Документално журналистическо разследване
Иван АНГЕЛОВ
На 19 август президентът отказа да издаде указ за предложения от одитора Горица Кожарева служебен кабинет, защото в него е включен Калин Стоянов. И това беше прецедент. Защото при „подписването“ на служебния кабинет на Димитър Главчев президентът каза, че ще подпише всичко, което му се даде без да изразява някакви претенции. Във всеки случай не заради късата скамейка на „заподозрените“ служебни премиери от „домовата книга“ на президента, подарена му от „кадърните момчета“[1], юрнали се на всичкото отгоре да правят и конституционни промени.
И ако тогава в т.нар. обществено пространство се появиха славословията за най-успешните министри – колко успешни били тези министри, колко много работа били свършили за краткия период на служебния кабинет и колко жалко би било, ако тези добри момчета не продължат да бъдат министри и в бъдещ редовен кабинет (https://blitz.bg), не забравяйте – зад всичко това стоеше политическата хидропоника[2] (да не казвам „политическото бащинство“) на Румен Радев. Президентът, който не след дълго стигна до прозрението: „Бях първият излъган, когато се доверих на тези хора. Беше грешка, че допуснах такива хора да откраднат надеждите ни за промяна. За съжаление, българите получиха лъжа. Ще надживеем тази шарлатания“.
„Те се бяха впили в него като пиявици по време на предизборната кампания, за да ползват част от неговия авторитет – каза преди време председателят на вече несъществуващия Стратегически съвет при президента проф. Александър Маринов. – Според мен не по-малко от половината гласове, които получиха през есента на 2021 г., се дължаха на това, че имаха доверието на президента и го излъгаха” (б.а. виждате ли къде се крие станалата популярна фраза от среднощната ПП-завера „ала-бала с президента“ ). Колкото и понятието фраза в случая да не се вписва в академичната интерпретация на това „ала-бала с президента“ като „смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл“. Но ние до такава степен свикнахме с езиковия феномен Кирил Петков, който в лингвистичния кър ще си остане като Киро Простото, Киро Тъпото, ПростоКиро и Киро Куролирацията… На него принадлежат най-потресаващите кирологизми: алангро (ангро), куролация (корелация), литмус (лакмус), корумпанти (корумпирани), вихрушка (върхушка), така че това „ала-бала с президента“ си е направо разбираемо[3].
За жалост (а може би и за радост) „ала-бала-та“ довежда до мандат на (коалиционно) правителство на Кирил Петков (в края на 2021 г.) приключил с вот на недоверие шест месеца по-късно. Мандатът за съставяне на второ правителство в рамките на 47-oто народно събрание „Продължаваме промяната“ също е върнат неизпълнен. Така Асен Василев, номиниран за премиер, се разделя с властовата си обсесия (възпитано не използвам обидното мания, хипомания или маниакалност). „Продължаваме промяната“ се появява още веднъж на управленската сцена през 2023 г., когато пък става популярно „ала-балата с президента“ (като спомен и поука), но този път без него – а чрез властовата самодефлорация на ГЕРБ-СДС. Спомнихте ли си за споразумението за общо управление със смяна на премиера на ротационен принцип на 9 месеца между първите две политически сили ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ (първо министър-председател ще бъде Николай Денков, а след него – Мария Габриел).
В предизвестения край на правителството Денков, академикът едва не се оака с хвалби: успехите срещу терористите-земеделци и срещу недоволството на енергетиците, изградените 30 километра магистрални пътища (ами толкова за 190 дни – по 150 м. дневно!) проектът за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника на Украйна (и още, и още…), но най-вече с… пълноправното членство в Шенген – по вода и въздух (под налягане, б.м.).
Но крушите по това време обра Христо Иванов, преследван едва ли не от времето на бледото си юношество от легислейшън-обсесията[4]:
• т.нар. евроатлантическо мнозинство (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС) само за 6 месеца изготви и прие промени в Конституцията, за които Христо Иванов лелееше от години: българските депутати и министри да могат да имат и друго гражданство; Висшият съдебен съвет да се раздели на две; не всеки по избор на президента да може да е служебен премиер. А Народното събрание (НС) няма да се разпуска, когато не избере правителство.
Защо обаче за тези промени не беше достатъчно обикновено, квалифицирано, а на всяка цена евроатлантическо мнозинство? И какво ли ще да е такова мнозинство!?
Вече няма ала-бала с президента! „Ала-балата“ си остана в 2021 година. И политическата река си потече спокойно. Не мога да кажа: „между двата бряга“, защото „Продължаваме промяната“ не може да бъде бряг, както и Борисов не може да бъде Радев: те са не просто от различни породи, те са от различни вселени. „Продължаваме промяната“ може да бъде само подмол. Ако не се сещате – кухина в брега. Когато част от т.нар. Суверен (673 170 души) обърка „кадърните момчета“, понесли „промяната“, с радевия бряг под наем, тогава спечелиха 67 места в парламента (25,67%). Тогава, без да съм медиен пророк, с каквито са пълни принт- и web-пространството, у мен се прокрадна някакво съмнение: „Страхувам се от победата. Страхувам се дали сегашните предводители на протестите ще преодолеят политическите си цветове, политическите си азимути и идеологическите си пристрастия – и най-вече собственото си величие и незаменимост, попадайки там, където съединението трябва да ги направи силни. Иначе се ражда един нов Борисов – определено (малко) по-интелигентен, (малко) по-грамотен, (малко) по-начетен, но Борисов!“ („Страхувам се от тези, които си отиват, но се страхувам и от тези, които идват“[5])
Когато обаче част от т.нар. Суверен реши да се разграничи от (продължаващите подмяната – извинявам се за елементарната реакция!) особено след „успехите“ на ротационния премиер акад. Николай Денков и на хромите конституционни промени в 50-то Народно събрание. ПП-ДБ вече имаше 50-процентов „дефицит“ (307 849 избиратели, 14-процентов дял от гласовете и 39 места в парламента – с 25 по-малко от 49-ото НС)[6]. Става още по-интересно, ако се върнем към 46-ото НС, когато обединението Демократична България („Да, България!“, ,,Демократи за силна България“ – ДСБ и „Зелено движение“) има 345 331 гласа, а само 307 849 избиратели при коалицията ПП-ДБ в 50-то НС.
Май случайно съм улучил хидропоничната присъщност на „Продължаваме промяната“ – (уж)партията – феномен: като висяща градина на Шарлатанида, без организационна „почва“ и без структури в страната. Та я си представете какво би била електорално ПП без ДБ!
При това електорално дередже, при този плачевен електорален бал голия фудул[7] (извинявам се за жаргона) Кирил Петков (в парламента, в социалните мрежи) едва ли не изкукурига: „Ако Калин Стоянов остане министър на вътрешните работи, няма да има честни избори“.
Един ден по-рано, по време на консултациите при президента, акад. Николай Денков едва ли не се опита да внуши на държавния глава, че когато се обсъжда състав на служебен кабинет със следващия служебен премиер, трябва да се помисли за друг ръководен състав на Министерството на вътрешните работи (МВР). И допълни, че коалицията няма доверие в сегашния вътрешен министър. Имам достатъчно информация, че има проблем – каза Денков с присъщата му лицемерна уговорка, че ПП-ДБ коалицията не искат да навлизат в това, което е в правомощията на президента.
Но и не беше необходимо, защото президентът имаше същото мнение, при отказа да подпише указ за назначаването на предложения от кандидата за служебен министър-председател състав на правителство Горица Грънчарова-Кожарева: „Положените усилия за съставяне на служебно правителство не съответстват на най-същественото условие за успешното изпълнение на този мандат – да се гарантира успокояване на политическата обстановка и провеждането на честни избори. Очевидно това е невъзможно, ако г-н Калин Стоянов запази поста си на министър на вътрешните работи“.
Не ми се иска да вярвам на слуховете, че ПП-ДБ чрез президента (нещо като опит за второ “ала-бала с президента“) ще направи всичко възможно Калин Стоянов да не остане на поста вътрешен министър. Все ми се струва, че Румен Радев е по-стойностен човек, въпреки че позицията му за „успокояване на политическата обстановка“, е направо абсурдна[viii].
Прочетете внимателно следващата академична интерпретация на понятието „политическо напрежение“
„Под политическо напрежение трябва да се има предвид несъгласието по политически въпроси, враждебността между лидерите и негативни обществени настроения“.
Сами виждате, че първите два пункта (несъгласие и враждебност) са перманентни в българския политически живот, но те не са предизвиквали и не предизвикват напрежение, защото Обществото/Народът/Суверенът е имунизиран с политическата ваксина БЦЖ (български вариант) при това с постваксинален имунитет между 15 и 50 г. като истинската. Но да сте забелязали негативни обществени настроения? Освен тези, които се изразяват с ниска избирателна активност.
Тогава откъде на президента му идва на ум, че трябва да се успокои политическата обстановка? Как чу призивите и очакванията на обществото за намаляване на политическото напрежение? Липсата на доверие у една отиваща си от обществения живот политическа група към един вътрешен министър, колкото и основателно да е, не предизвика дори организирани протести, камо ли спонтанни!
Но политолозите казват, че трябва да започнем да се тревожим, когато политическото напрежение се превърне в политически инструкции. И пак ще ви върна към парламентарната пледоария на Кирил Петков, който се държеше като вожд на партия, спечелила последните избори „с малко, но завинаги“, посочвайки нежеланите от него лица за министър на вътрешните работи в служебния кабинет освен Калин Стоянов: зам.-министър Стоян Темелакиев, както и директора на Главна дирекция „Национална полиция“ Атанас Илков. „Има един много ясен тест – кой ще бъде МВР министър. Ако г-н Калин Стоянов остане или Атанас Илков, или г-н Темелакиев – едно от тези три лица стане МВР министър, за мен ще означава, че Делян Пеевски назначава МВР министри в този кабинет“.
И след инструкцията си „кой може и кой не може да бъде вътрешен министър) продължи да говори като победител: „Дългосрочната победа може да дойде само на следващите избори, когато хората със своя глас ще имат възможност да си върнат държавата обратно, където има справедливост и свобода, а не както днес се показа – зависимости!“.
И макар че президентът се разграничи от избора на Атанас Илков за министър на мястото на Калин Стоянов, подписвайки указа за втория кабинет на Главчев, бдителният Кирил Петков установи, че новият министър бил със зависимостите на стария, т.е. “един МВР министър е заменен с друг с абсолютно същите зависимости”. Затова ПП-ДБ поискаха от Илков да представи в парламента план за борба с купения вот. „Искаме бързи действия от Илков – добави Атанас Атанасов. – Ако той ревизира част от кадровите промени, които Стоянов направи август м.г. – в един ден смени 16 областни директори на МВР, назначени бяха своеобразни чадъри. Сега очакваме г-н Илков да махнете тези чадъри. Областните директори се занимават да прикриват организирането на купуване на гласове от известни купувачи.
Според бившият вътрешен министър Иван Демерджиев още при предходния служебен кабинет светва червена лампа за Калин Стоянов. Калин Стоянов показал политически зависимости, вижда се връзката между вътрешния министър и Делян Пеевски (за Демерджиев – и Димитър Главчев е зависим от Делян Пеевски): „В районите, в които Делян Пеевски беше водач на листи, Благоевград и Кърджали има повишаване на гласовете в абсолютни стойности за ДПС в негово лице. В Кърджали с около 8 хиляди гласа, а в Благоевград с малко под 7 хил. гласа. На фона ниската активност подобно повишаване на гласовете е необяснимо“.
Според новия министър на вътрешните работи Атанас Илков (новият министър със зависимостите на стария) обаче цифрите показват, че МВР се справи с купения вот (б.м. за отминалите избори). Има намаляване на сигналите за купен вот с 23% спрямо предишните предходни избори. С 34% по-малко са предупредителните протоколи, а досъдебните производства са намалели с 28%. Това значи, че МВР си е свършило работата и не сме стояли безучастно.
Но понеже непрекъснато се говори за зависимости, без да вярвам на старческата си памет (вие още по-малко вярвайте!) все ми се върти пред очите най-първият списък на членовете на правителството Денков (в Wikipedia), където само Мария Габриел беше с партийна принадлежност ГЕРБ-СДС, но нямаше член с партийна принадлежност ДПС. Аз не съм компютърен специалист – чувал съм за cash-memory, но само веднъж за мой текст съм стигал до тази опция. Сега обаче след ровичкане в Wikipedia достигнах до следния резултат:
Нямам представа чии са тези редакции, кога и защо са направени, но на двама души е добавена партийна принадлежност. Най-напред се учудих, че безпартийният Тодор Тагарев е от ДСБ, но приемете това като резултат от ниската ми политическа култура. А също така, че и безпартийният Калин Стоянов се оказва член на ДПС, макар че според медиите (до един момент) е кандидатура на ГЕРБ-СДС. Проблемът обаче не е Калин Стоянов, ако зад него не стои (измишльотината на Ахмед Доган – феноменът!) Делян Пеевски (виж. друг прочит на „партийния състав“ на Кабинета Денков)
И аз започвам да вярвам, че този път няма „ала-бала с президента“, за разлика от твърдението на Калин Стоянов. Но наистина е задвижен сценарий (от ПП-ДБ) „да се правят избори с наше МВР“ според повелята на тайната среднощна „вечеря“ на 55-има активисти на ПП (27.05.2023 г.), приемайки, че техният изборен погром се дължи не на собствената им управленска некадърност, довел до отлива на около 300 000 гласа, на които им е втръснало от „промяната“, а на „ала-балите“ на министъра на вътрешните работи…
Понеже съм още в сянката на поредното „ала-бала с президента“, не може да не ме впечатли едва ли не ентусиазираната подкрепа на желанието на президента да попълни „домовата си книга“
„Искам най-отговорно да призова Народното събрание да изпълни своите задължения по попълването на „домовата книга“, за да мога аз от своя страна пълноценно да изпълня моите задължения по чл. 99 от Конституцията по съставяне на служебно правителство“, каза президентът Румен Радев. От десетте потенциални кандидати за министър-председател, две са вакантни, две – с изтекъл мандат, и при четиримата представители на Българската народна банка (БНБ) има усложнения, свързани и с европейското законодателство, изтъкна президентът (20 август, 9,30).
И само четири часа след това (13:15) президентът получава подкрепата на Кирил Петков
„Имаме решение за изход от кризата и то е много ясно – следваме закона. НС има правомощие да избере хората от домовата книга. Това са зам.-председателите на Сметната палата и омбудсманът. Това трябва да стане прозрачно, защото тези хора имат дълъг мандат и искаме да видим дали в България може да има прозрачно избрани хора, които да не участват в уговорени мачове. Това е нашата теза и днес я изложихме пред всички партии“.Това заяви пред журналисти в парламента Кирил Петков от „Продължаваме промяната – Демократична България“, след срещата с останалите партии за намиране на изход от политическата криза.
Лирично отклонение за кризата – политическа, партийна, привидна, явна
Ако забелязвате, всички говорят за криза. Кризата (частична, частно-партийна) действително става видима, но поне седмица по-късно. Свързана е с франкещайнизирането на Делян Пеевски като феномен (от доктора Ахмед Доган, както го наричат за тежест), но едва след „изселването“ му от ДПС. Наричат я политическо напрежение. Успокояване на политическата обстановка. Както видяхте по-горе, за да има политическа криза са необходими три условия:
несъгласие по политически въпроси, враждебност между лидерите и негативни обществени настроения. Първите две съществуват перманентно в най-новия ни политически живот. Но уви, не са довели до политическа криза. Негативни обществени настроения е имало. Но не сега! Едва ли това могат да бъдат хилавите закани на ПП-ДБ, или организираните разходки на полицията. Някакви негативни обществени (ако това все пак е общество) настроения се появиха едва след изключването от партията на Пеевски и седмина негови приближени. Но това поне засега са вътрешнопартийни негативно настроения… Криза може да бъде предизвикана не от нещо друго, от Проект на декларация за излизане от политическата криза на ПП-ДБ. Декларация, която ей така, между другото, да направи път на отдавна лелеяната от ПП-ДБ реформа на службите за сигурност чрез приемане на изменения в специалните закони, уреждащи тяхната работа, за въвеждане на периодични проверки за интегритет и лоялност, вкл. чрез полифизиографичен тест. (Ако ви се чете толкова много, активирайте линка по-долу[9])
В т. 6 от Декларацията е ехото от искането на президента за попълване на „домовата книга“ (избор на зам.-председатели на Сметната палата и омбудсман). Обикновено избягвам да цитирам Бойко Борисов, защото докато стигна до края на изречението, той вече има друго мнение, но в случая дори ще се съглася с него:
„Практически предлагат да се съберем да изберем уж омбудсман. Той трябва да е една фигура, има критерии за нея. Сигурно ще има 20 кандидати, в Сметната палата – фигурите също са отдалечени от партиите. Предложението е ние да залъжем хората, че правим омбудсман, или председател на Сметната, а всъщност го правим премиер„.
…Нямам интелектуалната висота на родения за премиер Бойко Борисов, но след като не можем да си изберем редовно правителство и все го караме на служебни, защо не гласуваме за членове на правителство: всяка партия предлага по един експерт по последната правителствена структурата – парламентарна комисия ги прецизира и обединява – ЦИК предлага списък за гласуване. Все ми се струва, че и повече хора ще гласуват. Но уви, не се казвам Христо Иванов и не мога да си бъркам в носа (виж[10]).
Що се отнася до подозрението ми за нова шарлатания на ПП-ДБ, този път просто имаше паралелно движение към/срещу един същ политически еретизъм, който имаше своя проекция…
[1] „Кадърните момчета“ са Кирил Петков и Асен Василев – и двамата – служебни министри на икономиката и финансите в първия кабинет, назначен от Румен Радев през 2021 г. Ако се абстрахираме от немомчешката му възраст – в този кабинет бе и неакад. Николай Денков.
[2] Хидропоника (тук понятието е използване в преносното му значение) – отглеждането на растения върху водни субстрати без почва или почвени смески.
[3] Да не пропускаме най-свежия му гаф – сравнението на списъка с учителите, публикуван в Мрежата от „Възраждане” – със „Списъка на Шиндлер”, т.е. обречените от Хитлер Костадинов, който е и Шиндлер (всички сравнения са на ПростоКиро според един форумен людоед).
[4] Обсесия: натрапчиво желание. Обсесивно-компулсивното разстройство има и клинична характеристика, но авторът на този текст не е клинично компетентен…
[5] https://neprofessor.blog/2020/10/15/i-am-afraid-of-those-who-leave/
[6] Б.А.: Да не се връщам още по-назад, към 47-ото НС, където ПП е във своя парламентарен апогей: 673 170 депутати, с близо 50 хиляди повече от въпросното 49-ото НС (тогава отливът на ПП-ентусиасти в 50-ото НС ще е още по-голям).
[7] Фудул: мехур, празно нещо, глупав човек – без съдържание.
[8] Не по-малко абсурдно беше искането на президента Горица Кожарева да му представи нова кандидатура за министър на вътрешните работи до… 15 часа (т.е. след няколко часа!). Не знам дали може да съществува политическо възпитание, но в случая го нямаше. Колкото и възпитан човек да е президентът Румен Радев в личен план.
[10] https://www.lentata.com/prvata-nosch-na-evroatlanticheskite-nozhove-priklyuchi-s-liposukciya-za-ppdb#google_vignette
Детайли/Details 
Вашият коментар