Иван Ангелов

Още не ви се вярва, но на 4 април започна един театър на абсурда! И на мен не ми се вярва! И доверието, и недоверието ми звучат абсурдно! Авторът този път не е Самюел Бекет. На 11 юли театърът на абсурда продължи. Пак не по Самюел Бекет.

Само че не усложнявайте нещата: не търсете автори и режисьори на този театър в политическото задкулисие или в театралното заддекорие. Дори и да го има… И за да не чакате дълго Годо, ще си кажа края още в началото. Още повече, че един мой по-млад колега ми каза, че вече не се пише така и ще трябва да плащам, за да ме четат. 

Иван Ангелов*

Този Иван Ангелов не е бившият сценарист от Шоуто на Слави, не е естрадният певец Иван Ангелов, не е Иван Ангелов – Пилето, не е проф. Иван Ангелов – това е просто Непрофесорът Иван Ангелов

Да, политическият театър е абсурден. Предизвикан от една партия, създадена на инат по думите на един от създателите или арендаторите й, все едно как ще ги наречете: Чингисовото око, Самоубиващият се Присмехулник, Стан Изкормвачът (изкормвач на „некомпетентния“ морал) или „Новите варвари“, които искат да ни „скъсат гъза“ (не знам защо поставяте астерикс, за да я скриете тази народна дума) – сценаристите, иначе „много добри момчета и интелигентни момчета“  според един професор по психология [1]. Но сигурно щото не съм нито професор, нито психолог, тези момчета (келеши, ако използвам необидното значение на тази народна дума за незрялост), все ми се струва, че за маниерите им към целия „Онакъв народ“ най-пълностойно е казаното от Алеко: „На маймуни ни обърнафти, маскари с маскари!“. Не спестявам името на Бай Ганьо не за да не ме асоциирате с него, а за да не се изкуша от собствената си асоциация да видя Чингисовото око, Самоубиващият се Присмехулник или Стан Изкормвачът, как скачайки в басейна на политиката да викат не Байганьовото „Булгар! Булгар!“, а „ИТН! ИТН!“

Без  да знаят, че  „онакъвият народ“ отдавна се бъзика с това ИТН като абревиатура на  „Има Такова Недоразумение“. А както казваше  един мой приятел: „Започне ли да бъзика народът, свършено е с тебе!“

Само че „Има такъв народ“ няма да „свърши“ скоро. То и затова е другият на народен прочит на абревиатура ИТН е „И тъй нататък!

Пред нас са блесна-блесна-блеснали житата

и ний вървим, вървим, вървим и тъй нататък,

и няма край, и няма край…

Шат, и шат, и шат на патката главата!

Осъвременен  вариант

на „Шат на патката главата“,

с новата абревиатура „и т.н.“)

Да, да! Така ще стане: и няма край, и няма край! Ще има избори до дупка! Ще има „с малко, но завинаги“… И пак ще чакаме Годо!

…Когато на изборите на 4 април видях толкова млади хора в двора на избирателната си секция нито за миг не се усъмних, че това са избиратели на Слави, и нито за миг не се усъмних, че това са хората, които ще започнат за „изчегъртват“ (фразата по-късно стана „крилата“) Бойко Борисов. Но не заради тези момчета и момичета ще ни се наложи отново мъчително да чакаме Годо. Та те в този абсурден театър на Слави и & (сценаристи) бяха само реквизит, каквито бяхме и ние от другия народ – Онакъвия…

Такава държава! Онакава държава! Не, на никого не се подигравам! Дори на съда, който не хареса „Няма такава държава“, но му се стори нормално да има партия „Има такъв народ“. Ако са на мода партии с имена по текстове от песни, дали конституционно може моята бъдеща партия да се нарича „Дружна песен днес да екни“ Защо пък да няма „такъв народ“, когато всяка партия си има „онакъв народ“!

До болка познавам страната си, в която всяко нещо има своя антипод, своя житейски, политически, социален антоним. Изтокът има Запад (не като географски посоки), лявото има дясно (не като анатомия), фѝлията има фобия (не като флуиди), плюсът – минус (не като математика), верността – предателство,  почтеността – непочтеност… Все има нещо, което да ни разделя. Даже „средна класа“ не можем да си имаме… И самочувствието, и здравето ни, и много други неща са все долу – горе…

Изведнъж на протестите 2020 виждам плакат „Няма леви, няма десни – на всички сме ви бесни!“ И си казвам: най-после има един народ! Коя е пък тази сила, която го обедини? Отговорът е парадоксален – мафията (но може да кажете и безконтролната власт, върховенството на „закона за беззаконието“)! И понеже в България всичко е парадоксално, започнах да се страхувам да не се разминем в беса си (както и стана по-късно: „У нас няма леви, няма десни, има деви и лесни![2]).

Само че Илич Трифонов, „Слави, певецът, който преобръща българската политика“ (Slavi, le chanteur qui chamboule la vie politique bulgare, Le Monde) от своята малка телевизийка „Ляво – дясно отдавна се е размило. Съвременният свят е различен. За мен поведението на ИТН е практично. Но не като интереси на самата партия, а практично в интересите на суверена“. Конкретните случаи определят насоката на ИТН дали е лява или дясна партия.[3]

Защо пък да няма „Има такъв народ“, когато може да има и „онакъв народ“? Като различни български партийни етноси… Най-голямата партийно-етническа държава в Европа!

Така е с българските народи, така е и с българските диаспори по света (както пише в самопрехвалената (политическа, предизборна и пр. или без пр.) програма на „Такъвия народ“).

Та от 4 април, че чак от 11 юли, че чак до първото представление на несъстоялото се правителство на „многострадалния Василев“, че чак до първия звънец на 46-то Народно събрание и двата народа – и „Такъвия“, и „Онакъвия“ и нов несъстоял се кабинет заживяхме в Ада от татуирания гръб на Слави (2016) с четвъртия конник на Апокалипсиса: „No mercy” („Без милост”), „I am coming and hell coming with me” („Аз идвам и водя ада след себе си”). Не буквално, разбира се. Като средноинтелегинтен човек знам, че татусите обикновено оживяват по телата на психоневротични, комплексирани или вманиачени типове.

Та това „Няма милост!“ („No mercy!“) е върху гърба на Слави Трифонов още от 2016 г. Заедно с „ада“, който идва с него, предвождан от един от конниците на Апокалипсиса. Годината може и да няма значение, защото човек не знае кога ще избие комплексарщината му, чувството му за малоценност, натрупваната като оборски тор чалгарска естетика.  Затова съм изпитвал в някаква степен повече страхове от подобни символи на узаконени униформи на силата, каквито видях върху униформите на българските полицаи по време на протестите през лятото на 2020 година. Но страхът става неистов, когато тези узаконени униформи са върху кухите „фюзелажи“ на незаконни полицаи (затова те имаха и оня лютив спрей, а не спрея, с който „нашата полиция ни пази“).„

Та затова „Аз идвам и водя ада след себе си” („I am coming and hell coming with me”) ми звучеше по-абстрактно, по-имагинерно, отколкото единия изстрел и едното убийство. Не усещате ли как едно числително име може да се превърне в категоричност заради бройността си, заради моно-бройността си?

За жалост, нито Стан Изкормвача (на „некомпетентен“ морал), за който се твърди, че със сигурност е бил на протестите, нито „Студио Хъ“ каза българското „Аха“ в потвърждение на тази опасност. Като стана дума кой бил на протестите и кой не, има едно неоспоримо доказателство – „снимката за спомен“ от протеста на Иван Кулеков… Оказа се, че Слави Трифонов [4] е бил в малката си скромна телевизийка, защото протестите нямат нужда от него (вж. отново [4] заради зададения въпрос); партийното Политбюро (вж. водещата илюстрация) било там, но не развявало партийните знамена, защото протестите били  протест на гражданите [5]. Но чак пък ИТН като партия?

Е, продължавайте да я наричате Протестна партия!

… Ако пък се върна към годината 2016, възможно е причина за  сатанинската наказателна акция на Слави Трифонов да е „изчегъртването“ на три от въпросите за референдума от Конституционния съд. Колкото е уикипедийните биографи да ни внушават, че Референдумът е политическият проект на Слави Трифонов и начало на политическата му дейност, пò склонен съм да вярвам на самия Слави Трифонов, стачкуващ (този/онзи път) пред Народното събрание, дошъл като гражданин пред парламента, за да настоява да започне обсъждането за мажоритарни избори.

Ама повярвайте на този човек – той е тук като гражданин и за пореден път ви казва, че няма политически амбиции [6].

Ето с такъв багаж: шест въпроса (шестте политически скрижала) и смяна на политическата система хуква конницата на Апокалипсиса към днешния ден).

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува И дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

…Но Слави Трифонов впряга Конницата на Апокалипсиса. Не заради политическите си амбиции, защото ги няма. Заради Народа(!), за когото пет години по-късно (т.е. сега) ще каже пред един безотговорен френски журналист, който си позволява да записва безценните му мисли с една нищо и никаква химикалка, че думата „популист“ произлиза от „народ“ („…те (б.м. опонентите) дори не знаят, че тази дума произлиза от „народ“.)… „Те“ сме всички ние, които се  осмеляваме да си помислим, че пет от шестте въпроса за референдума („погледни по-нататък“, пптн – моя неологистична абревиатура) и поне 11 приоритета (от общо 13) от управленската програма (№ 1)  са си чист популизъм [7]. И най-вече „смяна на политическата система!“

На национален референдум 2 500 000 души поискаха смяна на политическата система

Когато преди четири години си казал, че искаш „смяна на политическата система“ (на държавното устройство), би трябвало вече това да е първият ти приоритет! Сложно нещо, а? Макар че не са чак толкова много възможностите: Демокрация, Теокрация, Авторитаризъм, Тоталитаризъм. Ако си бил за Демокрация, коя от следващите възможности ще си избереш. Ако пък си искал да кажеш „система на управление“, това е малко по-друго нещо, колкото и да произтича от първото. Демокрация, но коя от демокрациите? Монархия, но коя от монархиите? Република, но коя от републиките? Диктатура, но коя от диктатурите? Диктатура на пролетариата? Или пък Джамахирия, която се води като демократична форма, защото най отговаря на феноменалната (екранна) представа за Суверена – „Управление на масите“!

Може да осера нещата, ако не съм го направил досега, но има и още няколко управленски формички (не го приемайте като ограмотяване на Конниците).

В България трудно би имало Меритокрация (управление на достойните) или Тимокрация (управление на честните). Евентуално би била възможна  Гениокрация (управление на интелигентните) или Ноокрация (аристокрация на мъдрите) стига тези две групи да бъдат допуснати до „властта“ от кратократите (Кратокрация – управление на силните; нещо, което наподобява естествения подбор, но в политиката). Най-лесно обаче бихме се добрали до Какистокрацията (управление на най-неквалифицираните и интелигентно бедните).

Виждате ли колко основополагащи са шестте въпроса от Референдума! Затова и  шестте въпроса от референдума „възкръсват“ в т.нар. по едно време Политическа програма на ИТН – повторението е майка на знанието:

„Никой не е забравен, нищо не е забравено!“

Виждате ли, простаци! Това не е случайна програма: От поетичния вик на Олга Бергхолц възкръсват не само някакви предали богу популистичния си дух референдумни въпроси, но и 632-те хиляди ленинградчани, които умират от глад по време на 872-дневната блокада! 

Но до уникалната програма на ИТН със сакралните въпроси какво, как и кога (ще го направим), чиито приоритети ще са подредени по… азбучен ред [8], сякаш никой от определените конници от Апокалипсиса не може да определи най-приоритетния приоритет, остават почти толкова дни, колкото на блокадата. Е, има и доказателство, че „Традициите не са това, което бяха“: Какво ще направим, Как ще го направим ,Кога ще го направим… Това пък са вътрешните приоритети на азбучно приоритезираните… А бе, голяма работа! Иначе – програма като програма – като всички останали – нищо несистемно (извън популизма), освен претенциите за несистемност.

Но щете или не щете, трябва да започнете от началото, наречено „Нашата философия“, но не го приемайте така дълбокомислено:

„Политическата класа грубо и демонстративно пренебрегва желанията на хората, грижейки се единствено за своето облагодетелствуване и де факто взима властта на собствения си народ“.

Колкото и анархистично да ви звучи, приемете тази „-софия“ като поредния акт на популизъм, който е „слънцето и въздуха“ на ПП ИТН, защото няма популистко политическо движение в света, което да няма за основен враг утвърдената политическа класа (можете да я наречете управляваща, властови елит…). А казвам „анархистично“, защото в качеството си на какво образувание ПП ИТП де факто ще върне властта на собствения си народ? О, не отговаряйте с Партия и не я определяйте като Политическа – става съвсем сложно! Не си мислете, че „Време е за друго“ – за същото е!

А пък да не говоря за грешките – правописни, технически и пунктуални: претърпЯни, облагодетелстВУване, паро газови, съ финансиране, продецурата, данъчно – осигурителната… [9, вж. повече]. Макар че както казваше Бойко Борисов за своята „езикова нива“ (не за картофената, която окопава с любов според Нидал Алгафари) това няма значение за политическата реколта.

Не знам дали някой от съставителите на програмата е забелязал онова предателско И (съюзът „и“), който направо се изплюва в сурата на изреклия го „Зад гърба ми стои истината!“ в единствения незаразен от популизъм пункт:

4. Подкрепяте ли да може да се гласува И дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Това И случайно да означава, че може да се гласува и с… бюлетини?  Не само дистанционно по електронен път?

Това, че „за управлението на една нация не е необходима голяма интелигентност“, това че политиците са с посредствени умове,  това че са „зле информирани за най-обикновените неща в живота“, дори и изречено от Съмърсет Моъм в „Равносметката“, едва ли може да ме примири с изчегъртвания Борисов и появяващия се под него. нов образ.

Ама все пак да си позволиш да кажеш (при това два пъти): българските диаспори си е езиково дебелокожие. Е, вярно е – „българска“ има множествено число и „диаспора“ има, ама зад граница, по света има само една „българска диаспора“. И хич не се оправдайте с Бойко Борисов след като политическата леля на Слави Трифонов Маргарет Тачър (според в. Монд, юли, 2021) още преди някой да е казал „български диаспори“ е предупредила: „Всяко управление започва с владеенето на езика“ (в оригинал – „на обикновения английски език“)

Нищо, че на гърба на Слави има само един кон – четвъртия. Ако изброите седящите най-горе – конниците на Слави са повече. Смяната на традиционното зелено сукно е сменено със сиво може би за да не прилича на ясли, за да не се знае кой дава сеното). А може би това е част от концепцията за промяна?  Та на „голямата маса“ [10], ако използвам самоубийствената присмехулност на Филип Станев, освен конете, трябва да добавя – и една… кобилка (извинявайте г-жо Василева – не се чувствайте обидена като ездачка, все пак не сте  Ива Николова!). Тъй че конниците (и редът им) от Страшния съд на Слави не са толкова, колкото са в последната книга на Новия завет, а колкото реши вождът:

Е го! Е го! Е го, наший вожд!
Е го! Е го! Е го, наший вожд!
Пред нас са блесна-блесна-блеснали житата
и шат, и шат, и шат на патката главата!

Ама нещата с този шатосан референдум не са толкова лирични – това е „демонстративна политическа наглост и безсрамие“, а „Конституционният съд се оказа политическа маша. Политически ръжен. И този ръжен свърши своята мръсна работа, изгаряйки в огъня на фалшивите юридически аргументи волята на близо 700 хиляди български граждани. Гнусно е“.  Това отсече авторът на лиричния текст (шат на патката главата) и на апокалиптичния текст (за политическия ръжен), който след яростно-безсилната си реч от парламентарната трибуна „Вие не сте над народа! Вие не сте богове! Вие не сте императори! Вие трябва да спазите закона!, взе та задряма от интелектуална умора по време на дебата за мажоритарния вот (извинявам се, тук обърках времето, реда и пространството, но все пак е било 30 ноември 2016).

Сега прочетете внимателно четирите фрази тип „спънат кон“. Предметният анализ на всяка от тях несъмнено говори за определена образованост, просветеност, обща култура. „Конструктивният“ анализ на четирите фрази обаче ни кара да мислим, че тук има някакъв сериозен проблем – няма да е съвсем точно, но ще го нарека проблем на интелектуалната достатъчност (да не казвам безпомощност – не звучи научно). При колегата му Филип Станев този проблем е още по-сериозен. Въпреки ходенето при специален литературен педагог за креативно писане [11]. Но сигурно е така при хората с две образования, особено ако едното е следдипломна квалификация…

„Наш`та мила демокрация днес изпадна в ситуация –
родният Конституционен съд прояви се като овцевъд.
Гегата си поразмаха, три въпроса той отмаха,
щото наш`те политици пак ни имат за овчици.“

Що за интелектуална безпомощност е да скъсаш физически и публично един портрет (все едно чий е), отколкото да направиш това словесно? За физическото късане (особено ако портретът е президентски) сигурно се изисква дупе, но за „интелектуалното“ късане – калабалък от акъл и безбрежна imaginativе-ност. Иначе съм съгласен с това което се казва: и двете момчета  „иначе са интелигентни“…

…Но да се върна към 4 април 2021, датата на която дойде следелекторалния Ад и конниците на Славчовия апокалипсис започнаха  „Без милост“ „да ни късат гъза“. Не знам дали цялата компания от сиво-синкавата  маса имаше представа къде пристигна, но издаде своя първи декрет „Да изчегъртаме Борисов!“. Само че всяка стърготина се превръща в едно малко Борисовче, и в още едно, и в още едно… (Ченгисовото око, Самоубиващият се присмехулник, Стан Изкормвача…). Скачат борисовчетата, скачат с понятийната нищета на Борисов: „Победихме на изборите! Победихме!“, бъркайки „победа“ с „квалификация за финала“. Класирането на първото място май на всички състезания е победа, но на електоралните – просто си е първо място. Електоралната победа е нещо повече (ако искате – по-високо, ако искате – по-далече) като постижение.

Да! – потвърди Телевизионната Кабеларка-Чалгарка [12], родителят на ИТН (по концепцията ЛГБТИ): „Подкрепата, която получи „Има такъв народ“ е изумителна! Изумителна е начетеността  на Слави Трифонов: 657 829 са гласувалите за ИТН, но странно защо не си дава сметка, че ИТН събра целия протестен вот срещу ГЕРБ ако щете заради безличното предизборно присъствие (пардон, отсъствие) на „Такъвия народ“. Изумително е, но не чалга-интелигенцията и чалга-ултрасите, а Онакъвият, „системният“ народ изплиска водата от дълбоката държава.  За  малкото изкопани (на 11 юли) електорални биткойни за престиж, не знам…  Даже ГЕРБ не искаше ГЕРБ (разбирай Бойко Борисов, както под ИТН ще разбираме Слави Трифонов) и 10% от гласувалите за ИТН бяха от ГЕРБ, 5% от БСП (не вярвайте на самоафиширалите се  „врагове с партиен билет“, че е заради Нинова – заради тях е!) и още 10% от гласувалите „За никого“ (последния път) се подлъгаха от „партията на промяната“ ИТН, при които поне нямаше „ляво-дясно“.

Колкото и на Слави Трифонов да му се привижда изумителна победата на ИТН на 11 юли, то той най-напред трябва да си даде сметка, че ИТН събра целия протестен вот срещу ГЕРБ – без да е „протестна партия“ (4 април). Без кампания, ако изключим един единствен концерт – той и така е наречен: „Слави и Ку-Ку Бенд – концерт-спектакъл „Има такъв народ“ (б.а. един от малкото концерти без чалгокултурие)… А от т.нар. American Tour  бяха изминали цели 10 години – колкото и въздействащи да са били тези концерти и каквато и носталгия да е разчоплила съвременните хъшове (около 2 млн. души според ИТН! 

В българскитЕ диаспорИ (както се казва в прехвалената програма) в 12 държави предизборно действат 17 координатори. За ПП ИТН гласуват 52 317  души или 30,75% от всички гласували в чужбина. Към общо живеещите  в чужбина обаче този процент е едва 2,6. Така че основният избирател си остава в България – предимно чалга-интелигенция и… чалга-ултраси.

При едни следващи избори, колкото и да не се  иска на Апокалиптичната конница, май ще трябва да се разчита на чалга-ултрасите. За това на ездачите им се иска да постигнат ефекта на изборите 2 в 1, както беше в проглушилия ушите ни референдум през 2016 г.

Някой да си прави илюзията, че ако на президентските избори тогава бяха гласували 2 млн. души, на Референдума щяха да гласуват… 3,5 млн.?

Така че, продължавайки своето „и тъй нататък“, „ездачите“ отново искат да ни надхитрят с избори 2 в 1!

•

Да не нарушавам хронологията обаче. Бяхме и на първите избори, и на извънредните, когато дойде следелекторалния Ад и конниците на Славеевия апокалипсис започнаха  „Без милост“ „да ни късат гъза“.

Докато разберем, че има простотия до шия! Само простотия, която може да означава и невежество, но и дебелащина, арогантност! По думите на един социален антрополог [13] политическата култура на ИТН е същата като тази на Шоуто на Слави – хъшлашка, гаменска.

Когото и да цитирам, Радичков си го е казал най-добре:  „Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той под ръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи!“. [14]

Да, това се случи, когато конницата на Апокалипсиса заби копита в живота ни! Задръсти цялата ни улица, без да им мигне окото. Татуираният гръб на Слави Трифонов стана последна инстанция на истината, все едно на кого го отдава под аренда! Да, Слави Трифонов влезе в политиката! А да излезе Слави Трифонов на сцената на политиката, е все едно някой да играе кючек в театър „Ла Скала“ в Милано.

Е, иска ми се тези думи да съм ги изрекъл аз, защото съм ги мислил, но уви, не съм!

„Трифонов е с его колкото Айфеловата кула, но представете си една надуваема Айфелова кула, която постоянно се надува от неговите сценаристи, които неуморно въртят опашки около него, като кученца от породата Чихуахуа. Гледат го в устата и му създават един нереалистично, идеализиран образ, в който дори той самият понякога не вярва.[…] Нарцисът не обича другите да говорят, така губи нещо от собствения си образ. А целият му поглед е концентриран именно и единствено там. Трифонов е дълбоко комплексиран човек, той е безкрайно несигурен в себе си, но за да балансира това си усещане, постоянно търси слабости в другите. Иронизира ги с навъсен поглед на фалшив Зевс, опитвайки се да ги накара да се чувстват незначителни. Неговата антропология на надуваем мъжкар […], рисува най-точния образ на онези постсоциалистически мутации, където бързото забогатяване, безогледното нарушаване на нормите и законите създаде уродлив идеал на успелия човек“. [15]

Следва кликни

[1] Проф. Людмил Георгиев, преподавател по психология, в предаването

[2] Драго Симеонов, Мило гневниче: У нас няма леви и десни, има деви и лесни, webcafe.bg, 25 април 2021

[3] Слави Трифонов: БСП е най-слабата опозиция от 30 години насам, investor.bg “Политически НЕкоректно“

[4] „Запитан дали негови привърженици също са били на протеста, Трифонов каза: „Имаме свободна телевизия и казвам това, което мисля. Ще се явим на избори, когато и да са те. Моето присъствие или неприсъствие на площада не променя този факт. Аз бях в малката си скромна кабелна телевизия. Моите колеги бяха на площада“. БНР, „12+3“, 11 септ. 2020

[5]. „Йорданов  каза, че както той, така и останалите членове на партията ходят на протеста, но не развяват партийни знамена, защото „това е протест на гражданите и исканията са граждански“, БНР, „12+4“, 2 септ. 2020

[6] „За пореден път казвам – нямам политически амбиции“, БНТ, Новини, 4 май 2017

[7] Система на политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена, чрез създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществени проблеми от държавна организация или партия.

[8] Администрация и електронно управление, Външна политика, Енергетика, Здравеопазване, Земеделие, Икономика, Култура, Образование и наука, Опазване на околната среда, Отбрана и въоръжени сили, Правосъдие, Регионално развитие и инфраструктура, Вътрешна (с)игурност и обществен ред, Социална политика, Спорт, Транспорт, Туризъм, Финанси.

[9] В следващите примери са приложени „собствени“ правила за правопис, стил, граматика  или собствени претенциозни псевдонаучни понятия:  Министерство на Младежта и Спорта, данъчно – осигурителната тежест;  агро хранителна верига; „…напрежението в Балканския, Черноморския и региона на Източното Средиземноморие“; „останалите страни членки на ЕС“; „аполитична стратегия за иновациите“;  „съвременни антикриминални методики“.

[10] Изпълнителна комисия на ПП ИТН: Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Виктория Василева – секретар,  Драгомир Петров, Александър Вълчев, Филип Станев

[11] По време на кастинга за нова сценична партньорка на г-н Андреев Слави коментира, че Патрисия Симеонова е много талантлива, за разлика от Филип Станев. Това кара Филип Станев да признае, че се опитва да развива уменията си в писането при специален литературен педагог в Перник…

[12] Несистемният приемник на Джипко-Бибитков

[13] Харалан Александров.

[14] Йордан Радичков, из сборника „Водолей”, 1967 г.

[15] Петър Ангелов-Дарев – белетрист, автор на романи, есета и пиеси

Следва кликни