Интервю на Светлана Георгиева със Здравка Калайджиева – съдия в Еропейския съд по правата на човека
Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в периода 2008 – 2015 г. Известен адвокат правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация „Български адвокати за правата на човека“. Жалби, които тя е изготвила и успешно поддържала като адвокат пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в барското законодателство.
– Очевидно новият главен прокурор ще бъде избран на инат – всички разумни доводи на юристи и граждани се удрят в бетонното упорство на изборния орган. Що за юристи могат да си позволят да са във висшия кадрови орган на съдебната власт и да свалят летвата на най-важния избор в държавата до такава степен?
– Мисля, че става дума не за инат, а за искрена убеденост в качествата на г-н Иван Гешев. Те са еманация на качествата и очакванията на прокуратурата в днешния й вид. Както единодушното му номиниране от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), така и подкрепата от „трудовите колективи“ на колегите му по места му е съвсем логичен избор на човека, който в най-висока степен съответства на техния „идеал“.
– В интервюто си за БНТ г-н Гешев отрази по достъпен за всички граждани представите на прокуратурата за нейната роля на репресивен орган срещу предварително избирателно посочени идейни и икономически конкуренти – противно на принципа за равенство пред закона, плурализъм на мненията и свободна конкуренция, на орган, чиято основна задача е да „арестува“ и провежда показни акции, който може да осъществява „привременно правосъдие“, вместо да изправя заподозрените в престъпления лица пред съд, който да произнесе присъда.
– Въпросът Ви за летвата на хората, които го избират, ми се струва позакъснял, защото господин Гешев и досега заемаше висока и бих казала твърде видима длъжност в прокуратурата. Ново е само единодушието на всички членове на прокурорската колегия, с което ясно се изразява твърдото им намерение безапелационно да блокират всяка друга номинация и пълното пренебрежение към общественото мнение, което някои нарекоха „уличен натиск“.
– Положението изглежда безнадеждно – как ще функционира така наречената ни демокрация оттук нататък, след като държавното обвинение ще завърши вече изградения си образ на репресивен орган, който се задейства срещу неудобните на властта?
– Дилемата „независим съд или прокурорска република“ отдавна стои пред българските управници и техният избор е все по-ясен. Впрочем господин Гешев вече публично сподели възгледите си за функционирането на „така наречената ни демокрация“, необходимостта от разделение на властите и от прякото взаимодействие на органите на съдебната система с МВР и ДАНС, което вече е факт. Засега ефективността на това взаимодействие се контролира в известна степен от съда, но това не всякога се харесва на прокуратурата и управляващите. Колкото до гражданите, кандидатът за главен прокурор изрази публично възгледите си относно презумпцията за тяхната невиновност до произнасянето на съда, както и отношението си към тяхното право на защита.
– Има ли надежда някоя европейска институция да се впечатли от ставащото в България и да поиска някакво обяснение от властите или да отправи критика, която да им подейства като спирачка?
– Европейските институции нееднократно са се „впечатлявали“, произнасяли осъдителни решения срещу България, отправяли са критики към състоянието на правосъдието, което е определящо и за нивото на демокрацията ни и са предлагали съдействие за промяна. Не съм с впечатлението, че това всякога е действало като поука, камо ли като спирачка за властите. В крайна сметка единствено гражданите имат интерес от законност и независим съд, който да я гарантира, и те са тези, които би трябвало да се тревожат от отсъствието им. За съжаление, повечето хора възприемат това едва когато имат лична нужда от справедливост.
– В момента личността на главния прокурор е определяща, защото законът му дава неограничена и безконтролна власт. Как би могла да се постигне промяна и да дойде онзи прекрасен ден, когато няма да изпадаме в ужас, че е избран некомпетентен слуга на изпълнителната власт?
– Личността на главния прокурор е „определяща“ не защото може да е „некомпетентен слуга на изпълнителната власт“, а защото независимо от качествата на избрания кандидат, длъжността му по закон концентрира изключително широките правомощия на цялата прокуратура с възможността да контролира упражняването й от всички прокурори, без да отговаря пред закона, дори и ако е извършил тежко престъпление. Всяка от тези черти на всемогъщието може да бъде ограничена, но когато променим един елемент от коя да е система, останалите също се променят.
Такава промяна следва да се извърши според представите ни за съдебна система, годна да осигури упражняването на правото ни на справедлив съдебен процес. Българската конституция не гарантира правото на всеки гражданин на справедлив съдебен процес и не различава изрично прокуратурата от съда като „органи на съдебна власт“. Според решение на Конституционния съд на България от 2003 г., прокуратурата е част от „държавното устройство“. Дано и съдът…
– Трябва ли промяна на конституцията за тази цел или е достатъчно изменение в Закона за съдебната власт и НПК?
– По мое мнение редица позитивни промени не изискват изменение на конституцията и биха могли да бъдат въведени със закон при наличие на политическа воля и адекватна концепция. Години наред управляващите оправдаваха липсата на промени в конституцията с необходимостта от свикване на Велико народно събрание. Законодателят обаче не свикваше този орган и забравяше за тази „необходимост“, щом пожелаеше да въведе поредните промени на Глава седма от Конституцията. Все в посока поставянето на съдебната власт в зависимост от своята политическа воля.
Източник: dnevnik.bg
Заглавието е на Детайли/Detalils
Детайли/Details 
Вашият коментар