Политическа алхимия: НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

Документално журналистическо разследване

Иван Ангелов

Виж Първа част (кликни)

Оставаше още съвсем малко и политическото малцинство (можете да го наричате и меншинство по болшевишки – има защо, вж.), обявило се за продължител на  т.нар. промяна, която олицетворяваше със себе си, щеше да прилапа във властовата си лакомия цялата власт: и  съдебната, освен законодателната и изпълнителната.

Винаги са ме обвинявали заради „дългите“ изречения – като горното – 33 думи. Но не съм и предполагал, че тези нищо и никакви 33 думи ще предизвикат толкова асоциативни протуберанси.

Малцинството, за което бленуваше обществено невидимият председател на ПП „Има такъв народ“  Станислав Трифонов (наричан официално Слави) като понятие трябваше да се побере във… високограмотните български емигранти, завръщащи се в българската политика[1] („Бъдещият премиер трябва да е с профил, различен от моя. Трябва да е някой, който е учил, говори чужди езици и достойно представя България.“). И в рубриката „Българи, достойни за уважение“ на „Шоуто на Слави“ водещият кани точно такъв човек – собственик на компания, която произвежда  един уникален пробиотик на базата на бактерия от бяло кокиче – Кирил Петков. В стила на Слави този малък протеин- бактероцин става „бактерията джедай“, която рекламира даже Опра Уинфри. Така „Шоуто на Слави“ направи контрастно видим човек, който трябваше да бъде оставен да опитва безглутеновите торти на жена си.

Аз самият нарекох това малцинство „тенекиените пришълци“[2], колкото и да нямам самочувствието на влъхва, защото дрънчаха на кухо, вдигайки безобразен шум (нещо като жаргонното проникновение „Пикай на трънка да ти дрънка“[3]).

Разбира се, имаше и по-възпитани хора от мен, които къде-къде по-сполучливо и интелигентно (пък и по-детайлно) характеризираха „моите“ пришълците:

„Дипломираното невежество, с което партията „Продължаваме промяната“ замърсява публичното пространство, придобива все по-гротескни мащаби. От очевидно функционално неграмотния Кирил Петков, през срамното петно върху културата „Здрасти, аз съм Наско“ и финансовата некадърност на Асен Василев, която след 7-месечно управление ни завеща 16 милиарда борчове. До всякаквите ленчета, лореровци, калинки и прочие офисен планктон с нулеви политически качества и управленска компетентност[4]…

Конституционни самозванци пишат писмо до Историята*

Малко по-горе стана дума за „високограмотни български емигранти“. Вярно е, че ги има в космополитиса, само че не бяха точно тези „-ета“, „-овци“ „-инки“, „-тури“ [5] които се докопаха до властта през последните няколко години. Не мога напълно да вярвам на форумните людоеди, но по-отбраните „високограмотни“ и „знаещи езици“ се оказват с неясно образование или само с бакалавърски или с нелегализирани  дипломи, дипломи от харвардски ПУЦ-ове, та на дипломираните се наложи да разпространяват снимки „от мястото на събитието“… Някои пък бяха завършили само семестриално магистърските програми. Единственото двойно доказано нещо беше двойното гражданство на доста от тях.

Никой от правещите се на конституционни корифеи не допусна, че двойногражданственият управник може да се превърне в риск за и без това пробитата система на националната сигурност. Защото „наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чуждата държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава“. И ако това е част от решение на Конституционния съд (№ 15 от 1995 г.) не навлязоха ли конституционните чертожници в основата на конституционното устройство – суверенитета на държавата ни?

28 години по-късно, сякаш като продължение на въпроса на Конституционния съд, се появява въпросът къде е служил Даниел Лорер, въпрос от особена важност, защото ни отваря ума за енигмата – дали случайникът в политиката, пораснал на раменете на Румен Радев, а после отрекъл се от него, се е клел във вярност към чужда държава? (б.а. Лорер е служил войник в израелската армия; Narod.bg, 26.07.2023).

Безспорно доказаният случай за двойно гражданство  (б.а. освен това и нахално извършен, пак на гърба на президента Радев!) е „случаят Кирил Петков“. Спомнете си как тогава Конституционният съд постанови: Указът за назначаването на Кирил Петков е противоконституционен.

Случаят на Асен Василев е малко по-друг и за жалост – в почти космополитна мъглявина. Спомняте ли си как на местните избори (29.10.2023 г.) 28-ма секционна комисия  в Хасково (родният град на въпросния избирател, градът на вродените и придобитите му зависимости) си позволи да върне преди да стигне до урната едва ли не завтеклия се  да гласува, но заличен от избирателните списъци, Асен Василев. Причината: според списъка на ГРАО настоящият адрес на финансовия министър е в Съединените щати. И какво може да се окаже? Че Асен Василев с адрес в САЩ е гласувал като чужд гражданин и на няколко предишни избори в България, изпреварвайки с няколко години нарочените като неотменни и насъщни, към които можете да добавите и всички придружаващи синоними: нужни, потребни, наложителни, задължителни, неотложни поправки в конституцията (криещи се зад понятието промени в съдебната власт). Промени, изчоплени от ранния противоконституционствувател Христо Иванов, преследван едва ли не от времето на бледото си юношество от легислейшън-обсесията[6]  (като се изключи белетристичния период Бойкикев[7]), правейки го познавач едва ли не на всички правни норми и „правни“ хора… Всъщност обсесията е най-безобидното определение на хипоманията (да не казвам мания или маниакалност)! Само че не бързайте да приписвате клинична симптоматика на (противо-)конституционствувателя – при политиците е малко по-различно!

Ако погледнем мъдро, нито „знаенето на езици“, нито образованието, е ключът към задоволителното управление на една нация. „Познавам доста политици в различни страни, които са постигнали високи постове – пише в „Равносметката“ Съмърсет Моъм. – Бях озадачен от това, което ми се струваше – посредственост на техните умове. Зле информирани за най-обикновените неща в живота –  твърде рядко откривах остър ум или яркост на въображението. […] Изглежда, че за да се управлява една нация не е необходима голяма интелигентност“[9].

И хоп – един парадокс: без да имаме гениалната прозорливост на Съмърсет Моъм, ние, българите разпознаваме в неговата социална пиктограма собствените си политици (б.м. не е обобщение!) поне 50-60 години назад. И понеже това е дори болезнено – българските политици от последните години: посредственост на техните умове, угнетителна  неинформираност и неинтелигентност.

Нелирично отклонение за партийно-управленската посредственост, неинформираност и  неинтелигентност  

Да, интелектът е множествена интелигентност. Без да мислите, че обобщавам, трудно може да се намери монотипна интелигентност сред българските политици (най-вече сред всички „-ета“, „-овци“ „-инки“, „про100-вци“ и другия „офисен планктон“ от ПП-ДБ) – камо ли множествена интелигентност. За да не ме обвини някой в използването на „език на омразата“, ще използвам  понятието „дефицит на интелектуална достатъчност“ вместо простото и точно – неинтелигентност. Боже, колко съм грешал!

Бедата е там, че всичките тези образовани (но без образованост), поназнайващи езици, маргинализирани ментални  гении, тялом и духом (влизайки в политиката) са навлезли в територията на Ефекта Данинг-Крюгер (изследователи от Университета Корнел в САЩ): склонността, при която неквалифицирани за нещо индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности и подценяване от тях на други, които може да са и много по-компетентни от тях в същата сфера. И колкото по-ниска е тяхната компетентност, толкова по-упорито и самоуверено те бранят ненаучните си или недоказаните си твърдения („Няма съмнение – каза българският Бжежински,пардон, химикът Денков, че конфликтът в Израел е свързан с този в Украйна“). И създават фалшивото познание за себе, което по ирония на съдбата започват да (само)ценят особено високо (почти по Булат  Окуджава, колкото и обидно да звучи това за автора: „над победами нашими встают пьедесталы, которые выше побед“). Причината е проста –  глупавите са твърде глупави, за да го разберат.

Тъй като вече споменах, изреченото от академик Николай Денков „конфликтът в Израел е свързан с този в Украйна“, не мога да не обърна внимание, че подобен хилав силогизъм е изричан и от Урсула фон дер Лайен.  Според нея„Русия и Хамас си приличат“ (Тук не обръщайте внимание на еврокомисарското папагалчене на изреченото от  Джо Байдън  „Ние не можем и няма да позволим на терористи като „Хамас“ и тирани като Путин да победят“.След тях мисирченето на Володомир Зеленски едва ли има някакъв ефект: „Русия и „Хамас“ си приличат – тяхната „същност е една и съща“).

Менталният връх на Володомир Зеленски обаче е друг: Мирни преговори – да, но без участието на Русия. Да, това е формулата!

Мирните преговори с Русия по формулата на Володомир Зеленски

Но да оставя чуждоземното отклонение и се върна към българските дела.

…В политиката има случаи, в които трябва да оставиш величието си „черно на бяло“. И това съвсем не е опитът на Асен Василев да закърпи бюджета с данък за бакшиши, „донос-бонус“ и „безплатен обяд“.  И това съвсем не е твърдението на бившия вече премиер Николай Денков: „Пътят към европейското бъдеще на България минава през борбата с корупцията, а корупцията в България е свързана с Русия“ (не обръщайте внимание на силогизма, че и българската корупция е руска)  И това съвсем не е рекламното желание на  Кирил Петков да спасява българския алпинист Боян Петров в Хималаите с 30-те хиляди долара на баща си, нито да инициира „самолетна линия София-Скопие още следващия месец“.– линия, която не решава нито въпроса с правата на българите в РС Македония, нито въпроса с отворените, но неразчетени исторически страници в историята на двете страни.

 „Българското знаме вече не е модерно и не показва никакъв евроатлантизъм – казва Про100 Киро („Политик на годината” (2021) на Дарик радио) – поради което няма нужда да парадираме с него, защото така ще ядосаме нашите партньори от посолствата на САЩ и Украйна, както и НАТО, САЩ, и ЕС“.

Ето тази съкровено-нестандартна мисъл е най-подходяща за онова „черно на бяло“, в което са кодирани политическото безсмъртие, величие и блясък на всичките тези поназнайващи иностранни езици, с иностранна необразованост и с имитационна интелигентност  „тенекиени пришълци“, дошли да ни управляват заради неуправляемите си лични интереси.

Кодът на тази слава се нарича Промени, а по-безобидно – Поправки в Конституцията!

Само че #Кой?

О, има кой! Неосъществен богослов, може би в същата степен на осъщественост – белетрист (в периода 2006-2011 г. печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, подписани с бащината фамилия на майка си – Бойкикев[11]),  с юридическа диплома от Софийския университет и  със стипендия от фондация „Фулбрайт“ за изучаване на американската правосъдна система, която печели ей тъй, както си ходи по улицата,

Ако обърнете внимание:  нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото (е, има един Христо Иванов с трудове, но той е отоларинголог).

#Кой бръкна в носа на Конституцията? (svobodnoslovo.eu, 04 януари 2024)

През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила[12].

Затова пък живее в прекрасната хранителна среда на кръг от НПО-сдружения, комитети и институти, които се себедоказват чрез безмислени мониторинги, доклади и обсъждания. „Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове[13] проекти и дарения от наши и чужди спонсори”, обяснява битието на този кръг главният прокурор Сотир Цацаров, който се превръща в обект на техните „изследвания“.

Но за да не се заблуждавате, началото на обсесията „овладяване на прокуратурата“, която познаваме от 2020 като „Гешев е позор!“ е с начало 2014 година и се нарича Сотир Цацаров, колкото и той, по думите на Христо Иванов, да „не е лишен от интелигентност, за разлика от Гешев“…

Но въпреки това Стратегът (авторът на Стратегия за съдебна реформа) минава в открито настъпление срещу Цацаров. Тогава прави големия си гаф – съчинява фалшива публикация в „Медиапул“, в която се твърди, че ЕК иска отстраняването на обвинител № 1. Амбицията му стига дотам, че лобира пред немски евродепутати Германия да не подкрепи приемането ни в Шенген, докато неговата Стратегия за съдебна реформа не бъде приета… Като любопитна подробност бих добавил, че със същата цел е натоварена партията му „Да, България“. Няма друг политически проект (партия) у нас, чиято цел е една – да бъде премахнат главния прокурор.

През 2014-а президентът Плевнелиев, незнайно по какви критерии, изненадващо назначава прехранващия се от грантове и никога непрактикувалия като юрист Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки! Така един човек, дошъл от нищото, без професионален опит, без подготовка, без административен капацитет се издига до един от най-висшите държавни постове, подготвяйки се за главен конституционствувател в държавата. Към подготовката за тази мисия може да се добави и министерставането във второто правителство на Бойко Борисов, колкото и злощастно да завършва то. По това време конституционалистът Георги Близнашки вече е шамаросан от антиконституционното безумие на Христо Иванов – главният прокурор да се избира от Народното събрание – безумието, което води до пълно подчинение на съдебната власт, а Бойко Борисов със здравия си селски усет бързо разпознава  манията на  Христо Иванов, че без него реформата не може да се осъществи. По принцип избягвам да цитирам Борисов, защото утре може да има друга версия, но през 2015 г. той обвини своя министър в „себелюбие, инат, кариеризъм, липса на диалогичност и толерантност“.

Но  тогава, докато се разхождаше по коридорите на властта, Христо Иванов сътвори толкова скандали в съдебната система, че бе на път да предизвика война в държавата.

В аналите на (автопилотната) история обаче (макар и не много скромно) се отбелязва: „Христо Иванов е посветил целия си професионален път на каузата за справедливо правосъдие и е единственият български министър в съвременната ни политическа история, подал по свое желание оставка, след като предложената от него радикална съдебна реформа не е приета от парламента в края на 2015 година“ (сайт на Демократична България).

Така че не питайте #Кой ще извърши това (мръсно) величие: промяна на съдебната система: Христо Иванов, носещ своята детинска (б.м. не детска, заради нюанса) мечта (с клиничен привкус) – по-скоро обсесия (мания, маниакалност), подстрекаван  от цялата (извинявам се за сравнението) „евроатлантическа пасмина“ (по заглавие на svobodnoslovo.eu), неспособна сама да го направи заради дефицита на интелектуалната си достатъчност?

Тенекиените пришълци заради намирисването на слава, а и точно като пришълци, правещи се на политици, на които е нужен електорат, имат нужда от „Оня с коня“ (жаргон: персонажът, с когото да се отъждестви някой). И той има нужда от тях – кънтящите на кухо: които се мислят за извънземни, но в общи линии  са ъндърграунд (не бъркайте думата с метро!), ескюзмици (пак жаргон, но с английска основа!): хора с голямо самочувствие, но всъщност – посмешища. Да, Правният стратег (това предхожда самоопределението на Иван Гешев) има нужда от властта на социално дрънчащите за втория живот на своята (не забравяйте за всеки случай да поставяте противо-) конституционствувателна мания. Казвам „вторият“, защото първият вече е бил при еднокнижния Борисов (2015) с Бойкикевото кредо: съдебна реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.

И след десет години, демек сега, получава властта да… „отвори“ конституцията!

Чак фанфари нямаше, но имаше една гламава приповдигнатост: беше създадена парламентарна комисия по конституционните въпроси[14] – тази сигурно като постоянна, защото преди това имаше пак комисия по конституционите въпроси, но временна, с председател вездесъщият конституционалист  Христо Иванов (закрита за… бездействие). Освен това сайтът на Народното събрание „отвори врати“ (не ми е известно – с „пропуск“ или без „пропуск“) за становища на утвърдени юристи и общественици (проф. Пенчо Пенев, проф. Пламен Киров, проф. Райна Николова, проф. Ирена Илиева, доц. Наталия Киселова, Румен Ненков, Мария Странджанска, Аделия Качаунова, Георги Първанов…), за авторитетни ръководители на професионални и обществени организации… Не казвам и „още, и още“, защото няколкото гаулайтери на конституционните промени просто не ги забелязват, или верни на самочувствието си (пардон, на гьонсуратлъка си) – не искат да ги забележат. Всичко „щедро“ е оставено (повеля на Стратега) на  компетентността на парламентарна комисия по конституционните въпроси, в чийто състав от първия вариант имаше дори един не-юрист[15].

За реформата Христо Иванов е готов още от 2014 година, тъй че сега не са му нужни никакви становища. Но ако трябва нещо да се пипне той има (май също от онова време) двама предани юридически ординарци Надежда Йорданова и Атанас Славов[16]].

.Промените в Конституцията имат огромно цивилизационно значение според Христо Иванов. Все пак не го разчитайте като циЛивизационно по „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Но винаги когато някой декларира цивилизационност, подозирайте го в някаква лицемерна лепкавост. Неговият юридически ординарец от 2014 г. Надежда Йорданова (вж. индекс 15) си го казва направо: това е смяната на регулаторите с експертни и политически неутрални фигури, трансформацията на службите за сигурност, така че да не действат като политически бухалки срещу неудобни опоненти. Не смятайте, че същото не  се отнася до подбора и контрола на/над неутрални (но наши!)  фигури в новосъздадените Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет от някогашния (единнонеобичащ се) Висш съдебен съвет (барабар с т.нар. му Пленум).

Колкото и да не му харесва на някого всичко това, при Бойко Борисов е обратното: „За промените в Конституцията съм се е доверил на Христо Иванов и на министъра на правосъдието Атанас Славов“. И добавя, че винаги е вярвал на Христо Иванов и през всички тези месеци е подкрепял предложенията му за Конституцията. Дори и когато започнаха да се „пропукват“ първите поправки/промени в Конституцията (процедурата за избор на служебни министър-председатели по „домовата книга“) и Народното събрание хукна да помага на правото (като юридическо понятие) и на правото (като морална категория), Бойко Борисов добави, че „не вижда Христо Иванов да е виновен за нещо, за да поема отговорност“. Без да знае, че Христо Иванов сам е декларирал своята отговорност, завявайки пред Народното събрание даже  (6 юни 2023):  „Аз съм готов да поема политическата отговорност при провал на […] заявените цели за Съдебна реформа през промени в Конституцията, Закона за съдебната власт и назначенията в регулаторите“.

Изведнъж се оказва, че Христòвия вариант за избор на служебно правителство бил друг, а в резултат на „сложни компромиси“ се стигнало до „домовата книга“. (на президента). По-късно Христо Иванов метна още едно ласо върху отговорността си: „Ще поема отговорност, ако конституционната реформа не е това, което се очаква“.

Ето  това е „Беглецът по острието“ (не по Филип Киндред Дик) – по Христо Иванов. Само той ли не е разбрал, че конституционната реформа не е това, което се очаква? О, не от зачеването си, защото „бащата“ по обсесионни (да не бъда груб) по маниакални причини неистово вярва в силата на своята юридическа сперматогенеза.

Но можеше да разбере, че реформата не е това, което се очаква, много преди министърът на правосъдието Атанас Славов с присъщата си ехидност да положи държавния печат (прословутия  червен восъчен релефен печат) под измененията и допълненията в Конституцията, окончателно гласувани от парламента на трето четене със 165 гласа „За!“.

Макар че няколко месеца преди това в парламентарния информационен портал се втурнаха доста доверчиво първите становища по проекта (вж. по-горе). След восъчния печат върху Закона за изменение и допълнение на Конституцията (шесто поред) се появиха и правните становища от хабилитирани представители на академичната правна общност и конституционни съдии, изискани от Конституционния съд. Как пък не се намери нито дитирамбено становище от баш конституционалистите в страната? Най-общо казано: „Становищата[17] по делото срещу промените в конституцията съдържат повече или по-малко категорични позиции за противоконституционност – било изцяло заради нарушена процедура, или по отделни текстове.“[18]

И да не четете внимателно, пак ще разберете:

• Това са поправки, които променят „формата на държавно управление“ в България

• Продължаването на мандата на старото НС до конституирането на нов законодателен орган не може да бъде извършено от обикновено Народно събрание

• Новият чл. 91б, ал. 2 от конституцията, според който парламентът може да предвиди в закон квалифицирано мнозинство от 2/3 за избора на членове на регулаторни и контролни органи, е противоконституционен. Такъв е и текстът в новия антикорупционен закон, според който членовете на Комисията против корупцията се избират с мнозинство от 2/3.

• Всяка възможност за отнемане на правомощия на една власт (изпълнителна) от друга власт (законодателна) нарушава баланса на разделените власти и без съмнение е нарушение на формата на държавно управление,

• С въвеждането на двойното гражданство на депутати и министри българската държава се отказва от суверенното си право да определя условията за избираемост за длъжности, които представляват еманация на суверенитета ѝ в името на съмнителната полза да се използва политическия потенциал на чуждестранни граждани, които придобиват възможността да заемат тези постове, без да се отказват от чуждото си гражданство.

• Промените в главата за съдебната власт са от компетенциите на Велико народно събрание и не могат да се правят от обикновен парламент.

Сетихте ли се вече? Това, което щяха да настъпят всички е… промяната на националния празник 3 март с 24 май (а на всичкото  отгоре и конституционно разписана промяна, наречена от вносителите: утвърждаване и укрепване на българската държавност). И резултатът щеше да бъде непредвидим! И точно както винаги непредвидимият Кирил Петков беше в ролята на детето, искайки (точно той!) „да изведем културата и писмеността на преден план“ и това предизвика форумните людоеди:  

„Ти ли ще празнуваш на 24 май? Кирче, вероятността да кажеш две изречения на правилен български е равносилна на шестица от тотото… И запомни, че ние българите, ще ти забраним да говориш за 24 май! Щото, ако си отвориш устата и кажеш нещо, току-виж долетели самите Солунски братя и ти наритали празното канче. А дали ще е национален празник, няма да решаваш ти, безкнижен неграмотнико. Ние ще решаваме. (Dobrin V).

Може да не ви се вярва, но има една единствена причина за промяната на националния празник 3 март, каквито и други аргументи да бъдат използвани –. евроатлантическата ориентация на страната и прехласнването по т.нар. евроатлантически ценности.

Не си спомням обаче някой от родните ни политици или медийни модератори да е изброил кои точно са „евроатлантическите ценности“. Обикновено българският (имам предвид сглобката ППДБГЕРБСДСДПС)  политически прочит  на „евроатлантическите ценности“ е хейтърството към Русия, макар че никой досега не е доказал, че омразата е ценност! (вж. „Тенекиените пришълци и аборигените от същия джинс“[19]).

 А и колкото и да ви е странно терминът „евроатлантически ценности” не съществува в класацията на юридическите термини на ООН. Освен това „евроатлантическите ценности“ не са като десетте божи заповеди: 6. Не убивай; 7. Не прелюбодействай; 8. Не кради; 9. Не лъжесвидетелствай… Но у нас, понеже сме анатемосани като атеисти  „евроатлантическа ценност“ поне у 15-процентния суверен (според социолозите) е… омразата към Русия. Толкова са и мразещите 3 март.

Е, с промяната на националния празник, започнала  като предложение още от 2013 точно от Бойко Борисов, в края на краищата, на 27.09.2023 г.  той  не се съгласява, но „милинкият“ откъде да знае, че даже и това предложение е на бившия му министър, който нищо не е диктувал и никой не бил принуждаван да ходи след гегата му:

„24 май да бъде записан в конституцията като национален празник на България. Това обяви в интервю за БНР съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов, час преди да бъдат представени предложенията за промени в конституцията на “Продължаваме Промяната – Демократична България”.

И после се самотрече от диктовката (и гегата): „Опитът да се представи, че някой е диктувал на другите, и те мѝлинките като овчици ходели след гегата, е изключително несериозен“.

Ето това е – наглостта като религия, като начин на живот, като частна конституция. Но можете да наречете всичко това „Диктатура на пришълците“…

И никой още не знае колко ще са шевовете (ако ви се струва грубо, наречете го пиърсинг – от англ.: piercing[20]) върху плътта на българската Конституция, заплюта за промяна – от хората на Промяната (ПП-ДБ, с главните роли), от аборигените  на еднокнижния Борисов, от българските аборигени на „Турция е нашата родина“ (по Мустафа Карадайъ). С нова, подобрена, легирана Сглобка от 165 парламентарни подписа – ключът към вратата, наречена Конституция.

Източник: https://www.informiran.net/, 12.06.2023

 Може действително да е обидно, но май всички те се самообразуваха в едно конституционно (евроатлантическо) мнозинство и гласуваха тъй както трябваше – за една евроатлантическа конституция. И съвсем не беше необходима „гегата“ на Христо Иванов – те си знаеха как. Но тази нова, евроатлантическа сглобка не можеше без участието на ДПС. Няма да ви връщам към описанието на (епи)феномена[21] Пеевски за „мазните кафета“, които е изпил Христо Иванов по време на кандардисването…

Но те, мѝлинките действително гласуваха като овчици. По болшевишки. Макар че бяха малцинство. И обикновено пътят от насилието на малцинството над болшинството до обезобразяването („с идеална цел“) на една конституция (юридическия пулс на държавата) не е чак толкова дълъг.

И  не е казано това насилие на всяка цена да е свързано със системата на управление (олигархията, например като „управление на малцинството“), защото в моментния си социален гняв бихме нарекли сегашните управляващи или какистократи[22] или клептократи[23], което ще е подигравка с „Теорията на държавата“. Това все пак са недемократични форми на управление. Но съвсем не означава, че в една демокрация не могат да попаднат и да се изявят властово и какистократи, и клептократи, а и всякакви други „крати“ (както е в последните две години). Това не означава, че в някакво демократично кюше не може да се намери време (почти като теорията пространство-време на Макс Планк) за насилие на малцинството над мнозинството – с болшевишки маниери, обобщени като „Диктатура на пролетариата“ (ДП). За жалост при дешифриране на абревиатурата ДП може да има много производни, но едно от тях съвсем случайно може да бъде и… „диктатура на пришълците“ – тези, за които вече стана дума: правещите се на извънземни („Тенекиените пришълци и аборигените от същия джинс“).

Но от илюзорните мнозинства не може да се очаква кой знае какво. И не случайно проф. Даниел Вълчев саркастично отбелязва: „Конституцията е забранена територия за инцидентни мнозинства със склонност към месианско главозамайване и непремерена профанирана дързост“.

Тъй че

НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

…Колкото и да не съм прав, аз пък бих се отнесъл саркастично (подобно на професора Даниел Вълчев) към персоналното „месианско главозамайване“ на Христо Иванов, макар и професорското мнение да се отнася към мнозинства.. Два пъти за две правни петилетки с неговите съдебни стратегии и реформи „лягат и стават“ правителства, отиват си и се връщат парламенти.  На т.нар. Суверен, а и на мен, това ни е все едно. Дори и с подаръка „индивидуална жалба“. И сигурно щях да кандисам да приемам съдебно-реформаторската му обсесия като клинично отклонение към маниакалност, ако нещо изведнъж не ме пробуди: те, мѝлинките, можеше да не са ходили пред неговата гега, но той мѝлинкият ходеше пред гегата на партийното продължаващо промяната интересчийство. Това пък ме върна към българския прочит на понятието реформа, (по) default  означаващо преустройство, преобразование, реконструкция, реорганизация модернизация…   

Това пък ме върна към българския прочит на понятието реформа, (по) default  означаващо преустройство, преобразование, реконструкция, реорганизация модернизация…   

Понятието ре-форма, както се вижда,  се състои от две части. Ре-то, въпреки всички други свои значения означава и противодействие. Думата форма означава конформация, структура, подреждане, конфигурация, изграждане, топология, модел, формула,  практика, режим, система, ред, вид, правило, формалност, …мухъл.

Е, държавното управление не е точно това, но се примирете… Все пак тук са „независимите“ Служби, Регулатори, Съдебна власт, които да се избират от правителството, но да не се утвърждават от президента. Източник: https://novini.bg/bylgariya/politika/837569; 30 март 2024

Хвърлете сега един поглед на допотопната като форма (вж. последното значение на форма) презентация на Кирил Петков, посочващ какво трябва да се реформира: службите за сигурност и регулаторите. Как ли? Това не е промяна на структурата, на модела, на формулата, а промяна на… ръководния състав на тези структури; замяна на „твоите хора“ с „моите хора“, с назначаването на Мойче-та ММЧ-ета, СМЧ-ета, броднини[24]… Вярно, подреждане, пренареждане (значи Реформа!), но с политически, икономически и идеологически (доколкото има идеология в съвременните български партии) роднини.

Ето пред тази гега върви съдебният Реформатор Христо Иванов, написал едно от най-силните си верни неща (може би от времето на Бойкикев):

Когато Христо Иванов е написал това, не е бил в тази субкултурна среда. Сега обаче всичко написано от него се отнася и до него!