държавната администрация и дигитализация на услугите,

• Подаване на заявление за членство на България в Европейската космическа агенция

• „Ще направим всичко възможно да изпратим мъж и жена, които да бъдат първите български астронавти в НАСА. Ще направим всичко възможно към тях да се присъедини и един северномакедонски астронавт. За да не гледаме надолу от срам, а да гледаме към звездите“.

Чудя се обаче как българската „секция“ на Wikipedia не е открила ценността на този текст и не е включила Политическата партия „Има такъв народ“ в статията си за… популистките партии! А един словесен палавник, който случайно не беше разпознат от Миролюба Бенатова на пресконференцията за северномакедонския космонавт – Филип Станев е включен в рубриката Bulpedia – Известни (и не чак толкова известни) българи. А цяла партия остава без внимание!

•

Сигурно отдавна е минало времето на „марксистко-ленинската“ концепция за необходимостта от „социалната база на партиите“, от някаква идеология. Но партиите отдавна не са това, което бяха. В България партиите могат да са на експертите (ПП „Камара на експертите“), ПП „Бригада“ (не е по популярния руски сериал), ПП „Пиратска партия“ (с пиратска идеология, член на Пиратския интернационал), ПП „Глас народен“ („Глас Божи“ още няма), има дори идея за ПП „Проститутки за красива България“. Защо пък да няма ПП „Новите варвари“, „Шат на патката главата“, „Оная работа ще ти цепна“! Това сигурно щеше да е по-справедливо, отколкото да няма „Няма такава държава“ или да има „Има такъв народ“! Според не доста читавия аргумент на Сценарист №1, че на референдума (за мажоритарни избори в два тура, за намаляване на субсидията на партиите на 1 лев и за електронно дистанционно гласуване), „българският народ заяви, че иска да се случат тези три неща, затова направихме политическа партия… Отиваме на тези избори, за да реализираме тези три точки от референдума и те да станат закон“.

Браво! Суверенът трябва да е благодарен и една десета от него го стори на изборите. Сайбията на кабеларката  с ритъм „Хопни ми, тропни ми“ и сценаристите му пожертваха кариерата си на шоумени (а тези, които се правеха на журналисти – и на журналистиката) само и само да превърнат едни „три точки“ – в закон.

„Не съм тръгнал да се занимавам с този политически проект, защото съм имал невероятното желание да стана политик. Аз съм тръгнал да правя това, защото цялата политическа система отказа да признае мнението на 3,5 млн. българи, които са гласували на законен референдум. Искам това нещо, което е логично, морално и законно, да бъде наложено“ (Слави Трифонов [25]).

С това обаче не се свършват дефектните презервативи за раждането на инат на „Има такъв народ“. Има и един „ленински вариант“, вече плод на уикимедийните биографи на Станислав Тодоров Трифонов: във всяко негово предаване прозира неговият политически проект! Че той и екипът около него винаги са били с единия крак в политиката!

Сами знаете, че няма такова нещо. Не че не е имало политически скечове! Не че не е имало остра политическа сатира. Само че с годините в предаванията настъпват „новите варвари“ на менталната чалга, не само чалгата като музикално некултурие и почти се забравят онези отдавнашни участия в протестите срещу управлението на Жан Виденов. Политиката започва да има други измерения:

Едно проклятие ще тура: Кой вдигне тока, да му падне *ура!

…Вече стана дума и за Слави Трифонов като Илич Трифонов, стана дума и за чалга, за която пак искат да го направят марксист-ленинец. Сигурно греша, но Слави не може да ражда нови неща дори и като ЛГТБИ-родител. Но Слави може да бъде прекрасен дезорантьор на вече известни нещо. И понеже казвам това без ирония (въпреки ироничното внушение) той дори можеше да се откъсне няколко дафинови листа от лавровото дърво на шоу-бизнеса (нарочно отрезвих лавъра!)

•

…Мислех, че доста ще смъкна „гарда“, ако сравня цъкащите трифонови борисовчета с някакъв римейк на Маугли от онази смиряваща детството ни „Книга за джунглата“ [26], но като чух от един мой състудент [27], пишещ се за Маугли-покровител,  че това (б.м. стореното от електоралните Маугли-та)  е „детска игра“ („когато им казваш, че така не се прави, те са горди с това…“) се успокоих за хрумването си, но не и за римейка, в който „тези иначе интелигентни момчета“ превръщаха Онакъвата държава в маймунарник с арогантността си,  с високомерната си некомуникабелност, с невежеството и некомпетентността си, скрита зад някаква ехидност (не щем съвети от никого)…

В „моята“ книга за джунглата не разчитайте на всяка цена джунгла като задкулисие  – това може да е съвсем обикновена гора, заддекорие, побрало се в потрошения от Слави телевизор. Телевизорът ми е нужен, както на Чехов беше нужна пушката висяща на  стената [28]: да прибере всичките маугли-та на Слави още преди последното действие на пиесата, наречена политика.

Всъщност не знам дали етимологът Слави Трифонов е разчел някога смисъла на думата политика, както разчете, че думата популизъм е роднина по съребрена линия с народ. Има два варианта: единият, акуратният – „поли-„ (много) и „-тика“ (интереси) и вторият, шоу-вариантът – „поли-„ (много) и „-тика“ (от глагола тикам). Като на човек с по-предметно мислене, мога да му обясня с картинка:

• много човеци (Сизифовци), които тикат едно кълбо от много интереси нагоре към върха, където ги чака Суверенът.

„Когато започнах да правя шоуто, знаех, че някъде ще се прецакам, но не знаех къде. Не знаех къде е подмолният камък, вредното и лошото на това. А най-лошото е, че можеш да тръгнеш по течението“, пише (без да съм сигурен за спрежението, т.е. за авторството) Слави Трифонов в своя фейсбучен профил.

Предполагам, че тук Слави Трифонов говори за последното си шоу („Вечерното шоу на Слави Трифонов“, в собствената му телевизия „7/8“), макар че новите уикимедийни биографи му приписват продуцентството на всички предавания от „Ку-ку“ насам („Каналето“, „Хъшове“). Друг е въпросът, че той доста отдавна се е ориентирал в „топонимията“ на шоубизнеса. Още от времето, в което той е само „чирак“ и при това нехаресван от един забележителен за онова време и за този жанр актьор – Август Попов: „Артистите играят, певците пеят, музикантите свирят. Ти не си артист.“  

Прочетете двете „аутокю“-книги от/за Слави Трифонов („Слави Трифонов за стърчането“ – неговите живот, истории, поучения, теории и натяквания, записани от Любен Дилов-син и… „Имам чест“ с коричен автор Слави Трифонов, но реален – Иво Сиромахов), за да се уверите: „Ние с теб, Дилов, първата година и половина нямахме никакви юридически права върху създаването или управлението на „Каналето“. То се продуцираше от „Камен ВО“ ЕООД, а ние с теб бяхме високоплатени работници…“  При продуцентските права на „Хъшове“ Слави Трифонов има напредък – 30 процента, ако се съди от търговската марка: ТриВоДи (Трифонов-Воденичаров-Дилов). „Триводието“ скоро става „двуводие“ (б.м. ТриДи) и т.н.

Е, „Шоуто на Слави“ вече си е съвсем на Слави Трифонов. Основа на всяко издание на „Шоуто на Слави“ – казват изследователите на този културен феномен (има дори докторска дисертация [6] , докато за някогашното шоу на Азис – само дипломна работа) са коментарите на водещия върху актуалните теми от деня, както и тяхната музикална или актьорска интерпретация, а основно място заемат и ежедневните гости от различни сфери на шоубизнеса, културата и политиката по целия свят. Подход, който е още от „Ку-ку“. Така че Слави Трифонов не е „развил“ кой знае колко много творчески шоуто. А към шоуто като самохвалство просто бъдете скептични: „Шоуто на Слави Трифонов“ е уникално по формата си предаване за цяла Източна Европа, поради хомогенното съчетаване на политическо кабаре, токшоу, виртуозни музикални изпълнения на живо и модерен балет“. Иначе всичко е вярно, без някои епитети: политическо (доколкото сексът с две вагини е политика) и уникално, доколкото (извинявам се за некоректността) не е историческо наследство от първото кабаре Le chat noir, 1818 г.: лека художествена програма от песни, едноактни пиеси, скечове, танцови номера, водени от конферансие. Не поставям под съмнение, както виждате виртуозните музикални изпълнения, защото става дума за „Ку-ку-бенд“, творческата находка на Слави Трифонов още от „Хъшове“.

Не приемам твърденията, че Слави Трифонов едва ли не пренася най-добрите практики на водещи като Джей Лено и Дейвид Летерман – когнитивното равнище (казано най-меко) на Слави Трифонов е твърде, твърде ниско. Да, той прави успешно шоу, но по-скоро по интуиция. Нещо подобно, което преди време бях казал за Бойко Борисов: че той мисли по-добре „по слух“, отколкото „по ноти“. Докато Слави Трифонов мисли най-добре чрез аутокю!

Ничия естетическа култура не искам да взривя, но и аз харесвах (колкото и инфантилна да е такава оценка) „Шоуто на Слави“, но до едно време. През далечната 2011 г. даже написах: „Харесвам политическия „скечист” Слави (и Слави от „Нема такава държава”, „Новите варвари” и „Кой уши байряка”), но не харесвам секс-„кечиста” Слави, колкото и да си давам сметка, че в едно шоу трябва да има всичко“ [29]

Ако се върна към терзанията на Слави Трифонов: „Когато започнах да правя шоуто, знаех, че някъде ще се прецакам, но не знаех къде. Не знаех къде е подмолният камък, вредното и лошото на това“, ще му отговоря: прецака се, когато си внуши (или пък ти внушиха), че можеш да правиш политика. Без да знаеш какво е това! И без да си даваш сметка, че ако политиката е шоу, тя е друго шоу, различно от шоупредаването, в което стоиш сам срещу „нямото око“ на камерата.

Катрин Калвайт от вторитетния „Зюддойче Цайтунг“  си позволява да напише, че Трифонов е само един от многобройните комедианти и телевизионни звезди, които през изминалите години използваха своята известност, за да започнат политическа кариера. Тя изброява имената на Володимир Зеленски в Украйна, Бепе Грило в Италия, Милан Шарич в Словения, Йон Гнар в Исландия, Джими Моралес в Гватемала, Доналд Тръмп в САЩ – и коментира: „Понякога им се получава, друг път се провалят, но опасността винаги е налице: по телевизията може и да говориш остроумно и провокативно срещу политиката, но това изобщо не значи, че разбираш нещо от демокрация и парламентаризъм“.

Те обаче влязоха в политиката автономно, със самочувствието, че ще се справят и с тази нова роля, за разлика от Слави Трифонов, който поиска кредит „Самочувствие“.

Въпреки това отклонение, склонен съм да повярвам, че Слави Трифонов не е имал толкова голям ищах да се занимава с политика, колкото и интуитивно (при простите и гениите интуицията е водеща) да е разбирал какъв „Панаир на суетата“ е това нещо Политика. И от снобизъм (при Слави може да се нарече парвенющина) се е отърквал (ялово) о нея: „Народно движение Ку-ку“ (1994), Движението „Гергьовден“ (1997); издига кандидатурата на Меглена Кунева за президент (1997); кандидат-президентът Петър Стоянов „губи“ в надпреварата с Георги Първанов именно в едно фатално предаване на Слави (2001); Слави Трифонов иска „на изполица“ 15-ина парламентарни места от ГЕРБ (почти 99,9 на сто вярвам, че това е фейк, ако използвам сакралния процент на главния прокурор Иван Гешев).

Иначе (казано с ирония, но и без ирония) на фолк тържества, празненства и шоу-обреди му върви: стотици концерти в страната, концертите от т.нар. American Tour  2010 (Ню Йорк, Атлантик сити, Чикаго и Бостън (САЩ), Торонто и Монреал (Канада), концерта в Кербала (2003), бденията пред либийското посолство в защита на българските медицински сестри (2006).

•

Ако за пореден път се върна към терзанията на Слави Трифонов: „Когато започнах да правя шоуто, знаех, че някъде ще се прецакам, но не знаех къде. Не знаех къде е подмолният камък, вредното и лошото на това“, за пореден път ще му отговоря: прецака се, когато си внуши (или пък ти внушиха), че можеш да правиш политика. Без да знаеш какво е това „многоинтересие“ (много, не моно-).

Досега се отнасях скептично към кричността на Слави Трифонов към френския журналист от „Льо Монд“, дето е записвал българското шоу-величие с химикалка (а не с диктофон!). Но ме смути със заглавието си „Слави, певецът, който преобръща българската политика“ (Slavi, le chanteur qui chamboule la vie politique bulgare). Как така разбра? И как ще я обърне тази българска политика – възнак, с главата надолу, в позата от Кама Сутра „Да си догледам шоуто“. 

Седем-осем, и ще си паднала
седем-осем, и ще си легнала
седем-осем, лягай и брой си сама

И какъв секс: хетеро-, би-, хомо-? Или да не си задаваме тъпи въпроси, като знаем ЛГБТ-интересите на г-н Станислав Тодоров, „изкривени“ от едва ли не безотговорния преводач на едва ли не безотговорния френски журналист  Жан-Батист Шастан. Пфу –  traduttore-traditore (преводач-предател, както биха казали италианците), как може да изпишат името на публичното лице на Слави  вицепрезидента на ИТН Тошко Йорданов (vice-président d’ITN, Tochko Yordanov) като Точко, все едно, че е точката на всичко в ИТН и българския политически живот и парламентаризъм.

• МаяМа, орешарка, пееФка, протестърка с твръда ДПС подкрепа изотзадзе (Туитър);

• Като ви казах, че са долни, галки, гнусни предатели нещо не ми повярвахте, пичуи, ко ши кайти? (Туитър)

• Изправи се, насам, натам… са предатели и хора, които лъжат (fakti.bg)

• „Знайш ли к’во? Я ми пусни едно такова – що не съм поканил Веселина Томова, щото тая аз не съм я канил, майка й ше е*а.“ (реплика към редактора на предаването, без да  усеща, че е в ефир), afera.bg

Откровено казано, вече не знам кое е по-добре: точката или средният пръст от една любима фланелка (пардон – T-shirt), която не сме виждали скоро! Тя би била много по-респектираща при атаката на ИТН-апокалиптичната конница срещу българската политика от някаква броня.

Спомняте ли как завършваше „Книга за джунглата“? Много „на едро“, с много пропуски и с инфантилност, ще ви го разкажа: завърнал се в родното си село, започналият да говори човешки език Маугли открива приказно богатство в изоставен дворец, което за малко не бастисва. Обезкуражен от случилото се (обвинен в магьосничество), той отново се връща в джунглата.

Че тъй: ето го моя край, който ви обещах в началото: за да не бастисат богатството, наречено парламентаризъм, по-добре е някой да прибере електоралните маугли-та (конниците от сиво-синкавата маса) от този текст, в някоя нестрошена от Слави Трифонов телевизионна кутия.

Мога и да ви дешифрирам този реквизит от театъра на абсурда, с който започнах началото си:

• изоставен дворец – старата сграда на Народното събрание;

• богатството, наречено парламентаризъм: баланса между институциите на изпълнителната и законодателната власт;

• магьосничеството: певецът, който преобръща българската политика (Slavi, le chanteur qui chamboule la vie politique bulgare); цялата тази гаменщина, враждебност към всеки зададен въпрос, надменност, високомерна некомуникабелност, невежество, некомпетентност в… преобръщането на политиката… Не е ли магьосничество: Седем-осем, и ще си паднала…

На Слави Трифонов обаче му е жизнено необходимо (дори като на клиничен нарцисист) двойното величие (наречете го диплопия на величието): велик в шоуто – велик в политиката. Той няма да прибере шестте си електорални маугли-та, още по-малко неелекторалната си партия (неточно е да се нарича несистемна в своята безсистемност). Друг трябва да ги прибере. Суверенът, както казва Слави Трифонов, но този път истината не стои зад гърба му – 1/10 от Суверена – Такъвия народ. Другият Суверен не е негов.Някой ще спре ли това „и тъй нататък“? Стига сме чакали Годо!

Вместо финал

Преразказ в картинки

[16] “Любен Дилов-син, ТриВоДи – от възхода до сектата, в. 24 часа, 17 юли 2021

[17] Скандал в „Има такъв народ“! Депутати заплашили Трифонов с напускане заради Николай Василев,  Епицентър.бг,15 юли 2021, bulnews.bg, 16 юли 2021,

[18] Dariknews.bg, 6 януари 2011, Иво Сиромахов, Драгомир Петров, Тошко Йорданов, Филип Станев

[19] Пресконференция с представянето на Николай Василев за министър-председател,  Агенция „Фокус“, 16 юли 2021

[20] През март 2021 година новите случаи на коронавирусна инфекция достигат рекордните 5000 души за денонощие. Над 10 000 души са хоспитализирани. 300 хиляди българи са преболедували официално вируса

[21] „Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години“.

[22] Първото интервю на партийния лидер на ИТН в българска медия: „Политически Некоректно“, програма „Хоризонт“ на БНР, 8 май 2021

[23] Всички маркирани в синьо текстове, поставени в кавички, можете да маркирате и да ги копирате в търсачката Google. Така взаимно ще си спестим време.

[24] Фониазофобията (Foniasophobia) е страх от убиец, серийни убийци или от убийство. Този страх обикновено се активира след слушането на новини, че някой е убит. В резултат на тази фобия „застрашеният“ се скрие на отдалечени места.

[25]  За мен е чест. Откровенията на Слави Трифонов, записани от Иво Сиромахов, Сиела, 2015.

[26] Книга за джунглата (The Jungle Book) – сборник от разкази на британския нобелов лауреат Ръдиард Киплинг (1893 – 1894)  

[27] Интервю на Диана Янкулова с Иван Гарелов, Програма „Хоризонт“, БНР,11 август 2021

[28] „Если в начале пьесы на стене висит ружье, то (к концу пьесы) оно должно выстрелить. Из писмото на Антон Павлович Чехов до писателя  Александър Лазарев-Грузинский, 1 ноември 1889 г

[29] Иван Ангелов, Притча за пшениченото зърно, 2011, издателска къща „Фльорир“, издател Красимир Георгиев, илюстрация: Димитър Донев (книжно и електронно издание 2011) – 20 636 читатели.

Колажи: авторът

Използвани са илюстрации, публикувани във Facebookили на следните web-адреси:

https://www.imdb.com/title/tt2388771/mediaviewer/rm476804096/; https://afera.bg/nevezhi-chetete-kakvo-e-napisal-bozhkov-s/; https://www.slavishow.com/discographia/vox-populi-2002/; https://www.dreamstime.com/photos-images/pushing-stone.html