I. Страхувам се от тези, които си отиват, ако въобще си отидат. Страхувам се и от тези, които идват, да не се разминат в беса си „няма леви, няма десни“

I. I am afraid of those who leave, if they leave at all. I am also afraid of those who come, not to get lost in their rage „no left, no right“

До читателя

Все едно дали сте единица от мълчаливото мнозинство, протестиращ или антипротестър: не очаквайте от този текст да получите информация, която не ви известна. Авторът ще се опита да ви покаже какво той е видял, как го е видял и как е разбрал видяното. Вие си останете с вашия поглед. Никой не може да ви го вземе…

От автора

Иван Ангелов

Не вярвах, че мога да доживея и това: „няма леви, няма десни“. Защото до болка познавам страната си, в която всяко нещо има своя антипод, своя житейски, политически, социален антоним. Изтокът има Запад (не като географски посоки), лявото има дясно (не като анатомия), фѝлията има фобия (не като флуиди), плюсът – минус (не като математика), верността – предателство,  почтеността – непочтеност… Все има нещо, което да ни разделя. Даже „средна класа“ не можем да си имаме… И самочувствието, и здравето ни, и много други неща са все долу – горе…

И сега представяте ли си, неочаквано – „няма леви, няма десни“!

Кой се опитва да ни обедини (срещу себе си, разбира се): безконтролната власт, мафията, върховенството на произвола и рекета?

Нелепо е! Все пак е България! Може да се разминем в беса си.

И да започне всичко отначало!

Иван Ангелов

Но засега живеем в някаква еуфория: инстинктивната реакция е на морално удовлетворение от отиващата си власт (не се притеснявайте да си го помислите – абсолютната власт на Борисов, интелигентно наречена автокрация), колкото и това да е премесено с някакъв страх от възможните агонийни опити за оставане.

Колкото и да негодува ПР-специалистът Арман Бабикян срещу такива като мене – „диванните протестъри“ срещу протестиращите от компютрите си (по възрастови, здравословни или пък дори социофобийни причини), трябва да му кажа (не само на него!), че поне три милиона като мен (не сте ли чували за страшното „мълчаливо мнозинство“) са започнали да протестират още преди тези протести и „септемврийски въстания“. Този път социолозите (придворни и непридворни) са почти единодушни: почти две/трети от т.нар. Народ е срещу тази власт! Не знам кой за какво е протестирал (макар и не толкова книжовно изречено) за спасението на България

от корупцията и рекета, от разпада на държавността, от мафиотско-олигархичния модел на управление, от злоупотребата с власт, от политическите репресии и произвола, от прокуроросъдието, убиващо правовата държава,  от популизма и бездуховността!

Всеки от „мълчаливо мнозинство“ има своя дума за своя протест: (Стига) рушвети!, (Стига) лъжи, (Стига) кражби, (Стига) далавери, (Стига) неправди! За жалост, когато дойдат избори, се случва така, че доста забравят своята дума срещу Борисов под вуду магията на бродниците му… Или пък попадат в бездънните бюлетинени чували, разнасяни от „хигиенните работници“ на ГЕРБ.  Аз обаче „членувам“ в една фейсбучна „партия“ „Няма да гласувам за ГЕРБ и Бойко Борисов!“ и винаги спазвам „партийната повеля“ – не гласувам (какво още спи този Гешев – „партията“ на Копейкин ще закрива, а Мрежата бъка от такива съмнителни субекти)!

Моят протест е срещу простотията! Срещу простащината и неграмотността (не смея да кажа „функционална“, защото пък няма да е 100 процента вярно) на привременния ни Премиер.

…Това написах на петия ден от протестите, но не си мислете, че ще се хвалипръцкам с проницателността си. Ние, по-простичките (хем имам предвид и Бойко Борисов, хем пък си мисля, че неговата простотия е бездънна в сравнение с моята), сме просто по-интуитивни. Нямах точна представа как осралия се отвсякъде (властване, култура, възпитание, битие, морал) нарцистично обремененият Бойко Борисов ще го направи, но той успя да си уреди оставането (една, две, а и повече години от електорално оставащите му). Говорете каквото искате за т.нар. Проект за нова конституция (всички недомислици в нея са верни!), но това е само „бравата“ на Бойко Борисов. Ключът му се нарича Велико народно събрание. Златният ключ, който го оставя на власт: една, две, пет години!

Защото има няколко любопитни детайла за дейността на правителството около свикването, провеждането и закриването на Велико народно събрание.

•  Ако се свика Велико народно събрание не се назначава служебно правителство. Работи съществуващото правителство, пък било то и в оставка.

•  Ако при свикването на Велико народно събрание не се възложи то да избира правителство, такова не се избира, докато вървят заседанията на Великото народно събрание. Година, две, три – колкото трябва. Работи съществуващото правителство, пък било то и в оставка.

•  След разпускането на Велико народно събрание, не се назначава служебно правителство, до избирането на ново Народно събрание и избирането на ново правителство. Работи съществуващото правителство, пък било то и в оставка. [1] 

Оказва се, че номерът на Бойко Борисов (може би идеята да не е точно негова, а на някой Братиньо, защото за това трябва акъл!) няма да мине, защото освен БСП и ДПС няма да си „вдигне ръката“: това е „поредният удар срещу демокрацията и държавността“ [2]. Засега. Защото в България „всяко едно „Не!“ може да се окаже „Да!“, стига да се намери един Марешки. Нали си спомняте и знаменателната клетва на Прокурора Гешев [3] „99,9 няма да участвам в състезанието за нов главен прокурор“.

•

Но докато се вторачваме в конституционни „чернови“ и процедури Бойко Борисов пак „спечели изборите“ – все едно кога ще са те: сега (извънредни) или редовни: с поправката на Изборния кодекс. Има ли хартиена бюлетина – ще има и чували, препълнени с честни избори, а не празни, за да плашат внуците на Бойко Борисов (Като шпицкоманда обикаляха пред дома ми и постилаха черни чували там, където живеят дъщеря ми и внуците ми).

Този евтин (чувален) вариант на Костинброд, беше изпробван успешно вече по време на няколко изборни кампании. А освен това, ако видите заглавие „Информационно обслужване“ пак ще брои гласовете на изборите, не забравяйте какво е казал вождът на народите Й. В. Сталин: „Не е важно как гласуват избирателите, а кой брои гласовете“. А от 2013 година у нас гласовете ги брои… проф. Михаил Константинов, който може да каже, че 

грешката от 100 000 гласоподаватели в София е, че „първият списък е грешен“, а освен това „няма нищо общо с гласовете и изборния процес“. По същия начин сега звучи и обяснението му, че в условията на пандемия  машините за гласуване са перфектно условие за заразяване с Covid-19.

Не се учудвайте, няма област, в която проф. Михаил Константинов да не е професор: от разобличаването на  „Репортери без граници“  до разобличаването на  математическите модели за изчисляване на смъртността на „новия стар вирус“ (цитат). И аз се учудвам на непрозорливостта на проф. Венцислав Мутафчийски защо досега не е взел в НОЩ своя колега (математик, теоретик на управлението, изборен експерт) – с международно признание и с личното му признание, че без управляващия ГЕРБ нямаше да изгрее звездата на  Пернишкия Европейски политехнически университет (не без личните му усилия на учредител).

Само че не ми казвайте, че и този микроскопски факт няма нищо общо с протестите. Микроскопски, микроскопски, ама като се натрупат много микроскопски факти, май образуват нещо като клъстер (почти като в урбанистиката или епидемиологията). И така се стига до модерното понятие „клъстерна корупция“ (от англ. грозд, рой, но можете да използвате и „съцветие“ в зависимост от политическата пигментация на участниците). Не е модерно обаче да си представяте корупцията като искане или пробутване на пари. Колкото и Прокурорът Гешев да използва милиционерския трик „контролиран подкуп“ (нещо като изборен чувал на ГЕРБ), корупцията е много по-сложно нещо. Колкото и невероятно да ви звучи, понятието „корупция“ не съществува в Наказателния кодекс, както не съществуват понятията „кибертероризъм“ и „търговия с влияние“, които Прокурорът Гешев с вишинскизирано (от Вишински) самочувствие използва. 

Причината не е нито в завършената полицейска академия, нито в елитния преподавателски състав, с който се хвали бившия курсант / слушател / студент. Дори и преподаватели от най-реномираните световни университети, предлагащи правно образование: Харвард, Оксфорд или Кеймбридж да бяха. Просто има хора, които не могат да надскочат себе си…

Понятието корупция съществува само в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество [4], но той все пак е „устройствен закон“ на една държавна институция, доскоро клинично обсебена да си играе на стражари и апаши – КПКОНПИ. Там обаче се доближаваме най-много до не особено четливото понятие „търговия с влияние“ поне за Прокурора Гешев, който е с объркана понятийност: олигархия, номенклатура, самопризнание, грантаджии, незабавно производство, продуктът справедливост, „анализ на независимостта“ (на прокуратурата), хармонични отношения на прокуратурата със съда, нова форма на публичност, десни екстремисти, „част от монетата“ (в онова неприязнено отношение към разделението на властите, [5]) 

Ще се върна към т.нар. търговия с влияние. Дори и да не присъства като санкция, тя е основният съвременен метод на корупцията и най-вече на българската корупция в частност – това е идеалната (небанкнотна, но по-безочлива) цел на „подкупа“; „цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица“ – казано с езика на правото. Незнайно как (по-скоро „знайно“!) някой превърна дамаджанената благодарност от битов бартер между стореното добро и признателността – в рушвет? Дизеловият двигател, с който Гешев кацна на Луната (според „крилатата“ му мисъл по делото КТБ) за тази метаморфоза е… поквареността на властимащите, на властта. Но никой не предлага толкова „-гейт-ове“ както изпълнителната власт:  Калинки-гейт, Суджукгейт, Апартаментгейт, Гинка-ЧЕЗ-гейт, Оградата-гейт, Саниране-гейт, Citizen-gate. Тъй като (по) default това са афери, не бива да се пропускат „Ало, Ваньо“, Мишо Бирата, „Тефтерчето Златанов“ и пр. и пр. Засега никой не подозира, че вече изнизали се събития (Срещата Борисов –Тръмп или Атентатът на бургаското летище) някога могат да се окажат афери. Споменавайки и Аферата Костинброд, задължително трябва да кажа, че за много от аферите бяха направени манипулативни внушения в обществото,  склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да се поднасят постепенно, стъпка по стъпка.  Почти като в Стратегията за постепенно налагане – един от десетте манипулативни похвата на Ноам Чомски. Но не надценявайте Бойко Борисов – той стига „опипом“ до всичко, до което другите стигат чрез наука. Между впрочем, сега ще стане дума за това как Бойко Борисов може да си купува всичко, което няма.

Това е търговията с влияние – корупцията по „висшите етажи на властта“! Аз ти давам, но и ти ми се продаваш! Това е покупко-продажбата на длъжности, на зависимости, на достойнство; на праведни и грешници, на осъдени и полуосъдени, на виновни и полувиновни, на перковци и скапаняци; на постове, служби и медии… И колкото и невероятно да ви струва, в тази яростна търговия на влияние Бойко Борисов може и сам да се е изтъргувал (т.е. да е изтъргувал привременната си власт). Същото вероятно е станало и с Прокурора Иван Гешев, колкото и да се пенявеше, че не е имало толкова тежък конкурс в Европейския съюз, че изслушването е продължило повече от 10 часа, че е отговорил на повече от 100 въпроса.

Към обърканата понятийност на Иван Гешев сега ще добавя и понятието конкурс/състезание, което няма нищо общо с надбягването с един кон – „кон“ е само представката на много думи (конституция, конвой, кондуктор, конгломерат и пр. и пр.), която като словообразуващ елемент означава „заедно“, с/със (еди-кого си). Дори и конкур-ипикът, където има препятствия, колкото Гешевите на изслушването, е състезание, но ако кажем състезание, трябва да има още някой. Много се дразня, когато някой ми каже: „Ами, нямаше!“

Но и Иван Гешев, „момчето от крайния квартал“ (в. „24 часа“) като вярващ в бога, без да е много религиозен, влезе като търговец в храма. Другият, за когото храмът има две врати и гаси свещите с духане – Бойко Борисов – отдавна вече беше влязъл. Дали си беше „напазазарувал“ и европейски търговци (пардон, политици) това никой на знае със сигурност, въпреки следите на съмнението.

И колкото и да не са ми на душа библейските цитати, не мога да не се сетя за епизода от живота на Иисус Христос, когато той изгонва от Йерусалимския храм всички, които купуват и продават там, включително сарафи и продавачи на гълъби. [6]   

И колкото да е сбъркано  въображението ми, представям си всеки един протест като влизане на Христос в храма на държавата (държавата като храм), за да бъде дом на народа, а не разбойнически вертеп [7] Имам и инфантилен  морфологичен прочит на думата протест/protest: „напред, да тестваме“ (според лингвиста-епидемиолог проф. Тодор Кантарджиев – тестувам, сякаш да не сбъркаме тестването с опитването на торта). Та протестът според мен е опит/тест да се постигне определена цел – „Борисов е позор – оставка и затвор!“, например. Но и дори  и по иисусовски да „прекатури масите и столовете“ (да хвърляш домати и яйца, както е в българския случай),  това едва ли прави протеста метеж, бунт, да не говорим за революция. Защото стане ли дума за революция, трябва да помолим Прокурорът Гешев да ни обясни защо Каренин (пфу, Керенски) не е в Зимния дворец [8] 

Както видяхте имаше три словесни въстания на софийските жълти павета, но те не създадоха, нито размирици, нито безредици. Размириците и безредиците ги създадоха тези, които искаха да орезилят, да дискредитират протестите. Виждали ли сте човек да показва среден пръст на себе си? Да, имаше провокатори. Но чии бяха тия провокатори – на протестиращите или на търговците от храма?

Да си спомняте плачещата върба Борисов на 20 февруари 2013 г. „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“? И вижте какъв мъжага е станал след седем години: Но тези провокатори, които се появиха – хвърляха бомбички по полицаите, къртеха София и има платени в тях… Полицаите бяха атакувани с ярост. Разбирам, че искате да ни вкарате в полицейско насилие, но този път бяха насилени полицаите [9].

Прав е Бойко Борисов! Кога пък не е бил прав!

Имаше провокатори, даже и платени провокатори. Как пък го знаеше Борисов! А знаеше ли, че не плаща Светия синод – това, което знаеше оксиморонът Каракачанов, получил по факс (едва ли не!) тарифата на протестиращите (500 лева за тартор, 30 лева за статист, 50 лева за статист с плакатче и т.н.).

Имаше и полицаи – истински, и с полицейски униформи без отличителни знаци. Имаше и пострадали полицаи. Ама чак „насилени“ – нямаше. Но когато Борисов не се сети да лъже, това го правят хигиенистките му: „повече от 80 полицаи всъщност сега са в болница“ (б.а. това „сега“ е 28 септември, в интервюто на Тим Себастиян с Деница Сачева в предаването на Дойче Веле „Конфликтна зона“). Когато Борисов пропусне да напсува президента (не както в записания му разговор му с Томислав Дончев, а според специфичния си език на говорене – пак според Сачева), това го прави пак Сачева: „Президентът подклажда насилието“. Но на Сачева, също като на Борисов, не хващайте числова вяра. Не 80, а само седем  са в болница и то два дни след инцидентите. Но от тях министърът на вътрешните работи лично се срещнал само с трима-четирима. За сметка на това Деница Сачева прави плах опит да брои (колкото и неточно) по-вярно от Началника се за когото посрещачите му в с. Грашево, Велинградско са повече от „площада в София“ и по-вярно от (някакви си) 300 човека от Биков и Марешки, които колкото и да се различават по IQ, толкова пò си приличат по гьонсуратлък. Числото, което споменава Сачева е най-голямото от „броилката“ на  други уредници на държавата до този момент – 6000. Макар и действителният брой на протестиращите да е между 10-15 пъти по-голям, и 6-те хиляди вършат на обемисто образованата Деница Сачева: „има повече от 1 милион души, които са гласували за това правителство“. Правейки подобно инфантилно сравнение, аз пък бих си позволил да кажа, че последният български президент е избран от 2 063 032 избиратели (барабар с 15-те процента гласуващи дотогава за ГЕРБ), а един депутат от ГЕРБ в 44-то Народно събрание е избран с 12 077 гласа. 170 пъти по-малко относително (може да използвате и абсолютно!) социално тегло – това е крайният резултат от единия милион избиратели на ГЕРБ! Но покрай обаятелната Деница Сачева щях да пропусна най-важното в тази част от публикацията – за истинските полицаи  и за другите униформени без отличителни знаци, с недопустимите за полицията боксове; спрей – официално неизползван от полицията (официално изявление на пресконференция на МВР) и с прокобни аксесоари (знаци/стикери и значки): „Един изстрел, едно убийство, аз решавам, без съжаление”. [10]

Учете английски: „Обичам оръжия и женски гърди”; „Един изстрел, едно убийство, аз решавам, без съжаление”. Ако това са момчетата вдясно, чиято рекламна тарифа включва „Охрана на масови мероприятия“, ще се направим, че не сме видели. Но ако тези, които „решават без съжаление“ са представители на властта, горко ни!

В социалните мрежи, като единствен източник на непресята информация (е, вярно, и с много камъчета, които могат да обърнат колата на достоверността) се появиха доста публикации (текстове и снимки), внушаващи властово настойничество върху провокациите (въпреки че българският наместник на Началника ги преадресираше) и участие на частна охранителна фирма (Делта гард ООД) в охраната на „масовото мероприятие“ – протест (тук става дума преди всичко за протеста на 2 септември), което по закон трябва да се извършва от Министерството на вътрешните работи (е, като всяка българска работа, има и един свръх подзаконов акт , който позволява и на частниците да са редом със „защитниците на държавата“ [11] 

Що се отнася до провокаторите, случват се странни неща: Бойко Борисов знае за тях: „тези провокатори, които се появиха“ (и защо пък това да са провокатори, а не протестиращи?). Знае за тях и МВР: „Срещу българската полиция днес не бяха изправени мирно протестиращи, а криминален контингент и ултраси, които бяха доведени от провинцията… търсещи директен сблъсък…“ [12] 

Най-обичам ролята на баламурник, особено когато ми се правят инфантилни внушения. Никой ли не знаеше за „пътуването“ на криминалния контингент и ултрасите?  Та нали една от 9-те основни дейности, които вменява Законът за МВР са превантивната и специализираната информационна дейност  – цели две глави от Закона са посветена на тези проблеми. Някой да знаеше предварително за това? Някой да взе мерки „криминалният контингент и ултрасите“ да бъдат проверени на специалните пропускателни пунктове, както всички други протестиращи (вкл. и бебето от детската количка на снимката). Май се оказва по-важно нещо друго (как пък всички толкова бързо прихванаха манипулативните номера на Прокурора Гешев!): от 35 арестувани 30 са криминално проявени, и почти толкова се оказват от… една политическа партия („Възраждане“ – нарочената за заличаване от Прокурора Гешев партия – но не си мислете, че и причините са криминални – „учредителни“ са!) [13]

Има много изчерпателни отговори, но аз вярвам на един – на  експерта по национална сигурност и бивш главен секретар на МВР проф. Николай Радулов: Провокаторите на протестите по време на сблъсъците бяха пуснати нарочно, за да ескалира напрежението. Това е невъзможно да стане без помощта на полицейските началници.

[…] „Това че приказките, че властта и органите на реда ползваха съзнателна провокация, за да употребят насилие в размери, които са непознати в последните 30 години не са голословни.  […] Доколкото аз имам информация, става дума за съзнателно и дирижирано пускане на агитката на „Левски-Запад“ със задача  […] достатъчно продължително време да замеря полицаите с пиратки-бомбички, след което да потъне в тълпата отзад“ – назад с цел останалите протестиращи неволно да се изправят срещу служителите на реда. Това каза Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“ в предаването на Дарик „Реактивно“ [14]. Татяна Дончева добави и че има информация, че агитката е ръководена от бивш министър на вътрешните работи, но отказа да го назове [15].

•

А сега за прословутия „лютив спрей“. Хем беше отречено, че полицията използва „такъв спрей“ (интерпретацията е ваша, защото някъде става дума и за нервнопаралитичен газ), хем пък беше потвърдено „полицията използва лютив спрей, за да отблъсне протестиращите пред президентството“. И какво – за марката на спрея ли ще спорим? Има обаче едно удивително нелепо твърдение: полицията започнала да използва спрея едва след като протестиращите започнали да пръскат полицаите. Това военизирана игра ли е, за която е особено подходящ е девизът, „избродиран“ на някои униформи „Обичам оръжия и женски гърди“? Дали колежката Канна Рачева от bTV Новините и операторът Борислав Мавров, откаран с линейка в ИСУЛ, са пръскали полицаите, или безпричинно са пострадали от полицейския спрей? О, причина има – нали и самото лого bTV подсказва, че това е „Божковата телевизия“ (същият този злодей Божков, Васил Божков с 19 „присъди“ на прокуроросъдната система, който плаща и протестите по тарифата на Каракачанов, съметежникът на Президента, който раздава бухалки на протестиращите).

Нелирично отклонение