II. ЗА ЧЕРВЕНАТА СНЕЖАНКА И 30-ТЕ ДЖУДЖЕТА(+), КОИТО НАПРАВИХА ОПИТ ДА Я ОТРОВЯТ, ЗА ДА Я СПАСЯТ

Иван АНГЕЛОВ

Продължение от част Първа

кликни върху Продължение

За автора*

в демократична и тоталитарна

автобиография

Дори и да звучи плашещо, клиентелизмът не е предумишлено убийство, нито друго тежко престъпление. Е, разглеждат го като корупция, защото това са неофициални властови отношения, базирани на размяната на услугите между индивиди или групи, които не са в равностойни обществени позиции. Партийният клиентелизъм по сделката е търговия с влияние (не познавайте понятието като член на НК подобно на прокурора Иван Гешев). А и едва ли е необходимо да се разпознава по този начин.

При това трябва да се отчетат някои особености. Този порок (ще го нарека така, защото определено не е престъпление при условията, които ще посоча) най-често се проявява по време на номинациите от районни, общински и областни конференции за кандидатски листи за народни представители и за президент; за избори на евродепутати, за участник в конгрес или председател на БСП.

Най-големият конфликт се появява, когато „Центърът“ налага свои номинации вместо номинираните от  т.нар. Местни структури (казвам го условно). И това хич не са малко случаи!

„…Разбира се, че съм номиниран. И петимата сме номинирани (Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев, Петър Витанов и Елена Йончева – б.а.) от почти всяка структура. Разбира се, правят се всякакви опити да се потулят тези номинации и да не ги приемат. Аз обаче никога не бих приел номинация от това ръководство. Ние имаме наистина големи различия. Въпрос на достойнство е. Никога няма да приема Корнелия Нинова да ме предложи“

Без да имам особени симпатии към Петър Витанов (виж по-надолу бележките на тема познавам-не познавам), пък и към изброените от него евродепутати (Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев и Елена Йончева) не бих отрекъл истинността на неговите твърдения, защото, ако се говори за някакъв клиентелизъм в тази партия, той се проявява преди всичко по време на прословутите номинации, за които още от десетия (условен) ред на този текст се питам доколко неподправени, естествени, спонтанни и свободни са те.

Последното доказателство – от последния, 51-ви конгрес на БСП (кулоарен коментар):

За пръв път може би в цялата история на столетницата не бе известен предварително и поименният списък на делегатите. Запознати разказват, че до последния момент са се подправяли протоколи от събрания и са печатани делегатски карти на „правилни“ за някои от лагерите делегати. Всичко това прави обстановката драматично непредсказуема.

А сега да обясня антипатиите си към споменатата по-горе многострадалческа група.

Когато през 2023 г. Европарламентът гласува присъединяването на ЕС към  Истанбулската конвенция Сергей Станишев, Елена Йончева са едни от най-яростните привърженици на този акт, а казано жаргонно, Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов пък се „скатават“ при гласуването.  Освен това Елена Йончева и Иво Христов[1] гласуват текстове в резолюции на ЕП, обслужващи македонистките претенции към България. Даже пoдкрeпят рeзoлюция, oпрeдeляща Eврocъюзa кaтo „зoнa нa cвoбoдa зa ЛГБТ“ и зa вcички прoизвoдни видoвe, cкрити в aбрeвиaтурaтa нa джeндър-aктивизма.

Каквито и грехове да има партийният жокей Корнелия Нинова, сигурно и нейни противниците, биха се съгласили с мнението ѝ (април 2024), определяйки поведението им като „изключително нелоялно и некоректно.“„През годините, в които бяха евродепутати, те провеждаха политика, различна от тази, за която са изпратени от България и от БСП Някои от тях не са стъпвали с години на „Позитано“ – това е изключително нелоялно и некоректно“.

След повече от 120 години социализмът отново се цепи на две – ако използваме някогашните понятия: на широки социалисти (ш.с.), които сега се самонаричат модерни социалисти (вляво е ядрото на мод.соц.), а вдясно, зад Елена Йончева, докато е фаворит на основоположника на т.нар. консервативен социализъм – Корнелия Нинова. Не, това не е „дървено желязо“, както се опитват да го представят неолибералните социалисти, Не е казано, че левицата трябва да е част от последните течения на културния неомарксизъм. Не си ляв, ако не се поддаваш на джендър идеологията. Да, де, ама централният въпрос на една левица следва да е доходът, а не резултатите на джендър идеологията.

Не знам защо, но вопълът на Корнелия Нинова, закъсня поне с две години. Дълго време тя стоеше твърдо (по собствените ѝ думи) зад Елена Йончева. заради нейните смели журналистически разследвания. И когато разследващият журналист си повярва повече, отколкото трябва, фаворитката  Елена Йончева започна шумно да обвинява (с участието и на другите, припознали се като модерни социалисти) Корнелия Нинова в „националистически“ грехове и „социалистически консерватизъм“.  Ако трябва да бъда по-точен – това беше истинска офанзива срещу всички, които бяха припознали Елена Йончева като своя (обърнете внимание –  от т.нар. гражданска квота на БСП).

Някъде, по-горе в този текст пътьом споменах за демократично-примамливия реквизит в изборния закон – електоралните преференции, които лесно могат да бъдатопорочени от клиентелизма.

Сега си мисля пак за нещо демократично-примамливо – този път в партийния кофраж:  иновативния партиен винтер[2] – т.нар. гражданска квота.

„Дефинитивно това би трябвало да са граждани, които не са партийни членове, не са длъжни да се подчиняват на всички партийни повели и трябва да са чистият, неподправен глас на „обикновените хора“ – или поне на някаква част от социума.[…] „Гражданските квоти“ разнообразяват сивотата от партийни безличия и политически калъфи и чрез тях влизат известни на други поприща, най-търсени от които са „интелектуалците“. Не е задължително да говориш латински, за да си от тая категория – важно е да можеш достатъчно неясно да обясниш защо си се качил на джипката[3].

За да си спестя излишното теоретизиране, ще премина направо към съвременната българска практика. Ще спомена само няколко имена, а вие мислете, разсъждавайте, размишлявайте, съобразявайте, мъдрувайте: Спас Гърневски, Тома Биков, Георги Марков (конституционният съдия), Делян Пеевски, Петър Курумбашев. И за да не утежнявам списъка, ще приключа със сравнително по-„пресните“ имена: Явор Божанков и Елена Йончева[4]. които са „учебникарски“ (ако имаше такива учебници!) примери за латентно или явно  партийно номадство.

Ето какво пише единият бъдещ номад (Явор Божанков) до другия бъдещ номад, след като хасковските БСП-организации  официално свалят политическото си доверие от Елена Йончева  – превърнала се в „част от личната вендета на Сергей Станишев срещу Корнелия Нинова“:

„Когато ти повдигнаха обвинение – те издигнахме за водач. Защитавахме те в студиата на телевизиите и в партията. За да е ясно, че не те предаваме, когато стане трудно. Думите ти не са удар по Нинова. Удряш нас. Ако нещо помага на Борисов – това е!“

…„Изсулването“ на Яворчо Божанков от гражданската квота на БСП стана почти незабелязано, но почти корупционното преминаване на принципната и безпристрастна Елена Йончева, едва ли не колективна фаворитка на БСП, към ДПС-Ново начало, заради суетната и материална атрактивност на изплъзващия ѝ се Европарламент, с основание предизвика презрение…

И изведнъж се появи една друга Елена Йончева, за която сме премълчавали…

„Приемам номинацията на ДПС като признание за постигнатото от мен в ЕП. Приемам номинацията като оценка за всичко, което съм свършила в Европейския парламент за България и смятам, че ние успяхме, аз успях за последните пет години да направя пробив по различни теми. Всичко, което съм направила в тази сграда показва, че аз нямам зависимости“.

Звучи нахално, нали?

Елена Йончева удари моралното дъно! – написа в профила си във Фейсбук Александър Симов. Още ми е трудно да го повярвам. Не искам да го вярвам, но думите ѝ са пред очите ми – тя приемала номинацията на ДПС като признание за свършената от нея работа. Но това е нейн проблем. Морален, етичен, политически, но нейн.

Йончева предаде доверието на толкова много хора, че чак е болезнено. Тази, която трябваше да е символ на битката за различна страна, се оказа марионетка на паралелната държава.

Оказа се, че каузите ѝ са театър. А битките – грандиозна измама. Десетки социалисти ден и нощ работеха за нея, защото мислеха, че тя води след себе си ново разбиране за политиката. Всичко това днес вече е в руини.

А буквално преди дни друг уважаван (поне от мен) автор написа:

Момичето, което слуша морето. Червеното море…

Мнозина се възмутиха, че евродепутатката Елена Й. се оказа на брега на Червено море, за да посрещне, освободените от хутите двама български моряци. Без абсолютно никаква заслуга естествено. […] Нейната несподелена публично идея бе не да се ръкува пред камерите с българите в Оман, а да бъде… разменена за тях. Преди петнайсет години тогавашното ѝ формално гадже и български премиер Сергей Станишев източи Националната телевизия и я прати да прави с умопомрачителен бюджет филм за… пиратите в Сомалия. WTF! […]

А нашата русокоска замина там само с един оператор. И най-очакваното се случи. Още със стъпването на брега на тях им метнаха чувалите на главите и ги затвориха отделно един от друг. После обявиха откуп. Мисля, пет милиона долара. Украинецът Станишев ги плати. Пак от държавния бюджет. Но не веднага, не веднага. Първо трябваше той да си приключи ваканцията във Виетнам с Кристиян В. Така че, и Елена, и Сергей прекараха по няколко седмици на слънчеви плажове и ласкави води в различни части на света. Накрая тя кацна на софийското летище. Изглеждаше много сладка в джинсовото си яке, със сините очета. А когато струпаните репортери я попитаха с тревога много ли е било страшно в сомалийски плен, Йончева само загадъчно се усмихна. С това приключи историята. 

Така че, няма нищо чудно, че когато Елена чу за приключения с пирати по Червено море, тя беше Първа-Жичка-за-Водичка. Да, но днес беше петнайсет, почти шестнайсет години по-късно. И бившата журналистка трябваше с освободените моряци да лети обратно към Европа. Пиратите нищо не бяха поискали този път. От Ислямския свят само Шиши ще предяви права.

Калин Станков Тодоров

Сега и аз бих написал

„Крадецът на узрели събития“,

но някога, когато разследваха Елена Йончева по  прословутото Дело КТБ, аз, човекът-никой, се втурнах да я защитавам (медийно, разбира се, със своите убедителни поне за мен аргументи), даже без да съм член на особено популярната някогашна фейсбук-група „В подкрепа на Елена Йончева“.

Верен на социалистическата си автоцензура и прилично медийно възпитание тогава, между другото написах:

Не заради позиционирането ни в различни социални групи още от времето на социализма, когато почти всички мислехме, че трябва да бъдем равни в бедността си. може да ви се стори егоистично, но за какво да я подкрепям, когато тя беше по-силният човек от мен: и граждански, и професионално. Е, няма дантелената стилистика на Велислава Дърева, но нейната сила е да говори, когато се стреля (все едно как – с думи, или с куршуми). Но в едно есе (да кажем) за 24 май, в което тук-там се срещаше клишираната образност на Прокурора Гешев, направо изпитах неистова завист  – заради „държавата, където властва еднокнижието“.[5]

Какво съм искал да кажа ли? Особено с „позиционирането в различни социални групи“. Когато подготвях публикацията си, не веднъж се сблъсквах с медийни заглавия за милионерката, за имотната кралица на БСП Елена Йончева. И смятах това за фейк. Видях и фотогалерията на баровските стаи в т.нар. палати на Елена Йончева, дивана за 7000 лева[6]! Възхитих се (тогава!) на медийната изобретателност на Агенция ПИК и изгубих поне три дни да ги хвана в измама. Имах някаква надежда, защото публикацията беше все пак на Първи април.

Но дори и това да беше някакъв фейк, вътрешно разбрах, че с моята „героиня“, която трябваше медийно да защитавам от Гешев, сме уж вляво, но в различни социални групи. И тя беше в по-заможната. Другото – за „по-силния човек от мен: и граждански, и професионално“ беше в някаква степен комплимент. Защото по друг начин казвах, че „няма дантелената стилистика на Велислава Дърева“. Има даже един пункт, в който съм съвсем директен, намирайки клишета в няколкото изречения за 24 май.  Единственото ми възхищение беше едва ли не афористичната находка за „държавата, където властва еднокнижието“. Е, в последните години разбрах, че това е творческа компилация от прозрение на  Ивайло Нойзи Цветков за еднокнижния Борисов[7]. На времето, когато се тресях от фейковете срещу „беззащитната“ партийна севда (политизирано от мен понятие на гражданска квота), отминах с възмущение един много, много кратък видеоклип, в който военният репортер Елена Йончева с микрофон в ръка пресъздаваше грозящата я опасност на фона от дима на горяща автомобилна гума… Мръсници, фалшификатори – си казах и бързо затворих клипа!

Илюстрацията вляво е колаж от снимка на френски фоторепортер след току-що унищожен иракски танк и копие от портиерския тефтер за посетители в КТБ. При толкова драматични фотоси от  Ирак, Афганистан, Украйна,  Сараево, Венецуела, Сомалия, Сирия видеоклипът вдясно действа някак си дегероизиращо… Колкото и да си давам сметка, че дори обикновената разходка във всяка от тези държави в определено от историята време би била животоопасна…

•

…Вярно, не за първи път се спъвам в срещаната дума, която съм нагласил като перука за пооплешивелите си мисли, ама този път думата познавам ми изпотроши и малкото ми езиково самочувствие. В журналистическия си пубертет има един редактор, който слага многоточие на мястото на търсената дума и… продължаваше. Не знам кога си намираше думата, но поне не се спъваше, докато пишеше. А не знам защо на мен ми се налага да мисля. Може би и затова се спъвам.

Какво мога да кажа за всички тези хора, които вече изстрелих? Познавам ли ги, знам ли ги, запознат ли съм или само ги познавам? „Червената линия“, както напоследък е модерно да се казва, е в отговора на въпроса близък ли съм? Някои казват: близък приятел. Дървено желязо – или си приятел с някого, или не си. Близостта е друго нещо – може да си близък с някого без да сте приятели. Става малко обърнато – като прежда, която още не си стъкмил във файл/тире/гранче… За да изплетеш приятелство!

…Обядвам със Сергей Шойгу (министър на извънредните ситуации на Русия) в общия салон на стола на министерството заедно с главния редактор на руското ведомственото издание „Гражданска защита“. Говорим на издателски теми. Познавам ли го вече?

Пия кафе в една сладкарница за простосмъртни с първия секретар на ОК на БКП в Благоевград Николай Добрев. Говорим за вестници… Е, познавам ли го?

Разпускам в една квартална ахчийница, случайно попаднал в компанията  на приятели на Велислава Дърева. Не знам дали се сети кой съм, но се поздравихме. Говори дълго за една своя БСП-командировка в чужбина и по някакъв повод наруга Корнелия Нинова. Тогава само слушах. Сега се питам: направи ли ни познати тази среща?

С моя млад колега Александър Симов (тогава във в. „Дума“) се сприятелихме (профилно) във Фейсбук  – точно когато навлизаше в партийния „елит“.  Все едно дали знаеше кой съм по занаят, назидателно го попитах какво ще прави при Нинова. „Тя ме взе да я критикувам!“ Но и това не мога да приема за познанство… За мое разочарование (дано нещо не греша) критиката се появи след „уволнението“ на Нинова…

Виж, в това отношение Велислава Дърева е далече по-последователна:

„Мили сладки корнелианчета! Цункайте Кака там, където е останало място за цункане! Прославяйте Иван Костов, дето ви сурна любимата ви Кака и нейния оръженосец К. Методиев, шеф на младежкия СДС! Прославяйте и неонацистите на Расате, дето се гушкаха със същия Методиев! И неонацистите на К. Костадинов прославяйте! Не забравяйте Яворчо Божанков, любимо чадо на ДСБ! Хвалете седесариата, който похити партията на Благоев и вестника на Продев! И громете, громете безпощадно враговете с партиен билет! Дерзайте! И бегом на амбразурата, щото враговете нападат любимата ви Кака Кури! Напред! Напред!“ (Facebook, Велислава Дърева).

Независимо от менструалната злъч, траншейно (да не казвам – като позиция) ми допадат почти всички текстови па-дьо-дьо-та по-горе. Е, нямам непогрешимостта на авторката да се фиксирам върху „неонацистите на К. Костадинов“ и  „седесариата, който похити партията на Благоев“ като единствена причина за сегашната ѝ политическа хилавост…

Но да стигна до най-същественото: освен Нинова, макар че няма място за цункане, кой пък ще цунка автора на текста? В моя речников фонд и аз имам цяло кошче с перверзна, патологична лексика, но още от времето на лошия социализъм, все привиждан от някого като комунизъм, знам, че дори и да съм Опенхаймер на словото (какъвто не съм!), не използвам това оръжие!

Но случайно ме замества един кандидат, форумен людоед, с помнещия се nickname Кънчо.

Кънчо (нерегистриран):

Този плашип[…]рник, що не се погледне в огледалото, на светлини години се намира от Нинова. Да запали една папироса, което […] е така характерно за недо[…]тените, и се успокои. Харесва ли ти този речник,  Дърева? Ама то, каквото повикало, такова се обадило.[8]

Грубо, много грубо! Това дори не е език на омразата! Това е Еверестът на омразата! Все едно, че и единият, и другият викат (на Жельо Желев): „Да ти умре и другото дете!“.

И не смятайте, че Велислава Дърева не знае своя опенхаймеровски словесен ефект! Само дето не го прилага към всички. Така и остава безименен оня „академик и даже историк“, за малко убиец на светеца Александър Невски.[9]

Другият анти-Кури-евски (вж. по-горе думата) текст е на една многостранно развита личност, почти по програмата на XXII конгрес на БКП: икономистът Трендафил Величков, мениджър в телекомуникационна компания (с многогодишен опит в сферата на журналистиката, на мобилните комуникации, маркетинга и рекламата, член на СБЖ), два пъти „губернатор“ на Пазарджик (пък и едноличен търговец по някое време). Завършва финанси и кредит в Украйна, както и финанси и културизъм в НСА. Има квалификация  по програмите „Управленски умения” и „Академия за социална политика” в Нов български университет, „Политически мениджмънт и маркетинг”  в Университета за демокрация към Съвета на Европа, Страсбург 2008 г. Председател на БСП в Пазарджик, зам.-председател на Младежкото обединение в БСП, един от опозиционерите в партията, член на ПП АБВ, „водещ хорото“ на медийната политика на А-Бе-Ве-то. Преди около 10-тина години, вече станал „Мистър Бузлуджа“, Дафо (както галено е наречен в „па“-медията[10]), няма нищо против да бъде и българският Че Гевара (още един nickname), става още по-известен като рубиновия фенерджия на Бузлуджа[11].  „Някой все пак трябва да светне лампата“ – според крилатия израз на Бате му Киро (б.м. Кирил Добрев)

Този анти-Кури-евски писмотворник (въобще няма място за сравнение с Велислава Дърева!) и какъвто и да е бил в моя занаят, би трябвало да познава някои основни медийни правила, между които: не фамилиарничи (нито с хора, нито със събития; вж. подчертаното с bold)!

„Мила ми Корнелия Нинова, изгледах интервюто ти по БТВ – стана ми жал. Вярно, не е добре да те изключат от партията, но за съжаление, ако това ти се случи, значи почти сигурно си бил председател или силна фигура в БСП!

Сполетя те съдбата на президента Първанов, Мишо Миков, мисля Сергей и редица емблеми, като Роси Янакиева, Евгени Желев, Румен Петков, Коце Паскалев и други, с които не бих те сравнил, поради липса на заслуги от твоя страна – разликата между тях и теб е, че те бяха партийни хора и винаги ще бъдат такива. Ти не си – затова и се държиш като управител на фирма […]

Второ, за Киро, в нашето село имаме приказка „сигурно чавка ти е изпила мозъка“, та сигурно нещо такова има, за да твърдиш, че Благоевград ще искат Калоян Методиев от СДС, а не Киро от Гоце Делчев и БСП! Бях там, когато Кирил Добрев ти даде София област за първия ти мандат (той се отказа, за да водиш ти), бях там, когато с Киро те обличахме с гащиризона на „България презареждане”, за да се снимаш с младежите, Наско Зафиров, Кристиян, Киро и другите – не знам дали са те гонили сега за снимка, но тогава ти много искаше[12].

Немалко автори,

[…] с перо банално,

са твърдо убедени,

че пишат гениално[13]…

Мили ми, Мистър Бузлуджа, може всичките Мишовци, Кировци, Сергеевци, Коцета, Кристияновци да са ти първи приятели, но не се пише/говори така в медиите – фамилиарно, демонстрирайки прекалена и нахална близост. Нещо, което е неучтиво и към читателите! Жалко, че редакторът (наследил ме възрастово в преименувания партийно-наследен вестник) е допуснал подобен фамилиарен текст. И това е поредният път, когато ми става жал за дереджето на българската журналистика.  

Ако още не ви е станало ясно, искам да ви стане: аз не съм нито корнелианче, нито ще търся останало Кури-място за цункане. Бил съм в тази партия, колкото и имагинерно да ми звучи понятието партия (почти като понятието независимост), гласувал съм само за нея, но съм се опитвал да не бъда партиен фанатик – дори и по време на краткото ми (деветмесечно) и безславно партийно функционерство[14]. Сега съм електорален фен (не ми се откъсва да кажа симпатизант), но не съм късал демонстративно партийната си книжка като яростен  отказ от „комунистическото“ си минало. Просто защото в началото на 90-те ми откраднаха портфейла с личните документи. И понеже не можах да се преборя с партийната схоластиката по местоживеене[15], не си възстанових членството

Моят  90-годишен приятел от квартала Бай Петко казваше: „Това не е моята партия, Ваньо, но гласувам за нея“. Аз също гласувам, но не мога да кажа баш същото – имам си някаква своя концепция.

Аз например ставам особено предпазлив, когато някой се позове на „колективното начало“ или пък каже: „…Нито веднъж не съм си позволила да изкажа позиция без тя да одобрена от Изпълнителното бюро и парламентарната група на БСП…“. За да не ви казвам, че тук става дума за Корнелия Нинова, ще се върна към едно заглавие:

Партията на Благоев е похитена от една креатура на Иван Костов – Нинова.

Може много да греша, но Нинова е креатура[16] на собствения си кариеризъм.  Доверете се на мнението на неин роднина! Според Цецо Петров братовчедка му не е „сменяла цвета“, нищо, че първо е била при Костов и СДС. Всъщност цялата фамилия открай време били комунисти и дори партийните събрания в селото се провеждали именно в къщата на Нинови.

При правителството на Иван Костов, за изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова. Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Костов, признава, че не е могло да се попречи на назначението на младата дама, защото „премиерът Костов му „подал“ кандидатурата на Нинова като „тъмносиня”. През септември 2005 година, съвсем неочаквано, от квотата на БСП, тъмносинята Корнелия Нинова е назначена за зам-министър на икономиката и енергетиката – мегаминистерството в кабинета на тройната коалиция с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – софийската.

Сякаш като потвърждение, че Корнелия Нинова не е партиен човек (партията няма значение), е името на новия ѝ както казват „политически проект“: „Непокорна България“[17]. Нито е партийният строител Слави Трифонов с „Няма такава държава“, нито Десислава Иванчева със своята партия „Непослушните“. Тя по-добре би трябвало да знае, че без златното клише „социалистически“ нито едно политическо намерение няма да хване дикиш, дори и да имаш в джоба си семки и бонбонки (30-те хиляди, които са тръгнали с нея). Но виждам как Корнелия Нинова тръгва по пътя на Татяна Дончева, макар и без нейния интелектуален денк…

…С пътя на самата социалистическа партия е още по-неясно. Както се видя не за първи път „лявото обединение“ не проработи, защото в коалицията имаше една партия, която не беше равна с всички останали вляво – БСП-то на регентите Зафиров, Гуцанов, Стойнев и Вигенин.

През цялото време обаче не можах да разбера защо викарият на Корнелия Нинова Атанас Зафиров (приличащ ми на младия и избръснат по комунистически Генадий Зюганов[18]) толкова много се плаши не от друго, а от преучредяване на БСП.

„БСП не се продава. БСП не е на борсата. БСП няма да се преучредява. БСП няма да се влива никъде и нищо няма да се влива в БСП. Всеки, който твърди противното, е или откровен лъжец, или обслужва чужди интереси. Ние се опитваме да променяме БСП, защото повече така не може“.

Да, наистина така не може: в една коалиция не може една партия да е по-равна от другите. Но не само това!

Да се върна на преучредяването. Какво толкова плашещо намира военният филолог Атанас Зафиров в преосноваването, пресъздаването, преустройването, преконституирането на една организация, структура, партия?

Аз самият се плаша от трудностите, които ще бъдат спътници на това преучредяване, но не от една преучредена партия. Която все не можем да променим! Та Зафиров трябва повече да се плаши от „Ние се опитваме да променяме БСП, защото повече така не може“!

Току-що говорих с мама по телефона. Тя живее в държавата България. Помолих я на колене: Мамо, ела в моя прекрасен дом.Тя ми отказа през сълзи.. „Убиха Партията ни, сине, продажниците Станишев и Нинова…Мама е на 92 години, но е готова да стреля с Калашников… Спомена продалите партията си комунисти Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Елена Йончева, Иван Костов – тя го нарича **ганина. Каза ми още 50-тина имена на продажници. Милата ми майчица![19]

Дори и да усещам някакво предозиране на бемолната модулация, не мога да не се доверя на мъчителната искреност на тази 92-годишна жена. И тя не е единствената, която живее с тези проблеми!

Но като погледнете от друга страна, познавачи на партийната геронтология посочват, че точно повишената възрастова  структура е причина за спада (за да ви звучи наукообразно – редукцията) на социалистическата членска маса. А точно тези възрастни хора са и с по-крайни левичарски убеждения (по думите на един модерен социалист)…

Да, някои неща са си верни! На изборите на 4 април 2021 г. 28,1% от гласувалите за БСП са били на възраст над 70 години, а други 26,0% – между 60 и 69 години, или общо над една втора от подкрепилите партията, докато избирателите  между 18 и 30 години са били едва 6,06 на сто – възрастова структура, обричаща партията на отмиране.

И в същото време старците, „обричащите партията на отмиране“ ѝ предлагат едно друго право – правото на интелектуален живот. Едва ли има друга българска партия, чиито членове са с такъв висок образователен ценз.

Ами, научете се да цените и това!

Не предлагайте на социалистическите динозаври партийни и държавни постове, но ги запазете като партийни старейшини. Ако не знаете, старейшина е титла, давана на най-възрастния или най-уважавания човек в дадена общност, семейство или село. Той е считан за авторитет и лидер, който е почитан и уважаван от другите. Във всяка общност старейшината е този, който има най-голям авторитет и влияние.

Та преди да започне преучредяването на социалистическата партия (тук е мястото новият партиен пътеводител да ме нарече откровен лъжец или лакей на чужди интереси),  направете съвети от старейшини надлъж и шир (не нагоре и  надолу!).

Нека те да посочат някои правила:

Мога да иззброявам и още, и още, но за да не се хвана сам в инфантилност, ще спра…

Смятам обаче, че и на опитите се да промени БСП трябва да се сложи край. Съвсем просто е: сондата на промяната е „ударила на камък“. Вярно, на 134 метра дълбочина във времето! Но и това може да се окаже фатално!

___________________________________________

Вж. Индекс 14

Няколко думи за безславното ми партийно функционерство

За тези, които не знаят, за поредицата „Корупция, облечена във власт“, ​​която през 1987 г. се появява на страницата във вестник „Труд“, Георги Тамбуев е изключен от партията и освободен от в. „Работническо дело“ (1988 г.), след показно събрание на Централната контролно-ревизионна комисия (ЦКРК) пред партийната организация на в. „Работническо дело“, където е новото мясторабота на Георги Тамбуев, след в. „Труд“.

Иначе не бих се гордял с подобно партийно функционерство, но колкото и странно да ви струва, тогавашният главен редактор Йордан Йотов, предложи партийният секретар да бъде избран след анкета сред целия състав на редакцията, включващ и безпартийните (поне 40% от всички). Така беше избран партийният секретар Иван Ангелов, на когото много скоро се наложи да ръководи показното събрание на Централната контролно-ревизионна комисия (ЦКРК).

Непосредствено след събранието Георги Тамбуев предложи редакцията да публикува части от бъдещата му повест „Маловажен случай“.

… Дълги години ме измъчваше мисълта, че съм отрицателен герой във вестникарската повест (подготвена за печат) на Георги Тамбуев „Маловажен случай”. Не ме успокояваше и репликата на неговия приятел Горан Готев при обсъждането на повестта в редколегията на вестника: „Георги, ще ти кажа като на приятел: искал си да създадеш отрицателен портрет на партиен секретар, но това съвсем не е и не може да бъде Иван Ангелов.”

Всъщност Георги Тамбуев нямаше нито един негативен характерологичен щрих (епитет) за личността ми, но ми приписваше стилистика, речников фонд, начин на мислене с особена оцветеност – на казионност, на ограниченост, на скудоумие, който може да е бил присъщо негов, чужд, но не и мой:

• „Да, да. Разбира се. Но… Аз съм партиен секретар. В края на краищата всичко ще се стовари върху моя гръб.

• „Много е важно да запазим спокойствие, да проявим организационна култура и дисциплина!”

•  „Ще го приемем направо с ясното съзнание, че то е сурово, но справедливо.” Колкото и да ме измъчва ролята на „отрицателния герой” в повестта на Георги Тамбуев „Маловажен случай”, все пак той беше първият (а може би и единственият), който свърза името ми с „творчество”: „Сега си обяснявам защо творческата му лаборатория е затворена. Та Иван Ангелов няма какво ново да каже на читателите. Достатъчно е умен, за да не каканиже старите постове

към част Първа

---

[1] Май от Иво Христов президентът Румен Радев започва да не случва на съветници и довереници: „пиарката“ Елена Йончева, „адютантът“ Калоян Методиев и онова кадърно момче Кирил Петков, надарено с куп шарлатании.

[2] Винтер – примитивен и полузабранен конусовиден уред за риболов.

[3] Гражданска квота, фалшива брада, Емилия Милчева, https://www.toest.bg/grazhdanska-kvota-falshiva-brada/, 13 февр. 2021.

[4] Има още едно, засега несамоопетнило се име – водач от кандидатската листа на „БСП-Обединена левица“ (гражданска квота) Ели Тодорова (20 МИР Силистра – Ели Тодорова Ели Илия Келесис –Тодорова). Защо е била необходима тази гражданска квота при толкова „неизползвани“ имена от партиите в Обединена левица, не знам…

[5] II. Бялото доказателство. Матросовският ищах „това да съвпада с онова“ и една… проституираща запетая, глава от публикацията Зла поличба ли е да светне коледна елха по Великден?  https://neprofessor.blog/2020/01/31/

[6] Само в ПИК: Милионерката Елена Йончева удари в земята Миню Стайков и Баневи – палатите й за 2 млн. лв. по-баровски и от Сараите на Доган, имотната кралица на БСП седи на диван за 7000 лв. https://pik.bg/само-в-пик-милионерката-елена-йончева-удари-в-земята-миню-стайков-и-баневи–палатите-й-за-news830727.html, 01.04.2019 г.

[7] Еднокнижен/еднокнижният Борисов | bgjargon.com – речникът на улицата. Въведен за първи път от Ивайло „Нойзи“ Цветков, 18.12.2016 г.

[8] Форумен людоед по повод публикацията на Велислава Дърева: Партията на Благоев е похитена от една креатура на Иван Костов – Нинова. Крум Зарков заяви, че смята, че има реални шансове да стане председател на БСП, dnes.dir.bg, 17 януари 2022.

[9] „Драги академик и даже историк! Светостта не е случайност! Няма  „случайни светци“! Но има случайни академици“. Св. Александър Невски – враг №1 на евроатлантическата селищна система.

[10] pa1-media.bg, информационен сайт за новини от страната, Пазарджик и региона.

[11] По публикацията „На кафе с Трендафил Величков“, Пазарджик – pa1-media.bg, той е опънал няколко километров кабел, с който да запали рубинената звезда на Бузлуджа.

[12] БСП не е фирма, в. Дума, 5 септ. 2024

[13] По Георги Константинов

[14] Вж. „За автора“ в края на текста.

[15] Конституция, 1991 г. Чл. 20. (1) Политическите партии могат да създават свои местни структури по териториален или тематичен принцип и по местоживеене.

[16] Креатура – (живо) същество, създание, твар, човек раболепен слуга, креатура, ласкател

[17] „Непокорна България“ е компилация на името на движението Непокорната Франция (на фр.: La France Insoumise; „ляво“/„ляво център“) на Жан-Люк Меланшон (2016) – активист на Френската социалистическа партия, създател на своя Лява партия (на фр.: Parti de Gauche)

[18] Извинявам се за асоциацията. Причината беше в двете Зъ-та.

[19] Пост във Фейсбук на Nikolay Shumkov, 17 януари, 21:09