Иван Ангелов
На старците като мен до болка ни е познат месечният хабер на НОИ:
„Пощенските станции изплащат пенсиите в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят, т.е. пенсиите се изплащат текущо месец за месец. Когато през месеца 7-о и/или 20-о число са неработни дни, изплащането на пенсиите започва в началото и завършва в края на следващия работен ден“.
Откровено казано, приемам това за нормално. Поне за пощите!
Специално за пощите! И се радвам, че тези 3008 стрехи, които вместо лястовичи гнезда, имат по една пощенска кутия върху остаряващите си зидове, още съществуват, защото те са единствените останали мисионери-комисионери на държавата (с около верни на службата си 7481 личности)[1] дори и в най-отдалечените ѝ краища. В селата, колкото и невероятно да звучи – пощата – това е държавата! Тя извършва безплатно цели 74 държавни услуги…
Вярно, пощата[2] отдавна забрави първата съставна част от името си „телеграфо-пощенска станция; забрави какво е това телеграма (пощенския default за бързина), изчезнаха чакащите за поръчани телефонни разговори; писмата, колетите, пощенските записи, вестниците и списанията започнаха да се броят на пръсти (не заради друго, а заради бедността). Но пощата не бягаше от времето – появиха се телепоща, Е-пакет, интерконектни куриерски пратки, винетки…
Но най-важното:
• Пощите изплащат пенсии на около 650 000 души в 2759 станции и в още 2549 населени места и махали в труднодостъпни райони, където няма изградени пощенски станции! А освен това всеки месец се изплащат около 105 хил. пенсии по домовете!
Колкото и да не разбирате от финанси, при годишни приходи от 133 млн. лв., чистата печалба на тази слугиня на държавата е… (минус) -7,22 млн. лв. (2016 г.). Осем години след това загубата е… 35 млн. лв., при приходи от 314,3 млн. лв.! Е, вярно, държавата-мащеха е компенсирала някъде около половината!
Но това едва ли може да елиминира един задълбочил се с годините проблем от вмененото от държавата задължение на пощите да изплащат пенсии, проблем който допринася за тежкото финансово състоянието на компанията.
Така че, когато НОИ ни съобщава, че в неработните 7-о и/или 20-о число изплащането на пенсиите в пощите започва в началото и завършва в края на следващия работен ден, го приемам за нещо нормално. Да има поне някаква справедливост!
Не е нормално обаче, когато същият НОИ-тероризъм[3] (за неработното 7-о число) се отнася до банките или до ДПУ-тата (доставчиците на платежни услуги), въпреки сключените договори. И представяте ли си вината е на… пенсионерите, които не са информирани, че не винаги пенсията може да се получи от банката…
Вярно е, но за банката като офис. Но не и за банката като АТМ, като банкомат! Или като ПОС-терминал[4]. Все пак не бива да забравяме големия зор държавата да задължи поданиците да извършат плащанията само по безкасов път. Даже има специален закон за това – Закон за ограничаване на плащанията в брой! В същото време държавата твърди, че дебитните карти не са задължителни. Те са удобен и безопасен начин за плащане. Не съществува правно изискване всеки да притежава дебитна карта.
Всеки пълнолетен българин вече има поне една банкова карта, а някои от работещите имат и по повече. В страната има издадени 8,354 млн. банкови карти, от които дебитните карти са близо 7 млн., а кредитните – 1,339 млн. В страната има и 540 хил. карти с функция електронни пари В края на 2023 г. броят на терминалните устройства АТМ (банкоматите) достига 5 128 броя, а на ПОС терминалните устройства – 144 295!
Сега обърнете внимание:
• само за една година стойността на паричните потоци, които са преминали през банковите карти (дебитни – кредитни), са съответно 8,3 млрд. лева и 4 млрд. лева. И целият този позитивен процес НОИ се опитва да взриви, отказвайки да привежда в банките или до ДПУ-тата сумите по пенсиите в дните на неработното 7-о число. В края на краищата това са „частни дружества“, които управляват нашите „частни пари“, удържани ни като някогашни работещи, според строгите правила на тогавашната държава.
И защо някой ще ме лишава от правото ми да харча собствените пари дори и в неработни дни? Дори и това да са само шест пъти в годината! Едва ли банкоматите и ПОС терминалите имат почивни дни!
Не ме обвинявайте в дребнавост или в некадърност да управлявам бедняшкия си капитал, наречен пенсия! Понякога неистово чакам това 7-о число! И доколкото знам – не съм изключение!
Но има и по-голяма беда: наближи ли пенсионно емблематичното 7-о число (все едно дали е „работно“ или „неработно“) държавата започва една ментална канонада, започнала (поне за тази година) от шефа на НОИ Ивайло Иванов:
Бюджетът налива 11,7 млрд. лв. за пенсии!
Обяснението, което се появява преди всяко 7-о число е, че броят на пенсионерите се доближава до работещите и НОИ не успява да покрие и половината от средствата, необходими за изплащане на пенсии!
Както е известно държавната пенсионна система в България е от разходо-покривен тип. Това означава, че няма реални спестявания, а пенсиите на сегашните пенсионери би трябвало да се плащат от осигуровките на сегашните работещи. Тази система е силно зависима от съотношението на броя пенсионери към броя на осигурените лица – ако плащащите не са достатъчно на брой, то те няма как да издържат пенсионерите без помощ от държавата, какъвто е и българският случай!
За жалост или за радост, не винаги е било така.
Твърди се, че през 30-те и 40-те години сме имали пенсионно осигуряване, за каквото днес можем само да мечтаем. Всеки е натрупвал своите вноски и е знаел точно каква пенсия ще получи. Началник на пенсионното управление в онези години е Емануил Гешев един от основателите и поддръжниците на една от най-модерните пенсионни системи както тогава, така и сега. Той е отстоявал правото всеки да има индивидуална партида и според осигуровките му да се формира и пенсията. Благодарение на Емануил Гешев в пенсионния фонд към 1944 г. е имало 2 млрд. долара. Стига се дотам, че уменията му на гениален актюер са оценени дори от новата комунистическа власт. И макар да е брат на най-големия противник на БКП, заради липсата на квалифицирани кадри БКП-държавата е принудена да го остави като шеф на пенсионния фонд чак до 1947 г. и то след като представя възложения му нов Закон за пенсиите[5].
И след това започват посегателствата над пенсионния фонд. Понякога фантасмагорични, понякога автентични; понякога обосновано, а понякога необосновано предположение:
• въпреки че е шеф на пенсионното управление, Емануил Гешев не може да спре комунистите да задигнат натрупаните до онзи момент над 2 млрд. долара. Някои историци до днес са убедени, че парите от пенсионния фонд са отишли именно като възнаграждение на 500-хилядната руска армия, благодарение на която комунистите завземат властта у нас;
Веднага след 9 септември 1944 г. комунистите като същински фокусници излизат с нестандартно решение. Те обявяват, че не могат да изплащат пенсиите, обещани от фашисткия режим. При новата власт на такива имат право само заслужилите в борбата с хитлеризма. Разбира се, това са 9-те хиляди партизани и техните близки до трета степен на родство и сватовство. Интересното е, че след 9 септември броят на заслужилите стремително започва да се увеличава;
• След комунистическата кражба на пенсии обаче идва ред и на… демократичния грабеж на пенсии, наречен реформа. Реформаторите от новото хилядолетие около Иван Костов започнаха да тръбят, че пенсионната реформа е майката на всичките реформи, и че без пенсионна реформа е все едно, че отиваш на гости без да знаеш адреса! Тогава, за да „живне бизнесът“ (по думите на Иван Костов!), осигуровките за пенсия започват да се плащат върху… 100 лева, независимо, че месечните възнаграждения на българина по това време вече бяха двойно, тройно, че и четворно, и петорно, по-високи! Така в година 2000 (сл. Хр.) правителството на Иван Костов узакони голямата измама на държавата с осигуровките С министерско постановление правителството на Иван Костов фактически узакони „черна каса“ във всяка частна българска фирма. Уговорката под линия е, че измамата ще действа временно, но „одържавената“ далавера продължава да си действа и през следващите няколкото правителства, които наследиха Иван Костов. В резултат сега НОИ кърши ръце и всеки месец, когато дойде време за изплащане на пенсиите, посяга към бюджета, за да запълни празнината!…
Пенсионерските пари обаче имат още история: по времето на Иван Костов и Н.В.- премиерът Симеон II в държавата България бяха приватизирани материални активи за над 33 милиарда лева, от които в БНБ влязоха – по общо признание, включително и на бившия премиер Костов, едва… 3 милиарда лева! Къде отидоха другите 30 милиарда така и никой не разбра. Макар че тези приватизационни пари всъщност трябваше да бъдат стълбът на така наречения Сребърен пенсионен фонд!
• И по времето на Жан Виденов парите все не стигаха. Започна лудо печатане на банкноти! И…“стана тя каквато стана”! Три месеца по-късно новото правителство – на ОДС, започна реформи във всички сектори на страната, включително и в пенсионната сфера. Пребогатият Сребърен пенсионен фонд беше изразходван за „изграждане на Новия живот“ и бързо беше обезребрен[6].
…Така, колкото и да не ви се иска, трябва да стигнем до пенсионерската ненавистност на Бойко Борисов. Всестранно развитата личност Бойко Борисов!
Бойко Борисов, който има рисунъкът на Пикасо (по Вежди Рашидов); Бойко Борисов – Иисус(а) на българската държава чут да казва: „Гладен няма да оставя никой“…; Бойко Борисов – българската д-р Куин Лечителката (по време на пандемията COVID-19), който твърди, „Категорично няма да бъда този, който ще превърне държавата в морга; Бойко Борисов – незаменимият пътеводител на държавата, който е изтеглил държавата „на нивà, на каквито е била през златните години“ (според собственото му словесно изсулване); Бойко Борисов, който винаги изтегля каруцата на държавата (пак според „коня“[7]); Селянчето от Банкя, който стана политик със световна известност, защото световни политици започнаха да му мерят гърба и Папи го галеха по главата. Само дето не е номиниран за Нобел (или за мир, или по медицина, когато съветваше света какво да прави с пубертетния още 19 ко-вирус). А и не забравяйте Бойко Борисов – Фичето, който строеше магистрала след магистрала, покрай които „никнеха заводи като гъби“ (според самия строител)[8]…
За да не ви занимавам повече, запомнете: страната ни я нямаше на картата преди Борисов! Въпреки че най-големият проблем на страната е лошият човешки материал. Това откритие Бойко Борисов прави на среща с български емигранти в Чикаго преди 16 години! (5 февруари, 2009). Много българи смятаха, че да обявиш половин България за кофти материал е меко казано политическо самоубийство. Но и този път Бойко Борисов оцеля!
Колкото и да не беше прав! „Световно проучване, а не на платените български уж социологически агенции, посочи, че България е на 12-то място в света от 180 елитни държави по образованост на пенсионерите! Представяте ли си какво постижение е това? Ала всички мълчат, защото простият отговор-въпрос е: кога са учили тези пенсионери, в кое време? Е, как да се признае нещо добро от социализма? А знаете ли в същата класация къде са младите – милите рожби на уродливата ни демокрация – на 89-то място! [9]
И сякаш стана по-съпричастен (по своему!) с проблема… пенсии!
Пенсионерите изядоха фискалния резерв.
Но не щеш ли един пенсионен „лакомник“ си позволи да му отговори:
Г-н Борисов,
Казвам се Стоян Стоянов и съм от Кърджали. През вашето управление получавах пенсия в размер на 115 лв. (сто и петнадесет лева) и накрая 123 лв. (сто двадесет и три лева). Моля, кажете ми какъв е моя дял в стопяването на резерва и лошото финансово състояние на хората? Ще търся начин да изкупя вината си (13.04.2013).
Весдесъщият Бойко Борисов си има готов отговор все едно, че чете от листче – най-омразното нещо, което не харесва другите да правят:
Не може цял живот да плащаш малко за пенсия, а след това да отидеш като пенсионер и да искаш висока пенсия
Не, не се замисляйте върху безсмислието. Трябва да прилича на мисъл, ама не е! Безсмислие е, защото изразява празнота, абсурдност или неразбиране. Почти по Съмърсет Моъм, колкото и да е обидно това за него[10]. Това е човекът, който дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва.
„За жалост започнахме да приемаме присъствието на Бойко Борисов по върховете на властта – написа сегашният агитпроп на Бойко Борисов и някогашен негов медиен душманин (Тома Биков): „Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател“[11].
Да, ама както видяхте, Бойко Борисов беше едва ли не Д-р Куин Лечителката, съветвайки света какво да прави с Ко-вируса. Бойко Борисов – (едва ли не!) Бойко Фичев строеше магистрала след магистрала, покрай които „никнеха заводи като гъби“. А бе, какви ти магистрали – преди Бойко Борисов нямаше даже държава! Защо пък да не бъде и пенсионен актюер[12], след като девет години (най-дългогодишният посткомунистически премиер на страната) се упражняваше на наш (пенсионерски) гръб в това.
Колкото и на Бойко Борисов не му харесваше това: да плащаш малко за пенсия, а след това да искаш висока пенсия, животът си имаше свои закони: плащаш осигуровки, колкото ти иска държавата, а когато скъпотията ти сложи една кръпка, ще трябва да я зашиеш. С държавен плат и с държавни конци, защото докато си работил, си бил коректен с нея[13]!
Затова и небойкоборисовата държава приема цял закон, наречен Кодекс за социално осигуряване и в един лесно помнещ се член 100 записва т.нар. Швейцарско правило. Макар че това правило в България не работи в полза на пенсионерите. Но за Бойко Борисов премахването на законите не е проблем: с идването си на власт Швейцарското правило е отменено.
И не заравяйте прословутата реплика за лошия човешки материал е изречена през… 2009. Всичко е като по БойкоБорисовия часовник!
Сега отново възкръсва ББ-идеята за отпадане на т.нар. швейцарско правило. И ще се осъществи, въпреки хленча му, че премиер не е той, а неговият бивш главен секретар на МС Росен Желязков, чието име нашумя около аферата „Костинброд“ (май 2013 г.)[14]
Пенсиите ни отново ще останат във фризера на бедността.
А представяте ли какво ще стане пък когато забранят на пощите да изплащат пенсиите? Освен че ще се отвори място за фентъзи-магазините на втория нравствен дебелак Делян Пеевски. Третият – Александър Йорданов пък ще бди от някогашния девиз „Няма леви – няма десни“ да ги има само десните. За да викат за последно „Радев е позор!“ И да покажат новия кандидат-президент на остарялата рекламна вафла на нравствения дебелак № 1 Бойко Борисов!
Така, без да разберем ще се сбъдне атлантическото пророчество на първата жена-посланик в България Ейвис Боулън: „Вие, българите, не ни трябвате повече от четири милиона души!“
Принудително непринудените протести (2020) „Радев е позор“ (вляво) и предизборна вафла с лика на най-вкусния ръководител на българската държава[15]
[1] Не бих могъл да кажа – служители. Затова казвам личности. Ако бъдем верни на статистиката – по 2,5 души на „пощенска стряха“.
[2] Националните пощенски услуги в България са организирани след Освобождението на България, когато Временното руско управление предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения. През 1889 г. е приет закон, с който се създава „Главна дирекция на пощите и телеграфите“.
[3] Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Раздел VII. Изплащане на пенсии чрез банки или други платежни институции (Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.)
[4] POS-терминал (терминал за продажба) – устройството, което се използва за приемане на плащания с помощта на банкови карти в търговски обекти
[5] Братът на топполицая Никола Гешев – Емануил, не успява да предотврати кражбата на $2 млрд. пенсии, Петя Минкова и Иван Бутовски, в. „168 часа“, 23.05.2023
[6] По „Счупената грамофонна плоча“ постоянно повтаря: „Иван Костов ми открадна пенсията!“ , Трифон Ванков, https://www.retro.bg/
[7] „Държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“ (реч пред делегатите на VI зимен университет на Младежи-ГЕРБ, Сандански, 21 февруари 2015
[8] Борисов от Пловдив: „Тук пасяха магарета, а сега расте завод след завод“, Дарик Радио, 22 октомври 2019
[9] По онлайн публикация на даровития ни колега Стефан Северин (1949 – 2020): в. „Работническо дело“, в. „Дума“, в. „Марица“. Автор на книгата с есета „Огледало за обратно виждане“ (2011 г.).
[10] По Съмърсет Моъм, Равносметката: „…опознах в разни страни много политици с високи постове. И непрестанно недоумявах от посредствеността на техните умове“.
[11] https://glasove.com, публикация на Тома Биков, 2012
[12] Традиционно актюерите са специалистите, които отговарят за изграждането на основите на застрахователни и финансови продукти, здравноосигурителни и пенсионни схеми.
[13] Целта е размерът на пенсиите, отпуснати през предходни години, да се поддържа в актуални нива, съобразно динамиката и поскъпването на живота.
[14] В деня за размисъл преди насрочените за 12 май предсрочни парламентарни избори медии излъчват от печатницата „Мултипринт“ в Костинброд с информация, че са отпечатани над 400 хиляди бюлетини повече за гласуване. Мая Манолова подава сигнал в ДАНС. Служители на агенцията и прокурори нахлуват в печатницата и след обиски на помещенията потвърждават за отпечатаните в повече бюлетини, които са иззети. Росен Желязков е обвинен, че не е упражнил контрол върху печатницата, спечелила обществената поръчка за печат на голяма част от изборните книжа. Съдът го оправдава, защото не намира, че бюлетините могат да се използват за измама.
[15] II. Страхувам се от тези, които си отиват, ако въобще си отидат. Страхувам се и от тези, които идват, да не се разминат в беса си „няма леви, няма десни“. 13.11.2020
Детайли/Details 
Вашият коментар