II. КАК АНТИ-„ВЪГЛИЩАРИТЕ“ В СВОЯТА БЕЗПОЛЕЗНОСТ СИ НАМЕРИХА ВРАГ

Веднъж вече обяснявах какви са тези „въглищари“. Позволих си този фриволен лексикален атрибут, отнесен към ЕОВС (Европейската общност за въглища и стомана), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички: Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург. Идеята е да се обедини производството на въглища и стомана, за да се промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често са били жертви. Освен това солидарността в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия (известно е вековното противопоставяне между тези две страни) не просто немислима, но и практически невъзможна. Още повече, че френско-германското производство на въглища и стомана като цяло ще бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на създаващата се организация.

И макар че заглавието на първата част от тази публикация е с негативна конотация „Как „въглищарите“ откраднаха победата от истинските победители“ – кражба от жертвения курган ^[1] на Съветска Русия на Победата на 9 май над фашизма, зад „въглищарите“ (т.е. прощъпалника на низкия съюз) виждат мировъзраждаща и миросъграждаща организация. Макар че е създадена на 9 май (пет години по-късно от истинската Победа), в сянката на Студената война и съществуващото вече НАТО, европейските страни постигнаха споразумението, което да гарантира мира и бъдещата сигурност на континента – Agreement, отчаяно търсено след катастрофата на Втората световна война. Забравете, че спасителната идея е на един обикновен чиновник (но не чак толкова, за да е погребан в Пантеона!) от френското външно министерство – Жан Моне – тя сигурно щеше да остане само идеята без декларацията на френския министър на външните работи Робер Шуман.

Но откровено казано, неприятно е, когато „анти-въглищарите“ (сегашният ЕС, който със своята Зелена сделка искаше да забрани експлоатация на въглищата) поставят себе си – Денят на Европа, пред истинската Победа, без която едва ли щеше да има въобще Европа! Е, стриптийз-доцентът Георги Лозанов, мерудията на всяка политическа манджа, има друго мнение: „Най-голямото нахалство на руснаците е Денят на победата. Комунистическа Русия е бързала да си присвои победата, а въобще и войната, с което създава поне три исторически фалшификации“. Както ще видите по-долу, той един от свидетелите, че Путин е убил Мъртво море!

Така че стигнах до времето и мястото, в което няма не-негативна конотация: Европейският съюз след 12-то председателство!^[2]

Сега, без да си мислите, че ви препитвам, ще ви съобщя имената на  председателите на Европейската комисия на Европейската икономическа общност (ЕИО), и по-късно – на Европейския съюз (ЕС): Валтер Халщайн (Германия), Жан Рей (Белгия), Франко Мария Малфати (Италия), Сико Маншолт (Холандия), Франсоа-Ксавие Ортоли  (Франция), Рой Дженкинс  (Великобритания), Гастън Торн (Люксембург), Жак Делор (Франция), Жак Сантер (Люксембург), Мануел Марин (Испания), Романо Проди (Италия), Жозе Мануел Барозо (Португалия)…

Признайте си с ръка на сърцето, че част от имената чувате за пръв път! А това са авторитетни европейски държавници и дългогодишни дипломати, индивидуалности с академични кариери, автори на научни теории и доктрини; хора, с години отдадени на идеята за Обединена Европа.

Няма да ви преразказвам историята на Европейския съюз, но зад тези личности стоят усилията (ментални, когнитивни, компетентни, нравствени) по изграждането на една първа по рода си европейска наднационална институция: с интегриране „стъпка по стъпка“ на следвоенна Западна Европа вместо пълна и бърза интеграция.

Едно от често използваните клишета при характеристиката на ЕС е, че той е организация sui generis (уникална, без аналог). Наистина, не е възможно ЕС да се вмести в познатата ни до оня момент устройствена политико-икономическа категоризация, от една страна, и от друга – не е възможно ЕС да бъде мислен като всички останали междудържавни организации, в които държавите са запазили напълно автономността на вземане на решения^[3]. В цялото почти двувековно съществуване на международните организации няма друга организация, която по такъв начин да вплита междудържавното и националното начало при изграждането на организацията: една част от органите са станали символ на междудържавното начало (Европейски съвет, Съвет на министрите, Съд, Сметна палата).

И все пак още от самото начало съществуват две основни виждания за развитие на Европейския съюз – федерализъм и функционализъм.

Даже в началото федерализмът има връх  („Съединените европейски щати“, определение, приписвано на Уинстън Чърчил)^[4] – най-демократичната форма на управление с най-достойна самостоятелност на отделните свои подразделения. Федерализмът разглежда интеграционното обединение по аналогия с федералната държава (суверенната супердържава). Сред най-ревностните защитници на тази идея са първият председател на Европейската комисия Валтер Халщайн, учредителят на Акционния комитет за създаването на Съединени европейски щати Жан Моне, създателят на Федералисткото движение в Италия Алтиеро Спинели.

В еуфорията от идеята за единна Европа като федерация идва и студеният душ от провала на проекта за европейска конституция. Това по същество е неуспешният опит за конституционно утвърждаване на тази идея заради отрицателния вот на (референдумната) ратификация на Конституцията на Европа (на англ.: Treaty establishing a Constitution for Europe) във Франция и Нидерландия.

Но колкото и през годините да се твърди, че няма такава държава „Федерална Европа“, че Европейският съюз е съюз на суверенни държави, а не федерация, федералистката идея продължава да съществува^[5].

Но интегрирането „стъпка по стъпка“, без излишен шум успешно продължава.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа. За същото време похвално скъпернически Съюзът обявява своите почетни граждани^[6]. Само трима: Жан Моне, Хелмут Кол и Жак Делор^[7].

Боже, какъв пропуск на Урсула фон дер Лайен! Напразно ли оживя тази жена след руската диверсия на GPS-а на самолета ѝ и след непреодолимото „море от любов“ на българите, та още не е връчила на Володомир Зеленски четвъртото звание Почетен гражданин на Европа!

•

През онези години не съществува днешна Украйна (искам да уловите иронията ми!) и Европейския съюз записва като свой основен адрес за помощ Африка, континентът Африка! Какво ще кажете за това нравственво политическо чистофайничество!

Тогава Европейският съюз няма още отчетливо определен враг, въпреки че това е времето на Студената война. И другата „световна“ сила – НАТО насочва „мерника“ си към Иран: президентът Роналд Рейгън официално обявява Иран за „държава-спонсор на тероризма“ (1984).

Вие обаче се направете, че не знаете как амбициите на шах Мохамад Реза Пахлави (свалян, възстановяван, свалян) за ядрена енергия получават подкрепа от САЩ. Двете страни подписват споразумение за използване на ядрената енергия за граждански цели като част от програмата „Атоми за мир“ (1953). Десетилетието по-късно САЩ предоставя на Иран ядрен реактор и уран за гориво (1967). Това сътрудничество поставя основите на днешния ядрен въпрос. Съвсем скоро САЩ бомбардират три ключови ядрени обекта в Иран, насочени към съображения за сигурност и защита на Израел. Може да бъде този, който са предоставили на Иран!

Та, ако се върне към темата: има ли ЕИО набелязан враг по подобие на НАТО, трябва да каже, че в последните години Европейска икономическа общност (ЕИО) гледа на Съветския съюз със смесица от опасения и прагматизъм. ЕИО вижда европейската интеграция като начин за противодействие на съвета и осигуряване на стабилност в Западна Европа, особено след неуспеха в създаването на европейска отбранителна общност. Страхът от съветско влияние обаче съществува. В ново време се появява и „Доктрината Халщайн“ (първият председател на Европейската комисия), отнасяща се по-скоро към ФРГ, отколкото към ЕС, която гласи: „Западна Германия няма да поддържа дипломатически отношения с никоя страна, признала Германската демократична република (Източна Германия), с изключване на Съветския съюз“. В последните години Съветският съюз гледа на ЕИО с подозрение, виждайки я като инструмент на американския капитализъм и заплаха за комунистическия блок и реагира, сформирайки СИВ като противовес на ЕИО. Като врагове обаче все още не се виждат! Просто защото един икономически съюз не може да има мундиран враг, стига само да не се е превърнал вече във… военен съюз! Дори и без да има прошнурована „военна доктрина“ – фантасмагорията на Росен Желязков!

Това отива повече на военен съюз като НАТО и колкото и да не ми харесва репликата на едиповия комплексар Емануел Макрон: „Ние трябва да знаем кои и къде са нашите врагове“, отколкото на икономическа организация като ЕС. А ако се вгледаме (не е необходимо да е внимателно!) в действията на ЕС през последните години, той изпреварва аскер–активността на НАТО:

• да се задейства планът ReArm Europe, зад който прозира намерението „Европейците да се стягат за война“; да се изгради нова архитектура за сигурност за Украйна – тя да стане „стоманен таралеж“, да се постигне „Мир чрез сила“, не са само вербални заклинания! А зад укро-канонизирането на т.нар. Евроатлантически ценности^[8] (непризнати като юридически термин от ООН) нахално наднича патологичната русофобия… Със специална рубрика в евросъюзния бюджет за… Украйна!

Не си задавайте излишни въпроси – прочетете отново заглавието: „Как анти-„въглищарите“ в своята безполезност си намериха враг“^[9]. И забравиха за „кръщелното си свидетелство“ на икономически съюз.

Не изведнъж! Това става последователно, педантично, ортодоксално, настъпателно… В продължение на години: примерно от 2014 до 2025… (с извинение за иронията: от времето на комисаря с подпийналия ишиас до времето на акушерката на стоманени таралежи…)!

Логиката ми може да ви се стори неубедителна, но т.нар. Зелена сделка на фон-дер-комисията на практика слага край на „въглищарското начало“ на ЕС, защото (болно)aмбициoзнитe ĸлимaтични цeли нa EC, уви, започват да вoдят дo… дeиндycтpиaлизaция на един цял континент!

Ако не ви е известно, Европейският зелен пакт (на английски: European Green Deal), известен още като Зеленият пакт на ЕС или Зелената сделка, според нераззеленилите се амбиции трябва да представлява нова стратегия за растеж, политика и пътна карта на Европейския съюз (ЕС), която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество.

Колкото и декларативно да звучи, чрез него Европейският съюз трябва да поднови своя ангажимент за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда. Предизвикателствата прилежно са изписани в 9 точки, но аз ще се спра само върху една: 4 т.: Чиста енергия, с оглед декарбонизация на енергетиката.

Да ви обясня ли? Трябва да се развие енергиен сектор, който се гради основно на възобновяеми източници, допълнени от бързо извеждане от експлоатация на въглищата и декарбонизация на газа.

Ще го кажа със свои думи: да вдишваме, но без да издишваме!

Прекалих! Дебнещите Фактчекъри (можете да ги наричате и факт-калайджии^[10]) ме опровергават: „Никъде в документите, описващи мерките в пакта, не се предвижда лимит на въглеродните емисии при индивидуалното потребление“.

И представяте ли си, „сделката“ (още го няма експерта по сделките – Тръмп!) среща критики от всички части на политическия спектър и обществото; представители на бизнеса и предприятията, фермери и работници недоволстват от увеличаващата се бюрокрация, организират протести.

Не ви ли притеснява думата бюрокрация?

Не се притеснявайте – всеки еврозакон се нарича Регламент или Директива. Например: Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470, прахът от жълт брашнен червей и ларви на червеи да бъде разрешена храна за пускане на европейския пазар на храни. Ами „регламентите“:

• ЕС забранява на децата да надуват балончета • Еврокомисията забранява онези кули за скачане във вода, които не са ориентирани на север, тъй като иначе скачащите могат да бъдат заслепени от слънчевите лъчи  и да се наранят • Еврокомисията реши да забрани на ресторантите да предлагат на клиентите си наливен зехтин в канички, за да се гарантира качеството на предлагания продукт.

Но състезанието по оригиналност е легендарната разпоредба за кривината на краставиците… Това е може би най-осмиваната разпоредба на ЕС. Става дума за онази легендарна директива 1677/88, която обрече на смърт кривата краставица и се превърна в символ на брюкселското настървение да регулира и нормира всичко възможно. И макар че директивата за краставиците беше отменена още през 2009 година, Директивата за краставиците е дълбоко залегнала в колективното съзнание на хората като пример за свръхрегулация.

Но „убийството“ на кривата краставица не причини никакви глобални икономически щети. За сметка на това Зелената сделка, ръководена от „идеологически императиви“, пренебрегва инженерните ограничения на съществуващата енергийна инфраструктура, води след себе си деиндустриализация, започва да се превръща в пpeчĸa зa ĸoнĸypeнтocпocoбнocттa и pacтeжa, довежда до повишаване на себестойността, до понижаване на добивите, до фалити на земеделски производители.

Но това не е убийство на Зелената сделка според българските Факт-проверяващи. И отричат заглавията в българските медии след срещата на лидерите на ЕНП (електоралния гръб на Урсула фон дер Лайен) в Берлин, в началото на тази година:

„Краят на Зелената сделка наближава!“, „ЕНП е готова да „убие“ Зелената сделка“, „ЕНП с декларация, която на практика  отменя Зелената сделка“, „Зелената сделка е поставена под въпрос“, „ЕНП с декларация, призоваваща за отмяна на почти всичко по Европейската зелена сделка“, „ЕНП избухна срещу брюкселската бюрокрация“.

С раз-чекната истина (извинявайте за българо-английския неологизъм^[11]), каквото и да иска да се каже, няма да споря: вярно е – плановете на ЕК да трансформира Зелената сделка в Чиста индустриална сделка не е опит за убийство! Не искам да съм ироничен – просто трансформация!

Съществена част от Зелената сделка е Регламентът за изпълнение (ЕС) 2017/2470 (прословутият прах от жълт брашнен червей), който можете да наричате „Novel Food“ – въобще храните, пристигащи от „Бостана до фърколицата“ (преводът на Farm to Fork strategy е мой). В интересен анализ arc2020.eu достига до извода, че трябва официално да се сложи край на съществуването на стратегията известна с наименованието „От полето до масата“ („От фермата до вилицата“), а с това и на Зелената сделка.

Хайде, трансформацията на Зелената сделка в Чиста индустриална сделка не е край на Сделката, щото са някакви партийни е медийни щуротии – ами анализът arc2020.eu, който казва същото, да не би да е начало? Да не би да е възкресението на брашнените червеи и на Зелената сделка?

Само че докато вървяхме от „Бостана до фърколицата“^[12], светът се питаше идва ли краят на Европейският съюз.

Колкото и рядко да съм се съгласявал с политическите натюрморти на моя по-млад колега Александър Андреев^[13], за глухия тътен на недоволството срещу европейския проект ще се съглася с него: „Обективно Евросъюзът е прагматична конструкция, която няма ресурсите да въодушевява масите. Логиката „Обединена Европа е добра за всички и затова всички трябва да я харесват“ отдавна не работи…“

Да, действително ЕС преживява дълбока криза и мнозина си поставят въпроса, идва ли позорният край на този Европейски съюз. Нарочно поставям акцент върху „този“, защото „този“ предполага „друг“! Дори мога да се върна към по-ранните години на тази организация, към която въпреки негативната ми конотация за „открадната победа – 9 май“ противопоставям с моята лична подкрепа на човек, който достатъчно добросъвестно се е запознавал с качествата на предводителите на тази прагматична конструкция: хора, с години отдадени на идеята за Обединена Европа.

О, доста инфантилно е да кажа, че „рибата се вмирисва от главата“ (каквато и аксиоматичност да има за това през последните десетина години).

Но да се каже (не от невзрачен писач като мен, а от авторитетна медия^[14]), че процесите на вземане на решения в ЕС са силно неефективни, че публичният образ на ЕС и самовъзприятието на европейския елит  са диаметрално противоположни на реалността са доста силни аргументи. „Все повече решения се обявяват за „исторически“, „европейските ценности“ редовно се хвалят като еталон за целия свят (въпреки че самата Европа често е упреквана за двойни стандарти при прилагането на тези ценности), а собствената ѝ привлекателност се измерва с броя на страните, желаещи да се присъединят към ЕС“.

•

Вече няколко пъти неуважително отминавам едно понятие бюрократизъм. Само че не го разбирайте само като стълпотворение от чиновници. Защото и това е вярно, особено за организации като ООН, НАТО, Европейски съюз.

• Системата на ООН има 130 948 служители през 2024 г. (133 126, 2023 г.)^[15];

• Около 4000 щатни служители, работещи в централата на НАТО, общо 1500 членове на Международния секретариат (цивилни и военни) 1300 души, работещи в мисии и за агенциите на НАТО;

• Общият брой на служителите във всички институции на Европейския съюз (ЕС) е малко под 80 000 към края на 2024 г., като само Европейската комисия е имала близо 33 000 служители в началото на 2025 г.

Все ми е едно как ще се отнесете към тези числа, тъй като за бюрократичните структури е по-важен редът в системите и процедурите, а не накачулването на чиновници. Колкото и неприятно да ви звучи това, бюрокрацията е необходима, за да функционира една система чрез съответната йерархия, правила и разпоредби, както и специализация. Идеалната бюрокрация е едновременно ефикасна и рационална^[16].

За жалост, бюрокрацията често става тромава, влюбвайки се ревностно в процедурите и политиката, а не в ефективността, без да се грижи за реалните резултати или последствия. Няма да ви връщам към Зелената сделка, защото тя накара „присъстващите“ на неузрелия континент да говорят за бюрокрацията, която унищожава демокрацията в Европа. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс, колкото и да не му е в стила, го каза по-меко: „Европа се е отдалечила от нашите общи ценности“, имайки пред вид не нещо друго, а демокрацията… А и добави, че не Русия, и не Китай са основните заплахи за Европа, а проблемите вътре в самия Европейски съюз.

Може и да не ви се вярва, но един от проблемите е… бюрокрацията.

Директивата за правите краставициke отдавна вече не съществува, но все още няма отговор на въпроса: Прекалява ли ЕС с регламентите и регулациите?

Защитниците на обратната теза с охота цитират някогашния председател на ЕК Жак Делор, който още през 1988 предрече, че един ден 80 процента от икономическото законодателство ще идват от Брюксел.

Не знам какви точно са резултатите от това предсказание, но след едно мое некомпетентно ровичкане в Законодателния сайт на ЕС открих, че за около 20 години в тази европейска организация има действащи 26 584 споразумения, директиви, регламенти, решения. Колко специално са регламентите и регулациите, чието начало обикновено се свързва с правите краставици – не успях да се справя. Но след една ануална разбивка на моята „статистика“ се оказаха 1329 акта, което не е чак толкова много. Притесни мe обаче броят на отпадналите актове: 42 118! Толкова напразна работа за 80 000 служители!

Ха, сега, сложете кръст на Европейския съюз, когато 80 000 души всекидневно са доказвали неговата полезност! Точно тук ми се иска да говоря за имитацията на активност на подобни международни структури (ООН, НАТО, ЕС), но тук май не му е мястото. А е един от най-ярките резултати на бюрократизма!

Как заради всичко това забравих собствената си суета: една публикация „Бюробарбароните“^[17].

„Кой може да твърди сега, че бюрократът разполага само с бюрото си и с властта си, когато властта е  на един йерархически етаж над него или е власт по съвместителство? Когато самия него – бюрократа – на всяка крачка го дебнат формалности, букви и параграфи. Кой може да спаси бюрократа! Кой ли? Еволюцията на оцеляването на бюрократа!“

Тъй че не предизвиквайте бюрократа! Как си представяте цели 10 дивизии да скочат и бранят своята армия – Европейски съюз (и без това вече с планиран  800-милиарден военен евробюджет!). По-голямата беда е, че даже т.нар. евроскептици (добре платени!) няма да тръгнат. Няма да си тръгнат и евроскептиците нито от групата на Европейските консерватори и реформисти, нито групата „Европа на суверенните нации“ („Алтернатива за Германия“, Възраждане). В Европарламента те имат поне една нецензурирана минута, ама в собствените им държави – ядец!

Как си представяте Петър Волгин да се върне в Радиото и да даде пак възможност на украинската посланичка да заплашва да го отстрани от ефир (чрез СЕМ, разбира се) или поне да го преименува на Мисисипин (според една стара публикация). И ако президентът Радев, пак изтърве забранената думичка „мир”, пак ли украинското посолство ще го сгълчи? И ако върху сградата на софийската община пак се появи украинското знаме, ще се намери ли кой да го свали?

•

Спомняте ли си „езиковедския“ конфликт между поканения от българския премиер (иначе обидчивия) украински президент Володомир Зеленски и българския президент Румен Радев? В Украйна няма конфликт, а война – това каза украинският президент Володимир Зеленски след като Радев на няколко пъти определи като „конфликт“[18] руската инвазия в Украйна. „Изключително точно знаем, че това не е конфликт“ повтори назидателно Зеленски на непросветения Румен Радев. „Въпросът е в това, че Путин не просто води война срещу нас. Той няма да се успокои докато не ни избие. Вие не можете да се договорите с него“ – каза още украинският президент.

Преди срещата на Тръмп – Путин в Аляска гневният Зеленски (причините за психическото му състояние обикновено са много) се изрепчи на света (на онази част, която искаше да го чуе):

• Украинците няма да дадат земята си на окупатора! • Решенията срещу и без Украйна са решения срещу мира! • Отговорът на „териториалния въпрос“ е в Конституцията: „Конституцията на Украйна забранява всякакви териториални отстъпки.

Намесва се даже тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, въпреки своя КГБ-nickname (Стеклов): „Тези земи са на Украйна!“

Аз съм нищожен човечец, за да се набърквам в такива световни дела. Но отговор като „териториалният въпрос е в Конституцията“ е много повече интелектуално нищожествен, отколкото собствената ми нищожественост. Освен ако украинската конституция не е някаква всемирна конституция, та от нея да зависи украинският териториален въпрос, а не конвенционален устройствен закон (макар и основен) както на другите 195 съществуващи и признати държави в света. Ставайки дума за територия, не забравяйте териториалното лего по скалъпването на тази територия, започнало от Ленин и преминало през прословутата ООН-обувка на Хрушчов… Но да не ви занимавам с териториални дреболии като „признаването на Донецкия басейн за територия на Украйна“ с… решение на ЦК на РКП(б). Да не говоря за болшевишкия партиен процес на коренизиране, наречен украинизация[19], който се извършва чрез включване на украинците в държавния апарат и ръководните органи на обществените организации, въвеждането на украинския език в целия обществен живот, във всички институции и образователни институции. Е, вярно, има и русификация, но това е много по-рано – „по царско време“[20]. Би трябвало да е в сила последното…

И какви са тези „окупирани територии“ в Източна Украйна (2022), които точно преди СВО/войната определят чрез референдуми своето  присъединяване към Русия: Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област (не се обърквайте с референдумите: през 2014 те са за независимост, а осем години след това – и за присъединяване към Русия!).

Какви са тези региони? Приемайки закона за преследването на руския език[21], колкото и той формално да си стои в конституцията[22], украинските власти сами изключват част от населението от собствената си страна и започват разпадането на своята територия. А насочвайки наказателни войски срещу тези региони, те сами нарушават целостта на държавната територия и подкопават правото си да управляват новопровъзгласените републики. Тъй че не твърдете, че Русия е започнала войната – войната е започната от Украйна, като антитерористична операция (преди другата – специална военна операция)! Вие обаче се правете, че не забелязвате: АТО-то си е операция, а СВО-то си е война!

На 18 януари съветникът на украинския президент (Петро Порошенко) Юрий Бирюков написа на страницата си във Facebook:

„Добро утро, страна. 08:01, вече можем да кажем, че преди два часа цялата ни групировка войски в сектор Б получи заповед и откри масиран огън по известните позиции на сепаратистите… Днес ще покажем колко можем да удряме в зъбите… Мислехте ли си това? #пикаем?? Не, просто си връзвахме обувките. Очаквайте скоро, ще ви информирам веднъж на час“…

Следователно проблемът за запазването на целостта на Украйна вече не засяга онези републики, които в повечето случаи гласуваха против украинските власти на референдума, организиран през 2022 г. Целта на войната (наречена операция![23]), обявена от Украйна като освобождаване на Крим, Донбас и Луганск, няма правно основание в основополагащи документи на ООН даже още от 1945 г. – според едни юридически флашмобъри. Според Киев и неговите съюзници (не се питайте какви съюзници), които също се връщат към същата година: резултатите от гласуването противоречи на Хартата на ООН[24].

Но не мислете Зеленски за злодей: още преди началото на военните действия президентът Зеленски сиромахомилски призова гражданите с проруско съзнание и нагласи  да напуснат Украйна, въпреки че самият той говори май повече руски и… английски, отколкото украински. Тъй че преди филмовият „Слуга на народа“ да се превърне в житейския Президент на(д) народа, на Зеленски му се налага да учи усилено украински, за да общува нормално с поданиците си…

Да, ама „демократичният свят“ (тук не забравяйте Украйна!), Европейският съюз, „колективният Запад“, „коалицията на желаещите“ крещят, че референдумите (още преди да се проведат!) нямат законова сила, че противоречат на международното право и се организират от страна-агресор… А от Европейската комисия обявяват, че ще санкционират всички граждани (боже, каква свобода!), които участват или подпомагат по някакъв начин провеждането на референдумите в окупираните територии.

И ти да видиш – международни наблюдатели от България[25] (нали не сте пропуснали!), Босна и Херцеговина, Германия, Сърбия, Мозамбик, Франция и Централноафриканската република, отбелязвайки  ентусиазма на избирателите, не регистрират никакви нарушения, освен заплахи и обстрел от Украйна.

Има обаче и примери, при които не са необходими никакви референдуми (псевдо-, незаконни, престъпни). Изправяш се пред света и обявяваш своята независимост! Какво, че е едностранно! Какви ти референдуми! Каква загуба на време! Просто прокламираш независимостта си! И толкова! Примерът се нарича Косово (17 февруари 2008 г.).

За идеята може дори да се получи Нобелова награда. Извинявам се за хиперболичния преразказ, но една година преди това финландският дипломат Марти Ахтисаари – представител на ООН в Косово, предлага плана (съобщен по-горе) за регулиране на конфликта[26].

Сега ми позволете отново да се върна към темата за войната и… мира. Не знам войната да има свое „законодателство“, но мирът (постигнат чрез мирен договор!) има свои закони. Закони, които в един момент могат даже да осквернят прочита на украинския президент: „Конституцията на Украйна забранява всякакви териториални отстъпки“!

Казват, че най-важните елементи на мирния договор са правното регулиране на въпросите на териториалния суверенитет (тук Зеленски да внимава, защото тази регулация може да се отнася и до териториални отстъпки!)[27] и политическите условия, волеизявленията на страните за изграждането на бъдещите дву- или многостранни отношения, форма и размера на репарациите, последствията във военната област.

Освен това правото на запазване на териториалното единство е подчинено на правото на националностите (в многонационалните държави) сами да определят съдбата си. Правото на националността да определя собствената си съдба е по-висше от суверенитета на държавната власт.

Затова не се чудете защо пред тези неоспорими аргументи „демократичният свят“, Европейският съюз, „колективният Запад“, „коалицията на желаещите“ умишлено бъркат понятия като мир/мирен договор с понятия като „примирие“ или „(временно) прекратяване на огъня“ – понятия от военния мисловен патрондаш! 

Примирието, „временното“ (безвремие) е нужно, за да стане Украйна „стоманен таралеж“, да се задейства планът ReArm Europe, да се изгради нова архитектура за сигурност за Украйна – все идеи, изродени от акушерката-икономист Урсула фон дер Лайен[28] (не я бъркайте с морската вещица Урсула от „Малката русалка”, но не пропускайте вещерството ѝ над ваксините на Пфайзер, зелената сделка, шик-храната от червеи и насекоми)[29]…

Нейният интелектуален Еверест обаче е в сентенцията „Мир чрез сила“ – част от идеята „Европейците да се стягат за война“… Съблазнен съм и от стоманения таралеж“, но за да не принизяваме нещата, няма да си хабя повече патроните (и без това халосни) най-вече заради борисовизма „С гол гъз таралеж ще мачкаш…“[30]

Ако обърнете внимание, от 2014 г. до 2025 г. Европейският съюз, въпреки че Виктория Нюланд го праща на майната си[31],  създаден като мировъзраждаща организация, в своето икономическо безсилие се опитва да се превърне в Европейско НАТО, превръщайки страха от руска заплаха в психиатричен проблем![32]

Всъщност русофобската психопатия отдавна е хлорофирала в Украйна – с преименуването на улици,  кръстени на велики писатели,  давайки им имената на Бандера,  Шухевич, Нил Хусевич, Владимир Кубийович и други укро-нацистки идоли,  които само заради Волинското клане с убийството на стари хора,  жени и деца – на десетки хиляди мирни граждани на Галиция – поляци, руснаци и евреи – трябва да бъдат прокълнати завинаги!

Само че след нападението срещу Украйна анатемосана е руската литература, обвинявана в съучастничество в тази война – тя е и олицетворение на моралния и хуманитарен банкрут на руската култура. Някои украински писатели призовават към бойкот на руската музика, на руските филми и книги, като обясняват, че по света тази култура все още е погрешно смятана за европейска и хуманистична, докато престъпниците, изнасилващи майки с децата им, са били възпитавани в училище именно в духа на творбите на руските класици, че пътят към клането в Буча произтичал и от руската литература.  

Нали врагът е Путин, а не Пушкин! Не се учудвайте ако чуете, че в Украйна е поставено началото на движение, известно като „Пушкинопад“, в резултат на което са демонтирани десетки паметници на поета в украинските градове – Чернигов, Ужгород, Тернопол, Николаев. А чатботът в Телеграм (@cancel_pushkin_bot), трябваше да идентифицира онези руски писатели, които не заслужават нещо да бъде кръщавано на тях в Украйна. В културната война срещу Русия се включва и ПЕН-центърът на Украйна с призива си „пълен бойкот на книгите от Русия по света!“ Украинското министерство на образованието препоръчва да се премахнат всички произведения на А. Пушкин, М. Лермонтов, Ф. Достоевски, Л. Толстой, И. Тургенев и Н. Некрасов, Ф. Тютчев, А. Фет, И. Бунин, всички произведения на М. Булгаков, басни на И. Крилов, разкази на А. Чехов…

Върхът на тази русофобски позор е „присъдата“ на украинското външно министерство над американския режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант Уди Алън, взел участие в Московската международна филмова седмица[33], като говори чрез видеовръзка на сесията „Легенди на световното кино“ на 24 август 2025. Външното министерство окачестви виртуалното участие на световноизвестния творец и четирикратен носител на „Оскар“ в събитието като  „позор и обида“ за жертвите на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна“. Вездесъщият „Миротворец“ също го добави към своите наказателни анали за „съзнателно участие в руско пропагандистко мероприятие във време на руско-украинската война и убийствата на украински граждани;  публична подкрепа на руската агресия“.

Вярно, Уди Алън призна любовта си към руското кино и топлите си чувства към Москва и Санкт Петербург, но политическите (творчески едва ли!) му съдници нарекоха позор това признание на 89-годишната легенда на „стария Холивуд“. Да, позор „позор и обида към жертвите сред украинските актьори и режисьори, убити или ранени от руски военнопрестъпници“ – „зверствата, които Русия извършва в Украйна“, за които Уди Алън „умишлено си затваря очите“!

И това е станало пред „отворените очи“ на президента, който се прави актьор? Или актьорът, който се прави на президент. Или успешната бутафория и на двете „занимания“!

•

Но ако се върнем към Виктория Нюланд, лед 11 години един друг янки също „прати на майната“ си Европейския съюз, макар че го направи по много по-интелигентен начин: „заплахата, която ме тревожи най-много е заплахата отвътре – отстъплението на Европа от някои от нейните най-фундаментални ценности“. В рамките на Мюнхенската конференция по сигурността (2025) американският вицепрезидент Джей Ди Ванс обвини европейските лидери, че допускат отстъпление от демокрацията, като не се вслушват в избирателите и ограничават свободата на словото […]

„Някои комисари предупреждават, че определени медии могат да бъдат закрити, за да се предотврати разпространението на вредни призиви към насилие или за да се спрат антифеминистки изявления“.

Обърнахте ли внимание на лексикалния аршин „свободата на словото“. Според тази „мярка“ Украйна отдавна е спечелила войната… пропагандно! Често вместо безпристрастни и доказани факти, пропагандата може да представи съзнателно манипулирана информация с цел заблуда на обществото. И понякога това може да се окаже по-силно от реалността!

Заклеймявайки кремълската пропаганда, „демократичният свят“, „колективният Запад“, „коалицията на желаещите“ (за всичко това разбирай Европейски съюз) забраниха на „нежелаещите“ да гледат, слушат и четат кремълските измислици и шарлатании. За сметка на това от някакъв анимиран (като забележителност) „Нощен Майдан“ с кремълска жлъч ни залива с всекидневните си речи последния украински сайбия за поредната победа на Украйна и с поредните набези на убиеца Путин, без своите:

16 авг. 2025: Над 120 жители на Русия са ранени от ударите на ВСУ за седмица, 19 души са загинали

14 авг. 2025: Шестнадесет души бяха ранени при украински атаки с дронове

два южни руски града – Белгород и Ростов на Дон;

1 юли 2025: Украински дрон удари руски промишлен завод на около 1300 километра от Украйна.

17 март 2025 г.: Украински дронове атакуваха енергийни съоръжения и стратегически обекти в Астраханска област на Русия.

12 март 2025 г.: Украйна предприе най-широкомащабната си атака с дронове срещу руската столица, като поне 91 дрона са били насочени към Москва,  довели до затваряне на летища и отклоняване на десетки полети.

24 юни 2024 г.: Информира ни самият Володимир Зеленски: поразихме над 30 руски петролни рафинерии и складове.

Уви, страните-членки на ЕС, игнорираха и игнорират престъпленията, извършени от украинските силоваци, масираните обстрели над градовете и населените места в Донбас, в резултат на които загиват мирни жители.  Но без българските медийни легионери, без доброволните укро-еничари всичките тези внушения това просто не  се получаваше. Без тях кой щеше да повярва, че  Мъртво море е мъртво, защото Путин го е убил!

Ако се върна пак към примирието[34], то просто е временен мир по време на война по взаимна (неофициална, според международното право) уговорка на двете воюващи страни.

Част от тази информация не достигаше до нас, защото войната се водеше само от… Русия (не си мислете за валидните умозаключителни схеми!), защото трябваше да има време и място за убитите цивилни, за разрушените болници, детски градини и жилища. И за още по-жестоки истории – като Буча!

Уви, страните-членки на ЕС, игнорираха престъпленията, извършени от украинските силоваци, масираните обстрели над градовете и населените места в Донбас, в резултат на които загиват мирни жители.

Не знам защо (по-скоро – знам!) тази тема ме връща към сложнотиите на  т.нар. Мински споразумения, които бяха смятани за начин за разрешаване на конфликта в Донбас. Поради неяснотата на формулировката, несигурността на последователността от действия, предложени в споразуменията, действията, противоречащи на целите им, Минските споразумения бяха обречени и не успяха да донесат устойчив мир в Украйна.

Защо ли? През пролетта на 2022 г. руската делегация[35] предлага да прекрати войната, ако Украйна се откаже да се присъедини към НАТО. Нещо повече – Русия е била готова да в замяна на неутралния статут на Украйна да напусне без бой всички територии, завзети след 24 февруари 2022 г. Нещо повече, ако се вярва на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, Русия е била готова да върне целия Донбас на Украйна при условията на широка автономия по модела на Южен Тирол в Италия.

В интервю за Die Zeit от 7 декември 2022 г. бившият германски канцлер Ангела Меркел заявява, че Минското споразумение от 2014 г. е опит да се спечели време за Украйна. Путин е можел лесно да анексира Украйна в началото на 2015 г.

…Виждате ли как в опитите за печелене на време се стигна до прословутата карта в Белия дом, показваща окупираните територии от Русия… Освен войната и мирът/мирният договор има своите жестокости. Какво от това, че „Конституцията на Украйна забранява всякакви териториални отстъпки“!

„Тази карта беше такъв мощен шамар в лицето, че би трябвало да накара да се вразумят всички онези, които в продължение на няколко години, откъснати от историята, откъснати от географията, откъснати от реалността, бълнуваха за бойното поле, където всичко щеше да се реши, без да разбират за какво говорят“. 36

Въпреки евтиното пророчество „Украйна ще победи Русия!“, май за пръв път изречено от Борис Джонсън, в неговата видеореч пред Украинската Рада на 3  май 2022 г. се стигна до тази карта. Но докато западната пропаганда рисува миражи за „победа“, фронтът разказва съвсем друга история – история за рухнали илюзии, тлееща армия и една Русия, която пренаписва правилата на войната.

С тази карта Тръмп слага край на въпроса за членството на Украйна в НАТО, уточнявайки, че всяко мирно споразумение ще включва „известна размяна на територии“ и е възможно Русия да анексира целия Донбас в Източна Украйна и да запази Крим. В замяна тя ще се откаже от Херсонската и Запорожката област, които частично окупира.

Според вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в интервю за американската телевизия Ен Би Си: „войната не е в ничий интерес – нито на Европа, нито на Съединените щати, нито на Русия и Украйна“

Само че Европейският съюз обяви нов пакет финансова подкрепа за Украйна на стойност €4 млрд., по повод 34-ата годишнина от независимостта на страната. От тях €1 млрд. идват от доходите от замразени руски активи, се посочва в изявление на Европейската комисия.

Е, нахално е!

Да живее войната, постигната с мир!

---

[1] Могила, могилен хълм, крепост, дом: дума в руския език с древни тюрски корени. Освен това Курган е град в Руската федерация, разположен на Уралското плато. Във войната Съветския съюз дава 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни жертви.

[2] Жан-Клод Юнкер (Люксембург),  Урсула фон дер Лайен (Германия).

[3] Проф. д-р Христо Георгиев. Научен доклад. Европейският съюз между федерализма, функционализма и свещения егоизъм на нациите.

[4] Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави като Съединени европейски щати е направено от Виктор Юго през 1849 г. на Парижкия конгрес за мир,  който той председателства.

[5] Даже съществува Съюз на европейските федералисти и българският депутат Андрей Ковачев (до 2018) му е заместник-председател.

[6] Гражданин на Европейския съюз

[7] Да, същият този Жак Делор, „религиозният френски социалист“, който предлага създаването на еврото – новата единна валута, която да замени отделните национални валути.

[8] Евроатлантизмът (извън политическото каканижене) е понятие, известно като трансатлантизъм – геополитическа философия за политическо, икономическо и военно сближаване на държавите от Северна Америка и Европа. Но вие си мислете, че това едно и също.

[9] И с „картинката“ над заглавието – колаж върху кадър от филма  „Ржевски срещу Наполеон“ – руско-украинска историческа комедия от 2012 – десет години преди Зеленски да си помисли, че ще е (филмов) Наполеон срещу Русия.

[10] Много от т.нар. фактчекъри са мои млади колеги. И бих се отнасял с уважение към техния труд, ако не използваха предизвикателни идеологически клишета: „според кремълската пропаганда“ или неподкрепено със статистическа или социологическа фактология клеймо: Невярно!

[11] Раз-чекнат всъщност е шаржов каламбур от българската представка раз- и английската дума check (проверявам) и има смисъла на „разчекната истина“

[12] ФъркОлица, фъркУлица: вилица. Употребява се в цяла Северна България. Определено румънска дума според редакторите на bgjargon.com. Според Речника на стари и диалектни думи е с предполагаем български произход.

[13] Ал. Андреев, шеф на българската редакция на радио „Дойче веле“, бивш служител на БНР. Публикация в DW, 2023 г. Живеем в най-доброто място в днешния объркан свят.

[14] Die Welt: Невежество и високомерие – идва ли позорният край на този Европейски съюз, 08.08.2025 (б.а. Шпрингеровият „Die Welt“ е вестник с консервативен политически уклон).

[15] Терминът „служители на ООН“ се отнася до различни видове персонал, като например служители на Секретариата (36 757 към декември 2023 г.), униформени миротворци, цивилен персонал и доброволци на ООН.

[16] Според немския социолог от XIX век Макс Вебер – един от първите учени, които изучават влиянието на бюрокрацията.

[17] Иван Ангелов, Притча за пшениченото зърно, Есета, очерци, пътеписи. Изд. Фльорир,  2011 г. Някогашна цена 5,00 лв.; оказионна цена 2025: 42,00 лв.

[18] С уточнението си, че този конфликт няма военно решение, българският президент фактически определя конфликта като военен.

[19] Не правете асоциация (но можете и да я направите) с насилствената македонизация на Пиринския край (1946-1958), с интензивно развитие на „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край чрез  отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография.

[20] 1764. Инструкция на Екатерина II за русификация на Украйна, Смоленск (етническа беларуска територия), балтийските държави и Финландия; 1784. Пълна забрана на началното образование на украински език на територията на Руската империя; 1888. Указ на император Александър III „За забраната на използването на украински език в официалните институции и кръщението на деца с украински имена“.

[21] В Украйна приблизително 30% от населението говори руски като свой първи език, според преброяването от 2001 г. Около 30% от хората говорят едновременно руски и украински. В една от тези групи можете да поставите и Володомир Зеленски… Изберете сами. През 2008 г., след почти двадесет години независимост, според Института Галъп, дори в Централна Украйна огромното мнозинство от жителите все още предпочитат да общуват на руски.

[22] Конституция на Украйна, 1996 г.: Член 10… В Украйна е гарантирано свободното развитие, използване и защита на руския език и другите езици на националните малцинства в Украйна. 2021 г. Конституционният съд на Украйна издаде решение, че „руснаците като отделна национална група не съществуват в страната“ и те нямат право „на правна защита като етническа или езикова единица“, тъй като са „политическа конструкция“. Едва през 2025 г. новият езиков омбудсман на Украйна, Олена Ивановска, предложи руският език да бъде премахнат от конституцията на страната, определяйки го като “инструмент за дестабилизация”.

[23] Операцията е обявена на 13 април 2014 г. и е продължила до 30 април 2018 г., след което е заменена от Операция на съвместните сили (ООС). Форматът АТО е избран поради необходимостта от провеждане на избори в контекста на руската агресия, тъй като военното положение би ги направило невъзможни (според украински източници).

[24] Вероятно това е препратка към Устава на ООН, наричан и Харта на ООН, и вероятно се има предвид Глава VI, Мирно уреждане на споровете, Член 33, т. 1.

[25] България в същото време е и сред страните, които осъждат „опита за незаконно анексиране“  на четирите украински региона от страна на Русия. Не се чудете кои са българите!

[26] Всъщност Нобеловата награда за мир бившият президент на Финландия Ахтисаари получава за „усилията му за разрешаването на международните конфликти, които той прилага на няколко континента в продължение на три десетилетия”. Косово само е последният „напън“…

[27] Особено ако се съди от map-подсказката от „костюмираната“ среща между Зеленски и Тръмп: разпънатата пред двамата голяма карта на Украйна, върху която с розово са били отбелязани окупираните от Русия територии.

[28] Урсула фон дер Лайен е носителка на престижните украински ордени: най-високия (до 2008 г.) за Украйна „Орден на княз Ярослав Мъдри I степен“, 2022 (макар че се начева от V степен) и Медал на Ордена на свети Пантелеймон, 2024. По ирония на съдбата през 2022 г. в България стартира петиция до Св. Синод на БПЦ за отнемане на присъдения златен орден „Св. цар Борис-Покръстител“ на президента на Руската федерация Владимир Путин през 2003 г. Преди това е отнето и званието „Доктор хонорис кауза“, дадено от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ на руския президент. Автори на петицията са Николай Хаджигенов, Валентина Василева-Филаделфевс, Мария Капон, Георги Табаков, Арман Бабикян, Лиляна Стефанова, Димитрина Александрова.

[29] Слава Богу, разпоредбата за „правите краставици“ е от времето на председателството на Жозе Мануел Барозо.

[30] Отговор на Бойко Борисов на реплика на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков (2021 г.), който от парламентарната трибуна отговори на депутатите от ГЕРБ, че съжалява, че през 90-те не е успял да се разправи с техния лидер.

[31] На 7 февруари 2014 г. заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд се оказва в епицентъра на глобален скандал, след като неин частен дипломатически разговор с посланика на САЩ в Украйна Джефри Паят е прихванат и пуснат в глобалната мрежа. Така става известна гневната реплика: „Майната му на Европейския съюз!“

[32] По Еманюел Тод (1951) – френски историк,  антрополог,  демограф,  социолог и политолог в Националния институт за демографски изследвания в Париж. 

[33] Международната седмица на киното, стартирала миналата година, се провежда от 23 до 27 август във филмовата фабрика „Москино“ и има за цел да популяризира Москва като международен център за режисьори и киномани.

[34] Само като любопитна подробност: примирието, с което се слага край на военните действия на Корейската война (1950-1953) все още продължава действието си, без да има сключен Мирен договор между САЩ и Северна Корея.

[35] Според лидера на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия, който ръководи делегацията на Киев в преговорите с Русия,

[36] Изявление на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова по Радио „Спутник“. ↩︎

Бележка:

Колажите са върху кадри от руско-украинския филм Rzhevskiy vs Napoleon, 2012 и са на автора на текста