ТЕНЕКИЕНОТО НАХАЛСТВО

Иван Ангелов

Имам вече в мрежата един текст за тенекиените пришълци („Тенекиените пришълци и аборигените от същия джинс“ [1], първа и втора част). Там се опитах да уточня социалния и политическия „дрескод“ на понятието „пришълец“; опитах се да прекарам съвременните пришълци (Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер, Лена Бориславова, както и аборигените от същия джинс: Николай Денков, Христо Иванов, Атанас Атанасов и пр., и пр.) през ситото на Ефекта Данинг-Крюгер (илюзията за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности). Но и трябваше да се измъкна от тяхното укро-канонизиране [2] на т.нар. евроатлантически ценности и от тяхната пришълска диктатура в опита им да превърнат (макар и меншевики – приемете го като меньше – застанали до Суверена) една цяла държава в Дебора [3].

И макар че не е съществен детайл, те не дойдоха директно с полет от Харвард или друг елитен атлантически университет: Принстън, Йейл, Станфорд. Те чакаха своето време на софийското „летище“ на трите власти, протестирайки „Няма леви, няма десни!“.

Така с „ляв-десен“ през 2021 г. стигнаха до първото служебното правителство на Румен Радев и скоро Кирил Петков и Асен Василев – служебни министри на икономиката и финансите, станаха „кадърните момчета“ (оценките обикновено тръгват от най-високото място!). Между другото, ако се абстрахирам от немомчешката му възраст – в този кабинет беше и неакад. Николай Денков.

В публикацията „Тенекиените пришълци и аборигените от същия джинс“ колажите са направени върху илюстрации от приказката „Вълшебникът от Оз“ и публикацията във Фейсбук с надслов „Монумент на българската политика“ (профил на  Владислав Петков), чийто оригинал пък е на агенция: Scholz & Friends, със заглавие „Другата страна на Америка

Но тъй като кадърността им беше преоценена и не се видяха в следващия служебен кабинет, се загледаха в… парламента. „Момчето от протеста“ (което още наричаха Кирил Петков, а не Про100Киро (или Куролацията), защото не се отваряше много на приказки) имаше вече хрумване (той не можеше да има чак идеи) за партия. Само че нямаше време и изборите чукаха по главите на двамата „партийни строители“. Затуй и започнаха да мишкуват за  мандатоносител на хрумването „Продължаваме промяната“.

И хоп – намират сиренцето – сключват споразумение с партиите „Волт“ и „Средна европейска класа“ [4]. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получавайки 673 170 гласа (съответно 25,67%).

И ето, идва на власт едно „дипломирано невежество“ – този път от… чужбина… „Високограмотните български емигранти“, за които си мечтае Станислав Трифонов… За жалост част от тях се оказват с неясно образование или само с бакалавърски или с нелегализирани  дипломи, дипломи от харвардски ПУЦ-ове…

„Дипломираното невежество, с което партията „Продължаваме промяната“ замърсява публичното пространство, придобива все по-гротесктни мащаби. От очевидно функционално неграмотния Кирил Петков, през срамното петно върху културата „Здрасти, аз съм Наско“ и финансовата некадърност на Асен Василев, която след 7-месечно управление ни завеща 16 милиарда борчове. До всякаквите ленчета, лореровци, калинки и прочие офисен планктон с нулеви политически качества и управленска компетентност, отгледани от олигархията“ [5]

След трите, непробиваеми (почти) като любовна „народна подкрепа“ (тогава така се наричаше корпоративния/контролиран вот – презервативът на платения вот), правителства на Бойко Борисов, избрани с милиони гласове [6]  изборният резултат на  „Продължаваме промяната“ от 673 170 гласа, само няколко месеца по-късно си е направо постижение след 837 707-те гласа на ГЕРБ-СДС (април 2021).  

„Според мен – написа един политически наблюдател – не по-малко от половината гласове, които получиха (б.р. Продължаваме промяната) през есента на 2021 г., се дължаха на това, че имаха доверието на президента и го излъгаха” (б.а. виждате ли къде се крие станалата популярна фраза от среднощната ПП-завера „ала-бала с президента“).

Но фактът си е факт: дипломираното невежество, функционално неграмотният Кирил Петков, финансовата некадърност на Асен Василев, всякаквите ленчета, лореровци, калинки с нулеви политически качества и управленска компетентност дойдоха на власт – като реставрирани икони на англосаксонската начетеност, като побългарени ефори  (без да забравяте очилатото духче Доби [7]), като поредните, поредните, поредните спасители, без да сме ги чакали на Орлов мост.

Когато обаче част от т.нар. Суверен реши да се разграничи от (продължаващите подмяната – извинявам се за елементарната реакция!) особено след „успехите“ [8] на ротационния премиер (вече) акад. Николай Денков и на хромите конституционни промени в 50-то Народно събрание. ПП-ДБ вече имаше 50-процентов „дефицит“ (307 849 избиратели, 14-процентов дял от гласовете и 39 места в парламента – с 25 по-малко от 49-ото НС). Става още по-интересно, ако се върнем към 46-ото НС, когато само обединението Демократична България („Да, България!“, ,,Демократи за силна България“ – ДСБ и „Зелено движение“) има 345 331 гласа, а само 307 849 избиратели при коалицията ПП-ДБ в 50-то НС.

Някъде говорих за политическата хидропоника [9] и  май случайно съм улучил хидропоничната присъщност на „Продължаваме промяната“ – уж-партията –като висяща градина на Шарлатанида, без организационна „почва“ и без структури в страната. Та я си представете какво би била електорално „Продължаваме промяната“ без „Да, България“!

Обикновено, когато се говори за партии, акцентът е… идеологията! Макар че едва ли някой може да ми каже каква е идеологията на хидропоничната партия „Продължаваме промяната“? По време на протестите (2020 г.) „продължаващите“ се криеха зад ъгъла на „Няма леви, няма десни!“, но по-късно Някой друг (къде ти толкова акъл у Про100Киро!) ги определи като „социаллиберална политическа организация“. И сега се крият в групата „Обнови Европа“ на Европейския парламент, която замени групата АЛДЕ („Алианс на либералите и демократите за Европа“). Макар че и това не ги прави либерали… Тук си позволявам една дебелашка шега – какви ти либерали (пък и на всичкото отгоре – социал-) те са по-скоро либертарианци – според българския жаргонен речник [10].

Най-много ме учудва откъде всичките тези Про100Кировци, Кокорчовци, ленчета, лореровци, калинки с нулеви политически качества и управленска компетентност, имат самочувствието през цялото време, откакто са се появили в политиката, да се държат като победители въпреки шамара на Суверена, въпреки станалото видимо „ала-бала“ с президента и с програмираната шарлатания с машините, в която „ала-балата“ вече се нарича „сорс-код“.

Е, с машинното гласуване поне заемаме челно място в света – осмо, след Бразилия, Венецуела, Перу, Иран, Индия, Бангладеш и Намибия. Е, в Европа сме на първо! Благодарение на „Продължаваме промяната“, разбира се. И не само това. Спомнете си политическия сюрприз „ротационно правителство“:

Израел 2020 (ротация на премиерския пост след 18 месеца и по 50% от министерските места за всеки от партньорите); Ирландия – 2022 г.; през същата година в Румъния се проведе ротация на премиерски пост, договорена една година по-рано; два подобни опита през годините имаше в Турция и Германия, но те останаха неосъществени…

Виждате ли ползата за държавата, когато на върха ѝ стоят персони, знаещи езици и са учили по света! Колкото и да ни разубеждава в „Равносметката“ си Съмърсет Моъм: „Познавам доста политици в различни страни, които са постигнали високи постове. Бях озадачен от посредствеността на техните умове“. И то без да познава нашите…

…У нас 102-рото правителство беше наречено и обречено да бъде ротационно. И беше – до едно време. Стана някак си закачливо от страна на ПП-ДБ: не подкрепи правителството на ГЕРБ-СДС и нарочената за премиер(ка) Мария Габриел таман връщаше неизпълнения мандат на президента и хоп… ПП-ДБ предложиха правителство с втория мандат, т.е. със себе си. ГЕРБ-СДС ще не ще, трябваше политически да се самодефлорира. Президентът имаше друг коментар: „Днес господин Борисов подарява цялата власт на ПП“ – каза Румен Радев пред журналисти в парламента преди гласуването на ротационното правителство Денков/Габриел.

Надявам се, че вече си спомнихте: споразумението за общо управление със смяна на премиера на ротационен принцип на 9 месеца между първите две политически сили ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ (първо министър-председател ще бъде Николай Денков, а след него – Мария Габриел)? За други споразумения, меморандуми, съглашения, декларации не си спомняйте – никой не разбра  има ли ги, няма ли ги! И когато ротацията не се ротира, оказа се, че Бойко Борисов е виновен…

Иначе, в сапунен стил физико-химикът Николай Денков отчете „успехите“ [11] на правителството си. За него успехи бяха и хромите конституционни промени в 50-то Народно събрание.

Но крушите по това време обра Христо Иванов, преследван едва ли не от времето на бледото си юношество от легислейшън-обсесията [12]:

Така нареченото евроатлантическо мнозинство (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС) само за шест месеца изготви и прие промени в Конституцията, за които Христо Иванов лелееше от години: българските депутати и министри да могат да имат и друго гражданство; Висшият съдебен съвет да се раздели на две; не всеки по избор на президента да може да е служебен премиер. А Народното събрание (НС) няма да се разпуска, когато не избере правителство.

Може действително да е обидно, но май всички те (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС) се самообразуваха в едно конституционно (евроатлантическо) мнозинство и гласуваха тъй както трябваше – за една евроатлантическа конституция. И съвсем не беше необходима „гегата“ на Христо Иванов – те си знаеха как. Но тази нова, евроатлантическа сглобка не можеше без участието на ДПС. Няма да ви връщам към описанието на чòзавия [13] феномен Делян Пеевски за „мазните кафета“, които е изпил Христо Иванов по време на кандардисването…

Обърнахте ли внимание какво е прието: евроатлантическа конституция! При това във време, в което много европейски страни започнаха да смятат евроатлантизма за заплаха за националната идентичност и уникалността на народите в Европа. Но както винаги, ние, българите не сме сред тях. На нас ни харесва „евроатлантизма“, „евроатлантическите ценности“, „евроатлантическата ориентация“, която беше превърната в „пътеводна звезда“ от читателя на „Винету“ – Бойко Борисов [14].

И започва голямото каканижене, теленижене, плямпане, дърдорене, ломотене, празнословене, бърборене, дрънкане, бръщолевене, хем в подражаване на „пътеводната звезда“, хем като отговор на „фалшивите новини и хибридните атаки, с дезинформацията, с която обществото бива заблуждавано за евро-атлантическите ценности, които са същността на сигурността на страната“ (според титана на мисълта, който „превъртя Рубикон-а“ – Цветан Цветанов, 2010).

Евроатлантическото мнозинство чегърта българската конституция, за да остане в историята. Левентът вдясно по-късно ще бъде изваден от мнозинството, но тъй като не може да бъде направен малцинство, ще бъде поставен „под санитарен кордон“ [15]

Извинявам се на читателя, че изоставям (временно) такава животрептяща тема като евроатлантическите ценности, но то не е заради отсъствието на  термина „евроатлантически ценности” в класацията на юридическите термини на ООН. Отсъствие, много преди  Антониу Гутериш, който си позволи без разрешението на Зеленски и Нетаняху да се здрависа с Путин на срещата на БРИКС в Казан, които естествено го наказаха да не посещава страните им…

Изоставих временно  евроатлантическата тема, защото точно когато президентът бламира премиера от „домовата книга“ Горица Кожарева, заставяйки я до 15,00 часа да намери нов министър на вътрешните работи вместо Калин Стоянов, чух инструктивната пледоария на Кирил Петков (в парламента, кой трябва и кой не трябва да е министър). Той пък, при цялата ПП-електорална немотия се държеше  като вожд на партия, спечелила последните избори „с малко, но завинаги“ и за миг си помислих, че е започнало някакво ново „ала-бала“ с президента. Слава богу, не се оказа така, но т.нар. общество все пак успя да изслуша инструкцията на Кирил Петков: нежеланите лица за министър на вътрешните работи в служебния кабинет: зам.-министър Стоян Темелакиев, както и директора на Главна дирекция „Национална полиция“ Атанас Илков.  „Има един много ясен тест – кой ще бъде МВР-министър. Ако г-н Калин Стоянов остане или Атанас Илков, или г-н Темелакиев – едно от тези три лица стане МВР-министър, за мен ще означава, че Делян Пеевски назначава МВР министри в този кабинет“.

Малко започнах да съжалявам за отклонението от темата за евроатлантизма, защото много по-важен е „санитарният кордон“, който едва посъживилата се електорално ПП-ДБ настояваше всички партии да поставят на… Делян Пеевски! В декларация [16]!

Нещо започвам да не разбирам: същият този Делян Пеевски – аверът на Магнитски, но и бетониран член на евроатлантическото мнозинство, което чегърта шест месеца българската конституция – сега „под санитарен кордон“!

И пак условие/ултиматум на ПП-ДБ: няма да разговаря, няма да преговаря с партиите, които не подпишат декларацията за санитарен контрол над Пеевски. От подписалите ще зависи началото на преговори за правителство…

Трябва да си пълен олигофрен да не разбираш причината за т.нар. санитарен кордон на Делян Пеевски, грубо казано самоназначилия се за hükümdar (управник, вожд) на част от нароилото [17] се Движение за права и свободи: ДПС – Ново начало! Хвърлете само поглед на част от резултатите от последните парламентарни избори. В избирателния район Ямбол подкрепата за феномена Пеевски се е увеличила със 143% спрямо резултатите на ДПС от предишните парламентарни избори тази година. В Перник пък увеличението е 69%, в Сливен – 66% и в София област – 57%. Представяте ли какво е това при около десетина процентното увеличение на избирателната активност за страната!

Но едно е да разбираш причината за т.нар. санитарен контрол, друго е да се превръщаш в главен електорален санитарен инспектор! Знам, че това вече ви изглежда смешно, но е трагично, когато политическа партия в демократична страна се възползва от това и… поставя санкции!

Ако не подпишеш – си наказан с това! Ако не подпишеш – си наказан с онова! Ако беше толкова праведна  тази Продължаваща промяна, нямаше още да се говори нито за „ала-бала“ с президента, нито за сорс-кода на машините за гласуване!

•

Всъщност през цялото си хидропонично съществувание това образувание е поставяло условията (пардон, ултиматумите) на победител „С малко, но завинаги!“ без да вижда (трябва ли да се извинявам за народните параболи!) „посраните си гащи“…

Докато нямаше какво да каже в предизборното време ХПП (разбирай хидропоничната партия) постави условието за равноотдалечения премиер (без някой да знае какво е това). И без да го има под ръка, за да докаже понятийно!

После ПП изведнъж забравя за равноотдалечения премиер и… продължава с условията: преговори за председател на Народното събрание… Колкото и вътрешно да не съм съгласен с твърдението (макар и да се колебая!), че това място се полагало на първоизбраната партия, още по-нелепо ми се струва самопредложението на генерал Атанас Атанасов: „Аз! Аз!“.

Не забравяйте обаче, че в т. нар. декларация за санитарен контрол следват сюжети извън всякакъв контрол. И продължава  крациообсесионизма, или казано неакадемично – напъните за власт, с познатата ни перфидност на третия съпредседател Николай Денков чрез

Е, стига толкова! Макар че това трябва да ви го каже някой друг! Този, който вече ви наказа през 2022 година със сто хиляди гласа!

__________________________________________________________________________________________________________