Дискриминационно четиво. Само за интелигентни читатели
Продължение (7)
Иван Ангелов
Погледнете поредния „тефтер“. Виждате ли някакви години? 2013, 2014… Обърнете внимание как „перачката“ Елена Йончева идва все последна, все едно че чака някакъв специален прах за пране. Е, май има и една страница, на която е първа, но може би „портиерът“ не е намерил друго място за вписване. Не обръщайте внимание обаче, че „портиерският“ почерк е друг. Обърнете внимание и (вж. втората колона „Име на посетен“) как „перачката“ Елена Йончева все не може да се срещне с бъдещия „банкер-беглец“ на организираната престъпна група (извинявайте за иронията: организирана от държавата), а само с негови асистенти.
„Необходимо „лирическо“ отклонение за халваджийските тефтери, облетявани с дизеловия двигател, с който Прокурорът Гешев кацна на Луната
Това са страниците от поредния (хронологически предхождащ „тефтерчето“ на Десислава Иванчева) „тефтер“. Тефтерът КТБ. Но и той е „изтекъл“ от присъдружния на прокуратурата – ПИК по неведомите пътища на „изтичането“ на СРС-тата по Случая Иванчева… И в този тефтер, както в „тефтерчето“ на Десислава Иванчева, нещо трябва да съвпадне с друго нещо – може би (не подозирайте Прокурора Гешев в някакви иновативни идеи) – името Елена Йончева, позволила си да осъди Премиера (сегашния) за клевета – с името на „перачката на пари“ Елена Йончева=
Прав е Прокурорът Гешев като казва, че Случаят Иванчева е много елементарен, обяснявайки по време на кариерната си пресконференция (18 април 2018 – денят след ареста), че делото за подкуп срещу бившия кмет на район „Младост“ Десислава Иванчева е обикновен криминален случай, който скоро може би няма да се повтори. „Той е направен много елементарно – никой не взима пари по този начин, по който са взети“. Само не си мислете за „начина“, че ще вземете да повярвате на версията на подсъдимите за подхвърлените пари!
Рядко прокурорът Гешев може да бъде уязвен „в това, което не съвпада с онова“, но много скоро един пловдивски колега на Иванчева повтори подкупа и то още по-елементарно [7]. Той си взе парите точно по милиционерско-прокурорския мениджмънт „контролиран подкуп“, без да се налага да се търси „подкупвач“ (при това – с пари), без да се хаби време и средства за 10 тома СРС-та, без да се ангажират 100 човека с разследването (вж. уводната част), и без да се спира движението в централната градска част, за да се види забележителната организация на Прокурора Гешев, от която изпита погнуса не само Държавният департамент, но и момчето от Банкятлеем.
♦
Вярно, ще се съглася – Делото КТБ – делото за длъжностното присвояване от Корпоративна търговска банка – финансовата пирамида, източвана от своя собственик е почти египетска пирамида във финансовия свят. Гледано (социално) отдалече, през очите на различните медии (къде е тук Съдия Иво Хинов да каже: злонамерени и доброжелателни!) това дело изглежда толкова сложно, толкова заплетено, а и с почти необятна правна кубатура, че започваш да се чудиш с каква ментална проницателност и глъбина, пък и с каква правна квалификация трябва да бъде Прокурорът (а после – и Съдията), който ще застане срещу всичко това:
- 10 хиляди страници обвинителен акт (Б.А. срещат се и числата 12 000, 15 000, но да не вземете да си помислите: „Краткостта е белег на таланта“!), 1360 тома (с 210 000 стр.) 400 разпитани, 18 обвинени за престъпления за над 2,5 млрд. лева!
Когато банката е още с чисто съдебно досие, тя се ползва с политически протекции и това ѝ позволява да засмуква публичен ресурс. През 2011 г. Цветан Василев е „Мистър Икономика“, а през 2013 г. – „Банкер на годината“, и макар КТБ да не е била нито веднъж Банка на годината, то три поредни години 2010, 2011 и 2012 [8] е била победител в категорията „Динамика на развитие“.
С други думи към банката се „втурват“ доста (ама наистина доста!) държавни пари (със сонорните или минорните изнудвания на двама премиери: на Орешарски в малкооставащото му време – и на Бойко Борисов в безграничното му предстояще).
Но за да не ви занимавам повече със социалната и досъдебната „история“ на тази българска банка (още повече, че делото започна), ви давам възможност да се „задръстите“ с информация и емоции в следните сайтове:
- Сайт на Главна прокуратура на Република България: Специализираната прокуратура предаде на съд 18 лица по делото „КТБ“ (Тук се намира и линкът: Общ поглед върху „Моделът КТБ“)
- Wikipedia: Българска корпоративна банка
Няма да съжалявате: има всичко, даже и липсващите имена, даже и едно прокурорско есе „Общ поглед върху „Моделът КТБ“, наричано от някои медии и резюме на обвинителния акт.
Между другото, ако видите фразата „в житейски смисъл“, бъдете сигурни, че зад нея стои Прокурорът Гешев:
- „Десислава Иванчева е изнудвала в житейски смисъл и други хора.“
- „Моделът КТБ” представлява в житейски смисъл най-голямата стопанска и обществена „финансова измама“, случвала се в новата ни българска история (измерима с проценти от БВП).
И още нещо е искал да ни каже Прокурорът Гешев в житейския смисъл, но за да не се повтаря е поставил „смисълът“ в кавички „финансова измама“. И пак – за да не се повтаря с трафаретната прокурорско-съдебна сравняемост „финансови изверги“ – беден народ (размер на финансовата измама спрямо размера на минималната работна заплата, примерно 140 заплати) Прокурорът Гешев находчиво сменя „мярката“: измерима с проценти от БВП. защото и измамата къде-къде е по-голяма. Не се изморявайте ментално с паралогизма „измерима в проценти“! [9] Само не обвинявайте в софистика Прокурора Гешев – изразът „измерима с проценти от БВП“ е използван съвсем непреднамерено, почти като оня ослепителен (според някои клавиатуристи) фразеологизъм „Светнаха като коледна елха“, който за жалост се оказва „заимстван от една колежка“ [10].
На Прокурора Гешев май не му върви с използването на проценти. Спомнете си, как заради 1/10 от процента той разкаля цели 99,9% от терена на (индивидуалния) конкур-ипик за главен прокурор (с измислени препятствия). Вместо да си даде простичкия пример как „тези пари, за които става въпрос, можеше да се превъоръжи армията ни и да се достроят всичките магистрали„ Прокурорът Гешев избира да работи с понятия като „измерима с проценти от БВП“ и хич не се съобразява, че „свидетелите“ по „делото“ Брутен вътрешен продукт са трима (четвъртия не го броя): БВП-номинален, БВП ППС, БВП на жител [11]. Колкото и несъстоятелно да е съпоставянето на две противовесни категории: консумативна (кражба, измама) с креативна (БВП)! Но добре е, че Прокурорът Гешев не се е задълбочил – 2,5 млрд. лв. (присвоени, „откраднати“, задигнати, свити, отмъкнати) са само 2% от номиналния БВП и само 1% от БВП-ППС. Ако не знаеш абсолютната стойност на тези два „продукта“, само „измереното в проценти“ изглежда обидно малко, не само в нашите очи. В очите на един прокурор, за когото нищо „никога не е достатъчно“:
„Никога не е достатъчно, естествено, че аз искам доживотен затвор и разстрел, ама разстрелът не е предвиден в България. Шегувам се, шегувам се…“ (news.lex.bg)
Тук и аз ще си позволя да се пошегувам: вместо да се прави на икономист заради командировъчния си престой в Икономическия отдел на СГП, Прокурорът Гешев можеше да погледне една илюстрация във в. „Капитал“. Тя цели шест години преди „Общия (му) поглед върху „Моделът КТБ“ показва истинското „измеримо в проценти“. Макар и да не съм сигурен дали и тази медия не се оказва сред нечетените след „Бивол“. О, май беше обратното – тази медия не искаше да разчете „според журналистическите правила“ едно прокурорско Право на отговор по „идентичен начин“: на същото място (б.а. в панта-рея на електронната медия), със същия размер, вид и шрифт. В края на краищата го е използвала, ама с „доста интересен шрифт и (на) атрактивно място“, което човек може да открие само след използване на търсачка. Боже, каква подигравка!
Разрастването на олигархичния мастодонт КТБ, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика (по в. Капитал, в „ранната“ 2013 г., 29 март).
Както виждате не са много прави тези, които едва ли не се фукат: това не чета, онова не чета… Както пеналистично Прокурорът Гешев не чете в. „Капитал“, ще не ще опира до него, тъй като трябва да му публикуват едно „Право на отговор“. Обаче това право било така омаскарено (определението е мое), че Прокурорът Гешев публикува оригиналното си право на отговор във в. Труд с интерпретативното заглавие „Повече така няма да правя“ [12]
Но да се върнем към научния труд Общ поглед върху „Моделът КТБ“. И към „голямото дело“ (защото се оказва, че ще има и малки делца!)
Направих си труда и събрах броя на всички престъпления на 18-те обвиняеми –над 700 (по 45, 85, 90 с една съставомерност, пак по толкова – с друга съставомерност на „деец“; с „моркова“ или тоягата на чл. 26 от НК):
- за нарушаване на служебните задължения, за превишаване на властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага; за образуване, ръководство или за участие в организирана престъпна група; за длъжностно присвояване в особено големи размери или за присвояване на чужди пари, вещи или други ценности, поверени за пазене или управление…
Може би ми трябва малко да се самозаблудя, но в този „списък“ май ми липсва едно престъпление – „прането на пари“ (според член 253 от НК), с който аз поне свързвах неповторимата образност на прокурора Гешев за „кацането на Луната с дизелов двигател“.
В най-последния вариант на „кацането“ има обаче един нов образ (правно-хирургически): „Това дело е уникално, все едно да сравним операция от апендицит и присаждане на глава. Задачата пред разследващия екип беше със сложност, близка до това с дизелов двигател да кацнеш на Луната. Кацнахме, а дали ще дишаме, тепърва ще видим.“
И тук обаче няма да намерите „пране на пари“, защото това е най-последната версия на „кацането на луната“. По времето на Случая Иванчева „кацането на луната“ е свързано с успешното преквалифициране на обвинението на Цветан Василев от длъжностно присвояване в „организирана престъпна група и пране на пари“. Възможно е Прокурорът Гешев инерционно да е използвал израза „пране на пари“, защото той е и професионално обременен с тази тема – известно време е (командирован) прокурор в Икономическия отдел на СГП, където отговаря за… прането на пари. Но може и да е някаква медийна интерпретация „кацането на Луната“ [13]
„Прането на пари“ може и да е по-стар вариант – това са „голям брой производства“ за случаи още от 2012 – 2013, които „са стояли на трупчета“ (обърнете внимание на тази почти несрещана образност), извън „голямото дело“ – според водещия наблюдаващ прокурор на делото Иван Гешев.
Сега „изправените трупчета“ са обвинявани/обвинени/ще бъдат обвинявани, че са знаели за престъпния произход на средствата (да кажа иронично: торбички с парички), които са получили.
И май има още „трупчета“ на „политици, журналисти, спортисти, актьори и/или други лица от обществено-политическия живот“ (из пеналистичното есе, или „резюмето“ на обвинителния акт, както неправилно го наричат някои медии „Общ поглед върху „Моделът КТБ“ ). Откровено казано, направо му се чудя на Прокурора Гешев – защо му трябваше това главно прокурорско място, след като можеше да се пенсионира с „голямото дело“ и задаващите се малки делца!
И познайте кой е първият обвинен, може би в първото „малко делце“: шесткратната (според ПИК) посетителка от тефтера на КТБ Елена Йончева, която странно защо „портиерът“ записва там, където има място да я впише (обикновено на последно място).
Само не си мислете, че това име се пръква в резултат на изнурително досъдебно разследване. Когато горе-долу преди една година главният прокурор Сотир Цацаров иска от Народното събрание даване на разрешение за провеждане на наказателно преследване срещу народния представител Елена Йончева за пране на пари, присвоени от КТБ, верен на персоналната си честност, той не може да не каже, че „разследването е започнало на 31.08.2018 г. след сигнал до прокуратурата от народни представители“. Ако не ви е известно, това са депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Тома Биков и екс представителя на народа Антон Тодоров (ако ги подредя по IQ, първият ще бъде последен, но без стойността да е по-висока от 100%). За да не ви преразказвам сигнала, в него се твърди това, което прокуратурата е разкрила след своето изнурително разследване (без „гласовите доказателствени средства“, вж. по-нататък).
Колкото и да не ви се вярва, сигналът няма нищо общо (извинявайте, ирония!), нито пък съвпада по време с най-активната „разследваща дейност“ на Елена Йончева:
- настояване за независима техническа експертиза на качеството на строителството на българските магистрали; вероятни корупционни практики при строителството на преградното съоръжение на българо-турската граница; както и за аферата „кумгейт“ / „хасковогейт“. за обществени поръчки, спечелени от фирми, свързани с депутата от ГЕРБ Делян Добрев; „Случаят “Ало, Банов“, в който Министерството на културата пропуска да обжалва в срок делото за забавеното строителство на Ларгото. в резултат на което не само няма да получи неустойка от малко над 750 хил. лева, но и ще трябва да плати и над 73 хил. лева разноски. На всичкото отгоре Елена Йончева спечели и дело за клевета от Бойко Борисов, с глоба в „размер на 5000 лева“…
Обаче вижте колко по-сериозни са доказателствата на Специализираната прокуратура: престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3 т. 3 и т. 1, пр. 3, вр. ал.2, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Не са ала-бала доказателства като Елено-Йончевите, за които министърът с тантурестите дънки май с право казва, че е по-добре (тя) да бие по два шамара на преминаващите зелената граница, отколкото да ги снима (вж. оригинала [14]).
Понеже и аз, и сигурно по-голяма част от читателите, сме не-юристи, за улеснение заменете съкращенията вр. (връзка с) с връзка с магистралите, с връзка с границата, с връзка с „кумгейт“, с връзка с „Ало, Банов“, с връзка с осъдения за клевета Бойко Борисов… Така ще си обясните многото „връзки“
Така ще разберете, че не трябва да има никакво съмнение за политическо влияние в действията на държавното обвинение (специализирано и… конвенционално). И ако почувствате някаква тръпчивост в последните ми десетина реда, това е от безпомощност… А и в началото на тази „връзкарска“ редица (юридическата) стои едно число, което е столчето под бесилото (в правото го наричат член) на другата „връзкарска“ редица (социалната):
Чл. 253 […] Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева (НК).
Ето това май не разбира „перачката“ Елена Йончева. Вместо да прикрива търговската марка (пардон, произхода) на „прането“, тя го простира на най-видимото от съседите място (нямам предвид само Делян Добрев, Тома Биков и Антон Тодоров, разследващ специалист по „шайките“). И освен това тя няма никакво въображение! Защото освен всички значения на лексикалната единица предположение: догадка, хипотеза, презумпция, вероятност, съмнение, подозрение, предчувствие (и поне още 11 думи със сродна семантична генетика). Предположение носи и семето на фантазията, на въображението, на измислицата, на литературната фикция (спомняте ли си заглавието за Белчо и Сивушка над съдържанието за презумпцията и юридическата фикция?). Или може би някой ще ми каже, че в правната лексика, лексикалната единица предположение няма житейския, логически, (психо)логически, пък даже и философския смисъл. А, да: предположението е някакъв си българо-правен окултен сантимент.
Ами че предложението може да е „братовчед“ на небивалицата, на хипертезата (не си мислете за всички чуждици с хипер-, защото може да ви отведе до свръх-нормалното). Предположението може да е резултат от менталните, интелектуалните, прогностичните способности на личността. Не искате ли много от перачите на пари?
Б.А. „Имаме основание да считаме, че тя или знае, или предполага, което се извежда от гласни доказателствени средства на този етап“, каза наскоро Румяна Арнаудова – гласът на Главния прокурор Сотир Цацаров. Ама пак не много сигурно, защото фразата „имаме основание да считаме“ си е парекселанс предположение, независимо от „основанието“. Но мен повече ме притеснява основанието, „изведено от гласни доказателства“, независимо, че според юристи това трябва да означава „свидетелски показания“. Но аз съм не-юрист и не знам защо, каквото и да означава гласни доказателствени средства, на мен „предполагателно“ ми звучи като… специални разузнавателни средства. Или, че за „делцето“ Йончева, отделено от „голямото дело“ отново е намерен някой си свидетел Лазов, дори и да се казва Б.М…
♦
Но искам да се върна още веднъж на „предположението“ дори и като сухоежбина на законодателството. Прочете още веднъж член 253 от НК, а сега прочетете член 303 от Наказателно-процесуалния кодекс (Признаване на подсъдимия за виновен)
Чл. 303. (1) Присъдата не може да почива на предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Хайде сега, кой ще ми обясни като на инфантил: присъдата не може да почива на предположения, ама можеш да осъдиш „перач на пари“, който предполага, че „бельото“ е от престъпление!
И е прав Прокурорът Гешев да се ядосва на Законодателя. Е, не баш за „предполагането“ в член 253, ама за „свои“ си по-категорични пеналистични неща, които му изглеждат хилави. В малкото „делце“ за перачката Елена Йончева „ешафодното“ предположение му върши страхотна работа.
…Не знам каква е (по съдържание) последната промяна в Наказателния кодекс, но тя по време съвпада с последната промяна (29 Ноември 2019 г.) в един Закон за мерките срещу изпирането на пари, в който не присъства правно-окултния сантимент „предположение“.
Според член 2 на този закон изпирането на пари, когато е извършено умишлено и освен това преобразуването или прехвърлянето на имущество става със знанието, че това имущество е придобито от престъпление и т.н. и посочва характерните черти на това престъпление: укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението на имуществото и т.н., пак със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление.
И какво от това, че това „законче“ е в съзвучие с европейското законодателство за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и е резултат от Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета на Европа? Над него стои Националният (наказателен) закон! И при законите има рангове?
Боже, боже! Какво самочувствие има тази Елена Йончева, та нарушава „предписанията“ на този Закон за мерките срещу изпирането на пари: да се укрива или прикрива естеството, източника, местонахождението, разположението, движението на „бельото“ за пране. А тя седнала, писала, писала кой е източникът, къде е местонахождението, какво е движението… То не бяха договори, пълномощни, удостоверения, отчети, решение за учредяване на „офшорката“, то не бе Търговски регистър, НАП, Национален осигурителен институт… в ДПО ПиК ги имат всичките документи! А може би пък така трябва да става легализацията на „изпраните пари“? Колкото и да са били легални през цялото време! Спомняте ли си корупционерката от Младост Иванчева пък използваше „таен код“ за рушветите си: „Детска площадка“. Е, намери се един, който също беше (или бил) с офшорка (неговата обаче била от добрите), ама май лично не ѝ даде парите, пък и тя лично не беше му ги поискала, като изключим кодовата дума „детска площадка“.
…Сигурно знаете – има една Фейсбук-група „В подкрепа на Елена Йончева“ още от времето, в което и на Прокурора Гешев не бяха му казали, че тя или („перачката“) знае, или предполага, че пере пари. Между впрочем, нито веднъж Прокурорът Гешев не уважи Закона и не каза „изпира пари“ (чл. 253, НК, „изпиране на пари“). Ама това да му е кусурът…
Аз обаче не станах член на тази Фейсбук-групата дори в „безопасния“ й период: когато беше в позицията на разследващ журналист. Не заради позиционирането ни в различни социални групи още от времето на социализма, когато почти всички мислехме, че трябва да бъдем равни в бедността си. Може да ви се стори егоистично, но за какво да я подкрепям, когато тя беше по-силния човек от мен: и граждански, и професионално. Е, няма дантелената стилистика на Велислава Дърева, но нейната сила е да говори, когато се стреля (все едно как – с думи, или с куршуми). Но в едно есе (да кажем) за 24 май, в което тук-там се срещаше клишираната образност на Прокурора Гешев, направо изпитах неистова завист – заради „държавата, където властва еднокнижието“.
Не станах член на Фейсбук-групата „В подкрепа на Елена Йончева“, но за собствено успокоение станах член на една Фейсбучна партия: „Аз няма да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ!“. Това поне беше по силите ми и лесно изпълнявам „партийната“ повеля.
А как реално да подкрепя Елена Йончева сега, сега, когато е разследван журналист? Може със състрадателно потупване по рамото, може с дума, но как да се спре машината (о, не е пресилено!), която е тръгнала срещу нея? По обясними причини не мога да се правя нито на Раймонда Диен, нито пък на Грета Тинтин Елеонора Ернман Тунберг. Мога да пожертвам само сарказма си.
А може би тази машина върви и срещу нас – лакеите на олигарсите; дребните политически интересчии; медийните слуги на някакви образувания, наречени партии; безименни адепти, чиято значимост може да се измери с няколкото сантиметра протрит канап от голямото кълбо от интереси.
И какво от това, че някаква си измет се е фиксирала в Главния прокурор!
♦
– Аз я познавам – казало 4-годишното дете, виждайки на улицата току-що убитата от черните съседи кобра. – Как така я познаваш? – попитал бащата, моят приятел и колега, също като мен временно в тази красива африканска страна. Ами така, познавам я – отвърнало момиченцето. – Вчера тя беше в нашия двор. Като ме видя, се изправи срещу мене. Аз се наклоних наляво – и тя се наклони; наклоних се надясно – и тя се наклони. И така: аз – тя, аз – тя, аз – тя. И все се гледахме. – Затова сега се местим – каза приятелят ми…
…Разбира се, че не случайно разказвам това. Не за да правите манипулативни сравнения. Не сравнявам Никого с Никого. Даже поставям Прокурора Гешев в „ролята“ на детето. Само за да ви покажа по този прост начин колко сложно нещо е фиксацията. Както сложни са понятията олигархия, и номенклатура, и политика, и партия, власт/власти, справедливост (но не и справедливостта като продукт), и пр., и пр. – понятия, натоварени с повече смисъл, отколкото вербализирани от него.
Ако той не беше ни фиксирал в себе си, в двете си наказателни дела (едното – „обикновен криминален случай“: Иванчева; другото – знаковото: КТБ), нямаше да има чувството, че ние сме се фиксирали в него и в пеналистичните му достижения.
Обратното – точно в неговия „фиксаж“ (почти като при фотографията) се появяваме ние – като социални, политически, икономически негативи.
Е, не баш всички!
♦
О, извинявайте! Забравих да отговоря на въпроса в заглавието: Зла поличба ли е да светне коледна елха по Великден? За някои от предопределените не съм сигурен още, но за Прокурора Гешев елхата светна щастливо още преди Коледа. Като знамение! Изнурителният му късмет дори се изскакалази [15] до върха на оледната елха и то благодарение (представяте ли си!) на един елементарен криминален случай (Случаят Иванчева), много преди триумфа на Мегаделото „КТБ“ (засега още само прокурорски). Но заради концепционната „хармония на съд и прокуратура“ може да стане и съдебен!
И Боже мой, престанете с това „Голямото дело КТБ“! Може би точно то, според инфантилната ми логика, може да се окаже обикновен криминален случай „Кой крал – крал“. Може би заради бедняшката ми информираност, все ми се струва, че фалитът на КТБ е предизвикан, за да се торпилира строителството на „Южен поток“. Та нали в цялата трета предизборна кампания на временния не-премиер Бойко Борисов това е главна тема. По думите му за руски газопровод могат да се застъпват само агенти на Москва. И финансовият „резидент“ (приемете го като „необосновано предположение“) на тази агентура е КТБ, защото в нея са парите за строителството на Южен поток (или поне по-голямата част от тях). И хич не е прав Прокурорът Гешев, като казва, че и Путин, и Обама ги няма (в „Голямото дело“). Путин го няма, но „путинистите“ Александър Бабаков, Игор Елкин, Леонид Чугунов, Генадий Тимченко упорито работят за ру-версификацията на газовите доставки. Обамистите Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи (американски сенатори) също идват, само че за аме-версификацията на газовите доставки. Само с инициалите ДП е малко по-особено – по-модерният прочит е ДПК – Демократичният Пенчо Кубадински (дано не осквернявам паметта му), който пък е командирът на бригадирското движение „Южен поток“ в „държавата на еднокнижието“.
На всичкото отгоре Бойко Борисов (не го подценявайте) знае, че Путин също не е за подценяване, че заради един подарък (дори уникална порода да е) на име Йорго, по рождение / Бъфи, по прекръщение – може да ни прости новата (към 2014) българска дивотия.
Затова и фалитът на банката, предизвикан от „човека на Путин“ (сега банкерът-беглец) е най-добрият изход: има фалит – няма банка – няма пари, и за измамените вложители, и… за Южен поток.
И Прокурорът Гешев се превръща в жертва: той трябва да докаже предполагаемото (първичен грабеж, текущ грабеж, вторичен грабеж). Така че не го демонизирайте. А той – да се радва на късмета си, че с един елементарен криминален случай успя да докосне коледната звезда преди Коледа. Казвайки звезда, не искам да обидя Прокурора Гешев – в нея няма нищо политическо, нищо комунистическо, нищо съветско. Обратно – има малко Америка и малко религия. Но и малко религия е достатъчна, когато човек вярва в Бог [16].
Какъв красив финал, нали?
[7] Кметът на пловдивския район „Северен“ Ральо Ралев и негов съучастник са задържани заради искане на подкуп срещу разрешително за строеж. Строителният предприемач се добира до министър-председателя, премиерът изпраща сигнала към КПКОМПИ. В рамките на ден жалбата беше докладвана и на главния прокурор Сотир Цацаров. Образувано е досъдебно производство
Според коментара на Прокурора Гешев, случаят в пловдивския район „Северен“ е сходен със случая в столичния район „Младост“, с Десислава Иванчева и заместничката ѝ. Разликата е там, че в случая с Пловдив не става въпрос на вземане на пари по този „балъшки начин, а за много по-качествено изработен начин“.
За да се избегне схемата „Иванчева“, строителният предприемач заедно с посредника трябвало да отидат до чейндж бюро, за да сменят парите в друга валута – ако са белязани, да не бъдат в тях. Посредникът обаче обикалял часове наред, за да нямат случайно „опашка“ и да ги наблюдават. Така го хванали направо с белязаните пари на улицата.
[8] Според архива на Асоциация „Банка на годината“ (организация с нестопанска цел) Корпоративна търговска банка е била победител в категорията „Динамика на развитие“ и през годините 2001 и 2002. А според класацията на Форбс „Топ 30 на най-влиятелните българи 2012 г.“ Цветан Василев е вторият най-влиятелен човек в България за 2011 г. след (съвсем временно) бившия премиер Бойко Борисов
[9] Паралогизъм: Непреднамерено, за разлика от софистиката, нарушаване на законите в правилата на логиката, което лишава разсъждението от доказателна сила и обикновено довежда до неистинни заключения.
[10] В опит да парира всички съмнения, породени от театралното задържане на двете,продължило над 5 часа пред Спортната палата и заснето от всички медии във вторник, обвинителят цитира своя колежка от разследването, според която Иванчева и Петрова „светнали като коледна елха“ (Mediapul.bg, 18.04.2018)
[11] България: Номинален БВП (в евро, 2018) – 56 086 900 000; БВП ППС (в евро, 2018) – 111 043 000 000; БВП на жител (в евро, 2018) – 7 980.
[12] Омаскаряването на текста в рубриката „Право на отговор“ в „Капитал“ с думите на Прокурора Гешев в присъдружния му в. „Труд“ (виж) звучи така: „Като всеки автор (макар и в началото на творческата си кариера) обаче аз искам да бъда цитиран точно и изцяло. Констатирах, че правото ми на отговор е редактирано, „окастрено“ и в крайна сметка са публикувани избрани пасажи.“.
Колкото и прав да е Прокурорът Гешев (и за началото на творческата си кариера и за окастрянето), тук се налага да парафразирам Мениджъра (пак парафраза) на ареста на Иванчева и Петрова: сигурен съм, че и Прокурорът Гешев не го знае (в оригинал – „сигурен съм, че и много юристи не го знаят“): за времето от 1879 г. до 1947 г. Народното събрание се занимава с печата 23 пъти (от първия Закон за печата, приет през 1881 г.). По време на т.нар. комунизъм Правото на отговор приключва с една нетипична за този правен институт форма –Указ за критичните публикации (1977).
Май наистина Прокурорът Гешев „като лаик, незапознат с журналистическите правила“ очаква, че правото му на отговор ще бъде публикуван по идентичен начин с коментираната от него статия. Сега сме демокрация и Закони за печата няма. Ако беше се кандидатирал за общински съветник, а не за главен прокурор, Прокурорът Гешев можеше да се възползва от чл. 188 на Изборния кодекс, защото смята, че доброто му име е накърнено от „маскарящата“ публикация в Капитал. И… (не отминавайте иронията) от Етичния кодекс на българските медии: „1.2.2 Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации“. А, щях да забравя – Закона за радиото и телевизията, но това е „друга бира“ Иначе, както за нарушената презумпция за невиновност (материя, близка до Прокурора Гешев), така и за правото на отговор омаскареният ще трябва да „изтича“ до Брюксел за „Препоръка (2004)16 на Комитета на министрите към държавите-членки за правото на отговор в новата медийна среда“.
…Аз съм елементарен човек и не разбрах от заглавието в „Труд“ (виж) „Повече така няма да правя“ какви са все пак претенциите на „младия творец“ Прокурорът Гешев. Без да съм адвокат на Капитал, и без да съм от същия олигархически кръг, ми се иска да кажа, че най-общото изискване за Правото на отговор е съразмерност. и… ограниченост на отговора до факти. От публикувания текст във в-к „Труд“ не мога да направя „обосновано предположение“ каква част от него е текстът на Правото на отговор до сайта „Капитал“. Странно защо Прокурорът Гешев смята, че обемът на неговия отговор трябва да е колкото цялата статия „Следователят, който може да разбърка блатото“ (бр. 7, в. „Капитал“, виж), когато в нея на „проблема Гешев“ са отделени само 1061 символа, които приравнени към стандартни машинописни редове са само 18 реда (обемът на цялата статия е 8468 символа, или 140 ст.м.р). В рубриката „Право на отговор“ capital.bg използва цитат от отговора на Прокурора Гешев по сила на изискването (ненормирано изискване) „ограниченост на отговора до факти“ в обем от 1596 символа, или 26 стандартни машинописни реда, т.е. в по-голям обем, отколкото .е отделен на „Проблема Гешев“ в статията Така че колкото и да му се иска на Прокурора Гешев, той не може да бъде цитиран изцяло, а в използвания цитат (след като е цитат) едва ли може да е цитиран неточно. Действително в използвания цитат Прокурорът Гешев е „окастрен“ (една неподозирано инфантилна хипотеза), но „дърводелецът“-редактор коректно е сложил знака за „кастрене“ […].
Финалът също е „окастрен“, но и аз бих постъпил по същия начин, защото, колкото и да ми е неприятно нямам нито умствената библиотека на Съдия Иво Хинов, нито огромната стенна библиотека на Прокурора Гешев.
Защо той продължава да не осъзнава фактите от обективната действителност, какви са причините за тези проблеми, свързани с когнитивния му процес и за проявеното може би кверулантно поведение, нямам представа.
Браво! Как ми прилича на засилване за висок скок от човек, който никога не е скачал!
[13] „Често цитират оттогава една от фразите на Гешев, че разследващият екип е успял да се справи, въпреки тромавото българско законодателство и това можело да се оприличи на полет до Луната с дизелов двигател“ (в. Труд). „Гешев събира симпатии по две причини. Преследва лошите с власт и пари. И обяснява с цветист език какво точно прави. Така разбрахме, че Иванчева е „светнала като коледна елха”, а събирането на доказателствата делото срещу КТБ е като „да кацнеш на Луната с дизелов двигател”.(standartnews.com)
[14] „…Трима души са на този филм – тя, оператора и шофьора. Те отиват да снимат и да наблюдават как нелегални мигранти преминават оградата. Аз на тяхно място ще ги сваля и ще им бия два шамара („Тази сутрин“, bTV.).
[15] Интернационализацията на тази дума (иначе със сравнително нисък интензитет в руския език) е свързана с песента на Владимир Висоцки „Скалолазка“ (от скалолаз – алпинист, скален катерач).
[16] Той вярва в Бог, макар че не е силно религиозен (Как момчето от крайния квартал Иван Гешев стана прокурорът по делото КТБ (24 часа, 22 юли 2019).
Заглавията, които следват (дай Боже да стигнат до Вас), забравят „Проблема Гешев“. А пък и проблемът не е само индивидуален – той е „извънбрачно“ роден от българската правосъдна система. И е проблем на същата тази система, на път да се превърне в прокуроросъдна.
III. Хан-Крумовото кресчендо на „народното“, извънредното и специализираното законодателство
IV. Кой превърна дамаджанената благодарност от битов бартер между стореното добро и признателността – в рушвет?
Детайли/Details 
Вашият коментар